Р Е Ш Е Н И Е
№77 10.05.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Йорданка Майска-Иванова
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от
съдия Майска
Гражданско дело № 252 по описа за 2017г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на И.П.П. с ЕГН-********** ***,
заявена чрез адв.Д.Н. с посочен съдебен адрес ***, оф.2 против „С.В.“
ЕООД с ЕИК-********, седалище и адрес на управление *** блато, к-с“С.Д.П.“,
ет.партер, представляван от управителя А.С..
Предявени са две обективно съединени облигационни
претенции, както следва:
Да бъде осъден на осн.чл.59,
ал.1 от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата от 2000лв., частична претенция
от цялостна такава в размер на общо 10 000лв., представляваща обезщетение
за това че ищецът е бил лишен от право да ползва собствения си имот, а
ответникът е ползвал имота на ищеца, представляващ студио с идентификатор № **************по
КК и КР на гр.Несебър, без правно основание за периода от 15.05.2016г. до
15.09.2016г.включително, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Видно от петитума
на исковата молба ищецът, моли на осн.чл.49, ал.1, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД ответника да бъде осъден да му
заплати сумата от 1000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, „…представляващи нанесените му вреди
вследствие на виновното и противоправно поведение на
ответника, довело до намаляване патримониума на доверителя ми, чрез заплащане на неустойка
по договор за наем от 01.06.2016г.“.
В месечния срок е постъпил писмен
отговор от ответната страна, с който претенциите се оспорват по основание и
размер. Претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД се оспорва като неоснователна при
следните аргументи: Твърди се от ответната страна, че в регистрите, които
поддържа като управляващо комплекс „С.Д.“, като собственици на процесното студио са посочени семейство Чавдар и Доротея
Нейкови на основание представения от тях нотариален акт № 3, том VІ, рег.№
3642, дело № 971/25.03.2008г. по описа на нотариус Ст.Ангелов. Посочва се че
сем.Нейкови редовно всяко лято са отсядали в жилището си, включително и техният
син е пребивавал със свои приятели, като по тази причина пазачът на комплекса,
както и останалите служители са ги познавали. Твърди се, че семейство Нейкови
никога не са споменавали, че са продали жилището си в комплекса и не са
предоставяли контакти на нов собственик. До лятото на 2016г. други лица не са
заявявали или упражнявали право на собственост или ползване на това жилище.
Независимо от горното се заявява, че процесното
студио № 3Д никога не е отдавано под наем и в него не са настанявани лица от
ответното дружество, като на ищеца по никакъв начин не е пречено
да ползва имота си. Допълва се, че ответникът не ползва по никакъв начин
фактически процесния имот и не е настанявало лица в
него. Оспорва се като невярна,
изложената фактическа обстановка в исковата молба, с аргументи за противоречия
между заявеното от ищеца в жалбата му до Районна прокуратура-Несебър и
изложеното в настоящата искова молба. Изложени са и аргументи, във връзка с
оспорването на претенцията по размер като неоснователна. Не се сочат писмени
доказателства. Направени доказателствени
искания за допускане до разпит на двама свидетели, с показанията на които ще се
установяват обстоятелствата във връзка с ползването на процесния
имот и достъпа до него.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и закона, намира, че са налице
предпоставките за постановяване на непрсъствено решение,
а именно:
Не се спори между
страните по делото, а е видно и от
представен нотариален акт № 152/11.05.2012г., том ІІ, рег.№ 1843, дело №
347/2012г. по описа на нотариус вп.под № 600 на НК,
район на действие РС-Несебър, че ищецът е собственик на СО с идентификатор № **************по
КК и КР на гр.Несебър, с административен адрес в гр.Несебър 8230, к/с“С.Д.“, страда
3, ет.3, ап.3Д, с площ от 41,39кв.м./л.6 по дело/. Този имот ищецът е отдал
под наем по силата на
договор за наем от 01.06.2016г./вж.л.9 по дело/ с наемател
Г.М.срещу наемна цена от 8100лв. и задължение на наемодателя
да предаде имота на наемателя
в едноседмичен срок от сключването на договора до
05.09.2016г.. Ищецът твърди, че наемателя не
е могъл да влезе в наетия имот, тъй като
при пристигането си на място
установил, че имота се ползва
от други лица и уведомил наемодателя. Наемателя посочил на ищеца,
че е провел разговор с лице, което се представило
за като част
от персонала, което му съобщило,
че поради неплатени сметки от собственика за поддръжка и управление, управляващата комплекса компания е настанила туристи срещу заплащане. Ищецът пристигнал в комплекса и лично се уверил, че
в студиото живеят непознати за него
лица. П. направил опит да се
срещне и поиска отговор от управителя
на ответното дружество, с което нямал сключен договор
за управление, но не получил
отговор за случилото се, поради
което сезирал Районна прокуратура -Несебър и предявява настоящата претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД, тъй като ответникът
неправомерно е ползвал имота му за
летния сезон на 2016г., считано от 15 май до
15 септември, с което се е обогатил неоснователно.
Отделно се предявява и претенция по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от
1000лв., „представляващи нанесените
на ищеца вреди от виновното
и противоправно поведение на ответника довело
до намаляване патримониума на ищеца чрез заплащане
на неустойка по договор за
наем от 01.06.2016г..“ В подкрепа на твърденията си сочи и гласни
доказателства. Така от показанията на св.Ч.Н. се установява, че той е закупил
от ответното дружество процесното студио и през
2012г. го е продал на ищеца, с когото били добри познати от години. Поради
доброто си познанство и тъй като ищецът бил от София, св.Нейков наглеждал имота
и от време на време го ползвал. През месец май 2016г. по повод баловете децата
на свидетеля Нейков и техни приятели отишли да пренощуват няколко дни там, но в
жилището имало настанени други хора, станал скандал, позвънили на 112 и накрая
децата били настанени в друг апартамент от ответното дружество. Така след
01.06.2016г. съдействал на ищеца да отдаде под наем студиото на св.Г.М.за
настаняване на персонал за летния сезон. В началото на м.юни придружил
наемателите на ищеца до имота, за да ги настани, бравата на входната врата на
жилището не била сменена, но апартамента се оказал зает от други хора. Така
през лятото на 2016г. в периода юни- август свидетелят Нейков имал още две
посещения на имота заедно с ищеца, като студиото все било заето от други хора,
като обяснението, което получили двамата от мъж представил се за управител на
комплекса е че за студиото има неуредени с комплекса сметки за поддръжка и
трябвало по някакъв начин да си вземат дължимото. Св.Нейков посочва, че докато
е бил собственик на студиото е имал сключен договор за поддръжка и управление
със срок до 2012г. и признава, че е имал неплатени такси. Този свидетел също
така посочва, че ищецът е платил някакви неустойки по нереализирания договор за
наем, но не знае точния размер. От показанията на св.Г.М.се установява, че
познава ищеца по повод сключен между двамата на 01.06.2016. договор за наем, по
силата на който свидетеля и още трима негови приятели наели за летния сезон
апартамент от ищеца. Договорът не се осъществил, тъй като в апартамента имало други
хора. От разговор с мъж, който се представил за управител на комплекса и се
намирало в офис на първия етаж на комплекса, св.М.разбрал, че за този апартамент имало неплатени такси и за
това са го отдали под наем. Св.М.изчакал, тъй като си мислел че до края на
лятото ще могат да се настанят, но тъй като това не се случило, той и неговите
приятели си потърсили и ангажирали друга квартира за сезона в гр.Несебър, а
ищеца му върнал първата наемна вноска от 2000лв. и му платил неустойка от 1000лв..
Ответникът оспорва твърденията на ищеца и навежда, че
изпълнява чисто управленски функции по поддръжка на комплекса, като не отдава
под наем жилища на собствениците. В тази връзка сочи гласни доказателства. Така
от показанията на свидетелите Хр.Гюпчанов- охранител
към „С.В.“ ЕООД с място на работа к-с С.д.-2 и св.Мария Н. заемаща длъжност „Дженеръл мениджър“ на всички комплекси „С.д.“ от м.март
2017г., а за периода от 08.03.2016г. до месец март 2017г. – управител на к-с/С.д.-2“
се установява, че на управляващата компания е била предоставена информация само
от предходния собственик – св.Ч.Н., като в тяхната система фигурират като
собственици на ап. 3Д в секция „В“ на комплекса семейство Доротея и Ч.Н.и с
прикачен нотариален акт за собственост. Ответното дружество не е било
уведомявано са смяната на собствеността на апартамента. Свидетелите посочват,
че ответното дружество се грижи за поддръжката и управлението на комплексите,
всички собственици имат собствени чипове за достъп в комплексите, в които са
разположени жилищата им, като не са променяни кодовете на чипиращите
устройства и системата. Дружеството не е сключвало и няма сключени договори със
собствениците за отдаване под наем на техни апартаменти и не се занимава с
подобна посредническа дейност, като собствениците сами отдават апартаментите си
под наем. Св.Н. посочва и че еднократно през летния сезон на 2016г. при
нея в офиса е дошъл ищеца, който се е
представил като собственик на апартамент 3Д в секция „В“, свидетелката поискала
нотариален акт за удостоверяване на твърдението, като го уведомила, че в
тяхната система фигурират други собственици, но ищеца не е представил такъв.
Св.Н. посочва, че през месец март 2016г. докато е била на работа при нея е дошла
Д.Н.със сина си, като визитата й е касаела проверка на имуществото в
апартамента, като тогава е уведомила Н.за неплатени такси и тя е поела
ангажимент в рамките на календарната година задълженията им за такси по
поддръжка да бъдат заплатени. Св.Н. е категорична, че дори при неплатени такси
от някой от собствениците, дружеството никога не е прибягвало до настаняване на
трети лица в жилищата им.
Последното твърдение се опровергава от съдържанието на представено
по делото Постановление от 14.11.2016г. за отказ да се образува досъдебно
производство по преписка вх.№ 1463/2016г. по описа на РП-Несебър се установява,
че на 27.07.2015г. Д.Н.е сключила със „С.В.“ ЕООД договор за отдаване под наем
на процесния апартамент/вж.л.12 по дело/.
При така заявените
фактически основания и отправени искания, съдът приема че са предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.49 ЗЗД.
Правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква при
наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки: обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, липса на правно основание за обогатяване на ответника и липса на
друга възможност за обеднилия се да се защити. Когато се претендира обезщетение
за лишаване от ползване на недвижим имот, правото на обезщетение за собственика
е обусловено от неоснователното ползване на имота от трето лице.
По делото се установи,
че процесният имот е собственост на ищеца, считано от
11.05.2012г., по силата на покупко-продажба. Към 01.06.2016г. в студиото са
били настанени непознати за собственика лица, без негово знание и съгласие,
поради което и той е бил лишен от правото си да упражни правото си на
собственост в пълен обем. От показанията на свидетелите Нейков и М.се установява, че служител в офиса на ищцовото дружество, разположен на първия етаж в комплекса
са били уведомени, че дружеството е настанило там наематели, като по този начин
дружеството компенсира неплатените такси и сметки за имота. В тази връзка съдът
не кредитира показанията на св.М.Н.-мениджър на всички комплекси С.д., че
дружеството няма практика и никога не е настянявало
наематели в имотите на собствениците, първо защото лицето бидейки служител на
ответното дружество е в положение на икономическа зависимост и би изпаднало в
конфликт на интереси с работодателя давайки други показания и второ защото
показанията в тази им част се опровергават от изложението на установени от
РП-Несебър противоположни факти, посочени в цитираното по-горе постановление, а
именно че дружеството дори сключва договори със собствениците и извършва
отдаване под наем на апартаменти в комплекса. На първо място следва да се
отбележи, че основание за присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД е фактът на
лишаване на собственика от ползване на собствения му имот поради това, че се
владее от друго лице. Как това лице владее имота – дали реално си служи с него,
като го използва по предназначение, или е установил само фактическа власт върху
него, е без значение. Задължението за заплащане на обезщетение възниква както в
случаите, когато имотът се използва ефективно от ответника, така и когато
същият макар и да не го ползва по предназначение упражнява фактическа власт
върху него, която може да се осъществява и чрез простото държане на ключа.
Същественото е, че вследствие поведението на ответника, собственикът е лишен от
ползването на своята вещ, за което има право на обезщетение за ползите, от
които е лишен. Освен факта на лишаване
от ползване за уважаване на
иска е необходимо ответникът да го
владее без основание, каквото в
конкретния случай не се установява, а не се и твърди от ответника. Ето защо и
претенцията се явява доказана по своето основание, като присъждане следва в претендирания частичен размер от 2000лв., установен и от
назначената по делото и приета ССчЕ.
Основателна се
явява и претенцията по чл.49 ЗЗД, сумата от 1000лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляващи
нанесените му вреди вследствие на виновното и противоправно
поведение на ответника, довело до намаляване патримониума на ищеца, чрез заплащане на неустойка по
договор за наем от 01.06.2016г..
Юридическите лица, какъвто е ответникът отговарят по
чл.49 от ЗЗД като възложители на работа, при или по повод изпълнението на която
са причинени вреди от физическото лице-изпълнител. В хипотезата на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД отговорността за непозволеното увреждане
се носи от този, който е възложил на друго лице някаква работа, при или по
повод изпълнението на която са причинени вредите. Това означава, че освен
елементите на фактическия състав на деликта, ищецът
следва да докаже и фактите, водещи до ангажиране отговорността на възложителя -
възлагане на работа на деликвента и причиняване на
вредите при или по повод на извършването й.
По правната си същност
отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като
натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия. Следователно предпоставките за ангажиране
на отговорността по чл.49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия
(ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД
(ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да
има вина за причинените вреди (Р-1088-08, ІV г.о.; Р-871-08, ІІІ г.о.).
Поначало не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на увреждането
е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и тогава, когато
не може да се установи кой конкретно от работниците или служителите е причинил
вредата (ППВС № 7/1959 г.). в конкретния случай, както бе посочено по-горе
ищецът, като собственик на процесното студио е
сключил договор на 01.06.2016г. за
отдаването му под наем на св.Г.Маринов. Тъй като при опит на 01.06.2016г.
наемодателя да настани наемателя в студиото, вътре са установени непознати за
собственика трети лица, които са били настанени от служители на ответното
дружество, с цел компенсация за неплатени за имота такси поддръжка и
управление, ищецът е бил принуден да върне полученото от наемателя капаро от
2000лв. и да му заплати договорената в чл.7, ал.3 от договора неустойка 1000лв..
Тъй като ответникът е станал причина за съдебното
предявяване на претенцията, поради което и по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК дължи
на ищеца извършените разноски по делото за които са представени доказателства
към датата на последното по делото заседание за заплатената държавна такса от 130лв.
и съдебно-счетоводна експертиза от 150лв. или общо 280лв..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн.чл.59
ал.1 от ЗЗД С.В.“ ЕООД с ЕИК-********, седалище и адрес на управление ***
блато, к-с“С.Д.П.“, ет.партер, представляван от управителя А.С. да заплати на И.П.П.
с ЕГН-********** ***, с посочен съдебен адрес ***, оф.2, чрез адв.Д.Н., сумата
от 2000лв./две хиляди/ лева, предявена като частична от цялостна претенция за
10000лв., представляващи обезщетение за това че ищецът е бил лишен от право да
ползва собствения си имот, а ответникът е ползвал имота на ищеца, представляващ
студио с идентификатор № **************по КК и КР на гр.Несебър, с
административен адрес в гр.Несебър 8230, к/с“С.Д.“, страда 3, ет.3, ап.3Д, без
правно основание за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2016г.включително, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на исковата молба -30.03.2017г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА на осн.чл.49
ал.1 от ЗЗД С.В.“ ЕООД с ЕИК-********, седалище и адрес на управление ***
блато, к-с“С.Д.П.“, ет.партер, представляван от управителя А.С. да заплати на И.П.П.
с ЕГН-********** ***, с посочен съдебен адрес ***, оф.2, чрез адв.Д.Н., сумата
от 1000лв./хиляда/ лева, представляващи претърпени вреди, изразяващи се в
заплащане на неустойка от ищеца в качеството му на собственик на студио с
идентификатор № **************по КК и КР на гр.Несебър, с административен адрес
в гр.Несебър 8230, к/с“С.Д.“, страда 3, ет.3, ап.3Д,по сключен от него договор за наем от 01.06.2016г., поради
неизпълнение на задълженията на ищеца в качеството му на наемодател, тъй като
ответното дружество без правно основание, без знанието и съгласието на
собственика е настанило под наем в
собственото на ищеца студио трети лица, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба -30.03.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК С.В.“ ЕООД с ЕИК-********, седалище и адрес на управление ***
блато, к-с“С.Д.П.“, ет.партер, представляван от управителя А.С. да заплати на И.П.П.
с ЕГН-********** ***, с посочен съдебен адрес ***, оф.2, чрез адв.Д.Н.,
сумата от 280лв./двеста и осемдесет/лева, представляващи сторените по делото
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: