Решение по дело №10685/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              15.07.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                    МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10685 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 04.05.2019г., гр.д.10685/19г., СРС,169 с-в признава за установено на основание чл. 422 вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр. чл.99 ЗЗД, че Г.А.Р. дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата                      1 341,35 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL586350 от 15.06.2011г., ведно със законна лихва от 08.03.2018г. до изплащането и сумата 50 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 08.03.2015г. до 20.12.2015г., като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 50 лв. – разноски за производството по ч.гр.д.15853/18г., СРС, 169 с-в и сумата 25 лв. – разноски за исково производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска Г.А.Р.. Счита, че цесията на процесните вземания не е съобщена на длъжника. Цесионерът не е валидно упълномощен от цедента да извърши уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД. Спорният въпрос за размера на дълга не е доказан чрез документи и експертиза. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият – ищецът „Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2  ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата, но само в частта относно ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а не и за неуведомяване за цесията. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По силата на договор за потребителски кредит № FL586350 от 15.06.2011г., трето за спора лице „Ю.И Е.Д.Б.“ АД предоставя на ответника Г.А.Р. кредит от 4 830 лв., със срок на връщане до 15.09.2015 г., ведно с уговорена възнаградителна  лихва от 1 507,24 лв.

Вземанията по кредита са цедирани от кредитора в полза на ищеца „Е.М.“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. В списъка по приложение № 1 към договора фигурират процесните вземания.

Съобразно чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от предишните кредитори и цеденти. В случая, съобщението за цесията е изпратено на неактуален адрес на длъжника – ответника Р., а не на новия му адрес, за който предварително е уведомил първоначалния кредитор. Въпреки това, цедирането на вземането достига до знанието на ответника с връчения му препис от исковата молба и го обвързва с последиците на прехвърлянето. Исковата молба обективира волеизявление за нотификация, изходящо от новия кредитор и цесионер - ищеца „ЕОС М.“ АД. Той разполага с овластяване в тази насока по силата на изрично упълномощаване от кредитодателя и цедент съгласно чл.3.2 от договора за цесия.

Противно на оплакванията в жалбата, с отговора на исковата молба не е оспорен размерът на претендираните вземания, поради което не е било необходима съдебно-счетоводна експертиза. Нейното приемане не се налага и пред настоящата инстанция, с оглед недопустимостта на възраженията в жалбата за недоказан размер на вземанията. На основание чл.133 ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представения документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, за каквито в случая няма данни. Затова преклудирани са релевираните в жалбата възражения за недоказан размер на вземанията. 

Наред с всичко, при условията на чл.162, предл.1 ГПК, предвид доказването на исковете по основание, съдът по своя преценка, с оглед представените доказателства определя размера на вземанията. В тази връзка, допълнителното споразумение от 28.08.2015г. към договора за кредит, обективира извънсъдебно признание на ответника за непогасен дълг по договора от 1 969,30 лв. Това задължение, кредитодателят се съгласява да опрости до 50 %, а именно за 984,65 лв., при условие, че ответникът заплати 400 лв. при подписване на споразумението, заедно с погасителни вноски по приложения погасителен план. След като ответникът само частично изпълнява уговореното условие и заплаща само 400 лв., но без съответните погасителни вноски, на основание чл.4, ал.3 от допълнителното споразумение, действието му е преустановено. След приспадане от задължението за 1 969,30 лв. на платените 400 лв., остава дължим остатък от 1 569,30 лв. Ответникът не твърди и не сочи доказателства да е обслужвал впоследствие кредитните си задължения. Затова доказани и по размер са исковете за признаване дължимост на по-ниския размер за главница по кредита от 1 341,35 лв. и за дължимост на възнаградителна лихва от 50 лв. през периода 08.03.2015г. - 20.12.2015г.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.  

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.05.2019г., гр.д.10685/19г., СРС,169  с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.