РЕШЕНИЕ
№ 14081
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110144488 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от В. К. Б., ЕГН
**********, гр. София, чрез адв. Г., против С. М. Г., ЕГН **********, гр. В.,
чрез адв. Н., за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на
причинена средна телесна повреда при ухапване от куче, което се намирало
под надзор на ответника, при инцидент на 05.08.2018 г. на платен охраняем
паркинг, намиращ се на ул. „Б.“ № *, гр. С., за което е бил осъден с влязло в
сила Решение от 27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски
районен съд /СРС/, НО, 21 състав, считано от датата на депозиране на
исковата молба, а именно 04.08.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и извършените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба са налице твърдения, че на 05.08.2018 г. около 03.30 ч.
ищецът паркирал собствения си лек автомобил на платен охраняем паркинг,
намиращ се на ул. „Б.“ № *, гр. С.. Твърди, че в колата се возила и неговата
съпруга, а именно лицето Н. Б.а. Налице е твърдение, че след като ищецът
паркирал автомобила, двамата със съпругата му излезнали от превозното
1
средство и се насочили пеша към изхода на паркинга. Твърди, че внезапно
съпругата му извикала и паднала на земята, а когато ищецът се обърнал
същият видял, че съпругата му е била захапана от куче порода „Американски
старфордширски териер“. Налице е твърдение, че ищецът вкарал ръката си в
устата на кучето, с което действие успял да освободи съпругата си от неговия
захвата. Твърди, че към него се приближил човек, с чиято помощ двамата
успели да обезвредят кучето, завързвайки го с въже.
Изложено е твърдение, че на мястото е пристигнал екип на спешна
помощ, който го откарал в ****„Н.И.П.“, където му била оказана първа
помощ. След оказаната помощ, ищецът и съпругата му отишли в
Съдебномедицински кабинет гр. С., ул.“З.“ №*, където след извършен
медицински преглед на ищеца било издадено СМУ № 259.08.2018 г. oт
05.08.2018 г. В тази връзка, извършилият прегледа лекар установил наличието
на четири рани от ухапване от куче на предмишницата, като заключил, че
всяка от раните е причинила временно разстройство за здравето неопасно за
живота - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
С оглед обстоятелството, че болките на ищеца продължили, същият се
обърнал за медицинска помощ в Медицински институт – МВР, клиника по
ортопедия и травматология, където след направена рентгенова снимка било
установено наличие на чуждо тяло в една от раните в областта на
екстензорната група мускули от към радиално на левия горен крайник,
представляващ лява предмишница. След прием в болничното заведение,
откритото чуждо тяло било определено като кучешки зъб, който бил
отстранен посредством оперативна намеса и последващо наблюдение.
Ищецът твърди, че в резултат на извършената операция, както и във връзка с
дългия възстановителен период от силните болки в областта на лявата му
ръка, на същия е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност
за общо 38 дни.
Твърди, че освен физическите болки и неразположения, които ищецът е
понасял през горепосочения период, същият е изпитвал силен страх от улични
кучета, като и към датата на подаване на исковата молба, същият интуитивно
се оглежда за евентуална поява на куче в близост до него, както и че избягва
контакт с всякакви кучета след процесното събитие.
След подадена от ищеца молба до 06РУ - СДВР било образувано
2
досъдебно производство по по пр.пр. № 30344/2019 г. по описа на Софийска
районна прокуратура /СРП/ и ДП 2303МК№2082/19 г. по описа на 06РУ -
СДВР. В хода на образуваното производство било установено, че собственикът
на паркинга, явяващ се ответник в настоящото производство, е взел две
кучета, които да подпомагат дейността по охраняване на паркинга, едно от
които е участвало в процесното събитие.
Твърди, че в рамките на посоченото производство била назначена
съдебно-медицинска експертиза, съгласно която вещото лице е представило
заключение, а именно, че е била причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в четири на брой рани на
лявата предмишница, частично разкъсване на разгъвачния мускул на китката в
ляво, които в съвкупност са реализирали критериите на медикобиологичния
квалифициращ признак на трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата - престъпление по
чл.325в, ал.1 НК. Поради това било постановено Решение от 27.10.2022 г. по
НАХД № 1443/2021 г., по описа на Cофийски районен съд /СРС/, НО, 21
състав, с което ответникът в настоящото производство бил признат за виновен
за това, че на датата на датата и мястото на процесното събитие същият не бил
положил достатъчно грижи съгласно чл. 172, т.2 ЗВМД и чл. 35 ал.1 и ал.2
ЗЗЖ за гръбначно животно куче порода „Американски старфордширски
териер“, което се намирало под негов надзор, като не е осигурил подходяща
каишка и намордник, в резултат на което кучето причинило средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК, изразяваща се четири на брой
рани на предмишницата, частично разкъсване на разгъвачния мускул на
китката в ляво, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т.1 във вр. чл. 305,
ал. 5 НПК вр. чл. 78а НК ответникът бил освободен от наказателна
отговорност и на същия било наложено административно наказание „глоба“
размер на 1 000 /хиляда/ лева.
За установяване на твърдените обстоятелства, към исковата молба са
приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца
копие, които се иска да бъдат приети като доказателства по делото.
Формулирано е искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която
да отговори на подробно изложени въпроси в исковата молба, както и да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане с оглед
изясняване на фактите за получаването на травмата, проведеното лечение и
3
последващото поведение на ищеца. В исковата молба е налице искане за
изискване и прилагане на НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски
районен съд /СРС/, НО, 21 състав по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът С. М. Г., ЕГН **********,
чрез адв. Н., е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен както по основание, така и по размер. Заявява, че оспорва
предявения иск по основание и размер, по подробно изложени съображения.
Оспорва твърдяната от ищеца фактическа обстановка, наличието на вреди за
ищеца, както и наличието на предпоставките за ангажиране на имуществената
му отговорността. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на предявеното в исковата молба обезщетение. Формулира
възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане за събиране на
гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
В производството не е спорно, а и от приетите като доказателства по
делото се установява, че ответникът е признат за виновен с Решение от
27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски районен съд
/СРС/, НО, 21 състав, в това, че на 05.08.2018 г. около 3:30 часа в гр. С., ул.
„Б.“ № **, на платен охраняем паркинг не е положил достатъчно грижи
съгласно чл. 172, т.2 ЗВМД и чл. 35 ал.1 и ал.2 ЗЗЖ за гръбначно животно
куче порода „***“, което се намирало под негов надзор, като не е осигурил
подходяща каишка и намордник, в резултат на което кучето причинило средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК на ищеца в настоящото
производство, изразяваща се четири броя рани на предмишницата, частично
разкъсване на разгъвачния мускул на китката в ляво, които в в съвкупност са
реализирали критериите на медико-биологичния квалифициращ признак на
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни от датата на травмата - престъпление по чл.325в, ал.1 НК, поради което
на основание чл. 378, ал. 4, т.1 във вр. чл. 305, ал. 5 НПК вр. чл. 78а НК
4
ответникът бил освободен от наказателна отговорност и на същия било
наложено административно наказание „глоба“ размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Постановеното решението е влязло в законна сила на 12.11.2022 г.
От представените по делото медицински документи, се установява, че
вследствие на процесното деяние (бездействие) от страна на ответника, са
били причинени телесни увреждания на ищеца. По делото е приложен лист за
преглед на пациент в КДБ/СО от 05.08.2018 г. на името на ищеца, /л. 15 от
делото/, с основна диагноза „открита рана на други части на лявата
предмишница от кучешко ухапване; чуждо тяло“, подписан от д-р М. С..
Видно от представенoто по делото съдебномедицинско удостоверение №
259.08/2018 г., изготвено от доц.д-р А. А., дм, специалист по съдебна
медицина (Ръководител Катедра по съдебна медицина и деонтология при
Медицински университет - София), /л. 16 от делото/, изготвено на 05.08.2018
г., след проведен преглед на ищеца е било констатирано, че травматичните
увреждания, представляващи четири рани от ухапване от куче на лявата
предмищница, са получени в резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, с ограничена контактуваща повърхност и биха могли
да бъдат получени от зъбите на куче, по начин и време, съобщени по
предварителните сведения. Съобразно изготвеното становище, всяка една от
раните е причинила на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за
живота съгласно чл. 130, ал.1 от НК. Документът е бил издаден във основа на
листа за преглед на СО на ***„П.“.
От приложена по делото епикриза по ИЗ № 9586/309, издадена от
Медицински институт – МВР, клиника по ортопедия и травматология/л.13 от
делото/, се установява, че ищецът е постъпил за лечение на 06.08.2018 г. и е
бил изписан на 13.08.2018 г., в рамките на който престой е било проведено
оперативно лечение за отстраняване на чужд материал, а именно кучешки зъб,
в областта на раменния пояс и горния крайник на ищеца. Състоянието на
ищеца при изписването е било добро, оперативната рана е била спокойна, като
са били предвидени контролни прегледи след 10 дни и след 30 дни, в който
период е назначена смяна на стерилни превръзки през 3 дни.
Видно от Болничен лист за временна неработоспособност №
Е20181681353, издаден от Медицински институт – МВР, клиника по
ортопедия и травматология, /л. 14 от делото/, с оглед възстановяването на
5
ищеца, е бил предвиден домашен отпуск в размер на общо 38 календарни дни,
от които 8 дни при режим на болнично наблюдение и 30 дни домашно
лечение.
От заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза
на доц. д-р М. Г., което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че в резултат на кучешко ухапване ищецът е получил
четири рани на левия горен крайник, с чуждо тяло в раната на предмишницата
– кучешки зъб, в резултат на което е настъпило възпаление в областта на
раната, което наложило хирургично лечение в Медицински институт – МВР,
при което е било извадено чуждото тяло и са били зашити разкъсания мускул
повдигач на лявата предмищница и разкъсаната фасция. Според заключението
на вещото лице е било проведено последващо следоперативно лечение с
антибиотици, както и противотетанична профилактика. Вещото лице е
приело, че са правилно преценени и дадени общо 38 дни отпуск с оглед
възстановяването на раните от кучешкото ухапване и следоперативни
корекции на лявата ръка. Счита, че вследствие на възпалителната реакция от
останалия кучешки зъб в раната на ищеца е настъпило трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
По делото са депозирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Н. Б.а, съпруга на ищеца, която заявява, че е присъствала на инцидента в
началото на месец август през 2018 г. Посочва, че прибирайки се около 3:30
часа – 4:00 часа сутринта, заедно със съпруга й, са паркирали колата на платен
паркинг и са се насочили към изхода когато внезапно се откъснало куче, което
често виждали завързано на паркинга. Излага, че същото куче я е нападнало, а
ищецът се е опитал неколкократно да отстрани животното от нея. Твърди, че е
видяла, че ищецът е сложил ръката си в устата на кучето с цел да я спаси.
Свидетелства, че е дошъл портиерът на паркинга, с чиято помощ свидетелката
и ищецът са успели да напуснат границите на паркинга. Свидетелката твърди,
че е забелязала обилно кръвотечение от ръката на съпруга си, поради което е
извикала екип на спешна помощ, както и полиция. Твърди, че заедно с ищеца
са били отведени в спешното отделение на ***„П.“, където са им били
извършени медицински прегледи, в резултат на които се установило
наличието на седем счупени зъби в областта на ръката на ищеца. След
извършването на операцията, болките на ищеца продължили и двамата със
съпругата му отишли в друга болница, след преглед в която се установило
6
наличието на още един зъб в областта на ръката на ищеца, който не е бил
отстранен при предходната оперативна намеса. Твърди, че на ищеца била
извършена последваща операция за отстраняване на чуждото тяло, след която
съпругът й се възстановявал в период от около два до три месеца, в който
продължавал да изпитва силни болки.
От показанията на свидетеля О. Б.а, сестра на ищеца, се установява, че
същата е запозната с процесния инцидент, тъй като съпругата на ищеца, а
именно лицето Нинел Б.а, й се е обадила на сутринта след инцидента и
свидетелката е отишла при тях. Свидетелката твърди, че тримата заедно са
посетили съдебномедицинския кабинет, а след това и Медицински институт –
МВР, където ищецът и съпругата му са били превързани и на следващият ден
той е постъпил в болницата, където му е била извършена рентгенова снимка и
се е установило наличието на кучешки зъб в ръката му. Посочва, че след
операцията, ищецът е останал за болнично наблюдение в период от около една
седмица.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да докаже предпоставките на
твърдения деликт, а именно че e налице противоправно деяние /действие или
бездействие/ на собственика, респ. лицето под чиито надзор е било кучето,
наличието на вреди, причинната им връзка с деянието, както и вината на
дееца, която се предполага до доказване на противното от страна на
ответника, както и размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. Ответникът е следвало да докаже и възраженията си против иска,
включително твърдяната прекомерност на обезщетението, както и
възражението за изтекла погасителна давност.
Предявен е иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца
болки и страдания, вследствие на причинена средна телесна повреда при
ухапване от куче, собственост на ответника, за което последния бил осъден с
влязло в сила Решение от 27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г. по описа на
Cофийски районен съд /СРС/, НО, 21 състав, като му било наложено
административно наказание „глоба“ размер на 1 000 /хиляда/ лева.
7
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило. В аспекта на изложеното, при
реализиране на отговорност по чл. 50 ЗЗД следва да се установят
предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, а
именно противоправно деяние, вреди (имуществени и/или неимуществени),
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите и вина
на делинквента, както и една допълнителна предпоставка: причиняване на
вредите от животно, което е под негов надзор.
Отговорността на собственика или ползвателя на вещта е обективна и не
се обуславя от виновно поведение на отговарящия. Тя не изисква животното
да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира
същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди само,
когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на
изключителната вина на пострадалия или на трето лице (т. 10 от
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС). Отговорността има
гаранционно-обезпечителен характер и се реализира дори да не съществува
техническа възможност за пълното обезопасяване на животното. За
нанесените вреди отговаря собственикът на животното, респективно лицето,
под чийто надзор се е намирало кучето, като отговорността на последните е
солидарна съгласно правилото на чл. 50 ЗЗД.
Отговорността за вреди от животни не изисква животното да е носител
на особени качества, нито да е източник на повишена опасност. По делото са
ангажирани писмени доказателства и свидетелски показания.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват
по несъмнен начин елементите от фактическия състав на нормата на чл. 50 от
ЗЗД.
На първо място следва да се уточни, че няма спор по отношение на
идентичността на животното, за което се твърди, че е причинило вредите на
ищеца. Не се спори между страните, че ответникът е собственик на куче
порода „Американски старфордширски териер“, което на 05.08.2018 г. на
платен охраняем паркинг, намиращ се на ул. „Б.“ № *, гр. София, е нападнало
8
ищеца и съпругата му Нинел Б.а.
По делото е приобщено НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски
районен съд /СРС/, НО, 21 състав, от което е видно, че същото е приключило
с влязло в законна сила на 12.11.2022 г. Решение от 27.10.2022 г., с което
ответникът е бил признат за виновен в това, че на 05.08.2018 г. около 3:30 часа
в гр. С., ул. „Б.“ № *, на платен охраняем паркинг не е положил достатъчно
грижи съгласно чл. 172, т.2 ЗВМД и чл. 35 ал.1 и ал.2 ЗЗЖ за гръбначно
животно куче порода „Американски старфордширски териер“, което се
намирало под негов надзор, като не е осигурил подходяща каишка и
намордник, в резултат на което кучето причинило средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК на ищеца в настоящото производство,
изразяваща се четири броя рани на предмишницата, частично разкъсване на
разгъвачния мускул на китката в ляво, които в в съвкупност са реализирали
критериите на медикобиологичния квалифициращ признак на трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни
от датата на травмата - престъпление по чл.325в, ал.1 НК, поради което на
основание чл. 378, ал. 4, т.1 във вр. чл. 305, ал. 5 НПК вр. чл. 78а НК
ответникът бил освободен от наказателна отговорност и на същия било
наложено административно наказание „глоба“ размер на 1 000 /хиляда/ лева.
По делото са изслушани свидетелските показания на очевидец на
инцидента, а именно съпругата на ищеца Н. Б.а, както и на сестрата на ищеца,
а именно лицето О. Б.а, която е присъствала в периода след инцидента.
От свидетелските показания на двете свидетелки се потвърждава
фактическата обстановка на по отношение на инцидента, описана в исковата
молба, както и претърпените от ищеца вреди, нанесени вследствие на
инцидента, изразяващи се в четири рани на левия горен крайник, с чуждо тяло
в раната на предмишницата – кучешки зъб в резултат на кучешко ухапване,
наложило оперативна намеса за отстраняването на чуждото тяло, както и
следоперативния възстановителен период, продължил 38 дни. Свидетелските
показания в тази част кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства – медицинската докуемнтация, поради което същите се
кредитират от съда като непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
По отношение на надзора върху животното съдът приема, че са
9
нарушени изискванията на чл. 35, ал. 1 и 2 от Закона за защита на животните.
Инцидентът се е случил на платен паркинг, т.е. на обществено място.
Цитираните разпоредби на Закона за защита на животните гласят, че
собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното
само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или
на обществени места, както и същият е длъжен да предотврати всяка проява
на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при
ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. При
нарушение на тези свои задължения собственикът на животното следва да
носи отговорност за причинените вреди на основание чл. 50 ЗЗД.
По отношение на вредите, претърпени от ищеца от нападението на
кучето на ответника, съдът приема следното:
Видно от лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 05.08.2018 г. на името
на ищеца, /л. 15 от делото/, с основна диагноза „открита рана на други части
на лявата предмишница от кучешко ухапване; чуждо тяло“, подписан от д-р
Менде Стойковски.
Видно от представенoто по делото съдебномедицинско удостоверение
№ 259.08/2018 г., изготвено от доц.д-р А. А., д.м., специалист по съдебна
медицина (Ръководител Катедра по съдебна медицина и деонтология при
Медицински университет - София), /л. 16 от делото/, изготвено на 05.08.2018
г., след проведен преглед на ищеца е било констатирано, че травматичните
увреждания, представляващи четири рани от ухапване от куче на лявата
предмищница, са получени в резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, с ограничена контактуваща повърхност и биха могли
да бъдат получени от зъбите на куче, по начин и време, съобщени по
предварителните сведения. Съобразно изготвеното становище, всяка една от
раните е причинила на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за
живота съгласно чл. 130, ал.1 от НК.
От Епикриза по ИЗ № 9586/309, издадена от Медицински институт –
МВР, клиника по ортопедия и травматология/л.13 от делото/, се установява, че
ищецът е постъпил за лечение на 06.08.2018 г. и е бил изписан на 13.08.2018 г.,
в рамките на който престой е било проведено оперативно лечение за
отстраняване на чужд материал, а именно кучешки зъб, в областта на
раменния пояс и горния крайник на ищеца.
10
Видно от Болничен лист за временна неработоспособност №
Е20181681353, издаден от Медицински институт – МВР, клиника по
ортопедия и травматология, /л. 14 от делото/, с оглед възстановяването на
ищеца, е бил предвиден домашен отпуск в размер на общо 38 календарни дни,
от които 8 дни при режим на болнично наблюдение и 30 дни домашно
лечение.
От заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза
на доц. д-р М. Г., което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че в резултат на кучешко ухапване ищецът е получил
четири рани на левия горен крайник, с чуждо тяло в раната на предмишницата
– кучешки зъб, в резултат на което е настъпило възпаление в областта на
раната, което наложило хирургично лечение в Медицински институт – МВР,
при което е било извадено чуждото тяло и са били зашити разкъсания мускул
повдигач на лявата предмищница и разкъсаната фасция. Според заключението
на вещото лице е било проведено последващо следоперативно лечение с
антибиотици, както и противотетанична профилактика. Вещото лице е
приело, че са правилно преценени и дадени общо 38 дни отпуск с оглед
възстановяването на раните от кучешкото ухапване и следоперативни
корекции на лявата ръка. Счита, че вследствие на възпалителната реакция от
останалия кучешки зъб в раната на ищеца е настъпило трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Състоянието
на ищеца след оперативната намеса, а менно претърпените болки и уплах от
кучета, както и невъзможността му да работи е потвърдено и от свидетелските
показания под делото. В тази връзка, съдът намира, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди са в причинноследствена връзка с процесния инцидент.
Такава връзка се установява от доказателствения материал по делото и същата
е житейски обоснована като логична при лице с нормална психика. Не
противоречи на житейската логика едно лице да изпитва болки и страдания от
причинена от животно рана, както и да изпитва страх и силен стрес
вследствие на едно такова травмиращо събитие.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съобразно приетото за установено в
производството, с влязло в сила Решение от 27.10.2022 г. по НАХД №
1443/2021 г., по описа на Cофийски районен съд /СРС/, НО, 21 състав, с което
ответникът в настоящото производство бил признат за виновен за това, че на
11
датата на датата и мястото на процесното събитие същият не бил положил
достатъчно грижи съгласно чл. 172, т.2 ЗВМД и чл. 35 ал.1 и ал.2 ЗЗЖ за
гръбначно животно куче порода „Американски старфордширски териер“,
което се намирало под негов надзор, като не е осигурил подходяща каишка и
намордник, в резултат на което кучето причинило средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК, изразяваща се четири на брой рани на
предмишницата, частично разкъсване на разгъвачния мускул на китката в
ляво, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т.1 във вр. чл. 305, ал. 5 НПК
вр. чл. 78а НК ответникът бил освободен от наказателна отговорност и на
същия било наложено административно наказание „глоба“ размер на 1 000
/хиляда/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието по въпросите извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая, установеното с влязло в сила решение, прието за доказано
противоправно поведение на ответника. Доколкото тези уврежданията на
ищеца са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна
повреда, то силата на присъдено нещо на влязлата в сила присъда обхваща и
установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за
гражданския съд. В този смисъл е решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.).
За последиците от деянието, за което бе установена причинно-
следствена връзка, следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди. При преценка на справедливия размер на обезщетението - чл. 52 ЗЗД,
както и съобразявайки постановките на т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
съдът преценява, че пострадалият е изпитал вследствие на преживяното страх,
силен стрес и физическа болка, поради което заключава, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. е частично
основателен и следва да бъде уважен за сума в размер на 4 000 лева, като до
пълния предявен размер от 15 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, доколкото съдът намира предявения размер на обезщетение за
12
прекомерен, с оглед своевременно направеното възражение за прекомерност в
отговора на исковата молба. В тази насока следва да се има предвид, че макар
болките от ухапването и наложилата се операция да са били безспорно
налични, периода на възстановяване е бил около един месец и половина до
два месеца, като не са налице данни за по – продължителен срок на лечение.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява и наличието
на силен стрес при самото нападение, а и впоследствие наличието на страх у
ищеца от кучета. Съдът съобразява при определяне на размера на
обезщетението и конкретната икономическа среда, в какъвто смисъл е и
установената практика на ВКС.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС
№ 8/1977 г. и постановените в решение № 74/ 04.06.2010 г. по т. д. № 679/ 2009
г. на ВКС, ТК, I Т. О., решение № 55/ 30.05.2009 г. по т. д. № 728/ 2008 г. на
ВКС, ТК, I Т. О., решение № 200/ 13.11.2012 г. по т. д. № 249/ 2012 г. на ВКС,
ТК, IІ Т. О., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.
О. и други, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая по
делото няма данни ищецът и/или съпругата му да са допринесли за
настъпването на инцидента, както е посочено в отговора на исковата молба на
ответника.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника за изтекла погасителна давност на вземането, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД давността в случая е петгодишна, като исковата
молба е депозирана по пощата на 04.08.2023 г., а деянието е извършено на
05.08.2018 г., т.е. срокът не е изтекъл.
С оглед изхода на делото, искането на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 от
ГПК се явява основателно за сума в размер на 266.67 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение. От страна на ответника не е налице
искане за присъждане на разноски, респ. не са представени доказателства за
направени такива. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СРС сума в размер на 268 лв., представляващи държавна
такса и възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД С. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., р-н „Т., ул. „Ц. А.“
№*, ап. *, чрез адв. Н. да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., бул. „В.“ № *, Търговски дом, кант. *, чрез адв. Г., сума в размер
на 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляващи обезщетяване на
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба на 04.08.2023 г. до окончателното изплащане, изразяващи се в
претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на причинена средна
телесна повреда при ухапване от куче, което се намирало под надзор на
ответника, при инцидент на 05.08.2018 г. на платен охраняем паркинг,
намиращ се на ул. „Б.“ № *, гр. С., за което е бил осъден с влязло в сила
Решение от 27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски
районен съд /СРС/, НО, 21 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., р-н „Т., ул.
„Ц. А.“ № *, ап. *, чрез адв. Н. да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „В.“ № *, Търговски дом, кант. **, чрез адв. Г., сума
в размер на 266.67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., р-н „Т.,
ул. „Ц. А.“ № *, ап. *, чрез адв. Н. да заплати по сметка на Софийски районен
съд сума в размер на 268 лв. /двеста шестдесет и осем лева/, представляващи
държавна такса и възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14