№
гр. Варна,
.............................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при участието на
секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева
административно дело № 210/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 "Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба на С.И.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв. Я.Т. ***, срещу Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г., за кампания 2019 г., изх. № 02-030-6500/6592 от 09.12.2021 г. в
размер на 0 лв., подписано от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
получено чрез системата за ел. услуги на 23.12.2021 г. В жалбата се твърди, че
писмото е незаконосъобразно, тъй като: 1. се основава на Методика, която не
представлява нормативен акт и не е обнародвана; 2. жалбоподателят не е уведомен
по чл. 26 от АПК за откритото производство; 3. липсват мотиви за санкцията,
като констатациите за проверки не са конкретизирани; 4. липсва конкретно
посочване на доказателства, въз основа на които органът е приел наличие на
основание за отказа; 5. налице е некоректност в наименованието на писмото; 6.
Липсват мотиви, което е нарушение на чл. 146 т. 2 от АПК. Иска се отмяна на
писмото, като е направено и искане за прогласяване на нищожността на акта като
се твърди липса на компетентност на издателя. Иска се и произнасяне по същество
с акт, в който да се задължи ответника за издаде решение, с което да се плати
на жалбоподателя пълния размер на претендираната от него субсидия в размер на
7089,78 лв. Претендира се и заплащане на разноските по делото.
Ответникът
по делото – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ оспорва жалбата. Моли
съда да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на оспорващия.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.
68 от АПК, приема за установено следното:
Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер /УНР/***** в Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ съгласно и е заявител по мярка 11, направление „Биологично пчеларство“ за кампания 2019г. – 19017643/23.04.2019г. Със Заповед № 381619/11.11.2019г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат е наредено да бъде извършена проверка на място. Проверката на място е извършена на 20-21.11.2019г., като резултатите от нея са представени в доклад, който е подписан и от заявителя на 21.11.2019г. В хода на проверката е установено, че Сертификатът за това, че продуктът – мед и пчелен прашец са биологични, с код № BG-62012/Е2, е със срок до 10.06.2019г. и след тази дата, както и по време на проверката, кандидатът не разполага с валиден сертификат. Установено е също и че от заявените 145 броя пчелни семейства, на място не е установен кошер с №100153000195178, а е установен друг кошер с номер, който не фигурира в ИС на БАБХ – 100154000008535. В резултат на установеното при проверката, както и наличната информация във външните регистри на ИСАК, е издадено оспорваното УП.
С писмо № 01-032-6500/568#3/02.01.2020г. жалбоподателят е представил получения Сертификат за периода 09.12.2019г. – 01.08.2020г.
Жалбата на С. Т. е процесуално допустима. По характера си УП на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Актът е връчен на адресата, чрез изтеглянето му от Система за електронни услуги /СЕУ/ на 23.12.2021 г. Жалбата е депозирана в административния орган на 04.01.2022 г., при спазване на предвидения в чл. 149 ал. 1 от АПК 14-дневен срок за обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, с който се засягат законни интереси на адресата му.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от материално компетентен орган – зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия.
В хода на делото, във връзка с твърденията на жалбоподателя за липса на доказателства за спазване на процедурата по назначаване и провеждане на проверката на място, са представени доказателства относно компетентността на лицето назначило проверката – длъжностна характеристика на Началник отдел Регионален технически инспекторат и Правилник за дейността на Дирекция „Технически инспекторат“.
По делото не се оспорва фактът на извършването на проверката, доколкото и докладът от нея е връчен на жалбоподателят и той е упражнил правото на възражение /в случая обяснение/ относно констатациите в него за липсата на валиден сертификат.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
В настоящия случай фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Според тези данни в Таблица на стр. 3 от УП за изчисление на финансовото подпомагане, отказът за финансово подпомагане се дължи на установени от органа: санкционирани пчелни семейства /колона 5/, неспазване на базисни и други изисквания /колона 9/ и на неспазени изисквания по управление /колона 10/. Поясненията към тези колони по съществото си и според утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на отказа. Като пояснение на колона 5 е посочено: недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4/24.02.2015г.; на колона 9 е посочено: санкция за неспазени базови изисквания и други изисквания, съгласно чл. 13 и чл. 19 ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., различни от размера на декларираните площи, за съответното направление и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР2014-2020 буква „б“ направление „Биологично пчеларство“ буква „а“ базови изисквания от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11, БЗ от ПСРС 2014-2020, а за колона 10 е пояснено, че санкция за неспазени изисквания по управление съгласно чл. 13 и чл. 19 ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР2014-2020 буква „б“ направление „Биологично пчеларство“ буква „б“ изисквания за управление от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11, БЗ от ПСРС 2014-2020. И за двете санкции по колони 9 и 10 е посочено, че неспазването е установено от проверка на място и от външни институции, съгласно чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., за което жалбоподателят бил уведомен с писмо, в което са описани констатациите.
Съдът
не споделя твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя за това,
че не е посочено с кой акт на министъра на земеделието и храните е одобрена Методиката.
В административната преписка се съдържа Заповед № РД 09-144/23.02.2017г. на
министъра на земеделието и храните за утвърждаване на Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г.
Следва
да се отбележи обаче, че в процесното УП не се съдържат никакви фактически
обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на
основания за прилагане на цитираната Методика. Позоваването от страна на
органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра
на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме
за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от
правна страна.
Необходимо
е да се отбележи също, че условията и редът за подпомагане на земеделски
стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на
опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са
регламентирани в цитираната по-горе Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 13
от наредбата, когато при проверка на място или административни проверки се
установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени
базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и
изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и
горите. Изискването земеделските стопани да спазват базовите изисквания по
съответното направление, посочени в приложение № 2 е изрично посочено в чл. 19,
ал. 2 от наредбата
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности, като съгласно ал. 6 /в приложимата редакция към момента на издаване на оспореното УП/, при извършване на проверките по ал. 1 ДФЗ – РА, използва и информация от съответното контролиращо лице, както и предоставени данни от компетентното звено по чл. 2 ал. 2 от Наредба № 5 от 2018 г. От друга страна разпоредбата на чл. 49 ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. сочи, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция и Министерството на земеделието, храните и горите може да поискат от контролиращите лица всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани. Принципно преценката на Разплащателната агенция е самостоятелна и не е обвързана безусловно от въведените данни в СВДВИ /в този смисъл Решение № 12366 от 03.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2021 г./, но след като при издаване на оспореното уведомително писмо ответният орган не е съобразил въведените от контролиращото лице данни, то оспореният административен акт е постановен без да са установени действителните факти от значение за случая в нарушение на принципите за истинност по чл. 7 и служебно начало по чл. 9 АПК. /Решение № 14653 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2020 г., V о./
Следва да се съобрази и правилото на чл. 35 от АПК, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. А според чл. 36 ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Ето защо процесното уведомително писмо е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
В случая, при безусловно заявено наличие в хода на проверката на висяща процедура по оспорване на пробите, въз основа на които на заявителя е наложена мярката 5.4 съгласно Наредба № 5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикетиране и контрол и за даване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, органът е следвало да прояви необходимата активност и да събере данни относно хода на производството по обжалване на тази мярка. Дори формално в момента на проверката да е установена липса на сертификата, както вече бе посочено, задължението за събиране служебно на доказателства не е изпълнено. Описването в стр. 2 от доклада за проверка на място, на фактите относно резултатите от обжалването на наложената мярка 5.4 не изпълнява условието за установяване на всички относими факти и мотивиране на акта. При условие, че санкцията се налага за неспазване на изисквания, установено и чрез от външни институции, освен информацията от БАБХ за липса на регистрация на един кошер, друга информация от външни институции – в случая за сертификата – от контролиращото лице, не е търсена от органа или поне в административната преписка няма данни за това.
Освен това, в случая до 10.06.2019г. заявителят е притежавал валиден сертификат, а искането е за финансово подпомагане за кампания 2019г. и издаването на следващия сертификат е било под условие, в зависимост от изхода на обжалването на мярката 5.4. Този факт е следвало да бъде съобразен от органа при издаване на акта, но в писмото липсват каквито и да е мотиви в тази насока.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото от С.И.Т. заявление за кампания 2019.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък общо 760 лева – 10 лв. държавна такса и 750 лв. адвокатско възнаграждение. Направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност следва да се остави без уважение.
Воден от горното, на основание чл. 172 ал. 2, вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., с изх. № 02-030-6500/6592 от 09.12.2021 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ИЗПРАЩА административната преписка на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото от С.И.Т. Заявление за подпомагане 2019г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя за това срок от 30 дни, считано от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", да заплати на С.И.Т. разноски по делото в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: