№ 528
гр. Русе, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520105489 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация Русе” АД, гр. Русе твърди, че дружеството е
доставило топлинна енергия в имот с абонаментен № ****** ползван от
ответника Д. Е. Т.. За периода от 22.12.2022 г. до 24.11.2023 г. в този имот
дружеството доставило и разпределило на ответника топлинна енергия на
обща стойност 152,57 лева по 5 фактури, която енергия не била заплатена.
Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. 359/2024 г. по
описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца сумата 152,57 лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 22.12.2022 г. до 24.11.2023 г. по
5 броя фактури; 13,24 лв. -лихва за забава от падежа на всяка фактура до
21.01.2024 г. ведно със законовата лихва върху главницата от 22.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и 77.20 лв. - разноски. Ответникът бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което искат установяването им
по исков редя. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството
152,57 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от от 22.12.2022 г. до 24.11.2023 г. по 5 броя фактури; 13,24 лв. -лихва
1
за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г., ведно със законовата
лихва върху главницата от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът Д. Е. Т., чрез назначения му особен представител, оспорва
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 22.01.2024 г. по гр. д. № 359/2024 г. по описа
на РРС, с която е разпоредено на длъжника Д. Е. Т. да заплати на ищеца
сумата от 152,57 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 22.12.2022 г. до 24.11.2023 г. по 5 броя фактури; 13,24 лв. -лихва
за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г. ведно със законовата
лихва върху главницата от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането и 77.20 лв. - разноски. Ответникът бил призован по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в **********, с абонатен № ******. От представените 5 броя
фактури е видно, че за периода 22.12.2022 г. до 24.11.2023 г. ищецът начислил
на ответника за доставена му топлинна енергия на стойност 152,57 лв.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства: 5 бр. фактури, Решение
№ ОУ-05 от 16.07.2012 г. на ДКЕВР; Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация
Русе” ЕАД; Извлечение от сметка по партида № 15-00-01-2-0900;
Изравнителна справка за отоплителен сезон 2022/2023 г. за периода от
26.10.2022 г. до 26.04.2023 г.; Договор № 318/16.11.1994 г. за доставка на
топлоенергия чрез топлоносител гореща вода за обект: бл. „Буная“; Договор
№ 20-Н от 26.07.2002 г.; Договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост с рег. индекс № Д-353/23.09.2008 г.; Заявление с вх. № АС-
00728/05.10.2016 г.; Заявление с вх. № АС-00201/13.04.2011 г.; Нотариален акт
за покупко-продажба № 197, том ХІІ, рег. № 18745, дело № 1842/2006 г. от
14.11.2006 г.; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на
2
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост с рег.
индекс № Д-288/27.10.2022 г., ведно с Приложение 1 към договора, се
установява, че ответникът и ищецът са страни по договор за доставка на топло
енергия и ищецът е потребител на същата.
По делото не е спорно обстоятелството, че имотът на ответника е
топлоснабден и присъединен, чрез главната инсталация към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество, както и че правилно е определен размера на
дължимите суми за доставената на ответника топлинна енергия през
процесния период.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който
ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена
топлинна енергия по 5 броя фактури 22.12.2022 г. до 24.11.2023г. въз основа
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на недвижим имот
**********, с абонатен № ******, за който съгласно представените по делото
писмени доказателства, ответникът имал сключен договор с ищеца за
доставка и потребление на топлинна енергия. От представени общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители – чл.47, ал.1
се установява, че купувачите които ползват топлинна енергия за битови нужди
са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца за
доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и
изравнителни. За месечните дължими суми продавачът издавал и изпращал
фактури на купувачите. От представените 5 броя фактури, се установява по
категоричен начин, че ищецът „Топлофикация Русе” АД, е доставил топлинна
енергия в имот с абонаментен № ******, собственост на ответника, от
22.12.2022 г. до 24.11.2023 г. на стойност 152,57 лв., която ответникът не му
заплатил. Изложеното дава основание да се приеме, че исковата претенция
следва да се уважи до претендирания размер от 152,57 лв.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
3
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
посочения по горе чл.47, ал.1 от представените общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към
сключения договор, по който и страна е ответника, се установява, че денят за
изпълнение задължението на ответникът за ползвана топлинна енергия за
отопление, за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и
такса за обслужване на измервателните уреди, е определен и с неплащане на
главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава от 15-то число на по-
следващия месец от този на консумацията. По делото не са ангажирани
доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска
по правното му основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК
следва да определи неговия размер по своя преценка, а именно в размер на
13,24 лева.
Разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер
на 77.20 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по
делото /в размер на 75 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение./ съобразно чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП и 200 лв. за
назначения особен представител на ответника /, с общ размер 375 лв.
направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Е. Т., ЕГН **********, от
**********, дължи на „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, 152,57 лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
22.12.2022 г. до 24.11.2023 г. по 5 броя фактури; 13,24 лв. -лихва за забава от
падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г. ведно със законовата лихва върху
главницата от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането , за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.01.2024 г. по
гр. д. № 359/2024 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА че Д. Е. Т., ЕГН **********, от **********, да заплати на
Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление
4
гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата от 77.20 лв. разноски, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.01.2024 г. по гр. д. № 359/2024 г.
по описа на РРС, както и сумата от 375 лв.- за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5