Решение по дело №2095/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1284
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330202095
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

Номер   1284                            10.08.2020 година                           Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                           ХХІІ наказателен състав

На шестнадесети юни                                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2095 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 488399-F506119 от 08.01.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „НФ МОБИЛ“ ЕООД,  ЕИК *********, на основание чл.278б, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „НФ МОБИЛ“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

         

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 488399-F506119 от 08.01.2020г. на  Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „НФ МОБИЛ“ ЕООД,  ЕИК *********, на основание чл.278б, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Жалбоподателят „НФ МОБИЛ“ ЕООД, с жалбата си и с депозирано писмено становище обжалва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно с твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски за осъществена адвокатска защита. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк.А., моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, чийто размер бил над минималния определен в закона.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „НФ МОБИЛ“ ЕООД, за това, че на 26.08.2019г. в с.Радиново, община Марица склад ШЕНКЕР проверяваното лице „НФ МОБИЛ“, ЕИК19672842, в качеството си на получател на стока с висок фискален риск, представляваща 504 кг /него тегло/ кафе печено Недекофеинизирано, придобити чрез вътреобщностно придобиване от Италия, не се явило на посочено пред органи по приходите на ГКПП-Калотина дата, час и място на получаване/разтоварване на стоката, а именно: На 26.08.2019 г. в 09:00 часа в с.Радиново, община Марица склад ШЕНКЕР.

На 23.08.2019 г. в 12:22 ч. на пункт за фискален контрол ГКПП-Калотина е упражнен фискален контрол върху гореописаните стоки с висок фискален риск, превозвани по направление Италия Република България с транспортно средство, марка IVECO, регистриран номер ***, управлявано от И.С. Н. Проверката е документирана с протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 231401314664_1/23.08.2019 г., като в протокола е посочено, че получател на стоката е „НФ МОБИЛ“, ЕИК *********.

На транспортното средство е поставено техническо средство за контрол – ТСК /обикновено/ с № 0333295, а водача И.С.Н. е декларирал място на получаване /разтоварване на стоката – с.Радиново, община Марица склад ШЕНКЕР, очаквани дата и част на разтоварване 26.08.2019 г. – 09:00 ч. На 26.08.2019 г. , при извършена проверка от органи по приходите на декларирания адрес за получаване/разтоварване на стоката, находящ се в с.Радиново, община Марица склад ШЕНКЕР, се установи, че товарният автомобил превозващ гореописаните стоки е пристигнал на декларирания адрес. За времето от 09:00 ч. до 09:42 ч., когато е приключена проверката представител на получателя/купувача на стоката, или упълномощено от него лице, не се намира на посочения адрес на получаване/разтоварване на стоката, което обстоятелство е документирано с протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 231401314664_2/26.08.2019 г.

Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F506119/26.08.2019 г., съставен от Д.В.Д. – инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Тези фактически положения се установяват безспорно в хода на съдебното производство от събраната по делото доказателствена маса – гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя Д.В.Д. като конкретни, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.

С оглед на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не се доказва по безспорен и категоричен начин вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. Съгласно цитираната норма при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител.

 В случая процесните стоки действително са такива с висок фискален риск, съгласно списъка на стоки с висок фискален риск, утвърден със заповед на Министъра на финансите, издадена на основание чл.127а, ал.7 от ДОПК. Безспорни факти са и че жалбоподателят е получател на стоката по вътрешнообщностно придобиване, както и че на декларираното място на разтоварване на 26.08.2019г. не е имало негов представител/упълномощено лице по реда на ДОПК.

В тази връзка действително съгласно визираното правило на ДОПК по чл.13, ал.3, т.2 при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, в случая „НФ МОБИЛ“ ЕООД, е било длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител. Това негово задължение обаче е последица от вмененото преди това с нормата на чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК задължение на водача на транспортното средство – да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката, т.е. за да се прецени дали жалбоподателят „НФ  МОБИЛ“ ЕООД е бил основателно ангажиран с административнонаказателна отговорност, следва да се установи уведомен ли е бил за декларираните от водача на МПС Н. дата, час и място и едва тогава логично да му се вмени задължение да осигури присъствие на свой представител. Именно това обстоятелство съдът намира за недоказано с категоричност и безспорност от наказващия орган, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено от санкционираното дружество. В случая в приложената по административнонаказателната преписка международна товарителница /същата служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния разтоварен пункт/ в графа „Краен разтоварен пункт /място, държава/“ на процесната стока е вписан следния административен адрес: “8800 SLIVEN (BULGARIA), на който адрес жалбоподателят твърди, че е очаквал стоката. Въпреки това в оформената от водача И.Н. Декларация от водач на транспортно средство/лице, придружаващо стоката е посочено като датата и час на разтоварване – 26.08.2019, 09:00 часа и място на разтоварване – с.Радиново, община Марица склад ШЕНКЕР, където органите по приходите са извършили проверка на процесната стока с висок фискален риск. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че посочената декларация е представена  по преписката в два екземпляра, но същата не е в цялост, доколкото липсва частта, касаеща именно вписаните от водача данни за превозваната стока, място, дата и час на нейното получаване/разтоварване. Същевременно от показанията на актосъставителя се установява, че шофьорът нямал представа, кой ще присъства на мястото на разтоварване и след като се свързал с представител на получателя на стоката, го уведомил, че следва да се яви в склада на „Шенкер“ и да присъства при разтоварване на стоката. От изложеното съдът приема, че липсват категорични доказателства, жалбоподателят да е бил предварително уведомен, респ. че същият е знаел за декларирани конкретни дата, място и час на разтоварване/получаване на стоката, за да осигури своевременно присъствието на упълномощено лице в момента на разтоварване на стоката.  За да бъде изпълнено задължението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, е необходимо на първо място задълженото лице да бъде своевременно уведомено за възникване на това свое задължение. Това изискване пряко следва от разпоредбата на чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК, в този смисъл е и трайната съдебна практика. По делото категорично не се доказа, че жалбоподателят е бил предварително уведомен за осъществения фискален контрол върху движението на стоката и за следващите му се от това задължения. Уведомяване на задълженото лице обаче е елемент от обективната страна на фактическия състав на нарушението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. В настоящия случай този елемент не е бил осъществен. Липсата на който и да е елемент от състава на нарушението препятства възможността конкретното деяние да се квалифицира като нарушение от съответния вид. Следователно щом жалбоподателят не е бил предварително уведомен от водача на транспортното средство за извършения фискален контрол върху движението на стоката, за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката, то той не е осъществил нарушението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 488399-F506119 от 08.01.2020г. на  Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „НФ МОБИЛ“ ЕООД,  ЕИК *********, на основание чл.278б, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора съгласно новелата на чл.63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 440 лева адвокатски хонорар.

Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание, както и обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в две съдебни заседания, съдът намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение е съответен на  разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /действаща към момента на сключане на договора за правна помощ и съдействие/. Предвид на това съдът отхвърля направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските, като следва на жалбоподателя да бъде присъдена сумата в размер на 440 лв. и да бъде осъдена въззиваемата страна за заплащането й.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                     

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Е.Р.