Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 62
гр. Хасково, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1128/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д.Ш.И.,
ЕГН : **********,***, подадена чрез адв.В.Ч., против Решение №
1012-26-451-1/01.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********-2140-26-725/01.10.2021
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно
било приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж за
времето от 16.01.1973 г. до 16.01.1975 г. – 02 г., 00 м. и 01 ден - период на
отбиване на редовна военна служба, като действителен стаж. Нормата на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв
следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на
полагането му.
Обжалваното решение установявало,
че безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателя е 16 г., 03 м. и 03 дни
(включително зачетеният стаж от редовна военна служба) и това удостоверявало
наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.
Жалбоподателят моли за
постановяване на съдебен акт, с който обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени, а преписката – върната на ТП на НОИ - Хасково,
с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на
жалбоподателя. Моли за присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директор на Териториално
поделение на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, моли да бъде постановено решение, с което подадената жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че жалбоподателят не отговаря на условията на
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-26-882/03.06.2021 г., подадено до
Директора на ТП на НОИ - Хасково жалбоподателят Д.Ш.И. е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В заявлението същият е
декларирал, че не получава друга пенсия и че няма осигурителен стаж, придобит в
друга държава, както и че имената Д, Щ, Ш, са негови.
С Разпореждане № **********-2140-26-725/01.10.2021
г., на основание чл. 68, ал. 1 – 3, чл. 69б, ал. 2 и ал. 5
от КСО, ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Хасково e отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Ш.И..
Отказът е мотивиран със следните съображения: към датата на подаване на заявлението за пенсия - 03.06.2021
г. жалбоподателят има навършена възраст от 67 г., 08 м. и 13 дни и осигурителен
стаж, положен за периода от 16.01.1973 г. до 16.06.1989 г. с прекъсване, както
следва: 08 г., 08 м. и 07 дни от втора категория труд; 07 г., 06 м. и 26 дни от
трета категория труд; общ осигурителен стаж, превърнат, съгласно чл. 104 от КСО,
към трета категория труд - 18 г., 05 м. и 05 дни. Цитирани са разпоредбите на
чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, според която през 2021 г.
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
могат да се пенсионират, ако са навършили възраст 58 г. и 08 м. и ако имат сбор
от осигурителен стаж и възраст - 100 за мъжете, чл. 69б, ал. 5, според която
разпоредба пенсия по ал. 1 - 4 се отпуска, когато лицата не са придобили право
на пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в. Посочено е,
че съгласно чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване на И. не се
следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория
труд, тъй като има навършени 67 г. 08 м. 13 дни, но няма сбор от осигурителен
стаж и възраст 100, а има 86 и няма осигурителен стаж от втора категория 15
години, а има 08 г. 08 м. 07 дни. В мотивите на постановения отказ са
разгледани и разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, според които, за да
придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2021 г. лицето
следва да има навършена възраст 64 години и 04 месеца и придобит осигурителен
стаж 39 години. Посочено е, че И. няма право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като има навършена
възраст от 67 г., 08 м. и 13 дни, но няма придобит осигурителен стаж от 39
години, а има 18 г. 05 м. и 05 дни. Цитиран е и текстът на чл. 68, ал. 3
от КСО, според който, в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 през 2021 г. те придобиват право на
пенсия при навършена възраст 66 години и 08 месеца за жените и за мъжете и не
по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитирана е и разпоредбата
на чл. 15, ал. 4 от ИПОС, в сила от 07.04.2017 г., според която при преценяване
на правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО осигурителният стаж от първа и
втора категория труд се превръща в трета категория труд, съответно че разпоредбата
не се прилага при преценяване правото на пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО.
Заявено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби на КСО „Действителен стаж“ е действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. В тази връзка е посочено, че И. има осигурителен стаж на наборна военна
служба с продължителност 02 г. 00 м. 01 ден., който обаче не е действителен съгласно
§ 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО и не се следва пенсия и
на това основание, тъй като има навършена възраст 67 г. 08 м. 13 дни, но няма
15 години действителен стаж, а има 14 г. 03 м. 02 дни.
Така постановеното разпореждане е
получено от жалбоподателя на 04.10.2021 г., видно от приложената по делото
разписка.
На 06.10.2021 г. от страна на Д.Ш.И.
е подадена жалба с вх. № 1012-26-451/06.10.2021 г. по описа на ТП на НОИ -
Хасково до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане № **********-2140-26-725/01.10.2021
г.
С Решение № 1012-26-451-1 от 01.11.2021
г. М. А. Г. - началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ - Хасково,
изпълняваща правомощията на директор на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлила така
подадената жалба срещу Разпореждане № **********-2140-26-725/01.10.2021 г.,
като в решението си е посочила, че към датата на подаване на заявление за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст - 03.06.2021 г. жалбоподателят не
отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 2, от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия няма осигурителен
стаж от 39 г., а има 18 г., 05 м. и 05 дни. Във връзка с приложението на разпоредбата
на чл. 68, ал. 3 от КСО е цитирана легалната дефиниция по § 1, ал. 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби на КСО, в сила от 01.01.2015 г., според която
„действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурявано за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Заявено е, че зачетеният от пенсионния орган
стаж, положен от жалбоподателя на наборна военна служба от 16.01.1973 г. до
16.01.1975 г., с продължителност 02 г., 00 м., 01 д., не е действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби
от КСО, поради което лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж, а
има 14 г., 03 м. и 02 дни и съответно е прието, че пенсионният орган правилно е
отказал да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 68,
ал. 3 от КСО. С оглед на така изложеното в решението, жалбата е приета за
неоснователна, а процесното разпореждане на ръководителя на “Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ - Хасково - за правилно и законосъобразно постановено.
Недоволен от така постановеното
решение, Д.Ш.И. е обжалвал същото с подадена на 05.11.2021 г. чрез ТП на НОИ –
Хасково жалба до Административен съд - Хасково.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от лице, имащо
правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт,
след изчерпан задължителен административен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните съображения:
Обжалваното Решение № 1012-26-451-1
от 01.11.2021 г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане № **********-2140-26-725/01.10.2021
г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково,
са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална
компетентност – чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", респективно чл. 98, ал.
1 от КСО. Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни
актове, съгласно чл. 59 от АПК. Не се установяват пороци във формата или реда
за издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Изложени са
фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния
орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Липсват
съществени пороци, които да обосновават нищожност на издадения административен
акт.
По отношение на съответствието на
административния акт с материалните правила, съдът прие следното: Страните по
делото не спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се
явява въпросът относно наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ
на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпоредбата на посочения текст съдържа
изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава възможност
лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември
2016 г., да придобият право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Тоест към
датата на подаване на заявлението от страна на жалбоподателя през 2021 г. необходимата
възраст е 66 години и 08 месеца.
Наличието на първата изискуема
предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава
от ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните. Като спорен между
страните между страните се очертава въпросът, дали времето от 16.01.1973 г. до
16.01.1975 г., с продължителност - 02 години, 00 месеца и 01 ден за отбиване на
наборна (редовна) военна служба, следва да бъде зачетено като "действителен
осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва
ли този период от време да се включи в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. За да
откаже отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
административният орган е приел, че жалбоподателят няма право на пенсия и в
тази хипотеза, тъй като към датата на подаване на заявлението, макар и да има
навършена изискуемата възраст от 66 г. и 08 м., няма 15 години действителен
осигурителен стаж, а има 14 г., 03 м. и 02 дни, като е прието, че зачетеният
стаж за времето на наборна военна служба от 16.01.1973 г. до 16.01.1975 г. с продължителност
02 години, 00 месеца и 01 ден не е действителен осигурителен стаж по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 от НПОС за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба
и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), която норма е и относимата към
периода на полагане на военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III
категория.
В процесния период 1973 г. – 1975
г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за
мъжете, съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България (обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995
г., в сила от 27.02.1996 г.), тоест същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята
на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от Д.Ш.И. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но
който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и
трайната практика на ВАС, изразена в Решение № 15587/13.12.2018 г. по адм. дело
№ 13944/2017 г., Решение № 2553/19.10.2017 г. по адм. дело № 8645/2016 г. на
ВАС, Решение № 7647/16.06.2017 г. по адм. дело № 4023/2017 г. на ВАС, Решение №
9471/17.07.2017 г. по адм. дело № 7470/2016 г. на ВАС и мн. др. Като е отказал
да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган
неправилно е тълкувал и приложил закона.
Неправилното прилагане на
материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че
решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4
от АПК за отмяна на обжалваното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково и преписката по заявлението на Д.Ш.И.
да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Съобразно този изход на спора,
съдът намира за основателна своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя. Същата се доказва до размера от 560 лева,
от които 550 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 04.10.2021 г., и 10 лева – държавна такса,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по
делото в този размер.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Ш.И., ЕГН : **********,***,
Решение № 1012-26-451-1/01.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на
НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалба против Разпореждане № **********-2140-26-725/01.10.2021
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-26-882/03.06.2021 г. на Д.Ш.И.,
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Д.Ш.И., ЕГН : **********,***, разноски по делото в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: