№260051
гр.
Силистра, 16.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Добринка Стоева
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
при
съдебния секретар Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от мл.съдия
Маладжиков въззивно гражданско дело № 63 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба на И.Л.П. против Решение № 260553 от 02.12.2020 г. по гр.д.№ 605/2020 г.
на Районен съд Силистра, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя против „Енерго
- Про Продажби” АД с ЕИК ………..1 за установяване, че не дължи на ответника сумата
от 2505,22 лв. по изп.д.№ 451/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Георгиев, образувано по
изпълнителен лист от 22.10.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 227 по описа на СРС за 2014 г. (издадена за сумата от 1071,55 лв., представляваща
стойност на ел. енергия, консумирана в обект, находящ се в гр. Силистра, ул.
„Бойка войвода“, бл. 16, ап. 6, по фактури, издадени в периода от 14.11.2011 г.
до 12.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.01.2014 г. до окончателното ѝ плащане, обезщетение за забава за
периода от 27.12.2011 г. до 17.01.2014 г. в размер на 170,26 лв. както и
разноски по делото в размер на 125 лв.).
За да постанови
обжалвания акт, първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства и
е достигнал до фактически изводи, които не се оспорват от жалбоподателя. От
правна страна е приел, че действието на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК е от датата на постановяването му и че
давността за процесното вземане е била прекъсната на 15.04.2015 г., когато
държавата се е присъединила като взискател към образуваното изпълнително дело.
Жалбоподателят
оспорва правните изводи на съда. Счита, че цитираното тълкувателно решение
действа и по отношение на образувани преди 26.06.2015 г. изпълнителни
производства, което обуславя неправилност на обжалваното решение. Приема
констатацията на съда, че Решение № 436/23.09.2014 г. по гр.д.№ 618/2014 г. на
СсРС е влязло в сила на 17.10.2014 г. и излага свои доводи във връзка с
началото и края на погасителната давност за вземането, което е установено с
него. Моли за отмяна на обжалвания акт и постановяване на решение, с което да
се уважи искът му.
Въззиваемото
дружество оспорва жалбата, намира я за неоснователна, а обжалваното решение –
за правилно и обосновано. Моли за неговото потвърждаване. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа и правна страна
Силистренският окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, а въззивната жалба срещу него е неоснователна.
Процесното вземане срещу ищеца, което е
предмет на иска му с правно основание чл. 439 ГПК, е установено с Решение №
436/23.09.2014 г. по гр.д.№ 618/2014 г. на СсРС – влязло в сила на 17.10.2014
г. Оттогава, на основание чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, за него тече петгодишна погасителната давност и ако не е прекъсвана
или спирана, е следвало да изтече на 17.10.2019 г.
На 21.03.2015 г. взискателят е подал
молба до държавния съдебен изпълнител при РС Силистра, който с разпореждане от
23.03.2015 г. е образувал изпълнително дело № 103/2015 за събиране на
вземането. Окръжният съд приема, че за погасителната давност правнорелевантният
факт, от който следва да се счита образувано изпълнителното дело, е подаването
на молбата, щом същата е уважена, въпреки че актът на ДСИ е от по-късна дата.
Съгласно ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. от този момент, при висящност на
изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира. Независимо че това
постановление на Пленума на ВС засяга най-вече въпроса спряна ли се давността
при висящ изпълнителен процес, в него върховните съдии предпоставят, че
образуването на изпълнителното дело прекъсва погасителната давност за вземането.
В този смисъл са Решение № 854 от 22.IV.1966 г. по гр. д. № 343/66 г., I г.о.,
в което е прието, че подаването на молба от кредитора до съдебния изпълнител за
събирането на вземането по принудителен начин прекъсва давността, и Решение №
1416 от 24.VI.1969 г. по гр. д. № 884/69 г., I г.о. – придаващо същото значение
на резолюцията на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното дело.
С т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се налага съвсем
различно разрешение относно давността. В него е застъпено становището, че
образуването на изпълнителното дело не прекъсва давността. Също така по време
на неговата висящност давността не е спряна и в тази връзка Постановлението на
Пленума на Върховния съд № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.
С уточнението, че на въззивния съд е
известна противоречивата съдебна практика и образуваното във връзка с нея
тълк.д.№ 3/ 2020 г. по описа на ВКС по въпроса: От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/ 1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания
по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, настоящият състав
на Силистренския окръжен съд приема от съображения за правна сигурност, че тълкувателното
решение по своята същност е последващ тълкувателен акт, с който се дава ново
тълкуване на правна норма, която вече е била предмет на тълкуване, поради което
на същото няма как да се придаде обратно действие. Неговото действие е занапред
от датата на постановяването му.
Така, за времето от 21.03.2015 г.,
когато взискателят е подал молбата за образуване на изпълнителното производство
пред държавния съдебен изпълнител и с това е прекъснал погасителната давност за
вземането си, до 26.06.2015 г., когато е постановен новият тълкувателен акт,
теченето на прекъснатата давността е било спряно. От 26.06.2015 г. е започнала
да тече нова петгодишна давност, която е следвало да изтече на 26.06.2020 г.,
ако не е била прекъсвана или спирана на друго основание.
Такова основание за спиране е чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците във връзка с § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, ДВ, бр. 44
от 2020 г., според които нормативни разпоредби погасителната давност за
вземането е спряна от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, или това са
69 дни. Тези дни, добавени към 26.06.2020 г., поставят края на петгодишната
погасителна давност на 03.09.2020 г. Но тъй като още на 25.06.2020 г. ищецът е
предявил иска си по чл. 439 ГПК, с който оспорва изпълнението, в този момент
теченето на неизтеклата давност е спряло на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. С
подаването на отговора на исковата молба на 25.08.2020 г., с който кредиторът е
предявил възражението си, че давността не е изтекла, той е прекъснал същата на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. В този смисъл е цитираното от районния съд
Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 694/2019 г., III г.о.
От гореизложеното следва, че
отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен от длъжника по
изпълнението срещу взискателя, е неоснователен и като го е отхвърлил,
Силистренският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да
се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ на въззиваемото дружество следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260553 от
02.12.2020 г. по гр.д.№ 605/2020 г. на Районен съд Силистра.
ОСЪЖДА И.Л.П. .да плати на „Енерго-про
продажби” АД с ЕИК …………..юрисконсултско възнаграждение за представителство по в.гр.д.№
63/2021 г. на СсОС в размер на 150 лева (сто и петдесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Особено
мнение на младши съдия Маладжиков
Въпреки че ОСГТК на Върховния
касационен съд се произнася различно спрямо Пленума на ВС по въпроса следва ли
да се счита спряна давността през време на изпълнителното производство, то със
същото тълкувателно решение за първи път се дават разяснения кои изпълнителни
действия прекъсват давността и кои – не. В тази част тълкувателното решение не
противоречи на постановлението на Пленума на ВС, в което единствено се повтаря
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, че за прекъсването на давността е
необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение. Следователно
по отношение на тази част от тълкувателното решение приложение намира чл. 50,
ал. 1 от Закона за нормативните актове, съгласно който тълкуването има действие
от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.
В мотивите на т. 10 на цитираното тълкувателно
решение се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др. – все действия, които са били
извършени от ДСИ по изп.д.№ 103/2015 г. на СИС при СсРС. Извън тях е извършено
едно-единствено действие, попадащо сред посочените в тълкувателното решение,
което по принцип е годно да прекъсне погасителната давност – присъединяването
на кредитора към друго изпълнително дело. Така е приел и районният съд. Само че
това действие прекъсва давността единствено на вземането, чийто кредитор се
присъединява към вече образувано изпълнително дело; но не прекъсва давността за
вземането, по което е образувано изпълнителното дело и към което се
присъединява. Затова давността на процесното вземане, по което е било
образувано изп.д.№ 103/2015 г. на СИС при СсРС, не е била прекъсната с
уведомлението по чл. 458 ГПК, изпратено от НАП до съдебния изпълнител, с което
държавата се присъединява по право към изпълнителното производство. С това
уведомление, входирано с № 4366 от 15.04.2015 г., се съобщава, че длъжникът има
публично задължение в размер на 1708,91 лева, и ако изобщо може да се говори за
някакво прекъсване на погасителна давност, то е по отношение на държавното
вземане, а не на процесното, чийто кредитор е ответникът по делото.
Като не е била прекъсната погасителната
давност на процесното вземане, същата е изтекла на 22.01.2020 г., преди да бъде
въведено извънредното положение в страната и давностните сроковете да бъдат
спрени със специалния закон.
Ето защо искът по чл. 439 ГПК следваше
да се приеме за основателен и да се уважи, което налагаше отмяна на
първоинстанционното решение.