Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 23.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивел.
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3223 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен М.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 6284,85лева/ след допуснато изменение в
размера на иска с протоколно определение от 28.09.2020г./, представляваща дължимо обезщетение по договор за имуществена застраховка « Каско +», полица № 440119031045591 за претърпените
имуществени вреди на л.а «Порше Кайен»
с рег. № В 2316 НР, настъпили на 19.11.2019г., докато автомобилът се е движил
на пътя Варна- Звездица, и изразяващи се в следните увреждания- предна броня,
спойлер предна броня, спойлер преден десен, декоративна решетка в предна дясна
броня, подкалник, десен халоген, дифузьор радиатор, дифузьор радиатор долен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.03.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а «Порше Кайен» с рег. № В 2316 НР.
С ответника е сключен договор за имуществена застраховка « Каско
+», полица № 440119031045591, със срок на действие на застрахователното
покритие 08.08.2019г.- 07.08.2020г. и размер на
застрахователната сума 15500лева. Дължимата застрахователна премия от
1164,34лева е следвало да бъде платена на четири равни вноски, изцяло
изплатена. На 19.11.2019г. вечерта ищцата заедно с Тони Валентинов шофирала по
пътя Варна- с. Звездица, когато автомобилът е бил ударен от внезапно изскочило
на пътя огромно диво прасе. Ищцата не могла да избегне сблъсъка с животното,
поради което настъпило ПТП. След сблъсъка животното продължило пътя си и се
скрило в близките храсти. За настъпилото ПТП уведомили Пътна полиция на тел.
112. На място пристигнал екип, който отказал изготвяне на КП, тъй като на място
нямало труп на животно. На 20.11.2019г. ищцата уведомила застрахователя за
събитието, който образувал щета № 44010311909234 и изготвил опис- заключение за
увредените детайли и вписал като такива- предна броня, спойлер предна броня,
спойлер преден десен, декоративна решетка в предна дясна броня, подкалник, десен халоген, дифузьор радиатор, дифузьор радиатор долен. С писмо от 09.01.2020г.
ищцата била уведомена, че застрахователят отказва изплащане на застрахователно
обезщетение. Твърди, че отказът на застрахователя е незаконосъобразен и
неправилно е позоваването на т.9.1.9 от ОУ. Посочва, че за възстановяване на
уврежданията реално нужната стойност е 6182,10лева. Ето защо, понастоящем
претендира застрахователно обезщетение в размер на сумата действително
необходима по възстановяване автомобила в състоянието от преди, която заявява в
частичен размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че страните са обвързани от твърдяното
застрахователно правоотношение по договор „Каско +“ и
„Помощ на пътя“. Твърди, че полицата е сключена при клауза „доверен сервиз“,
която дава право на застрахования собственик при нанесени частични щети да се
ползва от услугите на сервиз, с който ответното дружество има сключен договор,
съгласно т.3.2 ОУ. Потвърждава, че на 20.11.2019г. е уведомен от ищцата за
настъпилото събитие на 19.11; че е образувал преписка по щета № 44010311909234
и е извършил първоначален оглед. Твърди, че в уведомлението, ищцата е посочила,
че събитието е настъпило при следните обстоятелства: „от гората изскочи глиган,
който се блъсна в предната част на автомобила“, видяла животното да лежи на
пътното платно и докато се опитвала да прибере регистрационната си табела
„автомобил шкода комби, сив
на цвят спря, от него две неизвестни лица натовариха глигана в своя автомобил и
изчезнаха в неизвестна посока“. Ищцата не е избрала начин на определяне размера
на обезщетението и е посочила, че ще го направи по- късно. Твърди, че за
нуждите на ликвидиране на преписката е изискана информация от 4 РУ ОД на МВР
Варна дали произшествието е посетено от техни служители, в отговор на което е
получена информация, че произшествието е посетено, но служителите са
установили, че инцидентът не е настъпил на соченото от ищцата място. Твърди, че
в случая е осъществена хипотеза на чл.9 ОУ, а именно деклариране на
обстоятелства от застрахования различни от действително случилото се и/или
представяне на документи с невярно съдържание, което му дава право да откаже
изплащане на обезщетение. Позовава се и на т.10.8 ОУ, регламентираща правото му
да откаже или намали обезщетението, когато застрахованият попречи на
установяване причините на събитието и размера на действителните вреди,
обстоятелствата за възникване на събитието и/или определяне на обезщетението.
Счита, че между неизпълнението на това задължение на ищцата по договора, което
при това е значително с оглед неговия интерес, и настъпването на събитието е налице
пряка причинно- следствена връзка. Твърди ищцата да е проявила и груба
небрежност по см. на т.9.1.8 ОУ, предвиждаща, че застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия или
груба небрежност на застрахования. Твърди и наличие на разминаване на описаните
обстоятелства, при които е настъпило ПТП посочени в уведомлението и твърдяните
в исковата молба. В евентуалност, искът се оспорва по размер като се твърди да
е несъответен на действителния размер на вредите. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В
предоставения срок ответникът е ангажирал писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна
страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на
ответника е доказване наличие правомерен отказ от плащане на застрахователно
обезщетение, респ. че неизпълнението на сочените задължения от застрахования е
значително с оглед неговите интереси.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка на л.а «Порше
Кайен» с рег. № В 2316 НР, « Каско
+», полица № 440119031045591, със срок на действие на застрахователното
покритие 08.08.2019г.- 07.08.2020г.;
- по повод
настъпило застрахователно събитие на 20.11.2019г. ответникът е образувал щета и е констатирал следните увреждания на
застрахованата вещ- предна броня, спойлер предна броня, спойлер преден десен,
декоративна решетка в предна дясна броня,
подкалник, десен халоген, дифузьор радиатор, дифузьор радиатор
долен.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че ищцата е собственик на л.а «Порше
Кайен» с рег. № В 2316 НР, т.е активната й
легитимация е установена.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства-
уведомление и опис по щета, че на 20.11.2019г. ищцата е уведомила
застрахователя за настъпилото събитие. В уведомлението и допълнителните
пояснения към него е декларирала, че на 19.11.2019г. при управление на
автомобила си на пътя за с. Звездица е претърпяла ПТП. Същото е настъпило при
следните обстоятелства: около 19,45ч. при движение в посока с. Звездица, от
гората е изскочил глиган, който се е блъснал в предната част на автомобила.
Незабавно спряла и видяла, че глиганът лежи на платното, на което имало отломки
от предната броня, бил изхвърчал и рег. номер. Докато се опитвала да си прибере
номера, автомобил шкода комби
спрял, две неизвестни лица натоварили глигана и заминали. След като обезопасила
автомобила се обадила на тел. 112 и уведомила застрахователя. Около 20,15ч. на
място пристигнали полицаи от Пътна полиция, които я разпитали, взели й
алкохолна проба и отказали да издадат протокол, тъй като липсвал глиганът. Ищцата
е спазила задължението си по уведомяване на застрахователя в срока по чл. 403,
ал.1 КЗ. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция № 44010311909234/ 20.11.2019г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно: предна броня, спойлер предна
броня, спойлер преден десен, декоративна решетка в предна дясна броня, подкалник PVC, десен фар за мъгла, дифузьор
радиатор-
за подмяна. За установяване обстоятелствата по настъпване на ПТП,
застрахователят на основание чл. 107 КЗ е изискал информация от Четвърто РУ
ОДМВР Варна дали произшествието е посетено от служители на КАТ. В отговор е
получено писмо, съобразно което е потвърдено, че е получен сигнал за настъпило
ПТП, на което се били изпратени служители на звено Пътен контрол при Четвърто
РУ Варна, които на място са установили, че ПТП не е настъпило на това място,
докладвали са, че не се касае за ПТП и не са издали протокол за ПТП. След
получаване на тази информация, застрахователят е приключил щетата с отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение. Съображенията за това са били, че е
установено, че ПТП не е настъпило на това място, поради което и на основание
т.9.1.9 ОУ, раздел I, не е налице покрит
застрахователен риск в случаи при деклариране на обстоятелства от
застрахования, различни от действително случилото се.
Спорните между страните
въпроси касаят механизма на ПТП, налице ли е изключен риск, неизпълнение на
задължение на застрахования и ако да, значително ли е то с оглед интереса на
застрахователя и размера на дължимото обезщетение, предвид уговорките на ОУ в
подписания между страните застрахователен договор.
За установяване
механизма на ПТП, страните са ангажирали гласни доказателствени средства,
посредством показанията на свидетелите л. Е., водена от ищцата /без родствени
връзки/, В.А. и Д.А., призовани от ответника, служители на Четвърто РУ Варна,
посетили сигнала за произшествието. Св. Е. разказва, че с ищцата са приятелки.
В края на м. ноември 2019г. към 19,30-20ч. пътували за с. Звездица. Ищцата
карала пред нея. На завоите за селото видяла, че ищцата набива рязко спирачки,
след което пуснала аварийни. Свидетелката видяла силуета на диво животно идващо
от езерото в посока към гората. Спряла да провери какво се случва. Видяла, че
бронята на автомобила на ищцата е счупена, решетката и фарът също, а рег.номер
бил паднал. М. се обадила на тел. 112 и съобщила, че е блъснала глиган.
Прибрала номера и решетката в багажника на колата, за да не стоят на пътя, тъй
като пречели на движението. Кръв и косми от животно нямало, а след удара то
продължило. Свидетелката изчакала 15-20минути и тръгнала, а М. и приятелят й
Тони останали да чакат полицията. Св. А. разказва, че няма ясни спомени за
случая, но въпросното произшествие не е обслужвано от тях, тъй като било станало
ден-два дена по- рано, а не в момента на сигнала. Когато пристигнали на място,
водачът първоначално казал, че е станало в момента, а впоследствие ден- два
преди това. Видял, че бронята на автомобила е счупена отпред, но парчетата от
нея липсвали, което ги е накарало да се усъмнят, че ПТП е станало на момента.
На място водачът казал, че произшествието е станало в този участък, и че
някакво животно го е ударило. В багажника имало едно- две парчета от бронята.
Не изготвили протокол за ПТП, тъй като установили, че произшествието не е
настъпило на момента. Св. А. потвърждава, че с колегата си са посетили мястото
на произшествието. На място били мъж и жена, жената била водач на автомобила.
Първоначално твърдяла, че е станало ПТП, а впоследствие признала, че предния
ден на същото място са ударили животно, което впоследствие избягало. От
багажника извадили част от бронята. Жената се уплашила и затова не била звъняла
на момента, като първоначално застрахователите й казали да отиде направо при
тях, но впоследствие й искали протокол, поради която причина и тя извикала
полиция впоследствие. Нямали задължение за тестване с дрегер,
тъй като произшествието не е настъпило в момента. Посочва, че обслужват района
и много пъти са имали сигнали за ПТП с удар на животни.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано и
прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено
от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с
приложените по делото документи, оглед на автомобила и допълнително представени
от ответното дружество документи по образуваната щета, бива кредитирано от съда
в цялост. Съобразно заключението на в.лице, възможният механизъм на настъпване
на ПТП е пряк контакт между л.а. и твърд предмет с височина достигаща до зоната
на счупване в долния край на предна броня. В този смисъл уврежданията е
възможно да настъпят вследствие удар с прасе, но е възможно и вследствие на
удар в друго МПС, което ниско, стена, ограда. Установените увреждания по автомобила
са посочените от застрахователя и понастоящем те не са отремонтирани.
Касае се за предна броня, преден десен спойлер, решетка предна дясна броня,
преден десен подкалник PVC, преден десен фар за мъгла, дифузьор
радиатор. Възстановяването на всички увредени детайли изисква
тяхната подмяна. По отношение на нужната стойност по отстраняване на
увреждането, заключението е изготвено в
няколко варианта на стойности на труд и материали, в зависимост от това дали се
касае за сертифицирани сервизи или не, респ. цени на оригинални части и по
методика на застрахователя, вкл. доверен сервиз. Така, нужната стойност на база
средни пазарни цени на труд, материали и резервни части е 6993,96лева.
Стойността определена по средни пазарни цени като за оригинални части и труд на
сервизи притежаващи сертификат за качество е 7458,05лева, тази определена по
цени на доверени сервизи е 6284,85лева, а тази на сервизи, които не притежават
сертификат за качество- 6372,31лева.
В настоящия
случай, за да откаже изплащане на обезщетение, застрахователят се е позовал на
разпоредбата на чл. 9.1.8 и чл.9.1.9 от ОУ, предвиждащи, че застрахователно покритие
не се предоставя за щети настъпили в резултат на груба небрежност на
застрахования или действия на застрахования в т.ч. деклариране на обстоятелства
от застрахования или негов представител различни от действително случилото се
и/или представи документи с невярно съдържание. Отделно, като допълнително
основание се сочи чл.10.8 ОУ, предвиждащ, че ако застрахованият не изпълни свое
задължение, произтичащо от ОУ и вследствие на това настъпи застрахователно
събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска, вредите или се
попречи на установяването на причините за застрахователното събитие и размера
на действителните вреди, обстоятелствата за възникване на застрахователното
събитие и/или определяне на застрахователното обезщетение, застрахователят може
да откаже или намали застрахователното обезщетение. Т.е застрахователят
противопоставя едновременно възражения за изключен застрахователен риск по
чл.9.1.8 и 9.1.9 и за основание да се освободи от отговорност по см. на чл. 408 КЗ съгласно чл.10.8 ОУ. Възражението за проявена груба небрежност е основано на
разминаванията в обясненията на ищцата по повод настъпване на застрахователното
събитие. Грубата небрежност като изключваща отговорността на застрахователя
обаче следва да е проявена по повод настъпването на щетите, а не деклариране на
обстоятелствата по тяхното настъпване. Възприетото разбиране за небрежността в
гражданското право е за поведение по неполагане на дължима грижа според един
абстрактен модел на поведението на категория лица, с оглед естеството на
дейността и условията на извършването й, а грубата небрежност е поведение по
неполагане на грижа, която би положил и най- небрежният човек зает със
съответната дейност при подобни условия. Така, че отнесено към това разбиране,
поведението на ищцата по повод настъпването на увреждането не може да се
определи като проява на груба небрежност. Категорично доказано съобразно
гласните доказателства, следва да се приеме, че действително произшествието не
е настъпило на посочената от ищцата дата- 19.11, а на предния ден. В този
смисъл са показанията на полицейските служители, които са възприели тогава
казаното им от ищцата на място, а и самите те са установили, че следи от
произшествието на място няма. Показанията на св. Е. относно точната датата на
настъпване на произшествието не са достоверни, доколкото сама посочи, че
точната дата я е прочела от документите на адвоката, т.е тя няма самостоятелен
спомен за нея. Не може да се даде вяра и на показанията й, в частта относно
посоченото, че ищцата се е обадила на тел.112, доколкото самата сочи от една
страна, че е присъствала на разговора, но от друга, че не я е слушала какво
говори. Още повече, че ищцата е декларирала пред застрахователя и
обстоятелството /което не е оспорено/, че го е уведомила по телефон след
събитието, което кореспондира на казаното от св. А., че е признала, че ги е
извикала на произшествието, доколкото застрахователите първоначално не са й
искали, но впоследствие са й поискали протокол за ПТП. Т.е по- вероятно е св. Е.
да е присъствала на разговор на ищцата с представител на застрахователя, а не с
тел. 112. От гласните доказателства обаче се установява, че действително
произшествие е настъпило на въпросното място и то при сблъсък с диво животно. В
тази връзка, съобразено бе и заключението на в.л., което предвид характера и
мястото на увреждания, дава като възможен механизъм на настъпване на събитието,
именно този сочен от ищцата. Затова и следва да се приеме, че с изключение
датата на настъпване на събитието, деклариране на други обстоятелства от ищцата
различни от действително случилото се, няма. Но, само по себе си, предоставянето
на неверни данни за застрахователното събитие не е достатъчно за осъществяване
на визирания изключен риск, доколкото по обща воля на страните в
застрахователното правоотношение изключването на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вредите е обусловено и от кумулативното
наличие на още една предпоставка- неверните данни да са предоставени от
застрахования с намерение да въведе застрахователя в заблуждение /опит за
измама или измама/ и вредите, за които се търси обезщетение, да са причинени в
резултат на това неправомерно поведение. Измамата предполага умисъл у застрахования,
а по делото няма доказателства при подаване на уведомлението ищцата да е
действала с намерение да заблуди ответника относно обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, за да получи застрахователно обезщетение, което не й се
дължи. Напротив, има данни, че посочването на невярната дата е в резултат на
предварително посочване от представител на застрахователя, че протокол за ПТП
не й е нужен, което впоследствие е поставено като условие за определяне на
застрахователно обезщетение. Подаването на уведомлението следва по време и
събитието, което изключва вредите да са причинени вследствие на предоставянето
от застрахования на неверни данни за застрахователното събитие. В
заключение, възражението за изключен застрахователен риск е неоснователно.
За да може застрахователят да откаже изплащане
на застрахователното обезщетение, то следва да са налице основания за
освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в
застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 ЗЗД свобода на
договаряне. В чл. 408, ал.1 КЗ е
закрепено правилото, че основанията за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение се определят със закон и те са регламентирани изрично: 1.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право
да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие и 4. в други случаи,
предвидени със закон. Според възприетото от задължителната съдебна практика
разрешение, в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./,
чието съдържание е идентично с това на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ,
правно релевантно за отказа да се плати обезщетение е само това задължение на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя. И
за да може да се приложи тази норма, нужно е да бъде установено, че е налице
пряка причинно- следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед
интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. В случая, не се е
твърдяло конкретно задължение на застрахования по договора, което той не е
изпълнил, извън декларирането на обстоятелства на настъпване на ПТП,
несъответни на действителните. Отказът
в тази хипотеза следва да се разгледа във връзка със задълженията на
застрахования по чл.9.2, раздел II ОУ да съдейства на застрахователя за изясняване на обстоятелствата, при
които е възникнало събитието. Тълкувано в контекста на неизпълнение на
договорно задължение, то попада под хипотезата на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ като
основание за отказ плащане на застрахователното обезщетение, респ. намаляване
на размера му. Неизпълнението на това задължение, предвид приетото невярно деклариране
единствено на датата на настъпване на събитието, няма характеристиките на
значително спрямо интереса на застрахователя, защото нито е допринесло
настъпването на събитието, нито има отношение към размера на вредите или
тяхното доказване. То не стои и в причинна връзка с настъпването на вредите. Доказване
на причинната връзка следва да е проведено не само, когато неизпълненото
задължение произтича от закона, но и когато това е предвидено в договора, тъй
като тя не може да бъде презумирана по договорен път.
Затова и аргументацията на отказ по см. на чл. 408 КЗ не може да почива на
простото констатиране неизпълнение от страна на застрахования на соченото
договорно задължение. Нужно е да е установена причинна връзка между него и
конкретното застрахователно събитие, както и че това нарушение е довело до
увеличаване риска от настъпване на имущественото увреждане. Извод за такова
установяване в казуса не може да се изведе. Събраните по делото и коментирани горе
доказателства налагат извод, че в случая застрахователят не е имал основание да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Искът е доказан в
своето основание.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Във връзка с начина на определянето му застрахователят се позовава на специална
договореност между страните „доверен сервиз“. Доколкото се касае за договорни
отношения, то в отношенията между страните действа принципът на свободата в
договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не може да дегорира приложението на императивните норми на закона,
какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да
покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. От
заключението на в.лице, в т.ч. разясненията дадени при изслушването му се
установява, че нужната стойност на разходите за възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд, материали и резервни части е
6993,96лева. Принципът на пълната обезвреда, действащ по
отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност
е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./
е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и
предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в
противоречие с посочените норми на закона. В тази връзка следва да бъде
съобразена практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието,
че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото
имущество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици
на пазара предлагащи такива резервни части и услуги. Т.е това е сумата от 6993,96лева.
При спазване принципа на диспозитивното начало
исковата претенция се явява доказана до размер на сумата от 6284,85лева, който
съвпада със средната стойност на труда и резервните части в доверени сервизи на застрахователя, доколкото договорът е сключен при
специална договореност „доверен сервиз“. Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 251,39лева
държавна такса, 200лева- депозит на вещо лице и 774лева платено адв.
възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 25.09.2020г. Предвид
изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо
1225,39лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 6284,85лева, представляваща
дължимо обезщетение по договор за имуществена застраховка « Каско
+», полица № 440119031045591 за претърпените имуществени вреди на л.а «Порше Кайен» с рег. № В 2316 НР,
настъпили на 19.11.2019г. на пътя Варна- Звездица, и изразяващи се в следните
увреждания- предна броня, преден десен спойлер, решетка предна дясна броня,
преден десен подкалник PVC, преден десен фар за
мъгла, дифузьор радиатор, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
06.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на М.Д.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1225,39лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: