Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 10957 по описа за 2019 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ II-55-99661/22.04.2019 г., постановено по гр. д. № 8419 по описа за 2018 г. на СРС, 55 състав, е
признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове, че Б.Г.Т. дължи на ищеца
следните суми:
- на основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 8731,42 лева за
доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1,
находящ се в гр. София, бул. „-*********аб.№ ***** за периода 01.10.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното
изплащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД - сумата 1654,47 лева - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, изтекла в периода 30.11.2014 г. – 06.07.2017 г.;
- на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД - сумата 9,35 лева – главница за дялово разпределение за периода
01.10.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до
окончателното изплащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД - сумата 1,22 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.11.2014 г. – 06.07.2017 г.
С
първоинстанционното решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б.Г.Т. е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 1065,44 лева – разноски по делото, от които 257,93
лева – разноски по ч. гр. д. № 62680/2017 г. на СРС, 55 състав, и 807,51 лева –
разноски за исковото производство.
Недоволен от
постановеното решение останал ответникът в производството Б.Г.Т., предвид което
депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението, като се навеждат доводи за
противоречие с нормите на ЗЗП, както и с постановките на тълкувателно решение №
2 от 2016 г. на ВКС, третиращо заплащането на топлинна енергия в хипотезата на
непоискана доставка. В конкретния случай не било налице нито искане, нито
съгласие за доставка на топлинна енергия, следователно според въззивника
липсвал договор между страните с такъв предмет. Искането до въззивния съд е да
отмени решението изцяло и да отхвърли предявените искове, като присъди
сторените от въззивника разноски.
Подаден е отговор
на въззивната жалба от ищеца в производството „Т.С.“ ЕАД, с който въззивната
жалба се оспорва, като се заявява становище за съответствие на обжалвания
съдебен акт с материалния закон. Птретендират се разноски за въззивното
производство.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество въззивният
съд намира, че решението на СРС е правилно в частта, с която първият съд е
уважил предявения главен иск за установяване дължимостта на главницата за
топлинна енергия, а в останалата част е неправилно, като съображенията за това
са следните:
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото е установено, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство № 45, том I, рег. № 2951, дело № 219/2000 г., ответникът е
признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ от 650
кв.м., съставляващо парцел IV-513 от
квартал 21 по плана на гр. София, местността „Изток – юг“, заедно с построената
в дворното място къща, състояща се от сутерен с гараж и ателие на две нива,
сутеренът се състои от гараж с полезна площ от 16 кв.м. и помещение за абонатна
станция, ателието на първо ниво се състои от ателие с полезна площ от 50 кв.м.,
стая с полезна площ от 23,40 кв.м., кухня с полезна площ от 13,40 кв.м.,
тоалетна, антре с полезна площ от 6,60 кв.м. и лоджия, а на второ ниво – спалня
с полезна площ от 23,32 кв.м., спалня с полезна площ от 14,80 кв.м., баня с
полезна площ от 8 кв.м. и лоджия.
Установява се от
представения към исковата молба списък на живущите по апартаменти в къща на
бул. „**********и ул. „**********, че същите са, както следва: А.Н.П.,
живееща в имот на ул. „Българо-съветска
дружба“ с отопляема кубатура 574,8 куб.м. и И.Р.Р., живущ *** с отопляем обем
419,97 куб.м.
На следващо място
се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение, изх. №
68-00-1187/31.07.2017 г., издадено от „ГИС София“ ЕООД, че настоящ адрес *** се
отнася до поземлен имот с идентификатор 68134.800.513 в КККР на гр. София, стар
номер УПИ IV-513, кв. 21 по плана на м. „кв.
Изгрев“, заедно с построените в него сгради, находящи се в пространството между
бул. „Драган Цанков“ /стари наименования бул. „Дървенишко шосе“ и бул.
„Българо-съветска дружба/ и ул. „Латинка“, район „Изгрев“ – Столична община,
със стар адрес – бул. „**********
Представена е
молба-декларация от 30.09.2002 г. от Б.Г.Т., с посочен в молбата адрес: *** и
адрес по лична карта: ул. „**********, до директора на ТР „София – Изток“, с
която е заявено желание за откриване на партида на горепосочения адрес.
Декларирано е, че семейството на заявителя се състои от 1 член, а имената и
абонатния номер на предишния потребител са както следва: А.Н.П.аб. № 37813.
Въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че през
процесния период са отчитани данните от общ топломер към 24 часа на последния
ден на всеки месец. Действащата абонатна станция за двете сгради е тип Брутерм
100/50 кВт. Разпределената енергия е тази, която се заплаща от потребителя,
описана във фактурите, издадени от ищеца, съответства на отчетената в
абонатната станция от общия топломер след намаляване на технологичните разходи.
Разпределението на топлинна енергия в сградата се извършва на пълен отопляем
обем – 435 куб.м. В процесната сграда вещото лице е посочило, че се ползва
отопление само от един потребител – аб. № 37813, като се разпределя се за
сградна инсталация и за отопление на имот. Експертът е устанвил, че битова
гореща вода се начислява за друг потребител с аб. № 36609 от сградата на ул. „**********,
на база 4 броя потребители месечно. Съгласно заключението разпределените
количества топлинна енергия за сградна инсталация за аб. № 37813 съответстват
на получения в проверката резултат. Количествата топлинна енергия за отопление
на имот се разпределят съобразно пълния отопляем обем на имота, коригиран с
броя дни за отопление и във връзка с редуциран отопляем обем. Вещото лице е
посочило размера на задълженията за топлинна енергия, отдадена на сграднатата
инсталация и за отопление на имот по месеци за процесния период, като сборът на
задълженията възлиза на 8731,46 лв. Не е начислявана топлинна енергия за битова
гореща вода за този абонат. Експертът е установил, че абонатната станция има
общо действие за две сгради, като потреблението за топлинна енергия е изцяло за
аб. № 37813 г. на бул. „*********, а аб. № 36906 е единственият потребител за
битова гореща вода и касае сградата на ул. „**********. В заключение вещото
лице е посочило, че сумата за топлинна енергия за имота на Б.Т. с аб. № 37813 е
определена съгласно нормативните изисквания.
С оглед изложеното
съдът приема, че е верен изводът на първата инстанция, че за процесния имот на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството
на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на
цена. За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ,
според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период от
абоната възлиза на 8731,46 лв. Следователно, доколкото изводите на първия съд
изцяло съответстват на изложените от въззивната инстанция съображения,
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са
доводите на въззивника, съдържащи се във въззивната жалба за липса на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Както
се посочи и по-горе, по делото като писмено доказателство е приета
молба-декларация за разкриване на партида на името на ответника, като не е
налице съмнение, че адресът на топлоснабдения имот съвпада с имота, за който по
делото са налице доказателства да е собственост на ответника.
Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане
на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма
за доказване. С тълкувателното решение е прието още, че договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. погасяване
от страна на потребителя на задълженията към ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Ето защо
неоснователни са доводите на въззивника за липса на облигационна връзка между
страните по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, доколкото
по делото е установено, както че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, а също така и че по силата на депозираното заявление за откриване на
партида на негово име, последният е отправил волеизявление за встъпване в
договорно правоотношение с топлопреносното предприятие.
Неоснователни са
както позоваването от страна на ответника на ЗЗП, така и доводите му, че не
дължи претендираната от него цена на топлинна енергия, тъй като се касаело за
непоискана доставка. В конкретния случай процесният имот не представлява сграда
в режим на етажна собственост, което обстоятелство се установява от наличните
по делото писмени доказателства. От страна на ответника не са представени
доказателства за предприемане на действия за прекратяване на действащия между
страните договор за доставка на топлинна енергия и прекъсване на
топлоснабдяването, като същевременно се установява доставянето на топлинни
услуги на адреса на процесния имот. Ето защо настоящият състав на съда намира,
че ответникът е задължен за цената на доставената в имота топлинна енергия,
доколкото от изготвеното и прието в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че няма данни за извършени плащания от ответника, които да
погасяват задължения от процесния период за топлоснабдения имот.
По отношение на
иска за главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия:
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Съгласно ал. 2 дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
В случая
ответникът оспорва всички предявени искове като неоснователни, като с
въззивната жалба решението е обжалвано в цялост.
Настоящият съдебен
състав намира, че не е налице основание искът за главница за услугата дялово
разпределение да бъде уважен. На първо място, както се посочи и по-горе, по
делото не е установено процесният имот да е сграда в режим на етажна
собственост, което да предполага извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия. От друга страна ищецът не е ангажирал доказателства услугата
да е осъществявана. Ето защо този иск е неоснователен, с оглед което решението
следва да бъде отменено в тази част и искът да бъде отхвърлен.
По исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на
акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в
погасяването на същите. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” EАД на клиенти в град
София /в сила от 12.03.2014г./, купувачът е длъжен да заплаща стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуването
й на интернет страницата на продавача. Като продавачът начислява лихва за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 от ОУ, а
именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество топлинна
енергия, определено на база на изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/. Съгласно
чл.33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията
по чл.33, ал.2 от ОУ, потребителят дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Ищецът обаче не твърди и не представя доказателство за публикуването на
общата фактура за двата отчетни периода на интернет страницата си /например
съставени от нотариус констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
последния и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ,
чрез осигурен интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, осъществен чрез официалната уебстраница на ищеца/,
съставляващо своеобразно уведомление до длъжника за възникване на задълженията
и необходимо с оглед маркирането на началото на течението на предвидения срок
за настъпване на изискуемостта им, предвид което й съдът приема, че без
доказателства в изложения смисъл забава за длъжника в плащането на установената
главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е налице.
По отношение иска
за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният се явява
неоснователен с оглед неоснователността на иска за цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия.
По тези съображения
решението следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и исковете да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Решението следва да се
отмени в частта, с която в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК за производството по ч.гр.д. № 62680 по
описа на СРС за 2017 г. за размера над сумата от 216,62
лв. до присъдения размер от 257,93 лв., като разноските са преизчислени
съобразно уважените части от исковете. За исковото производство са присъдени 807,51
лв., а съгласно изчисленията на настоящия състав дължими съобразно резултата от
спора са разноски в размер на 678,18 лв., предвид което решението следва да
се отмени за горницата над посочения размер.
Що се касае до
разноските на ответника пред първоинстанционния съд с оглед разпоредбата на чл.
78, ал. 3 ГПК, страната има право на такива, но по делото не се съдържат
доказателства установяващи извършването на разноски в хода на
първоинстанционното производство.
При този изход от
спора въззивникът разполага с правото да претендира присъждането на разноски за
въззивното производство и искане в този смисъл се съдържа във въззивната жалба.
От наличните по делото документи се установява, че е заплатена държавна такса
за разглеждане на въззивната жалба в размер на 258 лв., като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съдът присъжда сумата от 41,32 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете, предмет на въззивното производство. Макар да се претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение за тази инстанция, между кориците на
делото не се съдържат документи, установяващи извършването на такива разноски
от страната.
Тъй като решението
частично се потвърждава, право на разноски за осъществено процесуално
представителство има и въззиваемата страна. Въззивният състав намира, че такива
следва да се определят в минимален размер от 50 лева, доколкото по делото е
представен в срок отговор на въззивната жалба, но дружеството не е
представлявано в съдебно заседание, а е депозирана бланкетна молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие, без да излага каквито и да било
доводи за неоснователност на въззивната жалба. Съобразно основателността на
исковете в тежест на въззивника следва да се възложи сума в размер на 41,99 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД - сумата 1654,47 лева - лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия, изтекла в периода 30.11.2014 г. –
06.07.2017 г.;
- на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД - сумата 9,35 лева –
главница за дялово разпределение за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното изплащане;
- на основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 1,22 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.11.2014
г. – 06.07.2017 г., включително и в частта за разноските, с която Б.Г.Т.
е осъден да заплати на „Топлофикация София“ сумата над 216,62 лв. до присъдения
размер от 257,93 лв. – разноски по ч.гр.д. № 62680/2017 г. на СРС, както и
сумата над 678,18 лв. до присъдения размер от 807,51 лв. – разноски за исковото производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Б.Г.Т., ЕГН ********** за сумата 1654. 47 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, изтекла в периода 30.11.2014 г. –
06.07.2017 г.; сумата 9,35 лева – главница за дялово разпределение за периода
01.10.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до
окончателното изплащане; сумата 1,22 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.11.2014 г. – 06.07.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Б.Г.Т., ЕГН
**********, сумата от 41,32 лв, представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
Б.Г.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 41,99 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-99661/22.04.2019 г., постановено по
гр. д. № 8419 по описа за 2018 г. на СРС, 55 състав, в частта, с която е
признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, установителен
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, че Б.Г.Т.,
ЕГН ********** дължи на ищеца сумата 8731,42 лева за доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София,
бул. „-*********аб.№ ***** за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта
за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Г.Т., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата до 216,62 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 62680/2017 г. на СРС, 55 състав, както и
сумата до 678,18 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.