РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Шумен, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20223630102226 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба подадена от К. С. К., ЕГН
**********, адрес:гр.**** срещу С. Е. К., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.****, в която посочва, че през 1972г., родителите му –С. Т и М. Т. са
придобили имот в гр.**** и гараж на същия адрес. След смъртта на баща му,
майка му придобила ½ ид.ч. от имота, която ид.ч. с Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №
128, том XII, дело 3229/1992 г. на нотариус при ШРС прехвърлила на брат
му Е. С. Х..След смъртта на брат му, тази ид.ч. била придобита от
единствения му наследник, ответникът С. Е. К.. Твърди, че е налице
неизпълнение на договора за издръжка и гледане, поради което моли да бъде
развален. Претендира разноски.
С влязло в сила Определение №2318/25.10.2022г. постановено п о
настоящото дело, съдът е прекратил производството по делото в частта над ½
ид.ч. от прехвърленото по договора или над ¼ ид.ч. от имотите.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който
оспорва иска. Твърди, че неговия наследодател е изпълнявал задълженията по
договора, извън това прави възражение за погасяване на правото на ищеца да
иска разваляне на договора, поради погасяването му по давност.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът и ответникът са съсобственици на процесния
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
1
идентификатор № ***, с адрес на имота гр.***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ по документ за
собственост от 120.00 кв.м., ведно с избено помещение № 3, със застроена
площ от 7 кв.м. и таван № 4, с площ от 10 кв.м., заедно с 1260/10000 идеални
части от общите части на сградата и и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 83510.664.398.2.11, с адрес на имота гр.****, с площ от 12
кв.м.
Собствеността върху описания имот ответникът е придобил по
наследство от баща си Е. С. К.- починал на 10.08.2021 г. Е. С. К. е притежавал
3
приживе /4 от описаните имоти, придобити, както следва: С. К. Т и М. Г. Т.,
родители на ищеца и на наследодателя на ответника са придобили описаните
по- горе имоти с Нотариален акт за собственост на жилище, построено върху
държавна земя по стопански начин от ЖСК № 133, том IV, дело 1272/1972г.
На 10.02.1983г. С. Т К. е починал и е оставил за свои наследници съпругата си
М. Г. Т. и двамата си синове К. С. К. и Е. С. К.. Наследството е открито по СК
от 1968г., действал до 1985г., според който ако преживелият съпруг наследява
с деца на починалия, то същият не получава дял от наследството на
починалия си съпруг, поради което всеки от двамата наследници К. С. К. и Е.
С. К. са получили по ¼ ид.ч. от имотите.
На 30.12.1992г. М. Г. Т. е прехвърлила на сина си Е. С. Т притежаваната
от нея ½ ид.ч. от имотите, по силата на Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 128, том XII,
дело 3229/1992 г. на нотариус при ШРС, вх.рег.№ 3139/30.12.1992г. Според
съдържанието на договора имотът се прехвърля срещу задължението
приобретателят за поеме гледането и издръжката на майка си, като и осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до се а и докато е жива, като и
осигурява храна, отопление, осветление, пране, почистване, гладене и при
немощ и болест, снабдяване с лекарства и даване на издръжка при нужда и
поискване, както и за грижите които е полагал за минало време, които грижи
може да осъществява лично или чрез трето лице.
М. Г. Т. е починала на 05.05.2005г., което се установява от
удостоверение за наследници № 1764/15.06.2005г., изд. от община Шумен.
Ищецът твърди, че приобретателят по нотариалния акт за издръжка и
гледане Е. С. Т, не е изпълнявал задълженията си да полага нужните грижи и
да издържа приживе праводателя М. Г. Т., поради което претендира разваляне
на процесния договор до размера на ½ ид.ч. от прехвърленото или ¼ ид.ч. от
имотите.
За установяване на твърдяното неизпълнение на договорните
задължения, по искане на ищеца са разпитани като свидетели П.П.П и В. Г.
Т, първият от които заявява, че живее в близост до до процесното жилище и е
в роднинска връзка със страните – втори братовчед на ищеца. Твърди, че има
наблюдения за начина на живот на стринка си М. Г. Т.. Посочва, че до
смъртта и ищецът живеел с нея, а брат му Е. С. Т не живеел там. Почти не е
виждал Е. да идва да посещава майка си. През цялото време К. се грижел за
нея, грижите се състояли в това да и дава пари и да отива при нея, защото тя
нямала нужда от други грижи. Предполага, че ищецът е полагал ежедневни и
непосредствени грижи за майка си, защото той живеел с нея, Допълва, че тя
не е имала нужда от някакви особени грижи защото здравословното и
състояние позволявало да се обслужва сама. Не знае кой е плащал разходите
2
за апартамента.
Според другия свидетел В.Т – първи братовчед на ищеца, също изцяло
ищецът се е грижел за майка си – набавял необходимите парични средства,
купувал лекарства. Заявява, че Е. посещавал майка си само на празници.
Информация за изложените твърдения, че тези грижи са полагани от ищеца
заявява, че е получил от М. Г. Т., която споделяла с него. Допълва, че и той
не е виждал Е. да се грижи за нея.
От друга страна съобразно молбата на ответника като свидетели са
разпитани С. К.а майка на ответника и съпруга на наследодателя Е. С. Т за
периода 1996-2020г. Тя твърди, че Е. помагал непрекъснато в ежедневието на
майка си, свидетелката (като снаха) също чистела, гладела дрехи, пазарувала
хранителни продукти, лекарства. Това се случвало редовно, почти всеки ден
до 1996г., до когато живеели заедно. След това се преместили в друго
жилище, но Е. ходел почти всеки ден при майка си, извършвал дребни
ремонти. Посочва, че ищецът доста често отсъствал от града – понякога с
месеци, дори половин година. Ищецът не е вземал майка си при пътуванията
си, с изключение на едно лято, когато стопанисвал заведение на морето и
всички били там.
Последният свидетел И. М. Х., разпитана по искане на ответника е
съседка на прехвърлителката М. Г. Т. и заявява, че били добри, близки
приятелки. Споделя, че М. Г. Т., след като синът и Е. С. Т се оженил и
заживяли заедно в имота казвала : „Вече имам отмяна, оставих С. да пусне
прахосмукачка, да прибере и аз спокойно да си изпия кафето“. Ищецът често
отсъствал от гр.Шумен, от друга страна Е. я посещавал много често, правел
дребни поправки, смяна на крушка и др. подобни. Заявява, че всъщност майка
му не е имала нужда от ежедневни и постоянни грижи, справяла се сама, не се
е случвало да се оплаче от недостиг на финансови средства. Не отрича
възможността и К. да е помагал на майка си, знае, че е давал пари да се
купува храна за кучетата му.
Според съдебната практика (Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК.) в тежест на приобретателя по договора за
издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора. Съдържанието
на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по
договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е
ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие
между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане,
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите
му да се справя сам. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да
предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и
други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора
(според нуждата и възможностите му да се справят сам).
В настоящият случай, всички разпитани свидетели заявяват, че до
3
смъртта си М. Г. Т. е била в добро здравословно състояние, не е имала
необходимост от специфични грижи. Също за категорично установено съдът
приема, че тя е водила спокоен живот, не страдала от липса на храна,
отопление, битовите и нужди са били задоволени. Получавала е помощ в
домакинството – при чистене, пране, пазаруване. Спорният въпрос е кой е
престирал тези грижи и помощ. Според свидетелите П.П.П и В. Г. Т, само
ищецът е помагал на майка си . При конкретизация на грижите, свидетелите
твърдят, че е давал пари на майка си и „отивал при нея“ , защото тя нямала
нужда от други грижи , като едновременно с това заявяват, че Е. С. Т почти не
посещавал майка си. Тези твърдения противоречат на изложеното от св. И. М.
Х., според която Е. е бил много близък с майка си, често я посещавал, при
нужда, както той, така и съпругата му помагали в ежедневието и – пране,
чистене, дребни поправки и ремонти. Съдът възприема за меродавни
показанията на този свидетел, т.к. тя е имала чести, почти ежедневни
контакти с М. Г. и единствено тя не в роднинска връзка със страните по
делото. Споделя непосредствените си наблюдения, които са логични,
последователни и непротиворечиви. От тях съдът приема за доказано, че
приобретателя по договора за издръжка и гледане е изпълнявал
задълженията си по договора. Той давал необходимата грижа, която с оглед
конкретните нужди на кредитора и възможността му да се справя сам се е
изразявала в помощ при чистене, пазаруване, дребни поправки в имота и др.
подобни. Относно предоставянето на издръжка също са налице
противоречиви твърдения от свидетелите. Тези, разпитани по искане на
ищеца заявяват, че финасовото състояние на Е. не позволявало той да отделя
средства за майка си, само ищецът давал пари за нейните нужди. Тук следва
да се посочи обстоятелството, че ищецът е живеел в едно домакинство с
майка си и дори и да се приеме, че е давал парични средства на майка си, не
се установява с категоричност дали се касае за издръжка за лични нужди на
майка му или за суми свързани с режийните разноски на имота, които следва
да се заплащат от него като съсобственик и обитаващ имота. Всъщност
според показанията на св.И.Х., които както посочи съдът възприема за
достоверни, парите които той е давал на майка си са били предназначени а да
купува храна за кучетата му, за които тя се е грижела при продължителните
му отсъствия от града. От друга страна, ответникът, чиято е
доказателствената тежест, също не е доказал, че баща му е давал издръжка, но
съдът намира, че с оглед формулировката на договорната клауза „даване на
издръжка при нужда и поискване“ , такава е била дължима при наличието на
кумулативните условия „нужда и поискване“. Освен, че според съда за
прехвърлителката не е съществувала такава нужда, липсват и доказателства,
че такава е поискана от задълженото лице. При това положение, дори и да се
приеме, че приобретателят не е давал издръжка, това обстоятелство не може
да се приеме като неизпълнение на договорното задължение. Като краен
резултат съдът приема, че наследодателят на ответника, до смъртта на майка
си е предоставял в необходимия обем според сключения договор, грижи.
Осигурил е на майка си спокоен и нормален живот какъвто е водела до
сключването на договора, следователно не е налице основание за развалянето
му.
Независимо от горното, съдът приема, че правото да се иска разваляне
на договора е погасено по давност, каквото възражение надлежно е въведено
от ответника с отговора на исковата молба. Прехвърлителката е починала
2015г., докато исковата молба е подадена през 2022г. Приложимата
4
погасителна давност е общата по 5 година давност по чл.110 от ЗЗД.Според
трайно застъпеното становище в съдебната практика искът за разваляне на
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се
погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на
неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със
смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на
договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането
на 5 години от последния ден на неизпълнението. Тъй като последният ден на
неизпълнението е деня на смъртта, петгодишната давност започва да тече от
откриване на наследството (Решение № 19/29.01.2010 год. по гр. дело №
2372/2008 год. на III г. о. и Решение № 346 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
341/2010 г., IV г. о., ГК. Поради посоченото съдът намира за ирелевантни
наведените от ищеца твърдения за момента на узнаване на прехвърлителната
сделка.
Водим от горното, съдът намира предявеният иск за неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът дължи на ищеца
извършените деловодни разноски в размер на 1 200 лева.
Предвид посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К., ЕГН **********, адрес:гр.****
срещу С. Е. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.**** , иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на ½ ид.ч. от Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ,
сключен с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 128, том XII, дело 3229/1992 г. на
нотариус при ШРС, вх.рег.№ 3139/30.12.1992г., поради неизпълнение от
страна на Е. С. Т , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН ********** да заплати на С. Е. К., ЕГН
**********, деловодни разноски в размер на 1 200 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5