Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
07.05.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното
съдебно заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1634 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ, отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищецът П.Я.П. твърди, че пострадал при пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 30.1.2016 год. на път 11-56 между гр. Раковски и гр.
Брезово. Произшествието било причинено от водач на лек автомобил „Форд“ с per. № *******В.В., който при
извършване на маневра ляв завой отнел предимството на движещия се в същата
посока и с предимство лек автомобил Фолксваген Голф, управляван от ищеца. По
случая било образувано досъдебно производство, в рамките на което безспорно се
установило, че водачът на лекия автомобил Форд Транзит е нарушил задълженията
си по чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 от ЗДвП, както и че е имал
възможност да предотврати настъпване на произшествието. В резултат от
инцидента, ищецът получил следните телесни увреждания: счупване на ацетабулума, закрито политравматизацио,
фрактура пелвис, фрактура ацетабули
синистра, луксацио коксе синистра. Той бил
хоспитализиран и претърпял оперативна интервенция за наместване на счупените
кости, с фиксация - 2 бр. кортикални винтове. Бил
напълно неподвижен, а всяко движение му коствало значителни болки. От болките и
нуждата някой да полага ежедневни грижи за него, ищецът се чувствал безпомощен
и унил. След изписването си от болница, ищецът продължил лечение в дома си. Той
бил обездвижен, изпитвал силни болки и лишения. Чувствал срам и унижение от
своята безпомощност и нужда да ползва чужда помощ, станал неспокоен, избухлив,
тревожен от преживяната стресова ситуация.
При последващи изследвания били установени тежка
периферно стволова увреда на фибуларис
и тибиалис в ляво, с вероятно засягане на ишиадикус, данни за коренчева увреда на ниво J15 в дясно, радикуларен
синдром на J14-5 в ляво, довели до пареза. От това
ищецът получавал изтръпване и болки в краката, невъзможност за дорзална флексия на лявото ходило, развила се хипертрофия
на мускулатурата на бедрото и подбедрицата, липса на
коленен и ахилов рефлекс. Ищецът понасял тежко и
получените по тялото си белези. Твърди, че гражданската отговорност на виновния
водач била застрахована от ответното дружество. Ето защо и като определя
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на сумата 150 000
лева, ищецът предявява иск за част от тази сума в размер на 70 000 лева, като
моли ответникът да бъде осъден да му заплати частичния размер на обезщетението.
Претендира законна лихва от датата на увреждането и направените по делото
разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД оспорва предявения иск, без да оспорва
наличието на застрахователно правоотношение относно гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил Форд Транзит. Счита, че соченият деликвент
не е нарушил правилата за движение по пътищата и липсва негово противоправно поведение. Оспорва твърдения механизъм на
ПТП. Твърди, че ищецът не е получил посочените в исковата молба увреждания, а
болките и страданията не били в описания интензитет. Намира за необосновано и
неотговарящо на принципа на справедливост претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не
намалил при създадената опасност, предприел изпреварване на забранен участък и
се движил с превишена скорост. Твърди и че ищецът е бил без поставен предпазен
колан. Моли искът да бъде отхвърлен, евентуално обезщетението намалено.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа:
С решение от 24.04.2018 г., постановено по НОХД 746/2018 г. по описа на
Пловдивски районен съд, В.В.В. е признат за виновен в
това, че на 30.01.2016 г. на път 11-56 в посока гр. Раковски – гр. Брезово, обл. Пловдив, при управление на л.а. „Форд“ с рег. № *******,
е нарушил правилата за движение – чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), като е причинил средна телесна повреда на П.Я.П., изразяваща
се в счупване на таза – ставна ямка на тазобедрена
става вляво, изкълчване на лява тазобедрена става. Решението е влязло в сила на
10.05.2018 г. В мотивите съдът е приел, че на 30.01.2016 г. В.В. управлявал л.а. „Форд“ в участъка гр. Раковски – гр.
Брезово с около 30.40 км/ч. при суха пътна настилка и добра видимост, в
светлата част на деня. Оглеждал се за шипкови храсти и намалил още повече
скоростта търсейки отбивка за пренасочване на
автомобила в ляво. В същото време зад него се движел л.а. „Фолксваген“,
управляван от П.П., със скорост около 138,41 км/ч.
Подавайки ляв мигач В.В. видял в огледалото задаващия
се автомобил „Фолксваген“ на около разстояние 20 м., който вече бил предприел
маневра изпреварване на л.а. „Форд“. По тази причина П. бил установил
управлявания от него автомобил в северната (лява) лента за движение, а през
това време свидетелят В. започнал маневра „завой наляво“ без да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него
и без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на
изпреварващото го МПС.
Вещото лице по приетата и неоспорена Съдебна автотехническа
експертиза инж. С.А. по отношение механизма на ПТП сочи, че в зоната на км. 71+700 / на необозначено
кръстовище водачът на автомобил „Форд“ предприема маневра ляв завой, навлизайки
от дясната в лявата лента (лентата за насрещно движение). В същото време и в
същата посока зад този автомобил се движи лек автомобил „Фолксваген” със
скорост на движение около 138 км/ч. В близост до кръстовището водачът на л.а.
Фолксваген предприема изпреварване на Форда. Водачът
на Фолксвагена възприема отклоняването на автомобила Форд, реагира за аварийно
спиране, но не успява да спре и удря Форда в задна
дясна част. Ударът е с предна лява част на Фолксвагена. При удара автомобилът
Форд продължава напред с едновременно ротационно движение. Автомобилът
Фолксваген се завърта наляво със задната си част с моментен център на въртене
около предна лява част, при което настъпват деформации по предна лява странична
част. След удара двете превозни средства се установяват в положението
регистрирано от разследващите органи. Към момента на настъпване, на
пътнотранспортното произшествие скоростта на движение на автомобил марка „Форд”
е била около 24-25 км/ч. Преди това поради липса на технически данни не може да
бъде определена. Вероятно е била по-голяма и преди кръстовището да е била
намалена, без да са оставени спирачни следи, т.е. намаляването на скоростта,
ако е имало такова, е било плавно. Водачът на автомобила „Форд” е преминал от
дясната лента в лявата лента т.е. извършил е смяна на лентите за движение, при
което е навлязъл в лявата лента (пътна половина). Тази смяна е извършена в
момент, в който водачът на л.а. „Фолксваген” е изпреварвал и се е намирал също
в лявата пътна половина. Според инж. А. водачът на автомобил марка „Форд” е
могъл обективно да възприеме л.а. „Фолксваген” преди началото на извършване
маневрата ляв завой и е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП. В случая произшествието не би настъпило, при условие, че водачът на
автомобил марка „Форд” е извършил навлизане в лявата лента, след преминаването
на л.а. марка „Фолксваген”. поред протокола за оглед на местопроизшествието
л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф” с д.к.№ *******е получил следните
деформации: външен оглед на автомобила- деформации по преден ляв калник, преден
капак, предна лява врата и тавана отгоре в ляво. Предното обзорно стъкло е
счупено; вътрешен оглед - скоростният лост е на пета предавка, лостовете на
мигачите и чистачките са в неутрално положение. Педалите са нормални. Отворени
са двата еърбега - въздушните възглавници на волана и
жабката. Деформирано е таблото отляво на волана. Коланът на лявата седалка е
опънат и закопчан. В протокола за оглед няма описани деформирани и навлезнали в купето детайли, освен деформации на таблото
отляво на волана. Вещото лице съобразява, че няма технически данни, за това
част от уврежданията на ищеца да са получени от навлезнали
в купето детайли. Възможно уврежданията на пострадалия да са получени при
завъртането на автомобила и удар във вътрешната част на предна лява врата.
Ударът е бил челен ексцентричен т.е. при инициалния удар предпазните колани и
въздушната възглавница са били ефективни. Впоследствие при завъртането на
автомобила и спадането на възглавницата ефективността е намаляла. Има данни по
делото за задействане на въздушни възглавници в л.а. марка „Фолксваген”, като
за задействането на въздушните възглавници не е необходимо да бъде поставен
предпазния колан. Произшествието е настъпило в извън населено место. Ограничението
на скоростта в този пътен участък е 90 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Фолксваген” при скорост на движение 138 км/ч е била около 163 метра,
при скорост на движение 90 км/ч е била 81,5 метра.
По отношение предотвратимостта на ПТП вещото лице
приема, че в момента, в който водачът на автомобила Фолксваген е реагирал за
аварийно спиране, автомобилът се е намирал на около 103 метра от мястото на
удара. Ето защо при скорост на движение 138 км/ч, ударът за водача на л.а.
Фолксваген е бил технически непредотвратим. При дължимата скорост 90 км/ч
ударът е бил предотвратим. Опасна зона за спиране 81,5 метра, 103 метра до
мястото на удара в момента в който водачът е възприел и реагирал на опасността.
Следователно превишената скорост на движение също е допринесла за
произшествието. В заключение експертът сочи, че и двамата водачи са имали
техническа възможност да избегнат произшествието. Водачът на автомобил марка
„Форд” е следвало да извърши навлизане в лявата лента, след преминаването на
л.а. марка „Фолксваген”, на свой ред водачът на лекия автомобил „Фолксваген” е
следвало да спазва ограничението на скоростта на движение, при която скорост
ударът е бил технически предотврати.
При поставен предпазен колан и сработила въздушна възглавница, при инициалния
удар тялото на пострадалия П. е било задържано от колана и притиснато от
въздушната възглавница към облегалката на предна лява седалка. Впоследствие
след спадането на възглавницата и завъртването на автомобила е възможно
движение на тялото надясно и наляво. Предвид уврежданията на пострадалия -
счупване на ставната ямка на тазобедрената става
вляво и изкълчването на лявата става, тези части са контактували с вътрешната
част на предна лява врата. Наличните данни по делото, представените доказателства
и отговорите на предходните въпроси, дават възможност да бъде направен изводът,
че към момента на ПТП П. е бил с поставен предпазен колан.
В съдебно заседание експертът допълва, че видимостта в ляво огледало е от 4
м. назад до хоризонта, т.е. автомобил, намиращ се на 103 м., може да бъде
забелязан.
По отношение на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля В.В.. Същият сочи на
30.01.2016 г. да е управлявал л.а. „Фрд“, движейки се
със скорост 40-50 км/ч. На път с по една лента за движение автомобилът зад него
го изпреварил. Свидетелят твърди когато е включил ляв мигач автомобил
„Фолксваген“ се е намирал на 150 м. зад него. Видял, че този автомобил набива
спирачки, но поради голямата скорост не могъл да спре. Свидетелят сочи, че е
пуснал ляв мигач преди свидетелят да се появи в лявото огледало за задно
виждане, на разстояние 100-150 м. при прав пътен участък. Ударът настъпил в
момент, в който свидетелят предприел маневра завой наляво.
Вещото лице д-р В.Н. отразява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил счупване на таза – многофрагментарно счупване
на ацетабула (сатвната ямка на главата на бедрената кост) с изкълчване на лява
тазобедрена става. Полученото увреждане се дължи на действието на тъп твърд
предмет и отговаря да е получено при процесното ПТП. Същото е довело до трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник за срок около една година. В
УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив на ищеца е проведено закрито наместване на
изкълчването на тазобедрената става и крайникът е поставен на екстензия. Ищецът е опериран на 08.02.2016 г. - извършена е
кръвна репозиция с две реконструктивни плаки и винтове. Констатираното на 17.03.2016 г. периферна
стволова увреда на н. фибуларис
и н. тибиалис вляво, след засягане на седалищния нерв
вляво, както и данни за предно коренчева увреда на ниво Л5 вдясно, е свързано и е последица от
счупването на таза в областта на ацетабулума. Вследствие
на това увреждане ищецът е имал затруднена походка, атрофия на мускулатурата на
бедрото и подбедрицата. Първите 6 месеца ищецът е бил
на легло, постепенно е приучен да ходи с патерици. До края на 2016 г. ищецът е
имал затруднения в походката, изтръпване на левия крак. Провеждал е
медикаментозно лечение на парезата на фибуларния нерв, рехабилитация, ползвал е болничен за срок
296 дни. Към януари 2019 г. походката на П.П. е
възстановена, но има затруднения в дорзалната флексия
– сгъване на стъпалото на левия крак нагоре, което ще остане последица за цял
живот. При влошаване на времето ще изпитва болки. Възможна е по-ранно развитие
на артрозни промени в тазобедрената става. При
прегледа вещото лице не е установила белег в челната област. Няма данни за
нарушения на съня и лечение в тази връзка. Вещото лице посочва, че
травматичното увреждане на лявата тазобедрена става може да се получи и при
поставен предпазен колан.
В съдебно заседание експертът посочва, че ищецът малко замята левия крак.
Ограниченото движение на стъпалото не е пречка да шофира, тай като натискът на
педалите е надолу. Получава болки в тазобедрената става при продължително
стоене прав.
В приета по делото Съдебнопсихиатрична експертиза д-р А.П. приема, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил остра стресова реакция, но не е
получил душевно разстройство. Налице е нормалпсихологична
динамика в емоционалните реакции на ищеца. Острата стресова реакция може да се
причини от събития с характера на процесното. При ищеца се наблюдава пълно
психическо възстановяване към момента на изследването му от вещото лице.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ана Паздерова, майка на ищеца. Свидетелката сочи, че в резултат
на претърпените увреждания ищецът е претърпял две операции, оплаквал се от
непрекъснати болки. Не можел да мръдне и да се завърти, три месеца не трябвало
да се повдига. През това време ползвал подлога и съдействие на свидетелката,
която си взела отпуск, за да се грижи за него. Тя се научила мускулно да
поставя инжекции на ищеца. След три месеца започнал да се придвижва с патерици.
Имал затруднения при движението на лявото стъпало, което не е напълно
възстановено. Преди инцидента ищецът ходел на фитнес, вдигал тежести и работел
като охрана. Започнал да се нервира от елементарни неща. Първите месеци често
подскачал насън и бълнувал. Станал по-затворен и спрял да излиза. Към момента
ищецът работи като охрана, започнал е отново да шофира година и нещо след
инцидента. Съдът, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК дадените показания,
кредитира същите в частта, в която съвпадат с изводите на вещите лица. Същите
не констатират затруднения в съня, повишена тревожност и промени в психичното
състояние, рефлектиращи с днешна датата върху ежедневието на ищеца.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По иска по чл. 226 от КЗ:
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Между страните няма спор
процесното ПТП да е настъпило по вина на водача, застрахован при ответника. По
аргумент от §§ 22 ПЗР КЗ приложима е уредбата, касаеща
отговорността на застрахователя при действието на отменения КЗ.
Съдът, съобразявайки задължителната сила на присъдата в частта относно това
дали деянието е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Процесното ПТП е причинено от В.В.
при управление на л.а. „Форд“ в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗдвП,
задължаващ го преди предприемане на маневра ляв завой да се увери, че не
създава опасност за участниците в движението, съобразявайки тяхното положение,
посока и скорост на движение. Това не е сторено, като събраните доказателства
еднопосочно установяват същият да е предприел маневрата към момент, в който
л.а. „Фолксваген“ вече е извършвал изпреварването му, навлизайки в лявата лента
за движение на автомобили (лента за насрещнодвижещите
се автомобили).
Причинените в резултат на ПТП увреждания на ищеца съдът намира за
установени от събраните писмени доказателства и изводите на вещите лица съдебен
медик и психиатър.
Същевременно обаче съдът намира за частично основателно възражението ищецът
да е съпричинил вредоносния резултат движейки се със
скорост над пределно допустимата за извъннаселено
място. Съобразявайки извода на вещото лице А. ударът да е изцяло предотвратим
при скорост на движение 90 км/ч, съдът намира, че следва да определи 50% съпричиняване на вредоносния резултат. В останалата част
възражението за съпричиняване поради непоставен
предпазен колан е неоснователно, доколкото експертите потвърждават, че
увреждането на таза би настъпило и при правилно поставен предпазен колан.
Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
Съдът отчита, че причинените увреждания са били съпроводени с интензивни
болки в първите месеци след увреждането, Същите са довели до неудобства в ежедневието,
необходимостта от помощ от трети лица през първите 6 месеца, през които ищецът
не е могъл да се изправи и придвижва вкл. с помощни средства, необходимостта от
две операции и дълъг възстановителен период. Съдът отчита наличният белег 25 см
на лявата тазобедрена става, както и факта, че движението на дясното ходило не
е напълно възстановено (ограничена дорзална флексия).
Макар ищецът да е преживял остро стресово разстройство вещото лице П. не
констатира промени в психологическото му състояние с днешна дата. Ищецът се е
завърнал на работа, управлява отново автомобил.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане, продължаващият и към постановяване на решението възстановителен
процес както и ефектът, който оказват върху начина на Ж.на ищеца, съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на
сумата от 60000.00 лева. Отчитайки определения % съпричиняване
съдът намира, че предявеният иск се явява основателен за сумата от 30000 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 70000 лв. (частично от 150000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен).
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
С определение от 6.3.2018 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса за сумата над 150 лв. и от разноски.
Ответникът дължи заплащане на сторените от ищеца разноски съобразно
уважената част от иска, като същите са в размер на 64,50 лв. - държавна такса и
1357,08 лв. - възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. с
ДДС. (3156 лв. х 0,43). На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка на СГС на държавна такса и
разноски в общ размер: 1884 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер 2040,60 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******да заплати на П.Я.П.,
ЕГН **********, IBAN ***:
-
на основание чл.
226 от КЗ (отм.) сумата от 30000,00 лева – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие
на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 30.01.2016 г., по причина
на противоправното поведение на водача на лек
автомобил „Форд" с peг. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2016 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
до пълния предявен размер от 70 000,00 лева, частичен от 150000 лв.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 64,50
лв. - държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и
з.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
от 1884 лева – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П.и И.“, IBAN ***, на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 1357,08 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА П.Я.П., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и з.“ АД, ЕИК *******, IBAN *** „Уникредит Булбанк“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 2040,60 лева – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
СЪДИЯ: