Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 05. 03. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през двехиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4764 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ.
Постъпила е искова молба от Б.Б. *** против „В.И.“ ЕООД ***. В молбата
се твърди, че по силата на трудов договор № *** год.,
сключен с ответното дружество, ищецът е приел
да изпълнява длъжността „общ
работник поддържане на сгради, шифър по НКПД ***“,
на пълен работен ден, като договорът се е сключил
до завършване на определена работа, считано от датата на постъпване. Твърди
се, че на 24. 06. 2020 год.,
около 11. 00
часа, в склад за строителни материали, находящ се в гр. П. ,
***, по време на изпълнение на служебните си задължения и конкретно- рязане на платна от влагоустойчив шперплат
с ъглошлайф, ръката на ищеца е попаднала
в опасната зона и в резултат същият порязал
пръстите на лявата си ръка. Твърди се, че веднага след
инцидента ищецът е изпитал много силна болка, ръката му е кървяла силно и
веднага е бил транспортиран
от негов колега *** до „Бърза помощ“,
където му е била оказана
спешна медицинска помощ. Твърди се, че на пострадалия
ищец незабавно е била направена рентгенография на длан и пръсти, от която се
констатира фрактура на фалангите. Твърди се, че
поставената диагноза е прорезна рана с фрактура на пръст на ръката и
трудноподвижна фаланга. Твърди се, че на ищеца е бил
издаден болничен лист № *** от *** год. от
„***. “ ЕООД за временна нетрудоспособност за период от тридесет дни. Твърди
се, че при последващ извършен преглед на *** год.,
видно от амбулаторен лист № *** е
било установено, че ищецът продължава да изпитва палпаторна и спонтанна болка,
налице е оток на пострадалото място, движенията му са ограничени, като е
невъзможна флекцията на дистална фаланга на показалеца на лявата му ръка,
поради което домашното му лечение е било продължено за период от още 30 дни,
като му е бил издаден болничен № *** отново
за 30 дни за периода от 25. 07. 2020 год.
до 23. 08. 2020 год.
Твърди се, че на *** год. представляващият
работодателя „*** ***“
подал в ТП на НОИ- П. декларация за трудова злополука с вх. № ***. Твърди се, че
с разпореждане № *** от *** на ТП на
НОИ- П. на основание чл. 60
ал. 1
от КСО така декларираната злополука е била приета за трудова по чл. 55
ал. 1
от КСО и изрично е било отбелязано, че увреждането е настъпило през време и във
връзка с извършваната работа. Твърди се, че вследствие на
настъпилото травматично увреждане на ищеца се наложило
да бъде в болнични за продължителен период от време, през който период, а и до
момента на депозиране на исковата молба, същият продължава да изпитва болки и
дискомфорт в травмираната си ръка. Твърди се, че ищецът също
така все още не може пълноценно да използва ръката си както в обичайните си
ежедневни дейности, така и при изпълнение на професионалните му задължения.
Твърди се, че ищецът не може да се върне на работа, тъй като
не може да я изпълнява пълноценно. Твърди се, че до
момента на злополуката ищецът Б.Б. е работил основно като общ работник по
строителни обекти, където работата изисква солидна физическа сила и стабилност.
Твърди се, че след претърпения от него инцидент ищецът е
препятстван в професионалната си реализация, тъй като никой работодател не би
наел работник с физически увреждания, което би застрашило неговата безопасност,
а и на останалите работници. Твърди се, че освен претърпените физически
страдания, изразяващи с в болки, оток в ръката, смяна на превръзки, ежедневна
медикаментозна терапия с *** и
*** по три пъти на ден, пострадалият е
станал по- неспокоен
и напрегнат, не може да спи добре нощем, измъчван е от тревожност, както от
преживения стрес, така и от притеснение как ще може да продължи да полага грижи
за семейството си, ако не може да работи пълноценно. Твърди
се, че съгласно чл. 55 ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Твърди се, че от представените към исковата молба писмени
доказателства безспорно се установява, че на 24. 06. 2020 год.
ищецът е претърпял трудова злополука:
- през време
и във връзка с извършваната работа е получил внезапно увреждане на здравето;
- прорезна рана с фрактура на пръст на
ръката, довело до временна неработоспособност, наличието на пряка причинно- следствена връзка между увреждането и
изпълнението на трудовите задължения, както и наличието на пряка причинно -
следствена връзка между злополуката и увреждането на здравето. Твърди се, че на следващо място периодът на временна
неработоспособност, съпътстван с остри болки и страдания, както и трайното
затрудняване на движенията на пръстите на ищеца, влошават емоционалното му
състояние за продължителен период. Твърди се, че към
момента на трудовата злополука ищецът е в трудоспособна възраст (на 43 год.).
Твърди
се, че проведеното терапевтично лечение, гипсова имобилизация и последвалия
възстановителен период, който де факто, още продължава, го отделят от обичайния
ритъм на живот, който е имал преди настъпването на злополуката, лишават го от
възможността за пълноценна работа и същият се чувства зависим от семейството
си. Твърди се, че ищецът изпитва и сериозни притеснения
относно възстановяването си и възможността в бъдеще пълноценно да изпълнява,
както ежедневните си битови задължения, така и трудовата си функция по
установеното трудово правоотношение. Твърди се, че притесненията на
ищеца се оказват основателни и се потвърждават от действията на работодателя „В.И.“ ЕООД, тъй като веднага след изтичане на
втория му болничен, със заповед № *** год. трудовото
му правоотношение е било прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 4 от КТ и ищецът е останал без работа.
Твърди се, че ако ищецът не е бил претърпял злополуката
същият е щял да бъде назначен за работа и на друг обект, тъй като ответникът
осъществява активна строителна дейност. Твърди се, че
освен претърпените, вследствие на трудовата злополука болки и страдания, ищецът
претърпява и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Твърди се, че за времето, през което не е бил на работа, а в
болнични, размерът на полученото от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност, съгласно представеното към исковата молба удостоверение № *** год. от ТП на НОИ- П. е следното: за дните от 24. 06. 2020 год.
до 30. 06. 2020 год.
вкл., на 15. 07. 2020 год.
на ищеца му е била изплатена сумата от 25,16 лв., за
месец юли ищецът е получил две плащания - на 29. 07. 2020 год.
сумата от 452,89 лв. и на 12. 08. 2020 год.- сумата от 125, 80 лв. Твърди се, че
за периода на месец август- от 01. 08. 2020 год.
до 23. 08. 2020 год.
вкл.-сумата
от 377, 41 лв. Твърди
се, че общия размер на полученото от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност за периода от *** год. до
23. 08. 2020 год.
вкл. е в размер на 981, 26
лв. Твърди се, че в случай, че ищецът беше на работа, и не бе претърпял
злополуката, за тези два месеца същият щеше да получи общо сумата от 1 400 лв., тъй като, съгласно т. 5 от трудовия му договор размерът на
основното му месечно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 610 лв., плюс
допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж, възлизащ на 0.6 %
за всяка прослужена година. Твърди се, че ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, в общ размер на 418 74 лв., представляващи разликата от
месечното трудово възнаграждение, което същият щеше да получи, в качеството на
работник по трудов договор №
*** год.
и полученото обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 24. 06. 2020 год.
до 23. 08. 2020 год.
вкл., вследствие на претърпяната трудова злополука. Твърди се, че за ищеца възниква правния интерес от предявяване на
настоящите искове с правно основание чл. 200
ал. 1
от КТ. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както и да му заплати сумата от 418, 74 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и
представляващи разликата между месечното трудово възнаграждение, което е щяло
да бъде получено от ищеца по трудов договор № 89/ 23. 03. 2020 год., и
реално полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 24.
06. 2020 год. до 23. 08. 2020 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането- 24. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенциите на ищеца намират своето правно
основание в разпоредбата на чл. 200 от КТ. За да бъдат уважени същите следва да
бъдат безспорно установени няколко обстоятелства: а/ че ищецът към момента на
увреждането се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество; б/ че
увреждането е причинено при изпълнение на трудовите функции на ищеца; в/ че
злополуката е призната за трудова по надлежния ред; г/
че в резултат на нея са настъпили определени имуществени или неимуществени
вреди за пострадалия и д/ че за пълното обезщетяване на тези вреди е необходимо
изплащането от страна на работодателя на
претендираната с исковата молба сума.
В
конкретния случай част от изложените по- горе
предпоставки са налице.
По
делото е безспорно, че въз основа на трудов договор № 89/ 23. 03. 2020 год. между Б.Б. *** и „В.И.” ЕООД *** е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил
назначен на длъжността „***”,.
По делото е безспорно, че на 24. 06. 2020 год. в склад за строителни материали по време на рязане на платна
от влагоустойчив шперплат с ъглошлайф ищецът е порязъл пръстите на лявата си
ръка.
В приложения протокол за
трудова злополука № *** год. е отразено, че пострадалият Б.Б.М. е извършвал
рязане на платна в склад за строителни материали, находящ се в гр. П. , ***,
като увреждането е настъпило при контакт с режещ предмет. Комисията е приела,
че няма допуснати нарушения на нормативните актове.
Съгласно заключението на
назначената съдебно- медицинска експертиза уврежданията, получени от ищеца вследствие
злополуката от 24. 06.
2020 год., се изразяват в нараняване на крайната /третата/ фаланг на втория
пръст на лявата ръка с ампутация на меки тъкани и костта от върха на пръстта.
От приложената по делото
декларация *** от *** год., подадена от управителя на „В.И.” ЕООД ***, се установява, че ответникът като осигурител е декларирал процесната
злополука пред териториалното поделение на НОИ в гр. П. .
От приложеното разпореждане №
*** от *** год. на териториалното поделение на НОИ в гр. П. се установява, че злополуката с ищеца от 24. 06.
2020 год. е приета за трудова съгласно чл. 55 ал. 1 от КСО.
Описаните по- горе действия
както на работодателя, така и на осигурителния орган са в съответствие с
изискванията, въведени от Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки.
За изясняване на характера и
интензитета на претърпените от ищеца вследствие процесната злополука болки и
страдания в хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
В показанията на разпитаните свидетели Б.В. и К.Х. се съдържат сведения, че
ищецът се е оплаквал, че не може да движи пръстите на лявата си ръка, не може
да се храни, къпе и да извършва други дейности. От заключението на назначената
съдебно- медицинска експертиза се установява, че след ползването от ищеца на 60
дни отпуск за временна неработоспобност оздравителният процес е приключил, като
състоянието на травмирания пръст не изисква допълнително лечение. Вещото лице е
посочило, че последиците от увреждането се незначителни, без практическо
значение за социалното функциониране и трудоспособността на пострадалия, като
последният би могъл да изпълнява трудовите си задължения, свързани в физически
труд, включително като общ работник.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която намира субсидиарно
приложение в случая, независимо, че се касае за обективна отговорност на
работодателя, а не за деликт, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Релевантен за размера на обезщетението момент е този
на постановяване на съдебното решение, като следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
Съобразявайки събрания по делото доказателствен материал и установеното с него,
а именно: характерът и степента на претърпяното
увреждане, видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност, болките и страданията, претърпени както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи, психическата травма както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие, обстоятелството, че причиненото увреждане е оставило определени
негативни последствия за общото здравословно състояние и психиката на пострадалия, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да се
определи на ищеца като паричен еквивалент на претърпените в резултат на
злополуката неимуществени вреди, е в размер на сумата от 4 000 лв. и за
същата претенцията на ищеца следва да се уважи, като за разликата до
10 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
В тази
връзка се поставя въпросът налице ли са сочените от ответника основания за
освобождаване на работодателя от отговорност, респ. основания, водещи до
намаляване на тази отговорност. Отправна точка за заключения в тази насока
следва да бъде практиката на ВКС на РБ, намерила отражение в решение № 792- 88-
ІV г. о. и множество други съдебни актове /напр. решение ***429- 93- ІV г. о., решение ***202-
95- ІV г. о., определение № 47- 2012- ІІІ г. о., определение ***42- 2013- ІІІ
г. о. и много други/, в която подробно и безпротиворечиво са изложени основните
положения относно понятията „умисъл” и „груба небрежност” по смисъла на чл. 201
от КТ. Прието е, че работодателят не отговаря за вредите, когато трудовата
злополука или професионалното заболяване са резултат на умишлено увреждане от
самия работник. Увреждането е умишлено, когато работникът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици. Във всички случаи,
когато увреждането и последиците от него са причинени умишлено от самия
работник, предприятието се освобождава изцяло от отговорност. Когато увреждането е резултат на груба
небрежност, съгласно чл. 201 ал. 2 от КТ
отговорността на работодателя се намалява. В Кодекса на труда не е дадено
определение на "груба небрежност", нито пък някакви признаци за
определянето му като вид непредпазливост. Определение на непредпазливостта
обаче е дадено в Наказателния кодекс. Съгласно него непредпазливостта е
съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е непредпазливост, и то от
категорията на съзнаваната непредпазливост. Груба ще е небрежността, когато
работникът е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици-
увреждането на здравето си, но е мислел да ги предотврати. Когато увреждането и
вредите от него са резултат и на съзнавана непредпазливост /по израза на КТ на
груба небрежност/, отговорността на работодателя задължително се намалява.
При съобразяване на горните правни положения и установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че доводите на ответното дружество за умишлено
причиняване на увреждането от самия пострадал са несъстоятелни. По делото няма
нито едно доказателство, което да води до извода, че в конкретния случай ищецът
е предвиждал настъпването на увреждането на лявата му ръка и е искал или е
допускал настъпването на такова увреждане. Неоснователно е и алтернативно
въведеното възражение на ответника, че е налице хипотезата на чл. 201 ал. 2 от КТ и отговорността му следва да бъде намалена. Както се посочи и по- горе,
работникът /служителят/ проявява груба небрежност само в случаите, когато не е
положил грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка. Фактите
по делото не сочат на такова поведение на пострадалия работник. В показанията
си свидетелят Б.В. категорично твърди, че даденият на ищеца от колегата му ***ъглошлайф
е бил без предпазител. Свидетелят П. също потвърждава обстоятелството, че
предпазният капак на ъглошлайфа не е бил поставен при настъпването на трудовата
злополука, като свидетелят не може да даде ясен отговор каква е била причината
за това. Отделно от това в показанията на този свидетел има данни, че
предоставеният на ищеца инструмент е бил както технически необезопасен, така и
неподходящ за извършване на възложената работа /предвиден е да се използва за
рязане на дърво, а в случая в плоскостите, които са рязани, е имало и метални
нишки, което според свидетеля е възможна причина за злополуката/. При тези обстоятелства няма
как да се приеме, че е била налице липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност при
изпълнение на трудовите задължения на ищеца, което би могло да се характеризира
като груба небрежност. Поради това съдът приема, че в
случая се касае за обикновена непредпазливост, която не е основание за
намаляване на отговорността на ответното дружество като работодател за
обезщетяване на причинените вследствие трудовата
злополука вреди.
Що се отнася до втория предявен иск- този за пропуснати ползи- съдът
счита, че същият е частично основателен. Разпоредбата на чл. 200 ал. 3 от КТ
касае имуществените вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разликата
между пропуснатото по- високо трудово възнаграждение и полученото обезщетение
за временна неработоспособност или пенсия /решение № 741- 2010- ІІІ г. о./. За
изясняване на този въпрос по делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза,
която е дала заключение, че разликата в сумите, които ищецът е щял да получи за
периода от 24. 06.
2020 год. до 23. 08. 2020 год. в случай, че не бе претърпял трудова злополука,
и получените суми като обезщетение от ТП на НОИ и първите 3 дни болничен е 151,
62 лв. В този размер предявеният иск следва да се уважи, като за разликата до
418, 74 лв. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
ответникът следва да заплати и законната лихва, считано от датата на
увреждането /24. 06. 2020 год./ до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 396,
88 лв. съобразно уважената част от исковете. В полза на ответника не следва да
се присъждат деловодни разноски по компенсация, доколкото в приложеното по
делото пълномощно, което инкорпорира и договор за правна защита и съдействие,
не е отразено реалното заплащане /било в брой, било по банков път/ на
уговореното адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и разясненията, дадени
в т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 год., ОСГТК.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на П. ския районен съд държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 210 лв., както и направените разноски за вещи лица в
размер на 512 лв.
По така изложените
съображения П. ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „В.И.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от В.В.В., да заплати на Б.Б. ***, ЕГН **********, сумата
от 4 000, 00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила
на 24. 06. 2020 год., ведно със
законната лихва, считано от 24. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.И.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от В.В.В., да заплати на Б.Б. ***, ЕГН **********, сумата от 151, 62 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи от трудова злополука, настъпила на 24. 06. 2020 год., представляващи
разликата между месечното трудово възнаграждение, което е щяло да бъде получено
от ищеца по трудов договор № ***год., и реално полученото обезщетение за
временна неработоспособност за периода от 24. 06. 2020 год. до 23. 08. 2020
год., ведно със законната
лихва, считано от 24. 06. 2020 год. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 418, 74
лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.И.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от В.В.В., да заплати на Б.Б. ***, ЕГН **********, сумата
от 396, 88 лв., представляваща
деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „В.И.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от В.В.В., да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 210,
00 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, и сумата
от 512,
00 лв.,
представляваща направени разноски за вещи лица.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: