Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.07.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10685 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.05.2019г., гр.д.10685/19г., СРС,169 с-в
признава за установено на основание чл. 422 вр.
чл.240, ал.1 и ал.2, вр. чл.99 ЗЗД, че Г.А.Р. дължи
на „Е.М.“ ЕООД сумата 1 341,35 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL586350 от
15.06.2011г., ведно със законна лихва от 08.03.2018г. до изплащането и сумата
50 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 08.03.2015г. до 20.12.2015г., като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата
50 лв. – разноски за производството по ч.гр.д.15853/18г., СРС, 169 с-в и сумата
25 лв. – разноски за исково производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по иска Г.А.Р.. Счита, че цесията на процесните вземания не е
съобщена на длъжника. Цесионерът не е валидно упълномощен от цедента да извърши
уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД. Спорният въпрос за размера на дълга не е
доказан чрез документи и експертиза. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата, но само в частта относно ненастъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, а не и за неуведомяване за цесията. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По силата на договор за потребителски кредит №
FL586350 от 15.06.2011г., трето за спора лице „Ю.И Е.Д.Б.“ АД предоставя на
ответника Г.А.Р. кредит от 4 830 лв., със срок на връщане до 15.09.2015 г.,
ведно с уговорена възнаградителна лихва от 1 507,24 лв.
Вземанията по кредита са цедирани от кредитора в полза
на ищеца „Е.М.“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. В
списъка по приложение № 1 към договора фигурират процесните вземания.
Съобразно чл.99, ал.4 вр.
ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня на съобщаването му на длъжника от предишните кредитори и цеденти. В
случая, съобщението за цесията е изпратено на неактуален адрес на длъжника – ответника
Р., а не на новия му адрес, за който предварително е уведомил първоначалния
кредитор. Въпреки това, цедирането на
вземането достига до знанието на ответника с връчения му препис от
исковата молба и го обвързва с последиците на прехвърлянето. Исковата молба обективира волеизявление за нотификация, изходящо от новия
кредитор и цесионер - ищеца „ЕОС М.“ АД. Той разполага с овластяване в тази
насока по силата на изрично упълномощаване от кредитодателя и цедент съгласно
чл.3.2 от договора за цесия.
Противно на оплакванията в жалбата, с отговора на
исковата молба не е оспорен размерът на претендираните вземания, поради което
не е било необходима съдебно-счетоводна експертиза. Нейното приемане не се
налага и пред настоящата инстанция, с оглед недопустимостта на възраженията в
жалбата за недоказан размер на вземанията. На основание чл.133 ГПК когато в установения срок ответникът не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представения документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1,
чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, за каквито в случая
няма данни. Затова преклудирани са релевираните в жалбата възражения за недоказан размер на
вземанията.
Наред с всичко, при
условията на чл.162, предл.1 ГПК, предвид доказването на исковете по основание,
съдът по своя преценка, с оглед представените доказателства определя размера на
вземанията. В тази връзка, допълнителното
споразумение от 28.08.2015г. към договора за кредит, обективира
извънсъдебно признание на ответника за непогасен дълг по договора от 1 969,30
лв. Това задължение, кредитодателят се съгласява да опрости до 50 %, а именно
за 984,65 лв., при условие, че ответникът заплати 400 лв. при подписване на
споразумението, заедно с погасителни вноски по приложения погасителен план. След
като ответникът само частично изпълнява уговореното условие и заплаща само 400
лв., но без съответните погасителни вноски, на основание чл.4, ал.3 от
допълнителното споразумение, действието му е преустановено. След приспадане от
задължението за 1 969,30 лв. на платените 400 лв., остава дължим остатък от 1
569,30 лв. Ответникът не твърди и не сочи доказателства да е обслужвал впоследствие
кредитните си задължения. Затова доказани и по размер са исковете за признаване
дължимост на по-ниския размер за главница по кредита от
1 341,35 лв. и за дължимост на възнаградителна
лихва от 50 лв. през периода 08.03.2015г. - 20.12.2015г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.05.2019г., гр.д.10685/19г., СРС,169 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.