№ 2718
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20231100113760 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.439 от ГПК от Т. А. М. срещу „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД за
установяване по отношение на отвтеника, че не дължи вземането,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д. №61549/
2010 г. по описа на 35-ти с-в, ГО, СРС, за събиране на което е образувано
изп.дело №20118500400030 на ЧСИ Б., тъй като е погасено по давност.
Ищцата Т. А. М. излага в исковата молба, че на 24 юли 2008 г. Т. А. М., е
сключен Договор за кредит№511-34/2008г. с „Алфа Банка - клон България"
КТЧ, ЕИК *********. С отпуснатите парични средства, в размер на 172 800.00
евро, закупува имот - еднофамилна жилищна сграда, находящ се в Република
България, гр. Банкя, ул. *********, с идентификатор 02659.2193.978.1 заедно
с МАСИВЕН ГАРАЖ. За обезпечаване на вземането на банката, длъжникът
учредява договорна ипотека върху описания недвижим имот. Кредитът е
преструктуриран, като е сключен анекс №1/25.01.2010 г., като в дълга встъпва
майката на ищцата - Р.З. М.. С молба вх.№1051/ 07.02.2011г. по описа на ЧСИ
Александър Б. от „Алфа банка - клон България" КЧИ, чийто правоприемник е
„Юробанк България" АД е образувано и.д.№20118500400030 по описа на
същия съдебен изпълнител, въз основа на заповед за излълнение на парично
1
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по гр.д . №61549/ 2010 г. по описа на 35-т и с- в, ГО, СРС, за
следните суми: 172 656.92 евро - главница, ведно със законната лихва от
15.12.2010г. до окончателното плащане; 3 777.67 евро - лихва върху редовна
главница от 25.01.2010 г. до 05.07.2010 г.; 10 744.20 евро - лихва върху
просрочена главница от 06.07.2010 г. до 09.12.2010 г.; 1 740.21 евро - такса за
управление и обработка на кредита; 7 389.87 лв. - държавна такса; 4 144.93
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
През 2018 г. въз основа на заявление за подновяване на учредена
ипотека от взискателя по и .д . № 20118500400030 по описа на ЧСИ Б.,
вписано под Акт 92, том LXIII, вх .рег. №46879 от 20.07.2018 г. в Служба по
вписванията, същата е подновена до 2028г. На 17 май 2023г. е връчено
уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, с
което ищцата е уведомена, че вземането е цедирано от „Юробанк България"
АД, правоприемник на „Алфа банка - клон България" КЧИ, на „С.Г. Груп"
ЕАД. На 11 август 2023 г. е връчено уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от
ЗЗД, с което е уведомена, че вземането е цедирано от „ С.Г.Груп"ЕАД на
ответника „Ди Си Ей Мениджмънт" АД. На 16.11.2023 г. получила съобщение
изх.№32458/ 15.11.2023 г. по и.д. №20118500400030, с което се насрочва
публична продан на ипотекирания недвижим имот. С молба от 04.11.2023г. е
направено искане за спиране на публичната продан, тъй като правото на
страните по изпълнителното дело да искат определяне на нова продажна цена
на имота е преклудирано през 2012г., поради осъществяване хипотезата на
чл.494, ал. 2, изречение последно от ГПК, но към датата на исковата молба
липсва отговор на от ЧСИ по посочената молба.
Излага съображения, че правото на принудителноо изпълнение по и.д.
№20118500400030 е погасено по давност, тъй като заповедта за изпълнение не
е връчена на длъжниците по изпълнителното дело, поради което съгласно
трайната съдебна практика, срокът за доброволно изпълнение не е започнал да
тече, както и към книжата по изпълнителното дело не е приложен актът, въз
основа на който заповедта за изпълнение в издадена, а именно извлечение от
счетоводните книги на банката. Твърди, че през 2012г. ипотекираният имот е
освободен от изпълнение въз основа на чл. 494, ал. 2, изречение трето от ГПК,
поради изтичане на посочения преклузивния срок, поради което изпълнението
2
повече не може да бъде насочвано срещу него. Излага, че повече от 2 години
от 22.04.2013 г. до 01.07.2017г. не са извършвани и не е искано извършването
на изпълнителни действия, освен срещу освободения от изпълнение недвижим
имот. Счита, че поради незаконосъобразно принудително изпълнение
правото на ответника - ипотекарен кредитор - да събере вземането по
изпълнителнто дело е погасено по давност. Поради изложеното е изразено
становище, че действията срещу освободения от изпълнение недвижим имот
са недействителни, и респ. същите не прекъсват давността, както и че
изпълнителното дело е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т . 8 ГПК, а
правото на кредитора да се удовлетвори по реда на принудителното
изпълнение е погасено.
Ответникът „ДИ СИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, в писмения отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Оспорва да е настъпила перемпция
или да е погасено правото на кредитора на принудително изпълнение. По
изпълнителното дело са предприети множество обезпечителни мерки и
изпълнителни действия, а именно възбрана на недвижим имот, собственост на
Т. А. М., с идентификатор 02659.2193.978.1, представляващ
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, заедно с МАСИВЕН ГАРАЖ, , както
и опис, оценка и насрочване на публична продан на същия. Наложена е
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника а именно 1/30
идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 681344361Л61 в
гр.София, р-н.“Люлин“, ж.к.”Люлин 5". с площ от 658.00 с идентификатор
№5100328. Твърди, че са проведени са 27 публични продани до 2021г. Излага
съображения, че при определяне на началната цена на публична продан са
спазени разпоредбите на чл. 485 от ГПК и чл. 494 от ГПК, както и че
последната продан е за периода 22.11.2023-22.11.2023 – при първоначална
цена от 249 920,00лева, че изпълнителното дело е спряно с обезпечителна
заповед от 29.12.2023г. наСГС, Определение 14591/01.12.2023 и Определение
15741/29.12.2023г. по гр. д 13461/ 23 по описа на СГС , ГО, 1-22.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна
страна:
Между страните не е спорно и от доказателствата се установява, че е
образувано изп. дело №20118500400030 по описа на ЧСИ Б. за събиране на
3
вземане срещу ищцата, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по гр.д.№ 61549/ 2010 г. по описа на 35-ти състав, ГО, СРС.
Не е спорно, че вземането произтича от договор за кредит№511-
34/2008г., сключен между ищцата и „Алфа Банка - клон България" КТЧ, ЕИК
*********, за сумата от 172 800.00 евро, за покупка на недвижим имот, върху
който е учредена договорна ипотека за обезпечаване вземането по кредита. Не
е спорно, че изпълнителното дело е образувано по молба „Юробанк
България" АД, като правоприемник на „Алфа банка - клон България" КЧИ,
както и че вземането е прехвърляно чрез договори за цесия, породили правни
последици по отношение на длъжника, като последен кредитор по вземането
и взискател по изпълнителното дело е ответника. Установява се, че длъжници
по изпълнителното дело са ищцата и Р.З. М., която е встъпила в дълга по
силата на анекс№1/25.01.2010г.
От приложения препис от изпълнителното дело съдът констатира, че
след образуване на делото на 07.02.2011г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение на 09.02.2011г., която е връчена на ищцата чрез залепване на
уведомление по чл. 47 от ГПК на 15.02.2011г., на адрес гр. София, ул.
“*********, като е удостоверено, че адресът е посетен на 10.02.2011г.,
03.02.2011г. и 15.02.2011г., при което лицето не е намерено, нито друго, което
да се съгласи да получи съобщението. Удостоверено е, че на 15.02.2011г. е
залепено уведомление на адреса, както и че няма пощенска кутия, в която да
бъде пуснат екземпляр от съобщението. В поканата се съдържа подробно
описание на вида и размера на вземането, както и изпълнителното основание,
както и отбелязване, че делото е образувано по изпълнителен лист от
10.01.2011г. и че приложено се изпраща препис от подлежащия на
принудително изпълнение акт.
Следователно, от съдържанието на покана за доброволно изпълнение се
установява, че са изпълнени изискванията на чл.428, ал 2 от ГПК, тъй като
поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към
длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се
пристъпи към принудително изпълнение, съобщени са наложените запори и
възбрани и към поканата за доброволно изпълнение е приложено копие от
4
подлежащия на изпълнение акт. В тази връзка съдът взема предвид съдебна
практика по приложението на чл.428, ал.2 от ГПК, действащ към датата на
връчване на ПДИ, според която „Съгласно изричната разпоредба на чл. 414,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение, като при заповед по чл. 417 ГПК, съобразно чл. 418,
ал. 5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл. 428
ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение,
съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за
доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и
предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не изпълни
задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към
поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага копие от
подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта за изпълнение.
Оформянето на поканата става по образец - приложение № 21 към чл. 3, т. 1
от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците, свързани с
връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят определя
за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение,
момента на нейното връчване. Знанието на длъжника за наличие на издадена
срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен факт за течението
на срока за възражение срещу заповедта. Фактът, че съдържанието на
поканата за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от
съдържанието на заповедта за изпълнение вкл. относно страните и дълга, не
дава основание да се приеме, че с връчването на поканата за доброволно
изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед, която
е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение
между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие
от която е задължително приложение към поканата, сочи, че поканата не може
да замести заповедта за изпълнение, независимо, че инкорпорира част от
нейното съществено съдържание.“ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 356 ОТ 22.06.2015 Г.
ПО Ч. Т. Д. № 274/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
В посоченото определение е даден отговор на допуснатия за
разглеждане въпрос по чл.184, ал.3, т. 1 от ГПК, че срокът за възражение
срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК тече от връчването й на
длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито
връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена
5
заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е
приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис
от заповедта за изпълнение.
Съдът приема за установено по делото от съдържанието на поканата за
доброволно изпълнение, че към нея е приложена заповедта за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Доказателства за опровергаване на посоченото, не са
ангажирани. Освен това следва да се вземе предвид практиката, споделяна от
настоящия съдебен състав, че съобщението представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който е съставен от
длъжностно лице - връчител, в кръга на службата му и при упражняване на
възложената му удостоверителна компетентност. Когато е съставено по
установените в закона форма и ред, като официален свидетелстващ документ,
съставлява доказателство за изявленията пред връчителя и за извършените от
него и пред него действия. Следователно за съда удостоверените факти, в т. ч.
и посоченото, че към съобщението е бил приложен и връчен съответен
препис, имат задължителна сила /определение № 318 от 20.07.2022 г. по ч. т. д.
№ 1115/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./.
Предвид изложеното съдът приема за неоснователно възражението за
нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение на ищцата, което
да е довело до това, че срокът за доброволно изпълнение не е започнал да тече
и не е изтекъл, което да обоснове извод за незаконосъобразност на
извършените по изп.дело действия по принудително събиране на вземането.
По съображенията за неспазване разпоредбата на чл. 494, ал.2 от ГПК,
съдът приема следното:
Ищецът твърди, че след извършване на публична за периода
14.02.2012г. до 14.03.2012г., с молба вх.№ 2888/04.05.2012г. е поискано от
ищцата приложение на чл.494, ал.2, изр трето от ГПК, като съдебният
изпълнител да вдигне наложената възбрана, тъй като имотът по силата на
закона е освободен от изпълнение, която според ищцата несонователно е
оставена без уважение.
Хипотезата на чл.494, ал.2 от ГПК би могла да настъпи само в случай,
че в едноседмичен срок от съобщението, че публичната продан е обявена за
нестанала, взискателят не поиска да бъде определена нова начална цена и да
бъде проведена нова публична продан. Относно публичната продан за
6
периода от 14.02.2012г. до 14.03.2012г. е изпратено съобщение до взискателя,
връчено на 23.02.2012г., с което е уведомен за нестаналата публична продан и
е даден 7- дневен срок от датата на получаване на съобщението да поиска
насрочване на нова дата за публична продан. Не се установява по изп.дело да
е постъпила молба от взискателя в 7- дневен срок от получаване на
съобщението.
С молба вх.№2889/04.05.2012г. ищцата е уведомила ЧСИ, че е налице
хипотезата на чл.494 , ал.2 от ГПК и следва служебно да бъде вдигната
наложената възбрана върху процесния имот. Върху молбата се съдържа
разпореждане от 04.08.2012г. на ЧСИ, „ Без уважение, не е налице
предвидената в закона хипотеза“. Не са ангажирани доказателства да е
обжалван постановеният отказ на ЧСИ, поради което същият е влязъл в сила.
Следва да се има предвид, че в хипотезата на чл.494, ал.2 изр.последно от
ГПК, освобождаването на имота от изпълнение настъпва не по силата на
закона, а след вписване на разпореждането на ЧСИ, т.е по силата на
вписването в Службата по вписванията по искане на ЧСИ. Няма спор в
теорията и съдебната практика, че освобождаването на имота от изпълнение и
заличаването на възбраната по реда на чл. 382, ал. 2, изр.3 от ГПК отм. /сега
чл.494, ал.2, изр.3 от ГПК/, не води до неговата несеквестируемост и няма
пречка, веднага след това, да бъде насочено изпълнението отново върху същия
имот. В този смисъл са изложени съображения, обективирани в решение №
105 от 25.01.2018 г. по гр. д. № 4833/2016г., ГК., ІІ Г.О. на ВКС, споделяни от
настоящия съдебен състав.
Следователно насрочването на следващи публични продани на
недвижимия имот не е незаконосъобразно и не дава основание да се прави
извод, че извършените действия по принудително изпълнение са
недействителни и като такива да се считат за неизвършени, което от своя
страна да обосновава извод за бездействие и приложение на чл.433, ал.1 , т.8
от ГПК. Неспазването на чл.449, ал.2 от ГПК от ЧСИ може да обоснове
единствено имуществена отговорност по чл.441 от ГПК, но не и да се приемат
извършените действия за недействителни.
По изложените от ищцата съображения, че повече от 2 години от
22.04.2013 г. до 01.07.2017г. не са извършвани и не е искано извършването на
изпълнителни действия, освен срещу освободения от изпълнение недвижим
7
имот, съдът приема следното:
От доказателствата по изпълнителното дело е видно, че в посочения
период са извършвани изпълнителни действия по молба на взискателя по
принудително събиране на вземането чрез извършване на публична продан
върху недвижимия имот, върху който е учредена договорна ипотека именно за
обезпечаване на процесното вземане. Както е посочено по-горе дори и да е
налице хипотезата на чл.494, ал.2, изр.3 от ГПК, това не води до
несеквестируемост на ипотекирания недвижим имот, тъй като зашитата по
чл.444 от ГПК отпада при предпоставките на чл.445 от ГПК, и няма пречка,
веднага след това, да бъде насочено изпълнението отново върху същия имот,
поради което извършените изпълнителни действия по отношение именно на
този имот не могат да се считат за недействителни и да се приеме, че е налице
бездействие на взискателя повече от 2 години. Нещо повече процедура по
публична продан на ипотекирания имот е допустима винаги до реалното
осребряване на имота, но след определяне на нова начална цена по смисъла на
чл.468 от ГПК –т.9 от ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г.
От доказателствата се установява, че през посочения период е
извършена публична продан за периода от 17.06.2013г. до 17.07.2013г, По
молба на взискателя от 10.04.2013г. и съгласно разпореждане на ЧСИ е
наложен запор върху вземания на длъжника по договор за наем. С молба от
26.04.2013г. наемателят уведомява ЧСИ, че е получил запорното съобщение,
не оспорва вземането върху което е наложен запор, както и че ще превежда
вземанията на длъжника по посочена от ЧСИ банкова сметка. С молба от
30.09.2014г. е поискано от взикателя да се насрочи нова публична продан
върху ипотекирания имот, като е насрочена такава в периода 19.11.2014г. до
19.12.2014г., която е обявена за нестанала с протокол от 22.12.2014г.
Установява се, че са извършени от ЧСИ действия на основание чл.431 от ГПК
по вдигане на наложената възбрана, вдино от съобщение с изх№
01232/08.01.2015г. до Службата по вписванията, какато и по налагане на нова
възбрана върху същия недвижим имот, видно от съобщение с вх.№
48631/09.08.2012г. На 21.07.2015г. е връчена чрез адв. Л. нова призовка за
принудително изпълнение на ищцата, с която е уведомена за насрочен на
28.08.2015г. опис и оценка на ипотекирания недвижим имот. На 09.07.2015г. е
подадена молба от взискателя за налагане на нова възбрана върху недвижимия
имот, предмет на договорната ипотека и съобщение за налагане на нова
8
възбрана е изпратено до Службата по вписвания на 07.07.2015г. В делото се
съдържат молби от взискателя за освобождаване на недвижимия имот от
възбрана поради пропуснати процесуални срокове и за налагане на нова. Нов
опис и оценка на недвижимия имот е насрочен от ЧСИ на 01.10.2015г. и такъв
е извършен предвид протокол за опис от същата дата. На 09.10.2015г. е
подадена до ЧСИ нова СТЕ за оценка на недвижимия имот. В протокол от
21.12.2015г. е удостоверено, че публичната продан за периода от 18.11.2015г.
до 18.12.2015г. е нестанала. С разпореждане от 18.03.2016г. е насрочена нова
публична продан за периода от 04.04.2016г. до 04.05.2016г. С протокол от
05.05.2016г. публичната продан е обявена за нестанала. С молба от
12.05.2016г. е поискано насрочване на нова публична продан, каквато е
насрочена за периода 01.07.2016-01.08.2016г. По искане на взискателя е
спряна публичната продан. На 03.08.2016г. е постъпила актуализирана СТЕ.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. За преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ, по
силата на самия закон, имат значение действията на взискателя – искане от
негова страна, отправено до съдебния изпълнител, за извършване на
изпълнителни действия. Това е така, защото за разлика от съдебното
производство, в изпълнителния процес давността не спира да тече и
взискателят има нужда да го поддържа висящ чрез свои действия, като иска
извършване на изпълнителни действия и внася съответните такси и разноски
за това.
При произнасяне по възражението за настъпила перемпция в
горепосочения период следва да вземат предвид установените факти по
движение на изпълнителното дело. Както е посочено по-горе, установява се,
че през този период са извършвани множество изп. действия срещу
ипотекирания имот, които са законосъобразни и допустими до реалното
осребряване на имота, какато и други изюпълнителни действия, като накагане
9
на запор върху вземане от трето лице по договор за наем. Поради което съдът
приема за неоснователни твърденията за наличие на предпоставките на
чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, което да послужи като основание за прекратяване на
изпълнителното производство.
Относно твърденията за погасяване по давност на вземането, предмет на
изпълнителното производство, съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД намира приложение само когато
вземането, предмет на принудително удовлетворяване е установено със
съдебно решение, нормата не подлежи на разширително тълкуване, т.е. на
съдебното решение, характеризиращо се със сила на пресъдено нещо не се
приравняват установените с друг съдебен акт, в случая определение - спорни
вземания /реш. № 94/2010г. І Т.О. на ВКС/. С оглед изложеното съдът е приел,
че ако по принцип едно вземане се погасява с три годишна давност, тази
давност не се променя от това, че същото е установено със съдебен акт,
различен от съдебно решение и е предмет на принудително събиране.
В случая процесното вземане произтича от договор за кредит, поради
което давностният срок за погасяването му е петгодишен. Този срок е
започнал да тече от датата на издаване на изпълнителен лист -10.01.2011г.,
когато същото е станало изискуемо. Установява се, че въз основа на издадения
изп. лист е образувано изп. дело №201183500400030 по описа на ЧСИ Б..
Съгласно ППВС №3 / 80г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по
време на производството давност не тече. В обратния смисъл е ТР 2/26.06.15
на ОСГТК на ВКС-според което давността в изпълнителното производство се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност – но тя не се спира.
С тълкувателно решение№3/28.03.2023г. на ОСГТКВКС е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
След посочената дата трябва да се приеме, че давност тече, но тя се
прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение, след
което започва да тече нова давност.
Съгласно съдебната практика, установена с решение 31/09.09.2010 г. по
10
търг. дело 400/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., впоследствие потвърдена и с ТР 2/2015 г.
погасителната давност за установяване на недължимост на вземане на
взискателя започва да тече от последното валидно предприето от взискателя
изпълнително действие.
В настоящото изп.производство са извършени множество изпълнителни
действия, като не е спорно, че са проведени 27 публични продани, насочени
към ипотекиран имот, повече от които са обявени за нестанали поради липса
на наддавателно предложения. Не е спорно и от доказателствата се
установява, че последната продан е насрочена за периода от 22.11.2023г. до
22.12.2023г. Следователно не е налице период от 5 години, в които да не са
предприети действия по изп.дело, които да не прекъсват давността, което да е
довело до погасяване на вземането по давност.
Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски, но не са представени
доказателства в тази връзка от ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. М. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.439 от ГПК срещу „ДИ СИ ЕЙ
МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК *********, за установяване по отношение на
ответника, че не дължи вземане, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, издадени по гр.д. №61549/ 2010 г. по описа на 35-ти с- в, ГО, СРС, в
следните размери 172 656.92 евро - главница, ведно със законната лихва от
15.12.2010г. до окончателното плащане; 3 777.67 евро - лихва върху редовна
главница от 25.01.2010 г. до 05.07.2010 г.; 10 744.20 евро - лихва върху
просрочена главница от 06.07.2010 г. до 09.12.2010 г.; 1 740.21 евро - такса за
управление и обработка на кредита; 7 389.87 лв. - държавна такса; 4 144.93
лв. - юрисконсултско възнаграждение, за събиране на което е образувано
изп.дело №20118500400030 на ЧСИ Б., поради погасяване по давност.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12