Определение по дело №208/2020 на Апелативен съд - Пловдив

П  Р  О  Т  О  К  О  Л  № 240

 

гр. Пловдив, 02.06.2020год.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИНА АНТОНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

 

съдебен секретар: ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА

прокурор: МАРИНА БЕЛЧЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ВЕЛИНА АНТОНОВА

ВЧНД № 208 по описа за 2020 година.

 

          На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

 

Същото се провежда чрез осъществяване на връзка с програмата “Skype” съобразно решение на ВСС и Заповед на председателя на АС – Пловдив.

 

В помещение на А. - П. за участие в днешното съдебно заседание чрез скайп-връзка е осигурено присъствието на обвиняемите по делото.

За техническото осигуряване на връзката в залата присъства и системният администратор от Апелативен съд – Пловдив – В. Н..

От А. - П. при обвиняемите лица присъства служител, с помощта на който периодично се следи за качеството на връзката с обвиняемите по време на съдебното заседание.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А.Х.В.  - при повикване по „Skype“ от А. - П., отговаря и се вижда лично.

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Х. Ю.  - също при повикване по „Skype“ от А. - П. отговаря и се вижда лично.

В залата се явяват защитниците на двамата обвиняеми - адв. К. Д.и адв. С. П..

Явява се преводачът М.В.А. със снета в първоинстанционното производство самоличност. Същият е извършил превода на досъдебното производство при разпита на обвиняемия А. Ю., като и участвал и в първоинстанционното производство.

Явява се и представител на АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ – прокурорът МАРИНА БЕЛЧЕВА.

ОБВИНЯМИЯТ В.: Не желая да ползвам преводач. Разбирам български език.

Преводачът осъществява връзка с обв. Ю..

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Ю.: Разбрах какво ми разясни преводачът, че в съдебното заседание се осъществява чрез „Skype“- връзка. Искам да ми се назначи преводач от турски на български език  и обратно - този, както участваше и на делото пред Окръжния съд.

 

На преводача М.А. се напомни отговорността по чл.290, ал.2 НК.

ПРЕВОДАЧЪТ А.: Обещавам да дам верен превод.

 

 

Съдът

 

О П Р Е  Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА на обвиняемия А. Ю. за преводач от турски на български език и обратно тук присъстващият преводач М.А..

 

ПРЕВОДАЧЪТ М.А.: Обещавам да дам верен превод.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Ю.: Разбрах, че ми е назначен преводач по делото.

 

АДВ. К. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да не давате ход на делото, тъй като считам, че съгласно процесуалните правила участието на обвиняемите следва да е лично и непосредствено. Също така, обвиняемите лица имат право на лично запознаване и лична защита пред съда. Считам, че по този начин осъществена връзката – опосредствено, а не непосредствено, нарушава процесуалните правила и нарушава правото на защита на двамата обвиняеми,  а освен това, трябва да имате предвид, също така, че те са чужди граждани и очевидно единият се нуждае от преводач, което допълнително затруднява процеса.

Искам да добавя само за пълнота, че в рамките на повече от 10 дни, в които подзащитният ми е задържан, бяха ограничени редица негови права, включително той повече от 7 дни нямаше никакъв контакт със своите близки и провеждането на заседанието в този вид допълнително ограничава правото на защита и се превръща в един монопол. Считам, че не следва да се допуска провеждане на съдебното заседание в този си вид.

Моето искане е, възразявам срещу провеждането на заседанието по ` искам да бъдат доведени лицата, както в предходното заседание бяха доведени, не считам, че има пречка да бъдат доведени обвиняемите в съда.

 

АДВ. С. П.: Становището ми е, уважаеми апелативни съдии, че няма пречка да бъде даден ход на делото. Запознат със Заповедта на председателя на Апелативен съд - Пловдив относно провеждането на съдебните заседания в епидемична обстановка. Създала се е досега практика за провеждане на съдебни заседания в епидемична обстановка. Считам, че не се нарушава принципа на непосредственост, доколкото имаме онлайн връзка с обвиняемите, могат да изразят становище, така че да се даде ход на делото.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да дадете ход на делото. Считам, че възражението, което се направи, е изключително формално. Вярно е, че процесът се провежда пряко и непосредствено, но съвременните технологии дават възможност такова пряко и непосредствено явяване пред съда да се извърши в реално време, както е понастоящем. Наред с това има и решение на ВСС и Заповед на председателя на АС – Пловдив в тази насока.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А.В.: Аз съм съгласен с адвоката си. Тука не се чува всичко при мен на госпожа прокурорката, нито на моя адвокат как ме защитава, така че искам да бъда там на делото.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Ю. чрез преводача: Да се отложи делото.

 

Съдебният състав след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки да се даде ход за разглеждане на делото днес. Процедурата се провежда в пълно съответствие с конкретно цитирани решения на ВСС и Заповед на председателя на Апелативен съд – Пловдив, като при симултантност на връзката, страните имат възможност да се ползват от всички, гарантирани им с процесуалния закон права. Ето защо,

 

ОП Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А.В.: Запознат съм с жалбата на адвоката ми. Поддържам я.

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Ю.: Аз съм много болен и искам вкъщи да се лекувам и аз това го знам, и моят адвокат го знае, той е подал жалбата. Поддържам същата.

 

РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл.274 и чл.275 НПК.

 

АДВ. К. Д.: Аз поддържам жалбата, но ще направя искане за отвод на съдебния състав, тъй като двамата обвиняеми заявиха, че няма добра връзка и не се чува добре при тях това, което се говори в залата и самият факт, че вие решихте да продължи съдебното заседание в този си вид, считам, че има някаква нагласа във вас по отношение на двамата обвиняеми и по този начин им се нарушават съществено процесуалните права в производството.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Поддържам становището на адвоката ми.

 

АДВ. П.: Искането на адв. Д. за отвод на съдебния състав считам, че е неоснователно. Не се изложиха достатъчно убедителни аргументи в тази насока, които да доведат до предубеденост на настоящия съдебен състав.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю.: Поддържам становището на адвоката ми.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за отвод за неоснователно. Приемам същото като начин не съдебният състав да води делото, а обвиняемите, чиито жалби се разглеждат. Същото искане не е подкрепено с каквото и да е доказателство, поради което моля да бъде оставено без уважение.

 

Съдебният състав покани служител на ареста, присъстващ на съдебното заседание в помещението в ареста, в което е осигурено явяване за „скайп-връзка” на обвиняемите лица от страна на  А. - П., да каже какво е качеството на звука и видеоизображението при тях.

 

СЛУЖИТЕЛЯТ НА А. - П.: Вас ви чуваме –съдебният състав и ви виждаме много добре, преводачът също се чува добре, но самият звук на микрофона на адвокатите - там накъсва. Самият преводач при него няма проблем. Само на адвокатите не знам далеч ли са от микрофона, но там има проблем със звука.

 

Съдебното заседание продължава с използване на централния микрофон в съдебната залата, от който присъстващите защитници и прокурор да вземат участие в съдебното заседание по предвидения процесуален ред.

 

АДВ. Д.: Чувате ли ме сега от този микрофон? (централният в залата)

 

СЛУЖИТЕЛ НА А. - П. : Сега се чува добре.

 

Съдебният състав след тайно съвещание намира, че не са налице основания за отвод на настоящия съдебен състав от разглеждане на делото. Посочените от адвокат Д. основания за отводимост не кореспондират със закона и в частност, с визираните подробно в разпоредбата на чл. 29 от НПК позиции. Ето защо, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. Д.за отвод на съдебния състав от разглеждане на делото.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

АДВ. Д.: Поддържам жалбата. Други доказателствени искания нямам към момента.

 

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, така, както сме я подали. Нямам искания за отвод. Други доказателствени искания на този етап няма да соча.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А.В.: Поддържам жалбата на адвоката ми. Аз нямам претенции. Адвокатът ми каквото каже, аз съм съгласен с него.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Ю.: Поддържам жалбата на адвоката ми. Присъединявам се към казаното от адвоката ми. Дали този състав на съда, секретар и прокурор да участва в делото, адвокатът ми знае, предоставям на него.

 

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, съобразно предмета на доказване  и следва да бъде даден ход на делото по същество, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

 

АДВ. К. Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че така постановеното определение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като подробни доводи ще изложа в днешното съдебно заседание.

На първо място, първоинстанционният съд не се произнесе по всички процесуални предпоставки по чл. 63 НПК. Визирам предпоставката дали съществува реална опасност подзащитният ми да се укрие. Изложих подробни основания за това, че подзащитният ми от 20 години живее в своето жилище със своята съпруга и три деца, има постоянно пребиваване, ЕГН, не е оказвал никаква съпротива при неговото задържане и считам, че не съществува такава реална опасност той да се укрие в хода на разследването.

По отношение на предпоставката дали съществува обосновано предположение, няма да се спирам подобно на нея, считам, че има достатъчно данни по делото, че такова има, налице е, но това не е основание да бъде наложена най-тежката мярка ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, тъй като чл. 63 НПК изисква да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки.

В този смисъл чл. 63 от НПК възпроизвежда текстовете от Конвенцията за защита правата на човека и определя задържането под стража като една изключителна мярка, която следва да бъде налагана при стриктно спазване на така определените от законодателя предпоставки.

В този смисъл считам, че освен, че не е налице реална опасност той да се укрие, не е налице и реална опасност да извърши престъпление. Защо считам, че е така? На първо място, той е неосъждан. Това е първата му среща с правосъдието изобщо. За своите 53 години, ако той имаше някакви престъпни прояви, предполагам, че до настоящия момент щеше да ги прояви. Освен това е женен, с три деца, с добър социален статус. Считам, че достатъчно доказателства представихме и в първата инстанция, че той се грижи за тези деца, тъй като съпругата му работи и няма възможност да ги обгрижва.

Посочихме, има и доказателства по делото, че две от децата страдат от заболявания, имат ТЕЛК-ови решения. В този смисъл, семейството разчита на него за отглеждането на децата. Като допълнение трябва да се има предвид, че той е оказал пълно съдействие на органите, освен при неговото задържане, така също и с дадените от него обяснения, с които е дал самопризнания. В този смисъл считам, че разследването по отношение на него дори в момента е в напреднала фаза и по никакъв начин освобождаването му с една по-лека мярка няма да попречи на разследването, тъй като той е съдействал и занапред няма никаква пречка да продължи да съдейства на разследването, при необходимост.

Не приемам също довода на първоинстанционния съд, че, видите ли, предметът на престъплението и неговият размер е толкова голям, че да обосновава наличието на някоя от процесуалните предпоставки. Това има връзка  единствено с обоснованото предположение, с нищо друго и чл. 63 НПК е посочил съвсем ясно какви са хипотезите, които водят до постановяване на най-тежката мярка за неотклонение.

В този смисъл решението на първоинстанционния съд е необосновано, тъй като не е посочил в какво точно се състои тази реална опасност подзащитният ми да извърши престъпление. Тази опасност трябва да е реална, а не някаква хипотетична или предполагаема, в която да гадаем или да предполагаме какво евентуално би могло да се случи.

В тази връзка, считам, че целите на чл. 57 НПК биха могли да бъдат постигнати с една по-лека мярка за неотклонение като „домашен арест“ или „парична гаранция“. Нищо не налага задържането му за постоянно в ареста, поради което считам, че първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно определение, което е в противоречие с процесуалните правила на чл. 63 НПК.

На основание изложеното, ще ви помоля да отмените това съдебно определение и вместо него да постановите ново такова, с което да определите една по-лека мярка за неотклонение на подзащитния ми, която да му даде възможност да се прибере вкъщи и да се грижи за своето семейство.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А.В. за лична защита: Аз съм напълно съгласен с казаното от адвоката ми. Само искам да добавя, че имам две дъщери, на 50% инвалиди, аз се грижа за тях. Имам и един малък син. Винаги съм се грижил за тях. Аз ако не съм вкъщи, няма кой да се грижи за децата. Аз правих такава грешка и признавам грешката си и моля съда да има милост и да ми даде по-лека мярка за неотклонение – това моля съда.

Нито ще направя друго престъпление, това беше грешка и признавам грешката си. Няма да я повторя. Само моля съда за по-лека мярка за неотклонение – това ви моля.

 

АДВ. С. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме жалбата така, както сме я подали, респективно нашите твърдения за допуснати абсолютни, на първо място, съществени процесуални нарушения. И относно другото процесуално нарушение, което води не само до разколебаване, а и до отпадане на обоснованото предположение, като поддържаме и допуснати съществени процесуални нарушения, а именно липсата на мотиви. Не е отговорено на доводите, които са направени за отпадане на същото, като съдът с общи приказки е отговорил на нашата защита.

Съгласно Решение № 226 от 2014 г. по наказателно дело № 375/2012г. и Решение № 137/2015 г. по наказателно дело № 135/2015 г. – и двете на Върховен касационен съд, второ наказателно отделение, се приема изрично в случаите, когато делото е разгледано от едноличен състав, съдът не е освободен безусловно от задълженията си да проведе съвещание, като съдията-докладчик е длъжен с процесуалното си поведение да обективира и да демонстрира, че спазва закона и е длъжен да се оттегли на тайно съвещание, че не е предубеден и безпристрастен, които са задължителни принципи на наказателния процес и които принципи е длъжен да спази.

 

СЛУЖИТЕЛЯТ НА А. - П.: Накъсва нещо звукът на  преводача.

ПОВТОРИ се от преводача казаното от адв. П., в която връзката бе неясна.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Ю.: Чух сега преводача, като повтори.

 

АДВ. П.: Видно от протокола от проведеното съдебно заседание, съдът не се е оттеглил на тайно съвещание и това е изрично отразено. В противоречие с тази безапелационна практика на Върховния касационен съд е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, като считам, че това е основание за отмяна на постановения съдебен акт, предмет на настоящото обжалване.

На следващо място, необосновано е предположението за извършване на престъпление от страна на подзащитния ми Ю.. От събраните по делото доказателства е не само разколебано, но и оборено предположението за участието му в повдигнатото му обвинение.

Делото е още в начален стадий, но въпреки това, освен разпит на един оперативен работник от „Криминална полиция“ и докладна записка от същия, който има оперативна информация за нещо си, липсват други доказателства.

В обясненията, дадени от подзащитния ми А. Ю., същият заяви, че е вършил услуга на свой приятел и не е знаел какво е трябвало да пренесе. В случая той не е знаел, че това, което пренася, е хероин.

От самия факт, че Ю. се е движил свободно и спокойно по улиците на гр. П., може да се извлече извод, че не е знаел, че в себе си носи забранени предмети и още повече хероин.

Липсват и данни Ю. да е придобил наркотично вещество срещу заплащане. Поне това не се установява от събраните до този момент доказателства по делото. Липсва и каквото и да е било доказателство за някакъв контакт с обвиняемия В. и за организиране на сделка с наркотично вещество.

Единствените изводи на първоинстанционния съд за участието на Ю. в извършване на престъпление са предишните му осъждания, но от самия факт, че е осъждан за държане на наркотични вещества, не може да се изведе извод за неговата съпричастност в извършване на престъплението, в което е обвинен.

Ето защо считам, че на този етап от събраните до момента доказателства не може да се направи обосновано предположение, че Ю. е съпричастен към престъплението.

На следващо място, в съдебното производство пред Окръжен съд – Пловдив са представени писмени доказателства, че е болен, боледува в момента, както и че има нужда от лечение, което лечение би се затруднило в една такава обстановка в следствения арест, поради което ще моля да бъде отменено определението на Окръжен съд – Пловдив от 26.05.2020 г., постановено по ЧНД № 866/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение по отношение на А. Ю., като бъде постановено ново определение, с което да му бъде взета по-лека мярка за неотклонение – ДОМАШЕН АРЕСТ или ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ, това е.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ А. Ю. за лична защита: Да, аз се присъединявам на казаното от моя адвокат. Аз ви моля, защото ми е  направена много тежка операция, от 10 дена съм тука и нямам никакви лекарства. Аз съм хронично болен и не мога да оставам тука.

Уважаеми апелативни съдии, аз ви моля за по-лека мярка такава, а именно в „домашен арест“ да бъда, тъй като аз съм много болен и може да ми отрежат крака.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз ще Ви моля да потвърдите атакуваното определение на Окръжен съд – Пловдив, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Деянието, за което на двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е реализирано на 22–ри май 2020 година. На 26-ти май в 12:15 ч. е внесено искане от страна на Окръжна прокуратура – Пловдив за вземане на мярката в Окръжен съд.

В съответствие с изискванията на НПК, съдията-докладчик е разпоредил мярката да се гледа в 14:00 ч. на същия ден. На негово разположение – на съдията докладчик са били протоколи, одобрени за претърсване и изземване, експертна справка, разпити на свидетели. Той се е запознал с тези материали. В 14 часа е изслушал внимателно становищата на защитата и на самите обвиняеми. Няма никакво процесуално нарушение. Той бързо, мислейки и решавайки, да вземе становище, да обмисли това, което е чул по време на съдебното заседание.

Възражението на защитата означава да се съмняваме в интелигентността на магистрата, взел решението. Тези думи ги казвам във връзка с възражението, че не било проведено съвещание от самия съдия- докладчик, който да разговаря сам със себе си или аз не разбирам какво е това процесуално нарушение, за което единият от защитниците – този на обвиняемия Ю., говори пред Вас.

По отношение на законовите предпоставки за вземане на мярката за неотклонение, аз считам, че изискванията на чл.63 ал.1 от НПК са налице. Повдигнато е обвинение за престъпление по чл.354а, ал. 2 от НК, което е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. За него е предвидено наказание „лишаване от свобода“.

И от материалите по делото се извежда основателната опасност да се извърши и от двамата обвиняеми друго престъпление. Законодателят не изисква да са налице кумулативно и двете предпоставки – да се укрие и да извърши, защото е употребил думата „или“, тоест която и да е от двете предпоставки, ако е налице, би следвало да се вземе мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

По отношение на обоснованото предположение - Обвиняемият Ю. е задържан с хероин с нетно количество 867 грама. За хероин това е значително количество, а твърденията на защитата му намирам за несериозни относно това, че той не е знаел че ги носи. Ако е така, следвало ли е, едва ли не, да бяга по улиците на Пловдив?

Обвинението по отношение на него е повдигнато не само, защото е осъждан, а с оглед на категорично установеното държане на наркотично вещество и на показанията на свидетелите.

По отношение на другия обвиняем основателното предположение е налице, още повече с оглед на неговите обяснения. Тук от значение е голямото количество метамфетамин – 11,634 килограма. Това количество още веднъж доказва желанието за разпространение на наркотичното вещество, не само за държане, а такова разпространение е направено по отношение на хероина. Освен това се касае за различни видове наркотични вещества, което сочи, че държането с цел разпространение е начин на живот и затова не е попречило и наличието на едно от децата в къщата в дома, в който живее А.В..

Считам, че Окръжният съд е анализирал наличните доказателства и е взел правилното решение.

Заболяването на обвиняемия Ю. – диабет и раната, която има, биха могли да бъдат лекувани и в условията на МВР-болница. Действително съдебното му минало, свързано два пъти с наркотични вещества и един път с контрабанда на такива, не позволява вземане на друга, по-лека мярка за неотклонение, а обстоятелството, че другият обвиняем А.В. е държал два вида наркотични вещества  с цел разпространение, голямото им количество сочат на изключителна обществена опасност на деянието и дееца, което според мен е предпоставка мярката за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде потвърдена.

 

          ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ А.В.: Само моля съдът за по-лека мярка за неотклонение.

 

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ А. Ю.: Аз Ви моля да измените мярката ми за неотклонение в „Домашен арест“.

 

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.

Съдебният състав след тайно съвещание, счете жалбите на двамата обвиняеми за неоснователни по следните съображения:

Правилно и законосъобразно първият съд е приел, че са налице всички законоустановени предпоставки за вземане на най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо двамата обвиняеми. Определено е налице първата от тях – за престъпленията, за които са привлечени в процесуалното качество „обвиняеми“ се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Конкретните размери на наказанието са от 3 до 12 години лишаване от свобода и „глоба“ в немалък размер, като само по себе си обстоятелството, че законодателят е предвидил и установил минимум на наказанието „лишаване от свобода“ и висок максимум, свидетелства за завишената опасност на подобно деяние и морална укоримост, която законодателят е отчел чрез предвиждането на по-тежко квалифицирани престъпни състави.

Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че събраните до настоящия момент материали в кориците на делото, дават основание да се приеме, че е налице обосновано предположение за авторството, с необходимата за мерките за неотклонение интензивност на доказателствената маса, при все разследването да е в изключително ранен етап. По отношение на възражението на обвиняемия Ю., че не е знаел какво има в предадените му два пакета, следва да се каже, че се касае за кафяво прахообразно вещество, увито в прозрачно тиксо, като самият Ю. в своите обяснения е посочил, че извършването на исканата услуга му се е сторило изключително необичайно, тъй като дейността му била насочвана и координирана от непознати лица по телефона, а и самият той се е усъмнил какво пречи мъжът, за когото са предназначени наркотиците, лично да се срещне с лицето, което ги предава, без да е необходимо посредничеството на Ю..

Самият Ю. е осъждан три пъти до момента за престъпления с предмет все наркотични вещества, като за всяко едно от тях е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в немалък размер, поради което се касае за рецидивираща престъпна дейност. Предметът на престъплението също разкрива определени особености като количество и разнообразие, което правилно е било отчетено от Окръжния съд.

Следва да се посочи, че действително поради изключително ранния етап на разследването, количеството хероин е било отбелязано като 867 грама, без към конкретния момент да се сочи чистотата и стойността по цени за нуждите на съдопроизводството, което обаче по никакъв начин не препятства преценката, че се касае за големи размери на предмета на престъплението – наркотици, тъй като видно от приложеното в досъдебното производство Постановление на Министерския съвет за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството според конкретната оценка на активното вещество, която предстои да се изследва по експертен път, ще се покрият критериите на вменената правна квалификация. Това е така, тъй като цената на килограм хероин, в зависимост от процентното съдържание на активното вещество, варира от 40 000 до 250 000 лева.

По отношение възражението на обвиняемите, че никой не му е заплащал за услугата, свързана с предмета на престъплението, настоящият състав следва да отбележи, че това е ирелевантно за конкретната правна квалификация на деянието, за която няма значение дали наркотиците се придобиват възмездно, безвъзмездно или например, по дарение. Налице е реална опасност от извършване на престъпление и рецидивираща дейност, правилно отчетена от първия съд и изводима от особеностите на предмета на престъплението и осъществяването на дейността при мерки за конспиративност. Касае се за вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради което правилно е било преценено, че най-адекватна за ранния етап на водещото се разследване е мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

Доводът на обвиняемия А.В., че следва да полага грижи за децата си не може да бъде споделен от настоящия състав на съда, тъй като от материалите по делото безспорно е установено, че държане на наркотични вещества, с цел разпространение, е било осъществявано в дома, в който се отглеждат децата, едно от които е присъствало и по време на разпространяването на хероина от обвиняемия А. Ю.. Това  само по себе си не сочи на отговорно родителско поведение, като в дома на обвиняемия А.В., освен съхраняваните 11 634 грама метамфетамин, укрити на различни места - в кухнята и в спалнята на  апартамента, са били открити и 2 електронни везни със следи от претегляне на наркотични вещества.

Не може да бъде споделен и доводът на обвиняемия Ю. за несъвместимост на здравословното му състояние с условията на следствения арест. Видно от документа от приложения медицински преглед на обвиняемия Ю., извършен на 08.04.2020 г., по повод секретираща рана. Било установено, че същият е афебрилен. Раната е била обработена, като му е била назначена терапия за дома с таблетки и антибиотик и препоръчана консултация с ендокринолог за прецизиране на антидиабетната терапия, по повод констатираното заболяване – „Диабет - тип 2”.

Не намира опора в материалите по делото и в съдебната практика,  доводът на защитата, че Пловдивският окръжен съд е допуснел съществено процесуално нарушение, поради неоттеглянето си на тайно съвещание, тъй като делото е било разгледано в едноличен състав, а посочената и цитирана от защитата съдебна практика касае тройни съдебни състави.

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение  № 500  от  26.05.2020 год. по ЧНД № 866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

          ОБВИНЯЕМИТЕ бяха запитани желаят ли да им бъде извършен писмен превод на определението на съда, постановено в днешното съдебно заседание в производството по чл. 64 от НПК относно мярката за неотклонение на всеки от тях.

 

          ОБВИНЯЕМИЯТ А. Ю.: Не желая писмен превод на определението.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.В.: И аз не желая писмен превод на определението.

         

Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

На преводача М.В.А. за извършения устен превод в днешното съдебно заседание да се изплати възнаграждение в размер за 120 (сто и двадесет) лева, за което се издаде разходен касов ордер от бюджета на съда.

На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач остават за сметка на Съда.

 

          Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 12:30 часа.

 

         

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

                                                                              2.

 

 

 

                                                         СЕКРЕТАР: