Решение по дело №214/2021 на Апелативен съд - София

Мотиви по в.н.д. №214/2021 година на Апелативен съд гр.София

Производството е по чл.48 ал.3 вр.ал.1 ЗЕЕЗА.
С решение от 15.02.2021 година на Софийски окръжен съд,постановено по
н.д.499/2020 година по описа на съда е отказано изпълнение на Европейска заповед за
арест,издадена на 29.06.2018 година от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура
Тесалоники /гр.Солун/,Република Гърция за предаване на българската гражданка М. К.
Й.,родена на ******** година в гр. Самоков,ЕГН ********** за изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години,наложено с решение №1727/2016 година
на Едночленен Апелативен съд Тесалоники /гр.Солун/ ,Република Гърция и на основание
чл.44 ал.8 вр.чл.40 ал.1,т.4 ЗЕЕЗА съдът е приел да се приведе в изпълнение решение
№1727/12.10.2016 година на Едночленен Апелативен съд Тесалоники/ гр.Солун/,Република
Гърция,с което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10/десет/ години на
българската гражданка М. К. Й.,с установена самоличност,ЕГН ********** ,с постоянен и
настоящ адрес в гр.*** , област ***, ул.„***“ №*.
На основание чл.44 ал.9 ЗЕЕЗА е постановена мярка за неотклонение „домашен арест“
спрямо исканото за предаване лице М. К. Й. до приключване на процедурата по привеждане
в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.Съдът е определил мярката за
неотклонение да се изпълнява на адрес гр.***, обл.***, ул.„***“ № ***,като е разпоредил
мярката за неотклонение „домашен арест“ да се контролира чрез средство за електронно
наблюдение и е уведомил ОС„ИН“ гр.София.На исканото за предаване лице М. К. Й. е
разяснено съдържанието на взетата спрямо нея мярка за неотклонение.
В срок решението в частта,в която първият съд е приел да се приведе в изпълнение
решение №1727/12.10.2016 година на Едночленен Апелативен съд Тесалоники/
гр.Солун/,Република Гърция,с което е наложено наказание„лишаване от свобода“ за срок от
10/десет/ години на М. К. Й.,с установена самоличност,ЕГН **********,е обжалвано от
защитника на исканото за предаване лице Й.,адв. Гр.Г..В подадената частна жалба защитата
сочи,че в атакуваната му част съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Възраженията са развити в няколко насоки:
Твърди се,че от Й. не е осъществено престъпление с двойна наказуемост,като се прави
критичен анализ на обосноваността на постановения,от съдебните власти в Република
Гърция,съдебен акт.Сочи,че деянието,за което гръцките съдебни власти са приели да е
престъпление и са осъдили Й. „…няма аналог в българското наказателно право,не е и сред
категорията от престъпления,за които,по българското и по международното право,да не се
изисква двойна наказуемост“,като се позовава на чл.2 ал.1 от Европейската конвенция за
екстрадиция.
Твърди,че не са налице основания за трансфер,по смисъла на чл.478 ал.1 т.1 НПК.
Твърди,че първият съд неправилно е приел да са налице условията на чл.5 ЗЕЕЗА.
Твърди,че съдебният акт на българския съд е незаконосъобразен,доколкото липсва
съвпадение на белези от деянието на Й. в основни състави на престъпления в Р.Гърция и в
Р.България,като неправилно се приема съответност с нормата на чл.281 ал.2 т.1 НК.В тази
насока сочи,че деянието на Й. въобще не съставлява престъпление по българския
наказателен закон с предвидена двойна наказуемост.
1

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на съдебния акт в Р.Гърция,с който на Й. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ /не се коментира наложеното наказание „глоба“ в размер на 50000 евро/.
На тази основа,като твърди,че решението на първия съд в частта,касателно отказа да се
изпълни издадената ЕЗА от съдебните власти в Р.Гърция е влязло в сила,е сторено искане за
отмяна на атакуваното решение в частта,с която първия съд е приел да се приведе в
изпълнение решение №1727/2016 година на Едночленен Апелативен съд Тесалоники/
гр.Солун/,Република Гърция.
Направени са доказателствени искания,като въззивният съд се е произнесъл с
определение и е отказал уважаването им.
СОП не е депозирала възражение срещу подадените жалба и допълнение.
Пред въззивния съд защитата поддържа сторените оплаквания.
Исканото за предаване лице поддържа възраженията на защитата си,включително при
осигурена последна дума.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение оспорва
основателността на подадената въззивна жалба.Намира,че първият съд е дал отговор на
въпросите,които Закона поставя за решаване в това съдебно производство,като сочи,че
поставените от защитата въпроси касаят спор по същество и следва да намерят отговор в
друго производство.Приема,че законосъобразно,а и с оглед такова искане от защитата пред
първия съд,е постановен отказ от изпълнение на ЕЗА и е прието за изпълнение влязло в
законна сила решение №1727/2016 година ,постановено на Едночленен Апелативен съд
Тесалоники / гр.Солун/,Република Гърция.
Въззивният съд,като прецени доводите на страните по делото,въз основа на събраните
доказателства намери,че постановеният първоинстанционен съдебен акт е законосъобразен.
За да постанови решението си въззивният съд,на първо място дефинира предмета на
правния спор в настоящото съдебно производство,като поставя на разглеждане няколко
отделни групи въпроси,свързани със законосъобразността и обосноваността на издадената в
Р.Гърция ЕЗА,наличието на абсолютни и/или факултативни основания за отказ да се
изпълни издадената ЕЗА и основанията,при които е постановено приемане за изпълнение на
решение №1727/2016 година на Едночленен Апелативен съд Тесалоники/
гр.Солун/,Република Гърция.
Съставът на първия съд обосновано е приел,че с оглед анализа на издадената ЕЗА
задържането и предаването на българския гражданин М.Й. е поискано с цел изпълнение на
влязъл в сила съдебен акт за престъпления,описани като „улесняване напускане на гръцка
територия на граждани на трети страни,без да бъдат подложени на предвидената от закона
проверка,извършено задружно от деец,действащ със спекулативна цел и в съвкупност“ ,
квалифицирани по закона на издаващата държава като тежко престъпление по чл.26
ал.1а,чл.27 ал.1,45 от НК и чл.29 ал.5 т.“б“ от закон 4251/2014 година,за което е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години и „глоба“ в размер на 50000 евро
по закона на издаващата държава.
Критиката на мотивите на първия съд сочи,че състава на Окръжен съд гр.София е
отчел задължителните указания по тълкуване разпоредбите от правото на Европейския съюз
в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни въпроси /понятието
2

„издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Рамково решение 2002 /584/ПВР,дадени
с решение на Съда на Европейския Съюз /голям състав/ от 27.05.2019 г. по съединени дела
С-508/18 и С-82/19 PPU/ и националното законодателство на издаващата
държава,приемайки,че самата ЕЗА е издадена от компетентен „издаващ съдебен орган“ по
смисъла на чл. 6, § 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година
относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-
членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година
/РРЕЗА/.
Въззивният съд също намира,че ЕЗА е издадена от надлежен орган и е предадена по
надлежния ред за изпълнение на замолената държава.Издадена е с цел изпълнение на
наложено наказание на българския гражданин М.Й. за престъпления,квалифицирани по
чл.26 ал.1а,чл.27 ал.1,45 от НК и чл.29 ал.5 т.“б“ от закон 4251/2014 година на Република
Гърция.
Безспорно един от основните поставени въпроси за решаване в процеса е налице ли е
валидна,от надлежен орган издадена ЕЗА,как се съотнася разбирането на понятието
„издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР,дадени
с решение на Съда на Европейския Съюз /голям състав/ от 27.05.2019 година по съединени
дела С-508/18 и С-82/19 PPU ,налице ли е валидна,действаща и понастоящем заповед за
арест в молещата.
Въззивният съд намира,че е налице ЕЗА,издадена от надлежен орган,съобразно
разбирането за „издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Рамково решение
2002/584/ПВР,дадени с решение на Съда на Европейския Съюз /голям състав/ от 27.05.2019
година по съединени дела С-508/18 и С-82/19 PPU,включително с Решение на Съда/втори
състав/ от 09.10.2019 година по дело С-489/19 PPU.Член 1 от РР2002/584,озаглавен
“Определение на понятието ЕЗА и задължение за изпълнението й“ в пар.1 предвижда ,че
„ЕЗА е съдебно решение,което е издадено от държава членка,с оглед задържане и предаване
от друга държава членка на издирвано лице,с цел наказателно преследване или изпълнение
на присъда за лишаване от свобода или на мярка ,изискваща задържане“,а чл.6,пар.1
разглежда понятието „издаващ съдебен орган“,включително решаваща въпросите за
ЕЗА,издадена от прокуратура на държава членка.
Видно от приложената по делото ЕЗА,същата е издадена на основата на решение
№1727/2016 година на Едночленен Апелативен съд Тесалоники/ гр.Солун/,Република
Гърция.
Не съществува спор относно органа издал и разрешил ЕЗА.
Самоличността на исканото за предаване лице е установена еднозначно,като самата
заповед съдържа достатъчно точно описание на данни по смисъла на чл.8, § 1,6. „д“ от
РРЕЗА и чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА за обстоятелствата относно време, място и степен на
участие на исканото лице в извършването на престъпленията,за които е постановен съдебен
акт,без самият съдебен акт да се коментира по същество от настоящия съдебен
състав.Въззивният съд в това производство не притежава и такова правомощие.Нормата на
чл.37 ЗЕЕЗА изчерпателно сочи условията,на които следва да отговаря ЕЗА,за да се приеме
за валидна по форма и съдържание.В тази насока изискванията са категорично очертани и в
цитираното РР2002/584/ПВР,чл.1-ви.Цитираната ЕЗА сочи,съобразно чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА,ясно
самоличността и гражданството на исканото лице, наименование и адрес на издаващия
орган,заповед за задържане,разрешена на основата на влязъл в сила съдебен акт,характера и
правната квалификация на престъплението,за което е осъдено исканото за предаване
3

лице.Поставената на разглеждане ЕЗА съдържа данни по чл.37 ал.1 т.5, като е налично
описание на фактите и обстоятелствата,при които се твърди да са извършени престъпните
деяния от страна на исканото за предаване лице.Правилно първият съд е намерил,че при
оценка на фактите може да се стори правно обобщено съждение затова,че престъпната
деятелност на Й.,описана в решение №1727/2016 година,постановено на Едночленен
Апелативен съд Тесалоники / гр.Солун/,Република Гърция,съответства на
престъпление,чиито признаци са описани в чл.281 ал.2 т.1 НК на Р.България.
Поради това обобщаващо въззивният съд намира да са налице условията на чл.38
ЗЕЕЗА ,като приема ,че издадената ЕЗА отговаря на изискванията на чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА.
Настоящият съдебен състав,както това е сторил и първия съд намира,че не са налице
основания за отказ от приемане и изпълнение на издадената ЕЗА от категорията на
абсолютните такива,разписани подробно в чл.39 ЗЕЕЗА-престъплението,за което е издадена
заповедта не е амнистирано в Р.България,исканото за предаване лице е пълнолетен
български гражданин.
На сетне първият съд е приел,че са налице условията на чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА и са
налице т.н.“факултативни основания“,разписани в чл.40 ЗЕЕЗА,при които може да се откаже
изпълнение на ЕЗА.Въззивният съд се съгласява с този правен извод на решаващия
съд.Безспорно Й. е български гражданин и живее постоянно в Р.България,като има трайна
обвързаност с замолената държава.Оценявайки семейното и положение /живее на
съпружески начала с бащата на малолетното им дете/,първият съд е намерил,че следва да
откаже изпълнение на ЕЗА и да приеме да се изпълни влязло в законна сила решение
№1727/2016 година ,постановено на Едночленен Апелативен съд Тесалоники /
гр.Солун/,Република Гърция.
Във връзка със сторените възражения на защитата,във връзка с оплакването за липса на
условия за екстрадиция по чл.2 и чл.5 ЗЕЕЗА,следва да се отбележи,че настоящото
производство се развива на основа сторено искане за изпълнение на ЕЗА по см. на чл.3
ЗЕЕЗА,издадена от страна-членка на Европейския съюз.В настоящият правен спор не се
поставят на обсъждане условията на екстрадицията,а условията на изпълнение или не на
ЕЗА,респ.приемането на изпълнение на влязъл в сила съдебен акт в страна-членка на ЕС.
В това съдебно производство не могат да се обсъждат въпросите на „трансфер“ на
осъдени лица,каквито оплаквания е сторила защитата по смисъла на чл.478 ал.1 т.1 НПК.
Неоснователни са твърденията на защитата,че Й. е осъдена за престъпление,без самата
тя да е извършила престъпление с двойна наказуемост.Твърдението на защитата,че
деянието,за което гръцките съдебни власти са приели да е престъпление и са осъдили Й. „…
няма аналог в българското наказателно право,не е и сред категорията от престъпления,за
които,по българското и по международното право,да не се изисква двойна наказуемост“,не
може да се сподели откъм основателност и обоснованост.В мотивите си,във връзка с
нормата на чл.36 ал.1 ЗЕЕЗА,първият съд,л.84,2-ри абзац ясно е посочил,че „фактическото
описание на деянието ,за което е осъдено исканото лице,обосновава квалифицирането му
като престъпление и по българския наказателен кодекс-чл.281 ал.2 т.1 НК…“.Видно е,че
М.Й. осъдена с влязъл в сила съдебен акт за престъпления,описани като „улесняване
напускане на гръцка територия на граждани на трети страни,без да бъдат подложени на
предвидената от закона проверка ,извършено задружно от деец,действащ със спекулативна
цел и в съвкупност“,квалифицирани по закона на издаващата държава като престъпление по
чл.26 ал.1а,чл.27 ал.1,45 от НК и чл.29 ал.5 т.“б“ от закон 4251/2014 година.
Съображенията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при
4

постановяване на съдебния акт в Р.Гърция,с който на Й. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ и наказание „глоба“ в размер на 50000 евро,не могат да бъдат предмет на правно
изследване в настоящото производство.Въззивният съд не разполага с правомощия да се
произнася по законосъобразността или да коментира обосноваността на постановения
съдебен акт в молещата държава,влязъл в законна сила.На осъденото лице Й. е била
предоставена гаранция от молещата държава за преразглеждане на наказателното
производство с осигуряване право да обжалва съдебния акт.От тази възможност Й. не се е
възползвала.Същата е била редовно уведомена за разглеждането на делото в молещата
държава. Не се е явила пред чуждия съд по свои собствени подбуди.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав,както това е сторил и
първия съд ,намери обобщаващо,че са налице обстоятелства,за да се откаже изпълнение на
издадената ЕЗА и исканото за предаване лице да не се предава на компетентните съдебни
власти в Република Гърция,като бъде прието да се приведе в изпълнение влязло в законна
сила решение №1727/2016 година ,постановено на Едночленен Апелативен съд Тесалоники /
гр.Солун/,Република Гърция.
Въззивният съд намира,че обосновано е взета мярка за неотклонение „домашен арест“
на българския гражданин М.Й..
По тези съображения съда произнесе решението си.

Председател:

Членове:1.

2.

5

Номер на акта:	61
Дата:	2 март 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия:	Камен Иванов

Дело:	20211000600214
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 февруари 2021 г.

Решение по дело №214/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите