№ 411
гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110103374 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.49, вр. с чл. 45 от ЗЗД
Ищецът К. Г. Т. твърди, че в качеството си на поръчител по договор за
потребителски кредит от 12.06.2015 г. сключен между "Първа инвестиционна
банка" АД и трето за делото лице е длъжник по изп.дело № ** г. по описа на
ЧСИ И.Цанкова. Сочи, че ЧСИ наложил запор върху банковата му сметка в
ответната банка. Твърди, че към датата на налагане на запора не били налице
предпоставките за принудително изпълнение, тъй като действала
разпоредбата на чл. 5,ал.2 от ЗМДВИП. Навежда, че в резултат на това не
можел да се разпорежда с наличните си средства посредством електронно
банкиране, нямал средства за издръжката си, както и за посрещане на
празници. Посочва, че неправомерно била разкрита банкова тайна в писмо
изпратено от банката до ЧСИ, в което се посочвало, че няма сключени
договори за наем на банкови касетки, наем на имущество и доверително
управление на сметки. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на доброто му име, репутацията му, унижаване
на достойнството му , изпитвания постоянен стрес, както и дискредитация
пред негови колеги адвокати, клиенти, роднини и приятели. За обезвреда на
претърпените неимуществени вреди претендира съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 1200 лева. Претендира законна лихва върху главницата
1
от подаване на иска до окончателното изплащане и разноски. В съдебно
заседание се явява лично. Поддържа исковата претенция.
Ответникът "Централна кооперативна банка" АД, гр.София е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на
исковите претенции.Заявява, че е изпълнил разпореждане на съдебния
изпълнител и след получаване на запорното съобщение на 13.12.2021 г. е
отразил запора в информационната система и е блокирал сметките на ищеца.
Оспорва да е налице приложение на цитираната разпоредба от ЗМДВИП по
време на налагане на запора. Оспорва претърпените от ищеца вреди.Твърди,
че в сметките му не са постъпвали суми, които са несеквестируеми и отрича
да е предоставял не по надлежния ред информация, представляваща банкова
тайна. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа
изложеното становище и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
След като се запозна със становището на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното копие на изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Ивелина
Цанкова, рег. № 896 в КЧСИ с район на действие ВТОС се установява, че то е
образувано по молба на взискателя "ПИБ" АД въз основа на издаден
изпълнителен лист № 158/19.02.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ВТРС срещу
***** в качеството им на солидарни длъжници в полза на кредитора " Първа
инвестиционна банка" АД. С изх.№ 016011/8.12.2021 г. ЧСИ е изпратил до
"ЦКБ" АД запорно съобщение, с което налага запор на всички левови и
валутни сметки открити от длъжника К. Г. Т. в "ЦКБ" АД и всички нейни
клонове в страната до общия размер на посочените суми в запорното
събощение. В запорното съобщение е посочено, че запорът не следва да се
изпълнява върху постъпления от помощи и обезщетения, както и по
отношение на несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и
всякакъв друг вид доход , ако са постъпили по банковата сметка , но не по-
рано от един месец от налагане на запора. Посочено е, че от деня на
получаване на съобщението банката има качество на пазач спрямо дължимите
от нея на длъжника суми, както и че се забранява предаване на запорираните
до посочения размер суми на длъжника. С писмо изх.№ 151754/15.12.2021 г.
"ЦКБ" АД уведомява ЧСИ , че е получила запорното съобщение на 13.12.2021
г.; че К. Г. Т. има открита банкова сметка с IBAN *** - без авоар; сметките са
2
блокирани до посочения в запорното съобщение размер ; върху вземането
няма наложени предходни запори; лицето няма сключени с "ЦКБ" АД
договори за наем на банкови касети; наем на движимо и недвижимо
имущество; доверително управление на суми. Св. **** също е длъжник по
изп.д.№ *** на ЧСИ И.Цанкова и знае, че ищецът има разкрита банкова
сметка при ответната банка, върху която е наложен запор. Твърди, че
сметката още е запорирана и тъй като ищецът не можел да борави със
средствата в нея, през един дъждовен ден му се наложило да отиде до "Изи
пей" и да плати такса за превод, вместо да ползва онлайн банкирането си.
Смята, че в сметката на ищеца би трябвало да има средства и не знае по какъв
начин ищецът се е разплащал преди налагането на запора върху тази сметка.
Посочва, че ищецът не е радостен от това, че средствата му отиват по
сметката на частен съдебен изпълнител. От писмо изх.№ 13652/30.01.2024 г.
на " ЦКБ" АД се установява, че с налагането на запора сметката на ищеца е
блокирана за вземания до размер на задължението , върху които е наложен
запор , като по този начин е прекратена възможността за извършване на
трансакции дистанционно , чрез каналите и интернет банкиране , но само до
размера на запора. Ако по сметката постъпят суми, които имат характер на
несеквестируеми вземания, клиентът е имал право и техническа възможност
да се разпорежда с тях на каса във всеки офис на "ЦКБ" АД, за което е
разработена специална функционалност "Заявка за разпореждане с
несеквестируеми суми". За периода от 2.01.2021 г. до 15.11.2022 г. и от
15.11.2022 г. до 6.01.2023 г. по посочената банкова сметка на ищеца, открита
в ответната банка не са постъпвали несеквестируеми суми, в това число с
наредител Национално бюро за правна помощ, нито социална пенсия за
инвалидност, от откриване на сметката до настоящия момент. Единствените
постъпления по сметката са направени от ищеца на 6.08.2021 г., 8.10.2021 г.,
8.12.2021 г. и 13.12.2021 г. на каса, в общ размер от **** лева, като преди
блокиране на сметката му след налагане на запора на 13.12.2021 г. той е
изтеглил сумите почти изцяло, като е останала сумата от *** лева , остатък от
**а, внесени на каса от ищеца в деня на налагане на запора, която е изцяло
секвестируема. Към момента по банковата сметка няма наличност. Приети са
още отговор от ответната банка до ищеца от 27.02.2023 г., с която той е
уведомен за компетентният орган относно вдигане на запора- ЧСИ и
движение по разплащателна сметка на ищеца в " Алианц Банк" , представено
3
от него, но ирелевантно към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим. По същество е
неоснователен.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 49, вр. чл. 45,ал.1 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и този, който е
възложил другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят е
причинил, при условие, че се установят виновни противоправни действия или
бездействия при дейността на изпълнителя, в резултат на които са причинени
вреди.В конкретния случай става реч за причинени неимуществени вреди,
тоест настъпили такива промени в душевното състояние на ищеца, засягащи
неговото достойнство, репутацията, доброто му име и пр., причинени от
неправомерни действия на ответната банка, чрез нейни служители,
изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка на ищеца, водещ
до невъзможността той да оперира свободно с нея в нарушение на въведена
изрична забрана по Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците и неправомерно разкриване на банкова тайна в писмо от банката
до ЧСИ. При разпределената от съда доказателствена тежест съобразно
правната квалификация, за да се уважи иска е необходимо установяване на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане- деяние /действие
или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и причинената вреда и вина, като доказателствената тежест
се носи от ищеца , а тъй като вината се предполага до доказване на
противното съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД , това доказване е в тежест на
ответника. /вж. Решение № 147/19.06.12 по г.д.№.582/11, ІV ГО на ВКС/. При
ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД за чужди действия ищецът
допълнително установява и възлагане на работата. В производството не се
спори от страните, че ищецът има разкрита банкова сметка при ответната
банка, върху която на 13.12.2021 г. съгласно получено запорно съобщение от
ЧСИ И.Цанкова по изп.д.№ *** е наложен запор. Установи се, че в резултат
на наложения запор банката е блокирала сметката на ищеца до размер на
4
вземанията, върху които е наложен запора, като това действие е извършено от
служители на ответника и не се оспорва от него. В резултат на това ищецът е
можел да се разпорежда само със средства, които имат характер на
несеквестируеми вземания съгласно разпоредбите на чл. 446а, вр. с чл. 446 от
ГПК. От писмо изх. № 13652/30.01.2024 г. на " ЦКБ" АД, изпратено в
отговор на изискана от съда информация е видно, че по сметката на ищеца за
периода от 2.01.2021 г. до 6.01.2023 г. не са постъпвали суми имащи
характер на несеквестируеми съгласно чл. 446а, вр. с чл. 446 от ГПК. Не са
приложими и разпоредбите на чл. 5,ал.2 и ал.5 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Противно на твърденията на
ищеца предвидената забрана за налагане на запори върху банкови сметки на
физически лица и други правни субекти, както и извършване на определена
категория изпълнителни действия и налагане на обезпечителни мерки не е
приложима спрямо него, тъй като темпоралното и приложение включва
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 година- по време и два месеца след
отмяната на извънредното положение, а запорът върху сметката му в
ответната банка е наложен на 13.12.2021 г. Не е приложима и разпоредбата на
чл. 5,ал.5 от този закон, тъй като макар запорът да е наложен по време на
действие на извънредната епидемична обстановка / 14.05.2020 г.- 30.03.2022
г./ ищецът не е от кръга лица, работата на които е свързана с преодоляване на
настъпилите последици от COVID-19. Действията на служителите на банката
след получаване на запорното съобщение не са противоправни, напротив те са
правомерни и изцяло в изпълнение на законовите им задължения. При липса
на този елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане -
противоправно поведение, е без значение дали ищецът е претърпял описаните
от него страдания, с които мотивира претенцията си за обезвреда на
неимуществени вреди. Относно информацията предоставена от банката на
ЧСИ за липса на сключени между длъжника и банката договори за наем на
банкови касети, наем на движимо и недвижимо имущество и доверително
управление на суми: съгласно чл. 62,ал.2 от ЗКИ банкова тайна са фактите и
обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и
влоговете на клиентите на банката и тъй като предоставените сведения
очевидно не са от тази категория не се установява противоправно поведение
от страна на служителите на ответната банка,респективно не е налице
5
непозволено увреждане.Относно предоставеното извлечение от сметката на
ищеца без негово съгласие: извлечението от сметка е приложено като
писмено доказателство с отговора на исковата молба от 6.01.2023 г. в
подкрепа на изложените от ответника факти и обстоятелства, опровергаващи
насрещните твърдения на ищеца. Представената информация е приложена от
самия ищец в документите изпратени като приложения към исковата молба и
е дадена на съда в конкретното исково производство, тъй като е необходима
за изясняване предмета на спора. Дори формално да е налице нарушение на
чл. 62,ал. 5,т.1 от ЗКИ и банката да не е изискала изричното писмено съгласие
на клиента преди прилагането на извлечението от сметката, или на чл.
62,ал.5, т.3 от ЗКИ, според който банката предоставя информацията след
изричен акт на съда, когато това е необходимо за изясняване на
обстоятелствата по разглеждано от него дело, то в производството ищецът не
доказа настъпването на каквито и да е вреди от представянето на
извлечението не по описания по-горе ред, нито чрез приобщените писмени
доказателства, нито чрез показанията на разпитания свидетел. Изложеното
по-горе мотивира съда да приеме, че ищецът не проведе нужното пълно и
главно доказване на твърдяното непозволено увреждане, с оглед което иска
му за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1200 лева , ведно със законна лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане , като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати направените от ответника разноски възлизащи на 420 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,ал.1 от ЗЗД на
К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр.*** против "ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр.София, бул." Царевградско шосе" № 87 за заплащане на сумата
от 1200 / хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за
6
неимуществени вреди , ведно със законна лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на
"ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД с ЕИК ********* , седалище
и адрес на управление гр.София, бул." Царевградско шосе" № 87 сумата от
420 / четиристотин и двадесет/ лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7