РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Монтана, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора К. Цв. В.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно
административно наказателно дело № 20251600600149 по описа за 2025
година
На основание чл.378, ал.5 НПК производството е по чл.318 и сл НПК
С решение № 39 на РС Лом от 15.04.2025 г. по АНД № 105/2025 г. по
описа на същия съд обвиняемата М. Д. Р. е призната за виновна в това, че в
края на 2022 г. и началото на 2023 г. чрез посредственото извършителство на
адвокат Х.М.Г. (наказателно отговорно лице, действащо невиновно поради
незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключващи умисъла) - управляващ съдружник на
„Адвокатско дружество „ххх съзнателно се ползвала пред Трети съдебен
състав на Районен съд гр. Лом с председател Боряна Ал. Ангелова - съдия при
PC Лом по образувано гражданско дело № 1187 от 2023 г. по описа на PC -
Лом по искова молба на фирма ххх ЕООД против к.к.к. от гр. Л.обл. М с
предмет трудов иск, във фаза размяна на книжа от неистински частни
документи - Заповед № 20-22328/28.10.2022 г., издадена от хххх ЕООД на
основание Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители на рамките на предоставяне на услуги, на която бил
придаден вид, че в разписка в инструктаж в графа „ИНСТРУКТИРАН ххх
подписът е бил положен от к.к.к. и Декларация от 28.10.2022 г., на която бил
придаден вид, че подписът на „Декларатор“ е положен от к.к.к., като от нея за
самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
1
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК; на основание чл. 78а, ал.
1 от НК съдът я освободил от наказателна отговорност, като наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. в полза на
държавата; възложил й и разноските по делото.
Решението е обжалвано от обвиняемата М. Д. Р., чрез упълномощения
защитник – адв. Т. Ч. - САК, с искане да бъде отменено и постановено ново, с
което обвиняемата да бъде оправдана. В условията на алтернативност, моли
делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено наложеното
наказание под предвидения законов минимум. Предвид това, излага подробни
доводи за незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание прокурорът счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Излага доводи, че са събрани доказателства
относно авторството на деянието.
Защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба в цялост, като
моли да бъде отменено първоинстанционното решение и делото да бъде
върнато за ново разглеждане. Излага доводи, че същото е постановено при
непълнота на доказателствения материал и при съмнение относно авторството
на деянието. Сочи, че жалбоподателката не се е облагодетелствала от
положения подпис.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на
постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания
съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на
страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – частично основателна, но
не и по изложените доводи в нея.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която изцяло
се споделя от въззивния съд:
М. Р. заемала длъжността „оперативен счетоводител“ в дружеството хххх
ЕООД - гр. С к.к.к. също работел в хххх ЕООД на длъжност „ххх, като
извършвал международен превоз на товари в Европа. Заемал тази длъжност в
търговското дружество до 11.12.2022 г., когато бил освободен, тъй като на
територията на Нидерландия бил установен да управлява МПС след употреба
на алкохол. Вследствие констатираното нарушение му било отнето
свидетелството за управление на МПС, което наложило да се прибере в
Република България, а хххх ЕООД, от своя страна, да организира прибирането
на камиона и товара. Преди всяка командировка в Е К посещавал офиса на
2
фирмата в гр. С където подписвал необходимите документи. В тях се посочвал
конкретен период и продължителност на командировката. За конкретната
командировка обаче К не посетил офиса на фирмата и не бил подписал
необходимите документи, не му били изпратени и по куриер. Трябвало да
вземе товарната композиция от сервиз в гр. Б и да замине за Н , което и
направил. След отнемането на СУ МПС на територията на Н К се прибрал в
Б и през месец февруари 2023 г. чрез куриерска фирма получил заповед за
дисциплинарно уволнение. Във връзка с уволнението следвало да заплати на
фирмата обезщетение в размер на 710 лева, която сума заплатил. Последвало
искане за заплащане на сумата от 1600 лева за периода от 11.12.2022 г. до
22.12.2022 г., като обезщетение, а след това и на сумата от 2300 евро и 1800
лева, представляващи разходи за адвокат. Тъй като отказал да плати сумите,
хххх ЕООД предявили иск срещу него за сумата от 6000 лева. Било
образувано Гражданско дело № 1187/2023 г. по описа на Районен съд гр. Лом,
като процесуален представител на дружеството бил адв. Х Г от САК. А Х Г
получил набора от необходими документи за подготовката и предявяването на
исковата претенция на дружеството по имейл. По делото наред с всички
документи, били представени и частни документи – копие на Заповед № 20-
22328/28.10.2022г., издадена от хххх ЕООД на основание Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители на
рамките на предоставяне на услуги, на която бил придаден вид, че в разписка в
инструктаж в графа „ИНСТРУКТИРАН ххх подписът е бил положен от к.к.к.
и копие на Декларация от 28.10.2022г., на която бил придаден вид, че подписът
на „Декларатор“ е положен от К К К Последният подал сигнал до СРП за
това, че на представените документи - Заповед и Декларация е придаден вид,
че са подписани от него при положение, но това не е така. Било образувано
досъдебно производство по компетентност в РУ-Лом.
В хода на разследването са разпитани свидетели, приобщени са
документи, назначени и изготвени са съдебно-почеркови експертизи.
Свидетелят адв. Х Г дава показания, че адвокатското дружество, в което
е управляващ съдружник, консултира и обслужва хххх ЕООД, като практиката
им е да си разменят книжата по електронна поща, като не може да посочи кое
лице от дружеството изпраща документите към него. В разпитите си
свидетелите Р Б и Р Г сочат, че с подготовката на документите, касаещи
заминаване на шофьори в командировки към Н за повече от три месеца от
няколко години се занимавала назначената на длъжността „счетоводител“ - М.
Д. Р.. Практиката била преди командировката да бъдат подготвени
документите и ако командированото лице се намира на територията на гр. С
лично в офиса подписва необходимите документи. В случай, че лицето не е на
територията на гр. С подготвените документи се изпращали чрез куриерска
фирма до командированото лице, което се подписвало на Заповед за
командироване, Декларация към заповед за командироване, инструктаж и
декларация, след което се връщали оформени към дружеството. С В П който
заемал длъжността „технически сътрудник“ в хххх ЕООД твърди, че част от
3
задълженията му били подготовка на документите за командироване на
шофьорите, но към 28.10.2022 г. дори не бил служител на горепосоченото
дружество, като не е предавал заповед и декларация от въпросната дата на
Кирил Кирилов.
Служителите на хххх ЕООД доброволно предоставили образци за
сравнително изследване. В тази връзка е изготвена графическа експертиза, от
заключението на която се установява, че подписът, положен в графата
„Декларатор“ в Декларация от 28.10.2022 г. и подписа в графата
„Инструктиран“ не са изпълнени от лицето К К К а вероятно са изпълнени от
лицето М. Д. Р.. Изготвена е и тройна графическа експертиза, като от
заключението на вещите лица се установява, че подписите, положени в
графата „Инструктиран“ в копие на Заповед № 2022328 от 28.10.2022 г. и на
„Декларатор“ в копие на Декларация от 28.10.2022 г. не са изпълнени от
лицето Кирил Крумов Кирилов и вероятно са изпълнени от лицето М. Д. Р.,
като се наблюдава забавен темп и колебание, множество прекъсвания и
снаждания на елементи.
Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин,
като първостепенният съд правилно е кредитирал с доверие свидетелските
показания на В П Р Б и Р Г и изготвените експертизи. Правилно
първоинстанционният съд е дал вяра и на дадените показания от К К относно
неподписването от негова страна на процесните Заповед и Декларация – макар
и заинтересовано лице, същите се подкрепят от останалия събран
доказателствен материал.
При така приетата за установена фактическа обстановка въззивната
инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че
процесните заповед и декларация са неистински частни документи, на които е
придаден вид, че материализират конкретно писмено изявление, изходящо от
свидетеля К , а не на лицето, което действително го е съставило. Положеният
подпис срещу „хххх“ в декларация и под „Инструктиран“ в Заповед № 20-
22328/28.10.2022г., издадена от хххх ЕООД, ведно с инструктаж, от К К са
имитирани, като по този начин на документите само е привиден вид, че
представляват конкретно писмено изявление на К . Първоинстанционният съд
достигнал до извода, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна състав на документно престъпление чрез посредствено
извършителство, а именно - по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
МОС обаче намира, че ЛРС неправилно е приложил материалния закон в
частта относно правната квалификация на деянието, което налага преоценка
на правните изводи на първостепенния съд и е основание за изменение на
решението на основание чл. 337, ал.1, т.2 НПК, както следва:
Извършеното от жалбоподателката деяние следва да се квалифицира не
като престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал.1 НК, а като такова по чл.
309, ал.1 НК. Обект на посегателство са документите, представляващи
конкретни писмени изявления на определи лица с правно значение. В
4
настоящия случай предмет на посегателство са посочените Заповед и
Декларация, които имат характера на частен документ. Същите обаче са
неистински по смисъла на чл. 93, т.6 от НК, тъй като им е придаден вид, че
съставляват писмено изявление на К К , а не на лицето, което де факто го е
съставило.
Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК е двуактно и за осъществяването му
е необходимо съставянето на неистински документ и употребата му пред
съответния компетентен орган. Последната трябва да е с цел да се докаже
съществуването или не на едно право, задължение или някое правно
отношение, или че те са изменени. /в този см. Решение No 402 от 5.10.2009 г.
по н.д. No 414/2009 г., III н.о./. Безспорно в настоящия казус е налице
съставяне на два броя неистински частни документи, на които е придаден вид,
че са подписани от К К . Няма противоречие относно факта, че и двата
положени подписа на документите, съответно срещу „Декларатор“ и под
„Инструктиран“ не са изпълнени от лицето К К . От двете приети по делото
съдебно-почеркови експертизи се установява, че подписите, положени в
графата „Декларатор“ в Декларация от 28.10.2022 г. и в графата
„Инструктиран“ в Заповед за командироване, вероятно са изпълнени от лицето
М. Д. Р.. Вещите лица са констатирали, че в изследваните подписи „се
установява наличие на нарушение в линейността на движенията,
свидетелстващи за забавен темп и колебание, множество прекъсвания,
проявяващи се обикновено при имитиране на подпис в обекта“. Не е
установено съвпадение на подписите с нито един от другите служители на
дружеството. Установено по делото е, че жалбоподателката е изготвяла и
подготвяла документите относно командироването на шофьорите, като
отговаряла и за връчването, респ. изпращането им за подпис. При съвкупен
анализ на всички събрани доказателства – свидетелските показания и
съдебно-почерковите експертизи, които кореспондират помежду си,
настоящият съд счита, че е доказано по безспорен начин авторството на
извършването на първия самостоятелен акт от състава на чл. 309, ал. 1 от НК,
а именно – съставянето на неистински частен документ от М. Р.. Не е налице
противоречие между заключенията на вещите лица и събраните доказателства
чрез гласни доказателствени средства, като всички сочат за съпричастността
именно на жалбоподателката към деянието.
Няма противоречие и относно факта, че именно Р. е изпратила
документите по имейл на адвокатското дружество с цел последващата им
употреба пред Районен съд – Лом. По този начин жалбоподателката е
осъществила втория самостоятелен акт от състава на деянието по чл. 309, ал. 1
от НК – употребата на инкриминираните неистински частни документи, чрез
посредственото извършителство на адв. Г , като чрез представянето на
документите пред Районен съд – Лом, изпълнителното деяние е довършено.
В случая, правилно първостепенният съд е отчел, че е налице
посредствено извършителство на изпълнителното деяние, тъй като лицето,
което е представило инкриминираните документи пред съда – адвокат Х М Г
5
не е действал виновно, доколкото не е съзнавал фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, а именно, че документите
са неистински. Съдът се солидализира изцяло и с изводите на ЛРС относно
употребата на документите от страна на жалбоподателката.
От субективна страна Р. е осъществила деянието с форма на вина „пряк
умисъл“. Същата е съзнавала, че съставя неистински частни документи, като
им придала вид, че представляват изявление на друго лице – К К . С
изпращането им по електронна поща на посредствения извършител – адв. Х Г ,
е целяла именно използването на документите и представянето им пред трето
лице – съответен съдия от Районен съд – Лом.
Налице е и предвидената от законодателя в диспозитива специална цел –
намерение с неистинските частни документи да бъде доказано при исковото
производство пред РС-Лом за съществуването на задължение – че Кирил
Кирилов се е съгласил и задължил с всички условия на командировката, както
и че същият е инструктиран за правилата по време на извършване на курса.
По доводите на защитата:
Релевира се от защитата, че не може да се търси наказателна отговорност
за използването на процесните документи по гр.д. № 1187/2023 г. по описа на
РС – Лом от жалбоподателката, тъй като не е страна по посоченото дело и
същите нямали правно значение за нея. Ирелевантно е дали е страна по
гражданското дело и дали документите имат правно значение за нея. За
осъществяване на състава е необходимо да е налице съставяне, употреба и
специална цел.
Настоящият съдебен състав не споделя и изложените съображения за
липса на субективна страна и наличие на хипотезата на чл. 15 от НК. При
подготовката на документите преди командироването на Кирилов, Р. е
действала съзнателно, още повече, че това са били ежедневни нейни
задължения по време на полагане на труд. Не може да се говори и за случайно
деяние при изпълнение на служебните задължения – жалбоподателката е
съзнавала, че подготвя и създава инкриминираните документи, а впоследствие
ги и изпраща по имейл на адвокатското дружество, за да послужат за
завеждане на граждански иск.
Наведените доводи, че изследваните документи са ксерокопия и при
липса на оригинал не може да се установи от кого именно са положени
подписите под К , също не се споделят от въззивната инстанция. Правилно
първостепенният съд е приел, че копията са годен предмет на документно
престъпление, тъй като същите носят всички белези на документ по смисъла
на НК: конкретно писмено волеизявление на определено лице, което има
правно значение. Ако деецът би представил оригиналите на неистинските
документи, то би се установило, че те имат идентично съдържание с копията,
тоест, вписаното в документа волеизявление не изхожда от лицето, посочено
като автор на документа. Когато предмет на престъплението е неистински
частен документ, ирелевантно е обстоятелството дали документът е с вярно
6
или невярно съдържание, тъй като неистинността на документа се свързва с
авторството на волеизявлението. Съдебната практика е приела, че копието би
могло да бъде годен предмет на документно престъпление / в този смисъл е
Решение на ВКС, І НО, № 151 от 7.06.2011 г, по н. д. № 724/10 и Решение №
279 от 21 май 2014 г. по к.д. № 780/2014 г. на ВКС, І НО /.
Не са налице и съществени процесуални нарушения при постановяване на
първоинстанционното решение, събрани са по делото във възможния обем
всички относими доказателства, като са анализирани от съда поотделно и в
своята съвкупност.
Неоснователно е и възражението, че наложеното наказание на
жалбоподателката е явно несправедливо. Районният съд правилно е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като е определил
размера му в предвидения в закона минимум предвид ниската степен на
обществена опасност.
Приетата от ОС-Монтана нова правна квалификация по чл. 309, ал. 1 от
НК поставя въпроса дали преквалифицирането на деянието едва във
въззивното производство, където изменение на обвинението по реда на чл. 287
НПК е недопустимо, поставя жалбоподателката в по-неблагоприятно
положение и по този начин накърнява процесуалните права. В тази връзка,
възниква въпросът дали преминаването от престъпление по чл. 316 вр. чл. 309,
ал.1 НК в такова по чл. 309, ал. 1 НК, без да има изменение на обвинението
накърнява правото на защита на Р.. Константна е практиката на ВКС, а това
следва и от разпоредбата на чл. 287 НПК, че когато се касае за прилагане на
закон за по-леко или еднакво наказуемо престъпление без съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, съдът /независимо дали
се касае за първата или за въззивната инстанция/ не само може, но и е длъжен
да квалифицира правилно деянието. Съдът може да постанови оправдателна
присъда единствено, ако извършеното от подсъдимия деяние не съставлява
престъпление въобще, а не само това по обвинителния акт. /в този смисъл Р-
3-01- ІІ НО, Р- 433-01- І НО, Р-452-01- І НО/.
Тоест следва да се извърши преквалификация, като нови фактически
обстоятелства не се установяват, а изводите се правят въз основа на събраните
в досъдебното производство доказателства, които са били известни и на двете
страни в производството – прокуратура и обвиняема. Правата на последната
не следва да се считат ограничени, тъй като чл. 316 НК е винаги субсидиарна
разпоредба, криминализира съзнателното ползване на нестински документ
/което е единия от елементите и по чл. 309 от НК/, когато за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност.
За деяние, съставомерно по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, санкцията е
до две години лишаване от свобода, като наказанието при прилагане на
субсидиарния състав на чл. 316 от НК винаги зависи от основния такъв – чл.
309, ал. 1 от НК. Очевидно е, че престъплението по чл. 309, ал.1 НК и това по
чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 от НК са еднакво наказуеми. От друга страна, двете
7
престъпления защитават едни и същи обществени отношения и в
обстоятелствената част на постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК са
изложени всички правно значими обстоятелства, касаещи механизма на
съставяне, ползване и представяне пред РС-Лом, както и търсеният с това
резултат. По всички тези обстоятелства Р. се е защитавала пред първата
инстанция. Юридическото обвинение е правната квалификация на
престъплението, а фактическото обвинение е свързано със съвкупността от
всички факти, очертаващи рамката на обвинението. В случая единствено е
налице неправилна квалификация при анализ на правилно установената
фактическа обстановка. Ето защо, не може да се приеме, че е налице
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и МОС,
като прилага закон за същото, еднакво наказуемо престъпление, не накърнява
процесуалните права на жалбоподателката. В този аспект няма никаква
процесуална пречка за преквалификация на същото, още повече, че нормата
на чл. 316 от НК препраща по въпроса към наказанието към основния състав
по чл. 309, ал.1 НК.
Промяна в изводите за наличие предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание не се
налага. Размерът на последното се явава законосъобразен и с оглед даденото
от настоящата инстанция разрешение.
Първоинстанционният съд правилно е възложил и направените по водене
на делото разноски в производството в тежест на обвиняемата.
Предвид изложените съображения решението на РС гр. Лом на осн. чл.
378, ал.5 във вр. с чл. 337, ал.1, т. 2 предл. 1 от НПК следва да се измени.
Воден от горното, Окръжен съд Монтана,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 39 на РС Лом от 15.04.2025 г. по АНД № 105/2025
г., като преквалифицира извършеното от М. Д. Р. от престъпление по чл. 316
вр. с чл. 309, ал.1 НК в такова по чл. 309, ал.1 от НК, а именно: в края на 2022
г. и началото на 2023 г. чрез посредственото извършителство на адвокат
Х.М.Г. (наказателноотговорно лице, действащо невиновно поради незнанието
на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключващи умисъла) - управляващ съдружник на
„Адвокатско дружество „ххх съставила и употребила пред Трети съдебен
състав на Районен съд гр. Лом с председател Боряна Ал. Ангелова - съдия при
PC Лом по образувано гражданско дело № 1187 от 2023 г. по описа на PC -
Лом по искова молба на фирма ххх ЕООД против Кирил Крумов Кирилов от
гр. Л.обл. М с предмет трудов иск, във фаза размяна на книжа от неистински
частни документи - Заповед № 20-22328/28.10.2022 г., издадена от хххх ЕООД
8
на основание Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители на рамките на предоставяне на услуги, на която бил
придаден вид, че в разписка в инструктаж в графа „ИНСТРУКТИРАН ххх
подписът е бил положен от К К К и Декларация от 28.10.2022 г., на която бил
придаден вид, че подписът на „Декларатор“ е положен от К К К , за да докаже
съществуването на задължение от страна на К - престъпление по чл. 309, ал. 1
от НК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която на основание чл. 78а ал.1 от
НК Р. е освободена от наказателна отговорност и е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, както и в частта за
разноските .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9