Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 24.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1473 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 36, ал.
3 във вр. с ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ).
Образувано е по жалба
на В.С.Х. против Заповед № РД-00-690 от 27.06.2019
г., издадена от Кмета на Община Кюстендил.
В жалбата се сочи, че В.С.Х. е собственик на поземлен имот с идентификатор 41112.506.3. С
атакуваната заповед било учредено право на преминаване до собствения му имот през
поземлени имоти с идентификатори № 41112.506.004 и № 41112.506.005 по КККР на гр. Кюстендил, чийто собственик
бил Ж.Т.С.. Било определено и обезщетение за това. Предложеният обаче, достъп с
атакуваната заповед и приложената към нея скица не осигурявали действителен такъв
на молителя до неговия имот с идентификатор № 41112.506.3.
Заради изложеното
иска съдът да отмени атакуваната Заповед № РД-00-690/27.06.2019 г. на кмета
на Община Кюстендил, с която му е учредено право на преминаване през
поземлени имоти с идентификатори 41112.506.4 и ПИ 41112.506.5 по КККР на гр.
Кюстендил.
В съпроводителното
писмо, с което жалбата е изпратена в съда, ответната страна не изразява становище по нея. При изрично
представената възможност за отговор по жалбата, такъв също не е постъпил.
В срока по закон заинтересованата страна
също не е депозирала отговор по жалбата.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа, ответникът я оспорва, а заинтересованата страна не спори по нея.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно и се
установява от приетите писмени доказателства, че жалбоподателят е собственик на
поземлен имот, с идентификатор 41112.506.3 по КККР на гр. Кюстендил – спр.
Заповед № РД-00-385/2012 г.
Не се спори и по това, че в предходно съдебно
производство, образувано по жалба на настоящия жалбоподател, е била отменена Заповед № РД-00-173 от 01.03.2017 г., издадена от
Кмета на Община Кюстендил,
а преписката е била изпратена на Община Кюстендил за произнасяне при
участието на надлежните заинтересовани страни – спр. Решение по адм.д. №
2148/2018 г. на КРС на л. 29-30 от делото.
В изпълнение на дадените
указания била издадена атакуваната заповед, по силата която на В.Х., като
собственик на поземлен имот с идентификатор 41112.506.3, било предоставено право
на преминаване до собствения му поземлен имот през съседни поземлени имоти с
идентификатори 41112.506.4 и 41112.506.5. Определена е и окончателна пазарна
стойност на обезщетението за вреди, които се причиняват от предоставеното право
на преминаване в размер на 785 лв.
Горепосочените поземлени
имоти с идентификатори 41112.506.4 и 41112.506.5 по КККР на гр. Кюстендил са
собствени на Ж.Т.С., видно от приложените нотариален акт № 116, том VIII, д. № 2601/1995 г. (л. 27
от делото) и подадена от същия данъчна декларация (л. 21-26), както и от
заверени копия на актуални кадастрални скици от 16.07.2019 г. (л. 68 и 69 от
делото).
От представеното на л. 10 от делото заверено копие на
известие за доставяне е установено, че собственикът на служещите имоти е
надлежно уведомен за започналата административна процедура.
Видно от приложените протоколи и заповеди на л. 13-16
от делото е, че е осъществена процедура по оценка на правото на преминаване.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвена от в.л. Е.Л., в което са представени два варианта за
предоставяне право на преминаване и осигуряване достъп до имота на
жалбоподателя, а именно: първи вариант: от ул. „Лозенски механи“ през поземлен
имот с идентификатор 41112.503.33 при широчина на предвидения достъп от 3 метра
и засегната площ от 179 кв.м.; и втори вариант: от Соволско шосе през улица с
идентификатор 41112.506.41, през поземлен имот 41112.506.43 до улица с
идентификатор 41112.506.44 и поземлен имот с идентификатор 41112.506.170 при
широчина на предвидения достъп от 3 метра и засегната площ от 185 кв.м.
Останалите доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което не се обсъждат.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По допустимостта:
В изпълнение на процесуалния си ангажимент по чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи изчерпателен контрол за
законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, предвидени в чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за допустима - Обжалваният
административен акт е съобщен на жалбоподателя на 02.07.2019 г., видно от
завереното копие на известие за доставяне на л. 10 от делото. Жалбата е
подадена чрез административния орган на 12.07.2019 г., респ. в
законоустановения 14-дневния срок по чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ. Жалбоподателят се легитимира като
собственик на господстващия имот, което обуславя наличието на правен интерес от
оспорването на административния акт.
По основателността:
Атакуваният административен акт е постановен от
компетентен орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.
Според разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗОСИ собственик или ползвател на
селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от
кмета на района или кметството по местонахождението на имота, да му разреши
право на преминаване през съседните земи. В изпълнение на задължението си
кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да
определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява
най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размера на
обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя.
В хода на делото се установи, че административното
производство е образувано по заявление вх. 94-00-2867/03.08.2016 г. на В.Х.. за
учредяване на право на преминаване в полза на собствения на заявителя имот. В
изпълнение на законовата разпоредба – чл. 36, ал. 2 ЗОСИ, кметът на Община Кюстендил е възложил на
комисия от лица със заповед № РД-00-949/13.10.2016 г. да извърши оглед във
връзка с възможността за достъп до имот с идентификатор 41112.506.3 по КККР на
гр. Кюстендил, да определи трасе за това, да определи и размера на
обезщетението за вредите, които се причиняват на засегнатата земя. Комисията е
изпълнила указанията по заповедта, като е съставила Констативен протокол от
23.05.2019 г., като е приела, че техническото решение за достъп до имота е през
поземлени имоти с идентификатори 41112.06.4 и 41112.506.5 Изготвена е и оценка
на обезщетението за правото на преминаване през този имот, която е приета на
заседание на комисията, проведено на 21.06.2019 г., видно от приложения
Протокол на л. 13 от делото. При това е спазено изискването да се причинява най-малка вреда. От
приложените по делото скици е видно, че това фактическо състояние е съобразено
с актуалния статут на имотите и с него действително се причиняват най-малко
вреди. Няма данни за друг възможен начин за достъп до имота на жалбоподателя,
приложим при посоченото ограничение за причиняване на най-малка вреда. Спазена
е и втората кумулативна и задължителна предпоставка на чл.
36, ал.2 от ЗОСИ – да се определи размерът на справедливо обезщетение за
вредите, които се причиняват.
В обобщение на изложеното
се налага извод, че атакуваният административен акт е законосъобразен, издаден
при спазване на изискванията на чл.36 ЗОСИ, като определеното трасе за
преминаване е най-целесъобразно, доколкото с него се причиняват минимални вреди
на служещия имот. Предложените от вещото лице допълнителни два варианта не
отговарят на посоченото законово изискване.
По разноските:
При този изход на
делото и предвид разясненията на Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОС
на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното
производство, както е в настоящия случай. Поради това и доколкото подобно
искане е поддържано в случая, в полза на ответната по жалбата страна ще бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение по съразмерност, възлизащо на 100 лв.
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Заинтересованата страна
не е заявила искане за присъждане на деловодни разноски.
Въз основа на
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № РД-00-690 от 27.06.2019 г., издадена от Кмета
на Община Кюстендил, с която на основание чл.
36 от ЗОСИ на жалбоподателя било предоставено право на преминаване до
притежаван от него поземлен имот с идентификатор 41112.506.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-96/2008 г., на Изпълнителния директор на АГКК, от
ул. „Лозенски механи“ – път, през поземлени имоти с идентификатори 41112.06.4 и 41112.506.5, собственост на Ж.Т.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, (конституиран като
заинтересована страна в настоящото производство) с изготвена и
скица-приложение към заповедта, и било определено обезщетение размер на 785,00 лв.,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 36, ал.
4 ЗОСИ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: