№ 40
гр. Панагюрище, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100345 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9
ЗПК
Предявени са от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Л. Г. Г. и Р. П. Б.
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. във вр.
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено, че Л. Г. Г. и Р. П.
Б. дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 2547,61 лв.- представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 30042646051 от
18.02.2020 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 237,84 лева – лихва за забава
върху главницата за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021г., сума в размер на 951,29
лева- договорно възнаграждение за периода от 10.11.2020 г. до 03.12.2021 г, както и
102.26 лева – лихва върху посочената сума за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021 г.,
722,09 лв.- възнаграждение за закупен пакет „Фаст“, както и 77,62 лева – лихва върху
посочената сума за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021 г., 1086,25 лв. –
възнаграждение за закупен пакет „Флекси“, както и 116,76 лева – лихва върху
посочената сума за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021 г., както и 120,83 лева –
лихва за забава за периода от 03.12.2021г. до 24.02.2022г., за които сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №148/2022 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2020 г. между „Профи Кредит България“
ЕООД и ответниците като солидарни длъжници бил сключен договор за потребителски
кредит № 30042646051, по силата на който ищецът предоставил сумата в размер на
3000,00 лева, която ответниците се задължили да върнат на 24 месечни равни вноски,
всяка в размер на 182,34 лв. Уговорен е годишен процент на разходите 48,79 %,
годишен лихвен процент – 41,00%, лихвен процент на ден - 0,11 %. Твърди се, че било
избрано закупуване на допълнителни услуги- Фаст с цена 900,00 лева и Флекси с цена
1350 лева, т.е. месечно се дължи заплащане на сума в размер на 93,75 лева- вноска за
1
закупени пакети допълнителни услуги. Сочи се, че на кредитополучателите били
разяснени правата им по договора за кредит, както и договорите за закупени
допълнителни услуги. Твърди се, че ищецът е изпълни точно задължението си по
договора за кредит, като е предоставил на ответниците сума в размер на 3000 лева.
Твърди се, че съобразно чл. 4 от процесния договор за кредит се дължи на ищеца
заплащане на договорно възнаграждение в размер на 951,29 лева, което е разсрочено
съобразно погасителния план. Твърди се, че сключването на договори за допълнителни
услуги не е предпоставка за сключване на договора за кредит, като ответниците по своя
воля за заяви желание за закупуване на такива. В исковата молба се излагат доводи, че
на 03.12.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем като са спазени
изискванията на общите условия на договора. Твърди се, че ответниците са изпълнили
частично задължението си за заплащане на дължимите суми. Моли се да се постанови
решение, с което да се уважат предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са подадени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 27.04.2022 г., а
исковата молба е подадена на 27.05.2022 г. (п.кл.) от процесуално легитимирана
страна- заявител в заповедното производство, като е налице индентет между сумите
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и тези претендирани с исковата молба, като сумата за
мораторна лихва в последствие е единствено доуточнена (начина по който се формира)
в хода на исковото производство.
От приложен по делото договор за потребителски кредит № 30042646051 от
18.02.2020 г. сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Л. Г. Г. и солидарен
длъжник Р. П. Б. се установява, че между страните е сключен договор по силата, на
който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на ответниците сумата в размер
на 3000 лв., която ответниците се задължили да върнат солидарно на 24 месечни
вноски, последната с падеж 10.02.2022 г., уговорен е ГПР в размер на 48,79%, както и
ГЛП 41,00%. В договора е посочено, като допълнителни услуги- Фаст – право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, с цена на услугата
900 лева и Флекси - право на промяна на погасителния план на потребителския кредит,
с цена на услугата 1350 лева, като така общо дължимата сума, която следвало да бъде
заплатена на ищеца е в размер на 6625,87 лева. Сумите за допълнителни услуги Фаст и
Флекси са включени в погасителния план, подписан от ответниците.
От приет като доказателство по делото Анекс № 1 към договор за потребителски
кредит от 12.05.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за
намаляване на месечната вноска, както и намаляване на ГПР по кредита в размер на
40,93 %, като кредита следва да бъде върнат до 10.04.2022 г.
От приет като доказателство по делото Анекс № 2 към договор за потребителски
кредит от 14.05.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за
намаляване на месечната вноска, както и намаляване на ГПР по кредита в размер на
2
37,91 %, като кредита следва да бъде върнат до 10.05.2022 г.
От приет като доказателство по делото Анекс № 3 към договор за потребителски
кредит от 24.09.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за
намаляване на месечната вноска, както и намаляване на ГПР по кредита в размер на
35,45 %, като кредита следва да бъде върнат до 10.06.2022 г.
От представените по делото Общи условия, подписани от страните по спора се
установява, че страните са се уговорили, че при просрочие на две месечни
последователни вноски в пълен размер кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, съобразно т. 12.3 от Общите условия. Като санкция за забавено
плащане на погасителна вноска е предвидено и начисляването на лихва за забава в
размер уговорен между страните.
По делото е представено и прието като доказателствено уведомително писмо от
ищеца изпратено до ответниците, с което кредита е обявен за предсрочно изискуем,
което уведомление е връчено на ответника Б. на 21.01.2022 г. (л. 26 от делото), а
изпратеното до Л. Г. се е върнало като непотърсено.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението, на която се установява, че на ответника Л. Г. е предоставена сумата в
размер на 3000лв., като от така предоставената сума е върната сумата в общ размер на
1325,80 лв., с която сума е заплатена главница в размер на 452,65 лв., договорната
лихва в размер на 402,65 лв. и допълнителен пакет услуги – в размер на 441,66 лв.,
лихва за забава в размер на 29,10 лева. Вещото лице посочва, че общия размер на
договорната лихва, ведно с цената за допълнителни услуги Фаст и Флекси е 10,50 пъти
по-висок от размера на законната лихва за същия период, а размера на договорната
лихва надминава три пъти размера на законната лихва – 3.99 пъти е по-висока
договорната от законната лихва. Вещото лице изяснява, че възнагражденията по пакети
за допълнителни услуги Фаст и Флекси не са включени в образуването на ГПР. Ценено
съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице,
доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани
и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената
тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за потребителски кредит
№ 30042646051 от 18.02.2020 г., по който е предоставил на ответниците сума пари и
нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата
главница; че по силата на допълнителни споразумения неразделна част от договора
ответниците са поели задължение за заплащане на сумата от 900 лева- услуга Фаст и
1350 лева- услуга Флекси и падежа на същите и действителност на уговорките по
посочените пакети, действителна уговорка за договорно възнаграждение в размер на
951,29 лв., изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии,
въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и
3
останалите разходи (такси и възнаграждения по пакет допълнителни услуги) в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за
съответствето на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права на
потребителя са му предоставени в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г.
От данните по делото се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД
и Л. Г. и солидарен длъжник Р. Б. е сключен договор за потребителски кредит №
30042646051/18.02.2020 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило
на ответника Г. сумата в размер на 3000 лв., а същата се е задължил да я върне
солидарно с Р. Б. на 24 равни месечни вноски, в срок до 10.02.2022г., като в
последствие датата на падежа е уговорена да е 10.06.2022г., с допълнително
споразумение – анекс. Уговорен е между страните, че при просрочие на две или повече
погасителни месечни вноски за кредитора възниква право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
По отношение на претенциите за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги Фаст и Флекси, съдът намира следното:
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на
възнаграждение за пакети допълнителни услуги, доколкото тези уговорки се явяват
недействителни поради следното: с оглед посоченото в договора за кредит следва да се
изведе изводът, че в тези допълнителни услуги са включени следните услуги:
приоритетно разглежда и изплащана на потребителския кредит, право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит. Според съда „Допълнителни услуги“ по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на
същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на
клиента. В същото време посочените в договора допълнителни услуги, услуги по
своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между него и кредитора, като помогнат последният да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с
нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителни услуги
поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като по-
слаба страна в правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Още повече, че е посочено, че цената на допълнителните
услуги е дължима от потребителя към момента на сключване на договора, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по
този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако
насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения. Тези
суми се дължи от потребителя, не за конкретно предоставени от търговеца услуги, а за
4
възможността потребителя да упражни права, които така или иначе са му предоставени
по закон. Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора
конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това
дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да
предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват
възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за
него. Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузите на договора касаещи
предоставянето на допълнителни услуги се явяват недействителни поради противречие
с императивни правни правила установени с оглед защита на потребителите, поради
което и исковите претенции за заплащане на възнаграждение по за допълнителни
услуги и се явяват неоснователни. Неоснователни са и претенциите за заплащане на
лихва за забава върху тези суми, с оглед тяхната недължимост.
По отношение на претенцията за сума в размер на 951,29 лева- договорно
възнаграждение за периода от 10.11.2020 г. до 03.12.2021, съдът намира следното:
съдебната практика приема трайно, че няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният
размер на договорната лихва ( била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги
от чл. 9 ЗЗД , съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелствуване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е
да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва. По делото е установено (приетата съдебно-
счетоводна експертиза), че уговорената възнаградителна лихва надвишава над три пъти
размера на законната лихва, поради което клаузата, с която е уговорена същата се явява
недействителна поради противоречие с добрите нрави, а претенцията за заплащане на
договорна лихва (договорно възнаграждение) в претендирания размер се явява
неоснователна, като неоснователно е и искането за заплащане на лихва за забава върху
договорната лихва, предвид недължимостта на вземането за договорна лихва, както и с
оглед забраната за начисляване на лихва върху лихва.
По отношение на претенцията за главница в размер на 2547,61 лева, съдът намира
следното:
Доколкото от събраните по делото доказателства – приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на кредитополучателя е предоставена сума в размер на
3000 лева, като са направени плащания в общ размер на 1324,80 лева от ответниците, с
които неправилно е прието, че са погасени недължими вземания за заплащане на цена
на услуги Фаст и Флекси. Ето защо следва да се приеме, че искът за главница е
основателен за сума в размер на 1645,20 лева (3000 лева - 1324, 80 лева), до която сума
същият следва да се уважи. Основателно е и искането на ищеца за солидарното
осъждане на ответниците, доколкото от данните по делото се установява, че втория
ответник Р. Б. е подписала процесния договора за потребителски кредит в качеството
на солидарен длъжник.
По отношение на претенцията за лихва за забава:
Разпоредбата на чл. 84 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
5
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
конкретния случай се сочи, че се дължи заплащане на лихва за забава за периода от
03.12.2021 г. до 24.02.2022 г. – дата на предявяване на исковата молба. Твърди се, че
именно на 03.12.2021 г. е обявена предсрочната изискуемост на кредита. От събраните
по делото данни, обаче, се установява, че страните са постигнали уговорка, че кредита
става предсрочно изискуем след обявяването му от кредитодателя и при наличието на
останалите предпоставки – забава на длъжниците- неплащане на две или повече
поредни месечни вноски своевременно. Трайната съдебна практика приема, че
достигане на волеизявлението до насрещната страна за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е част от фактическия състав за промяна на срока на договора-
каквото всъщност представлява обявяването на предсрочната изискуемост. ВКС
приема също така, че предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на всеки
солидарен длъжник поотделно, тъй като извършването на това действие спрямо един
от солидарните длъжници не ползва останалите (така и Решение № 6 от 12.06.2017 г.
по гр. д. 50203/2016 г. на Второ гр.о., ВКС). В конкретния случай от данните по делото
се установява, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника Б. на
24.01.2022 г. – л. 26 от делото, от който момент същата е изпаднала в забава, респ.
дължи заплащане на лихва за забава за периода от 24.01.2022 г. до 24.02.2022 г. върху
главницата в размер на 1645,20 лева, т.е. дължи заплащане на сума в размер на 14,62
лв- лихва за забава. От събраните доказателства по делото не се установява
уведомлението за предсрочна изискуемост да е достигнало до ответника Г., поради
което не следва да се приеме, че същата дължи заплащане на лихва за забава. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че макар предсрочната изискуемост на
кредита да не е бил обявен на длъжника Г. преди подаване на исковата молба, то
следва да се приеме, че това е сторено с връчване на исковата молба за отговор на
ответника, доколкото изявлението е приложено към исковата молба, който факт следва
да се вземе предвид при постановяване на съдебното решение, арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Освен това от данните по делото се установява, че изискуемостта на целия кредит е
настъпила в хода на процеса, който факт също следва да се вземе предвид при
постановяване на решението. С оглед изложеното Л. Г. макар да не е поставена в
забава преди подаване на исковата молба за целия кредит дължи заплащане на
главницата, доколкото изискуемостта на вземането е настъпила в хода на процеса.
По отношение на претенцията за сума в размер на 237,84 лева – лихва за забава
върху главницата за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021г., съдът намира следното:
страните по договора за кредит са постигнали уговорка в чл. 12.1 от Общите условя, че
в случай на забава на месечна вноска се начислява лихва за забава в размер на ОЛП
+10 % годишно върху размера на просроченото плащане. Съобразно приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза първото плащане от ответниците е
направено на 30.04.2020г., като се него е погасена първа и втора погасителна вноска
дължими съответно на 10.03.2020г. и 10.04.2020 г., т.е. действително на 11.03.2020г.
ответниците са изпаднали в забава за погасяване на първата анюитетна вноска, респ.
възникнало е право в полза на ищеца да начисли лихва за забава- предвидена под
формата на санкция в общите условия към договора за кредит. С оглед изложеното
основателна се явява тази претенция по отношение главницата.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на
6
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 50 лв., и предвид размера на заплатената по делото държавна
такса в размер на 120,57 лв. като съобразно уважената част от исковете (в размер на
1883,04 лв. от предявен иск в размер на 5998,55 лв.) в полза на 53,54 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за
правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. и
предвид размера на заплатената по делото държавна такса в размер на 231,33 лв.,
заплатен депозит за ССчЕ в размер на 350 лв., като съобразно уважената част от
исковете (в размер на 1883,04 лв. от предявен иск в размер на 5998,55 лв.) в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер
на 213,88 лв.
Съдът не следва да се произнася по направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски в негова полза, доколкото по
делото липсват данни такива да са реално сторени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 7 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на Л. Г. Г. ЕГН: **********,
с адрес: гр. Панагюрище, ул. „********“ № 8 и Р. П. Б. ЕГН:********** с адрес: гр.
Панагюрище, ул. „***********“ № 1А, че дължат солидарно на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В е следните суми: 1645,20 лв.- представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 30042646051 от
18.02.2020 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
25.02.2022 г. до окончателното изплащане на същата и сума в размер на 237,84 лева –
лихва за забава върху главницата за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021г., за които
суми е издадена Заповед № 84 от 28.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 148/2022 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Л. Г. Г. ЕГН: ********** и Р. П. Б. ЕГН:**********, с които се иска
да се приеме за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца солидарно,
сумите: 951,29 лева- договорно възнаграждение за периода от 10.11.2020 г. до
03.12.2021 г, както и 102.26 лева – лихва върху посочената сума за периода от
11.03.2020 г. до 03.12.2021 г., 722,09 лв.- възнаграждение за закупен пакет „Фаст“,
както и 77,62 лева – лихва върху посочената сума за периода от 11.03.2020 г. до
03.12.2021 г., 1086,25 лв. –възнаграждение за закупен пакет „Флекси“, както и 116,76
лева – лихва върху посочената сума за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021 г., както
и за сумата над уважения размер от 1645,20 лв. до предявеният размер от 2547,61 лв.
– главница по договора за кредит, за които суми издадена Заповед № 84 от 28.02.2022г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 148/2022 г. по описа на Районен
съд- Панагюрище.
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД по отношение на Р. П. Б. ЕГН:**********, че дължи на
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 14,62 лв- лихва за
забава върху уважената главница за периода от 24.01.2022 г. до 24.02.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част от 14,62 лева до претендирания размер от
120,83 лева и иска за установяване, че Л. Г. Г. ЕГН: ********** дължи солидарно с Р.
Б. на Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 120,83 лева -
лихва за забава върху уважената главница за периода от 24.01.2022 г. до 24.02.2022 г за
която сума е издадена Заповед № 84 от 28.02.2022г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 148/2022 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.
ОСЪЖДА, 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Л. Г. Г. ЕГН: ********** и
Р. П. Б. ЕГН:********** да заплатят на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 53,54 лв. – представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и сумата в размер на 213,88 лв. разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8