№ 97
гр. София, 12.10.2022 Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221800600396 по описа за 2022 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба против присъда
№5/30.05.2022Г.,постановена по НОХД № 159/021Г. по описа на РС Е..
По силата на горепосочената присъда съдът е признал подсъдимия, П. Г.
Ц., роден на 12.10.1963 година в гр.Е., С. област, живущ в гр. Е., ул.“М. М.“
№, българин, български гражданин, неосъждан, ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, на 26.06.2021 година, около 09.30 часа в гр.Е. на
територията на Х., находящ се в УПИ III, отреден за Х., в кв.., по плана на
гр.Е. да е отправил закана към В. В. Н., от гр.Е. с престъпление против
неговата личност, с думите : „Ако се видя някъде по снимки, ще те намеря и
ще те бия“, като това заканване да е възбудило у тъжителя основателен страх
за осъществяването му, като го е оправдал по предявеното му обвинение за
извършено престъпление по чл.144 ал.1 от НК.
Отхвърлил е предявеният граждански иск от В. В. Н. против П. Г. Ц. за
заплащане на сумата в размер на 5 000 /пет хиляди лева/, обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан.
1
Осъдил е частния тъжител В. В. Н., ЕГН-**********, от гр. Е., кв. “О.“, бл.,
ет., ап. да заплати на П. Г. Ц., ЕГН **********, от гр.Е., ул.“М. М.“ № сумата
в размер на 1 500 /хиляда и петстотин лева/ разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Присъдата е атакувана от повереника на частния тъжител, с бланкетна
по своя характер жалба, като незаконосъобразна и неправилна във всичките и
части, необоснована от доказателствата, постановена в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
В допълнително писмено изложение депозирано по делото повереникът
на частният тъжител излага подробни доводи и аргументира, посочените в
първоначалната жалба бланкетни оплаквания. Съдът, при мотивиране на
присъдата не е изпълнил задълженията си по чл.14 НПК за доказателствен
анализ на цялата доказателствена съвкупност. Задоволил се е да посочи, че
частично кредитира показанията на разпитаните свидетели, без да уточнява
коя част от показанията в действителност цени. В мотивите се сочи, че са
налице две групи свидетели, с противоречиви позиции, но не са посочени и
упоменати кои свидетели се включват в едната и в другата група. В крайна
сметка, съдът не е изпълнил задължението си за пълно, обективно и
всестранно изследване на обстоятелствата по делото, посредством задълбочен
анализ и тълкуване на всички доказателства от съвкупността. Защитата се
позовава на допуснато особено съществено нарушение, изразяващо се в липса
на мотиви, което препятства да бъде установена действителната воля на съда.
Алтернативно е застъпена и друга теза – за необоснованост на
фактическите изводи и за неправилно приложение на материалния закон,
след като съдът е приел недоказаност на обвинението, повдигнато с частната
тъжба, а още повече- че извършеното от привлеченото към отговорност лице
на посоченото време и място не съдържа признаците на инкриминирано
деяние по смисъла на чл.144,ал.1 НК.
Искането е да се отмени постановената оправдателна присъда и
настоящата инстанция да постанови нова такава, по силата на която да бъде
признат за виновен и осъден подсъдимия Ц., като му се наложи справедливо
наказание и да бъде уважен гражданският иск или в случай, че въззивният
съд приеме, че е сторено съществено нарушение на процесуалните правила да
отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
2
същия съд.
В съдебно заседание тази позиция изцяло се поддържа от адв. И. В. –
преупълномощена от повереника адв. Н. А..
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.Д. и адв. Г. оспорват жалбата,
пледират за потвърждаване на атакуваната със същата присъда. В съдебно
заседание са събрани всички относими доказателства, същите са били
обстойно тълкувани и изследвани от съда, като в съответствие с изградената
обоснована и вярна фактическа обстановка съдът правилно е приложил
материалния закон.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания,
допълнително аргументирани в изложението, след като сам по собствен
почин по чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен служебен контрол по
отношение на присъдата на РС Е., в съответствие със събраните
доказателства и приложимия закон, прие за установено:
Жалбата е неоснователна, липсва основание за нейното уважаване.
Първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, в съответствие с
доказателствата, като законосъобразно е отказал да ангажира отговорността
на подсъдимия П. Ц. по повдигнатото обвинение по чл.144,ал.1 НК.
Съдебното следствие по делото е протекло съгласно изискванията на
процесуалния закон, на който са били подчинени изцяло процесуалните
действия на съда и страните по събиране на доказателства, свързани с главния
факт, както и при стриктно съблюдаване на правото на защита на подсъдимия
и частния тъжител, както и на техните процесуални представители. По този
начин са били събрани всички относими към предмета на доказване
доказателства.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава,
фактическа обстановка в известна степен, различаваща се от приетата от
първия съд:
Тъжителят В. В. Н. работи по трудово правоотношение с „Е.“ ЕООД,
като изпълнява длъжността „общ работник“, считано от 04.01.2011 година.
Дружеството „Е. д.“ ЕООД / със собственик К. И. и управител св. П. С./ и
още няколко други физически и юридически лица, сред които св. П. Й. /
собственик на сграда „М. ц.“, находяща се в дворното място/ и подсъдимия П.
3
Г. Ц. в качеството му на управител и собственик на дружеството „В.“,
притежаващо сграда със стопанско предназначение „склад“, са придобили в
съсобственост недвижим имот, находящ се на територията на гр.Е.,
представляващ УПИ III, отреден за Х., в кв.., по плана на града. Бидейки
съсобственици помежду си, до инкриминираната дата в тъжбата не са успяли
да постигнат съгласие за разпределение на ползването на имота, което
периодично създавало напрежение и пораждало конфликти между двете
страни. На 26.06.2021 година, тъжителят Н. и свидетелите Л. Л. и Г. Г., които
работели в същото търговско дружество, по нареждане на работодателя си,
отишли в имота, собственост на дружеството, като с налична техника
следвало да монтират телена ограда, като заградят част от имота. За целта
следвало да пробият дупки в земята, да закрепят метални колове и да опънат
телта. Около 08.45 часа, тримата започнали да се приготвят за монтажа, като
разпънали кабели за захранване на техниката с електричество.
Непосредствено след това, при тях дошъл бащата на собственика на „М. ц.“-
св. П. Й. П., като им обяснил, че това е съсобствен имот –обща собственост и
че един от собствениците няма право да загражда части от него и да отнема
достъпа на останалите, като ги помолил да преустановят дейността си, тъй
като действията им са незаконни. Тримата свидетели го изслушали, но
продължили работата си. Около 09.00 часа, в участъка от имота, в който били
тримата, навлязъл с висока скорост автомобил Дачия Дъстър, управляван от
св. Й. Й., /син на П. Й./, който преминал непосредствено до св.Л. и св.Г., с
което ги застрашил и ги принудил да прекъснат работата си. След него на
място пристигнали свидетелите П. Й. и П. Й. / другият син на св. П. Й. П.,
както и подсъдимия П. Г. Ц.. Всички те започнали да събарят оградата,
демонтирайки металните колове, като ги срязвали с флекс.
Тъжителят Н. се свързал с работодателя си и съобщил за действията на
посочените по-горе лица. Било му наредено да не се противопоставят
физически на нападателите, а да зансемат действията им с мобилните си
телефони. Изпълнявайки това разпореждане тъжителят започнал да прави
видеозапис на действията на групата мъже, които събаряли оградата. По това
време св.Л. Л. бил на около 10 метра от тъжителя, а св. Г. Г., бил по-близо до
него, около 4-5 метра. На такова разстояние от снимащия бил и подсъдимия
Ц.. В този момент св.Л. видял сочене на пръст, размахване на показалец, но не
дочул отправената реплика от подсъдимия към тъжителя. Тези действия на
4
подс. Ц. били възприети и от свидетеля Г. Г., който бил по-близо видял, че П.
размахал пръст на В., като му казал : „Само да се видя някъде на снимка,
прибери телефона, нямаш право да ме снимаш, само да се видя някъде на
снимки, ти ще го отнасяш“. Св.Г. позвънил на тел.112, като през това време
тъжителят продължавал да снима с телефона си, което не спрял да прави и
при идването на полицейските служители, които по показанията на тези двама
свидетели, не предприели каквито и да било действия по прекратяване
разрушаването на оградата.
При пристигането на полицейските служители на място, нито частния
тъжител, нито някой от останалите присъстващи не се е оплакал или подал
сигнал да е отправена към него закана, от каквото и да е естество.
На 30.06.2021 година тъжителят В. Н. посетил центъра за СИМП Е.,
бил прегледан от д-р Е. С., която констатирала „разстройство в адаптацията“
и е предписала консервативно лечение за преодоляването му.
Описаната по- горе фактическа обстановка се установява от
съвкупността от гласни и писмени доказателства, преценени заедно и по
отделно-съобразно действителния им смисъл, при взаимното им съпоставяне
и при прилагане на законите на формалната логика.
Както правилно първият съд е отбелязал в мотивите си, налице са две
групи гласни доказателства – от една страна –колегите на тъжителя – св- Л. и
Г. и /само до известна степен/ пок.св. П., който не е бил очевидец на
инцидента, а от друга- обясненията на подсъдимия и пок.св. П. Й., Й. Й. и П.
П.. Съдът не констатира съществено антагонистични противоречия между
отделните групи свидетели, посочени от противоположните страни,
доколкото същите установяват общи факти за случилото се. Дори от пок.св.
Й. Й. се извличат признания, че при пристигането си е връхлетял с висока
скорост на управлявания от него автомобил и е минал на съвсем близко
разстояние от работещите в този момент свидетели Л. и Г., застрашавайки ги
и заставяйки ги по този начин да прекъснат работата си.
Единственото, съществено противоречие между двете групи свидетели
се състои в отричането от св. П. Й., Й. Й. и П. П. на отправена реплика от
страна на подсъдимия към тъжителя, като при това дори тримата дават
противоречиви показания, докато първият –св. П. Й. твърди, че той лично, а
не подсъдимият е разговарял с тъжителя и му е забранил да снима, П. П.-
5
уклончиво „че не си спомня“ /да е имало отправена реплика от подсъдимия
към тъжителя/, а св. Й. Й. отрича изобщо подсъдимият да е присъствал на
местопроизшествието, като твърди, че през цялото време докато е
продължавал спора за оградата, той –подсъдимия се е намирал извън
помещението, инкриминирано като място на извършване на деянието.
Анализът на показанията на двамата свидетели от втората група –
пок.св.Л. и Г., създава впечатление че същите са истинни и достоверни от
гледна точка на това, че свидетелите установяват само това, което лично са
възприели – чули или видели, независимо от колегиалните си
взаимоотношения с тъжителя. Така, първият от тях-св. Л. признава, че само е
видял размахване на пръст спрямо тъжителя от страна на подсъдимия, но не е
чул реплика. Относно естеството на самата реплика съдът кредитира с
доверие пок.св. Г., като истинни и добросъвестни, приемайки, че в този
момент подсъдимия се е обърнал към тъжителя с думите : „Само да се видя
някъде на снимка, прибери телефона, нямаш право да ме снимаш, само да се
видя някъде на снимки, ти ще го отнасяш“ / което само отчасти подкрепя
твърдяното като словесен израз на отправена закана в тъжбата/.
В зависимост от изложеното по-горе следва да бъдат предпочетени и
кредитирани с доверие показанията на св. Г. и Л., а по отношение на
останалите свидетели, следва да се приеме, че са премълчали тази съществена
част за повдигнатото обвинение, в услуга на защитната позиция на
подсъдимия, който отрича изобщо да е отправял закани.
На тази фактическо- доказателствена основа, първият съд е достигнал
до верния от материално правна гледна точка извод за липса на
съставомерност на осъщественото от подсъдимия спрямо тъжителя деяние.
В своето многообразие на ситуации и действащи лица, житейски е
възможно да бъдат отправени различни закани, с различен обект на
посегателство, съобразно разпоредбата на чл.144,ал.1 НК.Същественото, това
което законодателят извежда на преден план обаче е начинът, по който е
отправена заканата и способността и обективно, а не- субективно да
предизвика „основателен страх“ от осъществяването и. Застрашаването може
да бъде по различен начин – в най-честия и категоричен случай, думите,
съдържащи заплаха са придружени с действия на отправящия заканата, в
зависимост от които , изпълнението и се легитимира в съзнанието на
6
жертвата като съвсем реално и непосредствено събитие, надвиснала опасност
от увреда на защитени от закона лични и имуществени блага на него и на
неговите близки. В случаите, в които такива действия и прояви отсъстват, то
интензитетът на заканата трябва да бъде толкова силен, убедителен и
въздействащ, че да бъде в състояние да възбуди страх у жертвата от
осъществяването и. Законът борави с понятието „основателен“ страх, което
от една страна насочва, че се касае до предизвикана реакция от средно
статистическия гражданин –лице с нормална и здрава психика, а от друга
страна препраща към формалната логика, според която в зависимост от
множество конкретни обстоятелства, външно изразени и натоварени с
интензитет и съдържание на посланието- думите с които е отправена,
личността на заканващия се, средството, което ползва, за да бъде по-
убедителен, време, място, начин на извършване, личност на жертвата и
др.под. обективно , а не субективно формират у засегнатото лице опасение с
голяма степен на вероятност от извършването и.
Правилното разрешаване на настоящия казус преминава през отговора
на въпроса, такова ли е естеството на заканата, отправена от подсъдимия към
тъжителя.
Този състав на въззивния съд не би могъл да сподели твърдението на
повереника, съдържащо се в жалбата, че в конкретния случай се касае за
закана, годна да предизвика основателен страх, като приема становището на
РС Е., което е в противоположната насока, като правилно и аргументирано,
от гледна точка на следното:
На първо място заканата, отправена с репликата: „Ти ще го отнасяш“ е
неконкретизирана –изразът сам по себе си е твърде общ и би могъл да
означава и всичко и нищо, логическото тълкуване не води до смислово
насочване към конкретни защитени от закона блага в личната или в
имуществената сфера, които да са застрашени.
Обективно същият не е пригоден да предизвика основателен страх от
осъществяване на конкретно противозаконно действие, имащо за резултат
увреждане, както правилно е отбелязал РС.
Не на последно място- „per argumentum e forciori“ /по аргумент на по-
силното основание/, като резултат от заканата тъжителят изобщо не се е
почувствал застрашен, което се илюстрира от неговите последващи действия,
7
като :
-продължил е да снима с телефона си /след съвсем кратко прекъсване/
-не се е оплакал и не е подал сигнал до полицейските служители,
пристигнали на място, като им съобщи за заканата
- посетил е болнично заведение едва няколко дни след инцидента –на
30.06.2021Г.
По този начин е приложен правилно материалния закон.
При цялостния контрол по отношение на присъдата, въззивният съд
констатира основание същата да бъде изменена в частта за присъдените
разноски.
Първият съд е възложил на тъжителя разноски за процесуално
представителство по делото в размер на 1500 лева, имайки предвид –договор
по бланка – образец на САК № 0933520. Видно от документа –първоначално
в графата договорено възнаграждение е било изписано цифром и словом 700
/седемстотин лева/ /за което има достатъчно следи, за да може да бъде
прочетено/.След което върху текста е изписан друг текст словесно „хиляда и
петстотин лева“, а цифрата е поправена непосредствено на тази бланка с
химикал, като е написано 1500 върху цифрата „700“.Констатираното по-горе
е непротивопоставимо на по-долу изписаното „заплатени 1500“, при
положение, че при липса на подписи на договарящите страни, не е ясно от
кого точно и как е извършена поправката и в никой случай това
обстоятелство не следва да се поставя в тежест на частния тъжител, страната,
понасяща тежестта за разноските.
Изложеното по- горе обосновава необходимост от изменение на
присъдата в частта за разноските, като в тежест на тъжителя следва да бъдат
възложени само 700 лева за адвокатско възнаграждение, а не- както е приел
първия съд -1500 лева.
При цялостния контрол на обжалваната присъда съдът не констатира
други основания за изменението и или основания за отмяна, предвид на което
и на осн.чл.334 т.3, вр.чл.337, ал.3 пр.2 НПК
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯВА присъда №5/ 30.05.2022Г., постановена по НХЧД №
159/2021Г. на РС Е., в частта по отношение на присъдените разноски, като:
ОСЪЖДА частния тъжител В. В. Н., ЕГН-********** от гр. Е., кв.
„Осъм“, бл.24, ет.1 ап.2 да заплати на подсъдимия П. Г. Ц., сумата от 700
/седемстотин лева/, вместо присъдените 1500 /хиляда и петстотин лева/,
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9