№ 550
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500336 по описа за 2024 година
С решение № 5997 от 23.11.2023 г. по гр. д. № 5668/2023 г., СГС, I-21 с-
в, ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Г. К. сумата 5000 лв., като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от обвинение в
извършване на престъпление по ДП № 127/16 г., СДВР, пр.пр. 4069/19 г.,
СРП, пр.пр. 5994/16 г., СГП, по което наказателното производство е било
прекратено с постановление от 14.12.2022 г. на СРП, ведно със законната
лихва 15.05.2023 г. - дата на исковата молба, до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до сумата
от 200 000 лв.
Срещу решението, в отхвърлителната му част, е депозирана въззивна
жалба от Г. Г. К.. Сочи, че ищецът е бил задържан под стража за времето от
19.01.2016 г. до 7.09.2016 г., а последвалата мярка „парична гаранция“ от
3000 лв. била отменена едва на 1.11.2022 г. Сочи още, че производството е
протекло извън нормалните срокове. Изтъква, че прекратяването поради
давност е единствено по отношение на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 НК, но не и за останалите обвинения, които са повдигнати, а именно
по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и две обвинения по чл.
1
144, ал. 3 НК. За последните наказателното производство е прекратено не
поради изтичане на давност, а защото деянията са несъставомерни с оглед
събраните доказателства - такъв е извода на СРП, отразен в постановление от
14.12.2022 г. по пр.пр. № 4069/16 г. В жалбата се сочи, че предишните
осъждания на ищеца нямат решаващо значение за размера на обезщетението.
Претендира да се уважи иска до пълния размер от 200 000 лв., като
подчертава, че ищецът е претърпял отрицателно въздействие върху
психическото си състояние и социалния си живот.
В насрещна въззивна жалба Прокуратурата на РБ моли решението да се
отмени в осъдителната част. Намира иска за недоказан, а решението на съда -
за бланкетно в своите мотиви и нарушаващо чл. 52 ЗЗД. Твърди, че съдебното
минало на ищеца не е отчетено в достатъчна степен. Счита, че не се доказва и
причинната връзка на вредите с повдигнатото обвинение. Моли да се
отхвърли иска, алтернативно – да се намали присъдения размер.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Ищецът Г. Г. К. поддържа, че на 19.01.2016 г. било образувано ДП №
3384 ЗМК-127/2016 г., 09 РУ на СДВР, пр.пр. № 4069/2016 г., СРП, и той бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 12 вр. чл.
129 ал. 2 вр. ал. 1 НК и две престъпления по чл. 144 ал. 3 предл. 1 вр. ал. 1 НК,
като бил и задържан за 72 часа. На 21.01.2016 г. спрямо него била взета мярка
за неотклонение "задържане под стража", която била заменена с „парична
гаранция“ от 3000 лв. с определение от 30.08.2016 г. на СГС, като ищецът бил
освободен на 07.09.2016 г. след внасянето й. Преписката е изпратена на СГП
поради разследване на престъпление по чл. 115 НК. С постановление от
01.12.2021 г. на СГП от 01.12.2021 г. наказателното производство по пр.пр. №
5994/2016 г. на СГП било прекратено, а досъдебното производство отново е
върнато на СРП за разследване на престъпление по чл. 129 НК. След
допълнителното разследване, с постановление на СРП от 14.12.2022 г.
наказателното производство било прекратено. Ищецът понесъл
неимуществени вреди от задържането си под стража за повече от 7 месеца,
2
бил под постоянно напрежение и психически стрес от повдигнатите
обвинения, били му отправяни заплахи и упражнено физическо насилие.
Претендира за понесените вреди да бъде обезщетен от Прокуратурата със
сумата от 200 000 лв. ведно със законната лихва от исковата молба –
15.05.2023 г.
Ответникът Прокуратура на РБългария оспорва иска с възражение за
недоказаност по основание и размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че спрямо ищеца на 19.01.2016
г. е започнато досъдебното производство, като първоначално разследването е
водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 и т. 4 вр. чл. 130 ал. 1 и чл. 114,
ал. 3 НК (причиняване на средна и лека телесна повреда по хулигански
подбуди и закана за убийство). Спрямо ищецът от 21.01.2016 г. до 30.08.2016
г била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била
заменена с парична гаранция от 3000 лв., внесена на 7.09.2016 г. В
последствие и тази мярка е била отменена на 8.08.2017 г. Поради указания на
по-горната инстанция разследването е продължило пред СГП за престъпление
по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК, като за това престъпление на ищеца не е
повдигано обвинение.
По досъдебното производство са извършвани многобройни следствени
действия - разпити на обвиняемия с участието на защитник (ДП том I л. 7, л.
12, том II л. 167), разпити на свидетели и разпознавания (ДП том I л. 21-37,
том II л. 16-17, том III л. 71, л. 73-75, том IV л. 142-143), балистични
експертиза (ДП том II л. 71- 76, л. 159-162), съдебно-медицински експертизи
(ДП том I л. 45-46, л. 49-50, том II л. 78-84, л. 138-140), комплексна съдебно-
медицинска и балистична експертиза (ДП том I V л. 58-70), съдебно-
психиатрични и психологични експертизи (ДП том I I л. 87-126, том I V л.
121-130).
На 01.09.2021 г. досъдебното производство е било предявено на ищеца в
качеството му на обвиняем (ДП том IV л. 88). Приключеното досъдебно
производство е било изпратено от разследващия полицай на СРП със
заключително мнение от 04.10.2023 г. за прекратяване на основание чл. 243
3
ал. 1 т. 1 НПК. По указание на прокурора са били извършени допълнителни
следствени действия - разпити на свидетели и съдебно-психиатрична и
психологична експертиза. Разследването е било повторно предявено на ищеца
като обвиняем (ДП том IV л. 148). Разследващият полицай със заключително
мнение от 08.12.2022 г. е изпратил досъдебното производство на СРП с
мнение за прекратяване.
С постановление от 14.12.2022 г. на прокурор в СРП наказателното
производство е било прекратено (л. 21 от делото). В диспозитива на
постановлението за прекратяване като основание се сочи изтекла давност. В
мотивите на акта обаче е посочено следното: К. е привлечен като обвиняем
за три деяния – по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 НК – за средна
телесна повреда по хулигански подбуди (наказание от две до десет години
лишаване от свобода) и за две деяния по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК - закана за
убийство на две лица (наказание до шест години лишаване от свобода, с
оглед релевантна редакция на текста с изм. от ДВ, бр. 26 от 2010 г.). В
мотивите на постановлението е прието, че средната телесна повреда е
причинена поради непредпазливост (л. 133 НК) и тъй като в тази хипотеза
наказанието е до една година лишаване от свобода, то давността е изтекла
на 19.01.2021 г. По отношение на леката телесна повреда по хулигански
подбуди също е прието, че давността е изтекла на 19.01.2021 г. Отделно в
мотивите е посочено, че по отношение на заканата за убийство по чл. 144, ал.
3, пр. 1 липсва съставомерност на деянието.
От приложената към досъдебното производство справка за съдимост
(ДП том I л. 62-66) се установява, че към датата на извършване на деянието
ищецът е бил четирикратно осъждан за престъпления по чл. 354а от НК
(престъпления свързани с производство, държане и разпространение на
наркотици) извършени в периода 2010-2012 г. на наказания лишаване от
свобода, чието изпълнение е било отлагано, а по делата е лицето е било
задържано (полицейско задържане).
По делото е разпитан като свидетел В. В. С., който твърди, че познава
ищеца тъй като лежал заедно с баща му в ареста. Бащата на свидетеля
помолил В. да се запознае с ищеца и да му окаже подкрепа, защото той не бил
в добро психично състояние - изглеждал депресиран, изпитвал страхове и
паники. Свидетелят го потърсил в дома му и първоначално ищеца отказал
4
контакт, но после започнали да се срещат. Г. бил депресиран, нямал желание
за нищо. Положителна промяна при него настъпила чак след като си намерил
работа. Преди това делото срещу него приключило и тогава му потръгнали
нещата. Свидетелят живеел в провинцията, но когато идвал в София – 2-3-4
пъти в месеца, винаги се обаждал.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако производството бъде прекратено, тъй като
деянието не е извършено от лицето. В същия текст е предвидено, че
държавата носи отговорност и когато наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В настоящият казус се установява, че с постановление от 14.12.2016 г.
за част от повдигнатите срещу Г. обвинения е изтекла давност на 19.01.2021 г.
– за средна телесна повреда и за лека телесна повреда по хулигански подбуди.
В практиката на ВКС се приема, че процесуалните действия в наказателното
производство, извършени преди изтичането на давността, не дават право на
обезщетение – същите са били законни, поради което и не се установява
основната предпоставка за отговорността на държавата - незаконност на
действията на държавните органи (т. 8 ТР 3/04 от 22.04.05 г., ОСГК на ВКС).
Процесуалните действията, които обаче са извършени след изтичане на
давността имат незаконен характер. С тях е поддържана висящността на
производството без да е имало основание за това. (решение № 151 от
23.06.2016 г. по гр. д. № 508/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). В разглеждания
казус се установява, че за посочените по-горе дейния на 19.01.2021 г. е
изтекла давност, следователно след тази дата, до датата на прекратяване на
производството – на 14.12.2022 г. извършените спрямо ищеца процесуални
действия са незаконосъобразни и поддържаната висящност на наказателното
производство е била в противоречие на закона. За търпените в този период
болки и страдания той има право да получи обезщетение.
В същото време данните по делото сочат, че се касае до неточност и
5
непрецизност на прокурорския акт. Само в мотивите на същия е изрично
отразено, че част от производството по наказателното дело е прекратено
поради несъставомерност на две от деянията за закана за убийство. В този
смисъл се установява, че от самото начало на образуване на наказателното
производство до неговото прекратяване прокуратурата неоснователно е
поддържала обвинение за деяние, което е несъставомерно.
С оглед посочените данни следва да се приеме, че е налице “незаконно
обвинение в извършване на престъпление”, поради което на основание чл. 4
от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Незаконността на поведението на Прокуратурата е обективирано в различен
времеви интервал - общата продължителност на обвиненията по чл. 144 НК е
продължила от 19.06.2016 г. до 14.12.2022 г. (6 години и половина), а за
погасените по давност обвинения – от 19.01.2021 г. до 14.12.2022 (година и
половина).
В своята практика съдилищата приемат (напр. Решение № 991/06 г.,
решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС), че при всички случаи на незаконно обвинение обосновано и логично е
преследваното лице да е търпяло негативни емоции от този факт, да е
изпитвало притеснения и опасения от осъждане. За да се определи обаче
конкретния обем на понесени вреди, респ. размера на дължимата обезвреда, е
необходимо да се преценят група фактори, като продължителност на
наказателното производство, авторитет и обществен статут на лицето, тежест
на обвинението, вид на взетите мерки за процесуална принуда, прякото
отражение върху психоемоционалното състояние и здравословният статус на
лицето, обществения отзвук и пр.
В настоящият случай, както по-горе се посочи, се установява, че за
повдигнатите обвинение са предвиждани наказания лишаване от свобода в
различни размери. Спрямо ищеца е била взети и най-тежката мярка за
процесуална принуда „задържане под стража“ за повече от 7 месеца. По
делото няма данни за статута на ищеца в обществото, за неговия социален
образ, как е бил възприеман от близки и познати, дали се е променило
отношението към него в резултат на конкретното наказателно преследване,
6
било ли е налице негативно обществено мнение поради обвинението и пр.
Свидетелските показания установяват, че ищецът не се е чувствал добре, бил
е притеснен и демотивиран, но поради периодичността на впечатленията на
свидетеля от тях не може да се установи голям обем на негативни вреди.
Свидетелят е посочил, че след приключване на наказателното производство
нещата при ищеца потръгнали, като това се свързва и с факта, че той си
намерил работа. Няма данни за здравословното състояние на ищеца преди, по
време и след воденото преследване.
Взетата по отношение на ищеца мярка „задържане под стража“ при
всички случаи следва да се вземе предвид, като един от факторите
обуславящи размера на обезвредата, тъй като с нея, за един значителен
период от време – над 7 месеца, лицето е било лишено от възможността за
свободно придвижване, социален и личен живот, възможност да упражнява
нормалните си житейски дейности, да общува, да работи и пр. По делото
обаче не се установяват никакви данни какво е било конкретното състояние
на ищеца по време на престоя му в местата за задържане (показанията не
могат да се вземат предвид, тъй като съставляват възпроизвеждане на
получени от трето лице сведения). Няма установени също така никакви данни
за упражнено неправомерно въздействие върху ищеца (заплахи, насилие),
така както се сочи в исковата молба .
Въпросът относно наличието на предходни осъждания следва да се
отчита като фактор при определяне на размера на обезщетението. Съдебната
практика (Решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г., Решение №
163 от 1.07.2016 г. по гр.д. № 411/2016 г., решение № 251/21.12.2015 г. по
гр.д. № 812/2015 г.) категорично приема, в случаи на други предходни
осъждания, че интензивността на негативните преживявания е занижена в
сравнение с лица, които инцидентно са станали обект на наказателно
преследване. Установените по конкретното дело неимуществени вреди само
отчасти съставляват пряка и непосредствена последица от процесното
незаконно обвинение. Тъй като при определяне размера на обезщетението
следва да се имат предвид всички установени обстоятелства, то в случая е
необходимо да се отчете, че психическият и социален дискомфорт, който
ищецът е търпял е бил в една по-занижена по интензитет степен – той е бил
вече неколкократно обект на наказателно преследване, виновността и
противоправността на деянията му са били установявани с влезли в сила
7
съдебни актове, бил е задържан и е престоявал в ареста и преди това и пр. В
този смисъл търпените от него притеснения са с по-нисък диапазон на
възприемане.
За определяне на конкретния размер на обезщетението с оглед
спецификите на разглеждания казус следва да се вземе предвид времето, в
което е протекло наказателното производство (надхвърлящо почти двукратно
разумния срок установен в рамките на 3 години, при положение, че
производството не е преминало през всички фази на процеса). В същото време
следва да се има предвид, че процесът се е характеризирал с относителна
динамика и ритмичност – били са извършвани множество процесуални
действия по събиране на доказателства. Следва да се отчете и времето, в
което след изтичането на давността за две от деянията производството е било
поддържано висящо.
Предвид казаното и като взе предвид очертания по-горе обем на
негативни възприятия и ефект на преследването върху ищеца, обществено
икономическите условия, съдебната практика и принципа на справедливост
съдът приема, че подходяща се явява стойността от 5000 лв., така както е
прието и от първостепенния съд. Ето защо решението на СГС следва да бъде
изцяло потвърдено.
За пълнота следва да се посочи, че няма данни мярката за неотклонение
парична гаранция да е създала някакви трудности за ищеца, а иск за вреди от
неоснователно задържане във времето на паричните средства не е предявен.
При този изход на спора разноски не се следват.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5997 от 23.11.2023 г. по гр. д. №
5668/2023 г., СГС, I-21 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9