РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. Пловдив, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501317 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. И. Ч. от гр.П., чрез пълномощника
му адв.С. К. от АК П. против решение № 841/27.02.2023г. по гр.д. №
12388/2021г. на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен иска на Х. И. Ч.,
ЕГН **********, срещу К. И. Ч., ЕГН **********, с правно основание чл. 34
ЗС за делба на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.514.69.1.3 по КККР на гр. ***************, одобрени
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо обекта от 02.07.2021 г., находящ се в гр.
***************, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с
идентификатор 56784.514.69.1 с предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.514.69, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1 /едно/, площ от 103,08 кв.м., ведно с прилежащите части: таванско
помещение от 19,80 кв.м. и 17,0527 % идеална част от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под
1
обекта - 56784.514.69.1.2, над обекта – няма, ведно с 1/3 (една трета) идеална
част от 336 кв.м., попадащи в 808 кв.м. и включени в Поземлен имот с
идентификатор № 56784.514.69 по КККР на гр. *************, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо обекта от 02.07.2021 г., находящ се в гр.
************, с площ на целия имот от 808 кв.м., при трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско за
строяване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, с немор по предходен
план: 5140069, квартал: 448, парцел: ХІV-69, при съседи: 56784.514.901,
56784.514.70, 56784.514.212, 56784.514.68.
Решението се обжалва изцяло. Във въззивната жалба се сочи, че
решението е неправилно, като се сочи, че съдът неправилно е приел, че по
делото не е доказано общият наследодател на страните - майката Р. Ч. да е
била собственик на процесните 1/3 ид. част от поземления имот и
самостоятелния обект в сграда, като събраните по делото доказателства сочат
точно обратното. Сочи се, че с уточняващата си молба от 23.03.2022 година
Х. Ч. и К. Ч. са посочили, че притежават всеки по ½ ид. част от 1/3 ид. част от
дворното място и същото би следвало да се допусне до делба. Сочи се, че
съдът е направил неправилни изводи относно принадлежността на правото на
строеж на Р. Ч. и с това се оборват събраните писмени доказателства Сочи се,
че с нарочна молба от съдебно заседание от 02.06.2022 година изрично са се
позовали на изтекла придобивна давност върху имота по чл.79 от Закона за
собствеността, което ползва и наследниците, а съдът неправилно не е приел
това искане и като е пропуснал да се съобрази с това възражение, съдът е
решил неправилно делото. Твърди се, че възражение за придобивна давност
може да бъде направено във всеки етап на делбеното производство в първата
фаза. Като доказателство за това се сочи, че приживе общият наследодател
през 1995г. е сключил договорна ипотека за обезпечаване на чужд дълг за
процесния имот. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск за делба. Иска се приемане като писмено доказателство на
нотариален акт за договорна ипотека от 1995 година.
В срок е постъпил отговор на въззината жалба от К. Ч., с който същата
се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноските по делото.
2
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането ù.
Предявен е иск за делба от Х. Ч. против К. Ч. за делба на съсобствен
недвижим имот, а именно самостоятелен обект с идентификатор
56784.514.69.1.3 по КККР на гр.*************, одобрени със Заповед № РД-
18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо обекта от 02.07.2021 г., находящ се в гр. *************,
който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор
56784.514.69.1 с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.514.69, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1 /едно/, площ от 103,08 кв.м., ведно с прилежащите части: таванско
помещение от 19,80 кв.м. и 17,0527 % идеална част от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под
обекта - 56784.514.69.1.2, над обекта – няма, ведно с 1/3 (една трета) идеална
част от 336 кв.м., попадащи в 808 кв.м. и включени в Поземлен имот с
идентификатор № 56784.514.69 по КККР на гр. ************, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
РС Пловдив приема, че Р. К. Ч., починала на ********г., не е доказано
по делото да е била собственик на процесните 1/3 ид. част от ПИ №
56784.514.69, с площ от 808 кв.м., и СОС № 56784.514.69.1.3, доколкото с
представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том XIII,
нот.дело № 3741/1968 г., същата е получила от своя баща 1/3 ид. част от
дворно място с площ от 336 кв.м., но липсват данни за идентичност с парцел
XIV-69, кв. 448, за който парцел е представена скица № 15-
720094/02.07.2021г. на СГКК гр. П. и който съгласно същата понастоящем
3
представлява ПИ № 56784.514.69, с площ от 808 кв.м. РС Пловдив приема, че
съгласно представения нотариален акт, общият наследодател не е доказано да
е получил право на строеж – да надстрои на трети жилищен етаж, над
съществуваща постройка. Като липсват доказателства СОС №
56784.514.69.1.3 действително да е изграден в резултат на това учредено
право на стоеж.
РС Пловдив намира, че по делото нито е въведено друго основание
/извън наследяването/, легитимиращо като собственик на имота
наследодателката на настоящите страни, нито са ангажирани доказателства за
такова основание. Това според РС води на извода, че ищецът не е успял да
докаже твърдяното от него придобивно основание, въпреки указаното му
съдействие от съда.
Според въззивната инстанция основателно е възражението на
жалбоподателя Х. Ч., че с нарочна молба от съдебно заседание от 02.06.2022
година ищеца изрично се е позовал на изтекла придобивна давност върху
имота по чл.79 от Закона за собствеността, което ползва и наследниците, а
съдът неправилно не е приел това искане и е пропуснал да се съобрази с това
възражение. Вярно е че в практиката на ВКС се приема, че съдът е задължен
да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното
основание /Решение № 628/05.10.2010г. гр.д. № 1684 по описа за 2009 г. на І
г.о./. В казуса в исковата си молба ищецът е поискал делбата да се извърши
като е посочил, че придобивното основание за него и отвеника е наследяване
на недвижимия имот от тяхната майка и наследодател. Това основание е
доказано по делото, като първата инстанция отказва да разглежда и уважава
иска, защото смята, че е наведено извън срока по чл.214 от ГПК ново
придобивно основание – придобивна давност. Такова ново основание обаче не
е наведено в делото, защото не се сочи съделителите да са придобили имота
на база придобивна давност от тях двамата в лично качество, а само е
уточнено, че наследодателката на страните е придобила имота по давност.
Доколкото в самата искова молба не се сочи на какво правно основание
общата наследодателка на страните е придобила имота и това се схваща като
недостатък на исковата молба, то тази недостатък на исковата молба може да
се санира по всяко време в хода на делото пред първата инстанция – чл.129
ал.4 от ГПК. Ето защо уточненията за начина на придобиване на имота от
наследодателя /не от наследниците/ направени след първото съдебно
4
заседание с молба от 02.06.2022г. не представляват недопустимо изменение
на основанието на иска, а уточнение на иска по отношение на фактите, как
наследодателя е придобил имота, преминал по наследство на съделителите.
В изявлението си в откритото съдебно заседание от 02.06.2022г. /л.61 от
делото на ПРС/ ищецът Х. Ч. иска да се признае за установено по отношение
на съделителите, че са придобили по наследство правото на собственост на
основание чл.79 от ЗС по силата на давностно владение, присъединено към
владението на тяхната майка и общ наследодател. Тоест ищецът ясно е сочил,
че правото на собственост на предмета на делбата е придобит по наследство,
като общия наследодател го придобива по давност.
Съобразно т.3 от Тълкувателно решение №4/17.12.2012г. по т.д.
№4/2012г. на ВКС ОСГК е възможно да се придобие правото на собственост
на недвижим имот, на основание чл.79 от ЗС от лице, което не се е позовало
на давността, преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите
наследници в съдебен процес по спор за собственост. ВКС приема, че правото
на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на
личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в
наследството. ВКС приема, че при позоваване от страна на наследниците, ще
се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. При
това положение, както е и в настоящия казус, придобивното основание за
наследниците и съделители е наследяване, а не придобивна давност лично за
тях.
В хода на делото пред РС Пловдив са събрани категорични
доказателства, че на общата наследодателка Р. Ч. на *********г. /л.60/ е
разрешен строеж на процесния етаж четвърти /трети жилищен/ от жилищната
сграда в гр.************. Видно от удостоверение на инж.М. С., на база
извлечение от кадастъра на гр.П. /л.59/, този етаж е построен и е включен в
кадастралната карта и кадастрален регистър с идентификатор 56784.514.69.1 с
площ 103,08 кв.м., като за собственик се сочи общата наследодателка Р. К. Ч.
Видно от разпитаните свидетели Х. К. /л.77/ и С. П. /л.78/ този етаж от
сградата е надстроен именно от Р. Ч. в периода 1970-1972 година. След този
момент и до смъртта си през 2006г. Р. Ч. е владяла този имот безспорно, явно
и неоспорвано от никого, както лично, така и чрез наематели, като след
смъртта на Ч. имота се владее от двамата й сина и от техните деца. Ето защо
5
Р. Ч. на основание чл.79 от ЗС е придобила правото на собственост върху този
имот по давност. Същото важи и за съответното право на собственост върху
поземлениня имот върху който са изградени многоетажните постройки
собственост на различните съсобственици на жилища. Вярно е че с
нотариалния акт от 18.06.1958г. /л.50/ на бащата на общата наследодателка К.
К. и на още две физически лица са продадени само 336 кв.м. от парцел ХІV-
72,75, кв.448 по плана на П., който парцел е по-голям от тази реално
обособена негова част, но това не води до извода, че тази сделка е нищожна и
не поражда никакви вещноправни последици.
Както в тогава действащия ЗПИНМ в чл.74, така и последващия ЗТСУ в
чл.181 се приема, като принцип, че правните сделки за реално определени
части от парцели, който не могат да бъдат обособени в самостоятелни
парцели, се приема се, че прехвърлят правото на собственост на идеална част,
съответствуваща на реално определената част от парцела. Така и съдебната
практика например решение №215/04.11.2016г. по г.д. №1543/14г. на І г.о. на
ВКС прима, че конверсията във вещното право е по-често срещана и се
приема за възможна както по отношение на поземлен имот - решение №185 от
01.03.10г. по гр.д.№280/09г. на ВКС, І г.о, така и по отношение на жилищен
имот - решение №418 от 08.06.04г. по гр.д.№706/2003г. на ВКС, ІІ г.о,
решение №532/25.05.11г. по гр.д.№532/10г. на ВКС, І г.о; решение
№599/26.07.10г. по гр.д.№766/09г. на І г.о. Ето защо придобита по давност от
общата наследодателка на страните е и 1/3 идеална част от 336 кв.м. от
новосъздадения УПИ с идентификатор 56784.514.69 по сега действащата
кадастрална карта на гр.П. одобрена през 2009г.
Ето защо решението на РС Пловдив е неправилно и следва изцяло да се
отмени като делбата на процесния имот да се допусне при равни права за
двамата съделители, като придобили този имот по наследство от майка си
починала на ********** година /л.8/.
Относно разноските при наличието на спор за правата на съделителите,
при оспорване на самия факт на съсобствеността, намират приложение
разпоредбата на чл. 78 ГПК - в този смисъл определение № 4/06.01.11 г. по ч.
гр. д. № 542/10 г. на ВКС, II ГО, което детайлизира т. 9 на ППВС № 7/1973 г.
Ето защо в полза на ищеца Х. Ч. следва да се присъдят направените от него
разноски пред двете инстанции. За първата инстанция се дължат 600 лева за
6
адвокатски хонорар /л.94/ и 500 лв. за депозит за вещо лице /л.70/ общо 1100
лева. За въззивната инстанция се дължат 2 040 лева за адвокатски хонорар
/л.40/ и държавна такса /л.15/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 841/27.02.2023г. по гр.д. №
12388/2021г. на Районен съд - Пловдив, като вместо това:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Х. И. Ч., ЕГН
********** и К. И. Ч., ЕГН ********** на следните недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.514.69.1.3 по КККР на
гр. ***********, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от
02.07.2021 г., находящ се в гр. *************, който самостоятелен обект се
намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 56784.514.69.1 с предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.514.69, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1 /едно/, площ от 103,08 кв.м.,
ведно с прилежащите части: таванско помещение от 19,80 кв.м. и 17,0527 %
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - няма, под обекта - 56784.514.69.1.2, над обекта –
няма, ведно с 1/3 (една трета) идеална част от 336 кв.м., попадащи в 808 кв.м.
и включени в Поземлен имот с идентификатор № 56784.514.69 по КККР на
гр. ************, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от
02.07.2021г., находящ се в гр. П************, с площ на целия имот от 808
кв.м., при трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: Ниско за строяване (до 10м.), предишен идентификатор:
няма, с номер по предходен план: 5140069, квартал: 448, парцел: ХІV-69, при
съседи: 56784.514.901, 56784.514.70, 56784.514.212, 56784.514.68, при равни
квоти за Х. И. Ч. и К. И. Ч..
ОСЪЖДА К. И. Ч., ЕГН ********** от гр.********** да заплати на Х.
И. Ч., ЕГН ********** от гр.************ сумата от 1100 лева, за разноски
направени пред РС Пловдив и сумата от 2 040 лева, направени пред ОС
7
Пловдив.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8