РЕШЕНИЕ
№ 17138
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110161016 по описа за 2022 година
Ищецът „***“АД ЗАД е предявил срещу „***“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 1210,66 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение за
отстраняване на вреди по лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. № ***, настъпили в следствие на
ПТП, реализирано на 28.07.2022г. в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.11.2022г. до окончателното изплащане на
главницата. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на багер К. с рег. № ***,
който движейки се по бул. „***“ № *** и извършвайки маневра – излизане от паркинг,
реализира ПТП с паркирания лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. № ***, управляван от К. В.. За
ПТП бил съставен двустранен протокол между участниците в него. Към датата на ПТП
увреденият лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. № *** бил застрахован по имуществена
застраховка „Каско на МПС” при ищеца, а гражданската отговорност на виновния водач -
при ответника. По образуваната във връзка с ПТП щета, на извършилия ремонта на
увредения автомобил сервиз била заплатена сумата от 1210,66 лева за възстановяване на
щетите. Плащането било извършено на 13.09.2022г. Ответникът бил поканен с регресна
покана да заплати сумата, но заплащане не последвало. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ АД е подал отговор на ИМ, в който оспорва
същата по основание и размер. Ответникът не оспорва следните обстоятелства: наличието
на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на багер К. с рег. № ** с
ответното дружество, както и извършено плащане на сумата 1210,66 лева от страна на
ищеца в полза на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. № ***.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди липса на противоправно
1
поведение на водача на багер К.. Прави възражение за съпричиняване на водача на лек
автомобил „БМВ Х1“, който бил паркирал при поставен знак, забраняващ паркирането и
престоя на място. Оспорва материалната доказателствената сила на двустранния протокол за
ПТП. Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за завишена. С тези доводи
моли искът да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност да бъде уважен частично,
като бъде намален размера на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно доказване противоправно поведение на
водача на л.а. „БМВ Х1“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този
автомобил.
С доклада по делото, изготвен по реда на чл. 140 ГПК, са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на водачите на багер К. с рег. № *** с ответното дружество,
както и извършено плащане на сумата 1210,66 лева от страна на ищеца в полза на сервиза,
извършил ремонта на лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. № ***.
Между страните не се спори, а и се установява от приетата като писмено
доказателство по делото застрахователна полица № ***/03.05.2022 г., че към момента на
настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „БМВ
Х1“ с рег. № ***, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско на МПС“.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 28.07.2022 г. се установява, че на посочената дата в 14:20 часа, на паркинг на бул.
„***“ № *** е настъпило ПТП с участието на багер „К.“ с рег. № ***, управляван от М. Т. и
лек автомобил БМВ Х1“ с рег. № ***, управляван от К. В.. Отразена е схема на
произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като
за лек автомобил „БМВ Х1“ е посочено ляв стоп, заден капак, задна броня. Протоколът е
подписан от двамата водачи, като М. Т. е посочил в частта „забележка“, че вината за
настъпването на ПТП е негова. Двустранният констативен протокол представлява частен
свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална
доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от
процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да
приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена
стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите
доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният
протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери
2
причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният
протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на
водача на багер „К.“ с рег. № *** относно неговата вина за настъпване на процесното
произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно
признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с показанията
на разпитаните по делото свидетели К. Г. В. и М. Д. Т..
От показанията на св. В. се установява, че е управлявала лек автомобил „БМВ Х1“, с
рег. № ***. Колата била ударена в паркирано състояние от багер, извършващ строителни
работи на намиращия се на паркинга строеж.
Според показанията на св. Т., водач на багер „К.“, с рег. № ***, докато събаряли
постройка, намираща се на паркинга на ул. „***“, при извършване на маневра на заден ход с
процесния багер ударил паркирания лек автомобил БМВ. Посочва, че паркингът бил
заграден с лента, но не си спомня точно какви ленти и знаци били поставени. Поддържа, че
на паркинга имало паркирани още един-два автомобила.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда
на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се
установява, че водачът на багер „К.“ с рег. № *** при маневра движение на заден ход за
излизане от паркинг на бул. „***“ № *** реализира ПТП с паркирания лек автомобил „БМВ
Х1“, с рег. № ***. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил
„БМВ Х1“, с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на багер „К.“ с рег. № ***, съставлява граждански
деликт за това, че е извършвайки маневра назад водачът не е изпълнил задължението си да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на движението си
назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, в който случай би предотвратил
своевременно настъпването на процесното ПТП, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40,
ал. 1 и 2 ЗДвП.
Увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента, респективно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в
3
договора застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1
КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните
разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ Х1“, с рег. № ***, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 1407,91 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
боядисване, камера и труд.
С оглед на изложеното и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК искът за главницата се явява основателен в пълния
предявен размер от 1210,66 лв. Като законна последица от уважаване на иска за главница,
върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното плащане.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.
по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и
др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на
които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установява, че поведението на водача на лек автомобил „БМВ Х1“ обективно е
способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото
настъпване.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 678 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. – държавна такса, 200 лв. –
депозит за САТЕ, 50 лв. – депозит свидетел, и 378 – адвокатско възнаграждение. Размерът
4
на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от
ответника, е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1210,66 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. №
***, настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 28.07.2022г. в гр. ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 678 лв. – сторените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5