№ 2697
гр. София , 07.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502688 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Българска епархия в Западна и Средна Европа към
Българската източноправославна църква- Български патриархат, чрез процесуалния
представител адв. Д. К. срещу Определение № 11544 от 20.07.2020г. по гр.д.№ 3785/2019г.
на СГС, ГО, 14с-в, в частта му, с която се прекратява като недопустимо производството по
предявените срещу Е. П. Т. и А. С. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК за установяване собствеността на ищеца върху описаните в т.2 от
обстоятелствената част на исковата молба недвижими имоти придобити на основание
завещание от 03.12.2001г.- търговски обект, магазин 1, търговски обект, магазин 2, жилище,
заемащо западната част на първи надпартерен етаж и жилище разположено на тавански
етаж.
Счита, че определението е неправилно по съображения изложени в частната жалба,
поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния
съд за продължаване на процесуалните действия.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана
по същество тя е неоснователна.
Процесното първоинстанционно определение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното определение,
поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във
въззивната частна жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били
1
изтъкнати в производството пред първоинстанционния съд, на които в обжалваното
определение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
Българска епархия в Западна и Средна Европа към Българската източноправославна църква-
Български патриархат, чрез процесуалния представител адв. Д. К. срещу двамата ответници
Е. П. Т. и А. С. Б. искове с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН за прогласяване
недействителността на съставеното завещание и с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
установяване правото на собственост на описаните в исковата молба недвижими имоти,
предмет на оспореното завещание, като ищецът се е позовал на съставено в негова полза
предходно завещание по отношение на същите имоти.
Няма спор, че в хода на делото е установено, че сградата, в която се намират
процесните недвижими имоти, е съборена, поради което и ищецът със своя молба с вх.№
3885/14.01.2020г. е заявил най-общо, че поддържа исковата си претенция да е предявена за
установяване правото му на строеж върху процесните имоти, представляващи два търговски
обекта и две жилища, като обоснова правния си интерес от това, че е носител на правото на
строеж по силата на съставено в негова полза завещание. Поддържал е че правото му на
строеж е неделимо и произтича от правото на собственост върху постройката и се съдържа в
него като аналогични съображения е изложил и в частната жалба.
Първоинстанционният съд след като е обсъдил доводите на страните е намерил
производството в частта, с която се претендира от ищеца установяване правото на
собственост върху търговски обект, магазин 1, търговски обект, магазин 2, жилище,
заемащо западната част на първи надпартерен етаж и жилище разположено на тавански
етаж за процесуално недопустимо поради липсата на правен интерес като е обосновал
изводите си, че спорните имоти са разрушени и повече не съществуват в обективната
действителност. А по отношение на молбата на ищеца от 14.01.2020г. е счел, че тя
представлява недопустимо изменение по чл.214 ГПК, тъй като с нея се въвежда съвсем нови
основание и петитум, различни от първоначално заявените с исковата молба.
Горните изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се
споделят от въззивния съд.
Както се посочи по-горе не е спорно по делото, че сградата в която се намират
процесните имоти - търговски обект, магазин 1, търговски обект, магазин 2, жилище,
заемащо западната част на първи надпартерен етаж и жилище разположено на тавански
етаж, е съборена, поради което и имотите не съществуват реално в обективната
действителност. А след като не съществуват, то и повече не е налице правен интерес от
установяване собствеността върху същите като абсолютна процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск, поради което и съдът правилно е преценил образуваното
исково производство като недопустимо в тази му част.
2
По отношение на подадената от ищеца молба от 14.01.2020г. въззивния съд споделя
доводите на ищеца, че с нея не се заявява нищо по различно от изменение на иска, което
обаче не отговаря на изискванията на чл.214, ал.1 ГПК тъй като с въвеждат едновременно
нови основания и петитум. Това е така, защото в обстоятелствената част на исковата молба
първоначално не са били въведени доводи за учредено в полза на ищеца право на строеж на
основание завещание или друг придобивен способ върху процесните имоти, което да е
оспорено от ответника. Изложените в частната жалба доводи и твърдения отнасящи се до
правото на строеж при погиване на сградата са правилни, но същите са относими към
съществото на правен спор относно съществуването на такова ограничено вещно право, но
не и за надлежното предявяване на искова претенция на това основание, с която съдът
изобщо не е бил сезиран. Отделен е и въпросът, че след като ищецът претендира и
установяване собствеността върху идеална част от недвижимия имот в който е била
построена сградата, то и за него няма да е налице правен интерес интерес от установяването
на ограничено вещно право върху него, в какъвто смисъл са и изводите на съда.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба
срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11544 от 20.07.2020г. по гр.д.№ 3785/2019г. на
СГС, ГО, 14с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3