№ 16781
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20221110119786 по описа за 2022 година
Предвид изложените факти в молба-уточнение на исковата молба от
17.06.2022г. и след изготвена служебно справка е деловодната система на
съда се налага извода, че предявеният иск е процесуално недопустим.
Вземането по отношение на което се иска установяването с предявения
отрицателен установителен иск, че не е дължимо, представлява част от
претенция във връзка с предявен на 06.06.2022г. иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК от „.............“ ЕАД за установяване на вземания, предмет на
издадена по ч.гр.д.№73933/2021г. по описа на СРС, 61-ви състав Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на който е
образувано гр.д.№29833/2022г. по описа на 61-ви състав на СРС. Този иск е
предявен във връзка с постъпило в срок от ищеца Венелин К. на 20.04.2022г.
възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, която е издадена
въз основа на заявление подадено на 23.12.2021г.
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за установяване на вземането се счита
за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Поради това, искът по гр.д.№29833/2022г. се счита за предявен
на 23.12.2021г., т.е. преди настоящият отрицателен установителен иск, който
касае част от вземането по гр.д.29833/2022г. и е идентичен. Предвид това, на
основание чл.126, ал.1 ГПК по-късно заведеното производство по
гр.д.19786/2022г. следва да бъде прекратено.
Освен това, съдът намира, че предявеният в настоящото производство
иск е недопустим, тъй като ищецът е реализирал правото си да възрази срещу
процесното вземане, което е претендирано от ответника със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въз основа на което е
образувано .№73933/2021г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за
изпълнение за цялото вземане, срещу която ищецът в настоящото
производство В.К. е депозирал в срок, на 20.04.2022г., възражение по чл.414
ГПК, като по този начин е избрал да защити правата си не чрез релевирането
му посредством отрицателен установителен иск, а чрез подаването на образец
на възражение в заповедното производство. В това заповедно производство
1
съдът е указал на „.............“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, като такъв е бил предявен в срок на 06.06.2022г. и въз основа на
тази искова молба е било образувано гр.д.№29833/2022г. по описа на СРС, 61-
ви състав.
Съдът счита, че длъжникът в заповедното производство има правото да
избере как да защити правата си срещу претенцията по издадената заповед за
изпълнение, дали чрез подаването на възражение по чл.414 ГПК или чрез
предявяването на отрицателен установителен иск в срока на подаване на
възражението срещу заповедта. В случай обаче, че длъжникът е подал в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение, вследствие на което по искова
молба на заявителя е образувано и е висящо исково производство, той няма
правен интерес да предявява и поддържа паралелно и възражение за част от
вземането, релевирано чрез отрицателен установителен иск, въпреки че иска е
предявен преди подаване на възражението по чл.414 ГПК в съда. В този
случай, за ищеца липсва правен интерес от воденето на отрицателния
установителен иск.
Заповедното производство е специално, като подаването на възражение
в срок срещу заповедта от длъжника изключва правото му да води процес по
предявен отрицателен установителен иск за същото вземане. Подобен иск би
бил допустим само, ако длъжникът го е предявил в срока по чл.414, ал.2 ГПК
и наред с това не е депозирал в същия срок възражение срещу заповедта. В
случая ищецът няма правен интерес от воденето на този иск, не е налице и
законно основание за едно и също вземане да се водят няколко дела, то да се
разделя на части, както и да се измислят всякакви други способи за
затрудняване на работата на съда, с цел припечелване на още едно или повече
адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗА. Именно подобни практики са в
основата на неравномерната натовареност на някои съдилища и като
последица от това на забавеното правосъдие. Това не е защита на права, а
злоупотреба с права и не следва да бъде толерирано от правораздаващите
органи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№19786/2022г. съгласно описа
на СРС, като образувано по процесуално недопустим иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2