Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА С.
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8486 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.12.2006 г. сключил с М.на Р.Р.и
Б. договор № 464/22.12.2006 г., по силата на който ответникът като възложител
му възложил за извършване на СМР на обект „Укрепване брега на р. Дунав в района
на градска част на гр. Лом“, в съответствие с издадените строителни книжа,
ценово предложение и график за изпълнение на СМР, представляващи неразделна
част от същия договор. Посочва, че в хода на работата бил одобрен нов работен
проект, с който ответникът наложил изменения и допълнения, състоящи се в
отпадане на видове работи, нови видове работи и променени количества по
оставащи за изпълнение строително-монтажни работи по горепосочения договор. С
оглед на това на 27.02.2009 г. бил подписан договор № 75/27.02.2009 г., по
силата на който ответникът му възложил изпълнение на допълнителни видове строително-монтажни
работи на същия обект, съгласно приложена към договора количествено-стойностна
сметка. Твърди, че в периода до средата на м. август 2009 г. били изпълнени
значителна част от възложените по договора работи. На 26.08.2009 г. поради липса на финансови
средства от страна на ответника, за втори път бил подписан Акт образец 10 за
установяване състоянието на строежа при спирането на строителството. Посочва,
че поради спиране на строителството, било наложително изпълнението на СМР за
осигуряване здравината, пространствената устойчивост и консервирането на
строежа, за които ответникът не е осигурил средства. С две уведомления от
05.11.2010 г. ответникът прекратил едностранно действието на двата договора,
позовавайки се на клаузата за обективна невъзможност, възникнала поради промяна
в проектната документация, която промяна е наложена от него. Счита, че
основанието за прекратяване не освобождава ответника от задължението му да
заплати изпълнените работи до датата на прекратяването, съгласно чл. 24, ал. 3
от договорите. Твърди, че всички изпълнени от него СМР по предметите на
горепосочените два договора са отчетени надлежно на ответника и приети от него.
Ответникът заплатил само изпълнените работи по Отчет № 1 и Отчет № 2 за
действително извършени разходи, но не и за отчети от № 3 до № 18. Посочва, че
вземанията на ищеца по Отчети № 3 до № 8 включително, за получаване на
договорените плащания по процесните два договора, са предмет на отделно исково
производство, което е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което
ответникът е осъден да заплати дължимите суми. Твърди, че ответникът му дължи
плащане и по Отчети № 9 до № 18 в размер на 3 246 744,88 лева, както
и обезщетение за забава. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да му заплати сумата 1 262 981,38 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по договор № 464/22.12.2006 г. и по
договор № 75/27.02.2009 г. и по точно по Отчет № 9, по който е издадена фактура
№ **********/22.12.2009 г. на стойност
192 818,46 лева с ДДС; по Отчет № 10 и фактура № **********/22.12.2009 г.
на обща стойност 189 395,63 лева с ДДС; по Отчет № 11 и фактура №
**********/22.12.2009 г. на обща стойност 253 856,51 лева с ДДС и по Отчет
№ 12 и фактура № **********/22.12.2009 г. на обща стойност 626 910,78 лева
с ДДС. Иска също така да се осъди ответникът да му заплати обезщетение за
забава в общ размер на 387 396,97 лева по горепосочената главница, за
тригодишен период на забава, предхождаща датата на завеждане на исковата молба,
а именно за периода от 06.12.2011 г. до 05.12.2014 г. Претендира законна лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане и разноски. С допълнителна искова молба поддържа предявените искове.
Счита възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.
Ответникът М.НА Р.Р.и Б. оспорва иска като
неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното от ищеца вземане по посочените 4 бр. фактури и отчети, като
твърди, че падежите за плащане на тези задължения са настъпили преди 08.12.2009
г. и към датата на иска 08.12.2014 г. задълженията са погасени. Не оспорва
сключването на двата договора, както и че с писма изх. № 70-00-2892/05.11.2010
г. е прекратил едностранно договорите, поради обективна невъзможност за
изпълнение на възложената работа. Твърди, че до момента на прекратяване
действието на договор № 464/22.12.2006 г. с цена 7 807 563,84 лева с
ДДС са актувани, приети и заплатени строително-монтажни работи на обща стойност
4 750 138,45 лева с ДДС, а по договор № 75/27.02.2009 г. няма
актувано строителство и разплатени средства. Посочва, че ищецът не е представил
никакви доказателства по кой от двата договора е извършена работата, с оглед на
което не са се породили и основания за заплащане на същата. Твърди, че
процесните отчети № 9, 10, 11 и 12 не са подписани от директора на
инвестиционната дирекция и не са одобрени от ресорния заместник-министър,
съгласно изискванията на чл. 34 от Вътрешните правила. Посочва, че вземанията
по тях са ненадлежно оформени и не са процедирани за плащане. Твърди, че
възложителят изрично е отказал да приеме работата, включваща и процесните
отчети с номера от № 9 до № 15, което е видно от писмо изх. №
70-00-2224/18.08.2010 г. Счита, че предвид факта, че не е одобрил представените
проформа фактури и 4 бр. отчети, описаните в исковата молба фактури са издадени
без основание и не са изпълнени изискванията на Закона за счетоводството. Посочва,
че представените отчети от № 9 до № 18 се отнасят до извършени видове работи
след дата на подписване на Акт № 10/26.08.2009 г. за установяване състоянието
на строежа при спирането на строителството и в тежест на ответника е да докаже,
че тези дейности са във връзка с предписаното в акта изпълнение на СМР за
осигуряване на здравината, пространствената устойчивост и консервирането на
строежа. Претендира разноски. С допълнителен отговор на допълнителната искова
молба ответникът поддържа изложение съображения срещу исковете.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са предявени от ищеца
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми,
включващи дължимо възнаграждение по договори за строителство и обезщетение за
забава.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете е да
докаже, че между него и
ответника са валидно възникнали облигационни отношения, произтичащи от договори
за изработка; че е извършил договорената работа точно и в срок; че за ответника
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждението за извършената работа
в претендирания размер, както и че ответникът е изпаднал в забава.
1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за претендираната сума от 1 262 981,38 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по договор № 464/22.12.2006 г. и по
договор № 75/27.02.2009 г. и конкретно по Отчет № 9, по който е издадена
фактура № **********/22.12.2009 г. на
стойност 192 818,46 лева с ДДС; по Отчет № 10, по който е издадена
фактура № **********/22.12.2009 г. на обща стойност 189 395,63 лева с ДДС;
по Отчет № 11, по който е издадена фактура № **********/22.12.2009 г. на обща
стойност 253 856,51 лева с ДДС и по Отчет № 12, по който е издадена
фактура № **********/22.12.2009 г. на обща стойност 626 910,78 лева с ДДС.
С влязло в сила протоколно определение от 11.07.2016 г. не е приет за съвместно
разглеждане иска по отношение сумата по Отчет № 13, по който е издадена фактура
№ **********/10.09.2010 г. на обща стойност 317 996,21 лева.
По делото са отделени като
безспорни обстоятелствата, а това се установява и от приетите писмени
доказателства, че между страните е сключен договор № 464 от 22.12.2006 г. с предмет:
изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Укрепване на река Дунав в
района на градската част на гр. Лом“ и договор № 75 от 27.02.2009 г. с предмет:
изпълнение на допълнителни видове строително-монтажни работи за горепосочения
обект, след проведени процедури по Закона за обществените поръчки. По първия
договор общата цена за извършването на строително-монтажните работи е в размер
на 7 807 563,84 лева с ДДС, а по втория е 4 665,347,11 лева с ДДС.
В чл. 3, ал. 2 и по двата договора
е предвидено, че цената е за цялостно извършване на съответния вид работа,
включително цената на вложените материали, извършени работи и разходите за
труд, механизация, енергия, складиране и други подобни, както и непредвидените
разходи и печалба на изпълнителя.
В чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора
№ 464 от 22.12.2006 г. и в чл. 25, ал. 1, т. 3 от договора № 75 от 27.02.2009
г. е уговорено, че действието на договора се прекратява при настъпване на
обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа. В този случай
възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за извършената работа до
прекратяване на договора /ал. 2/.
Представен е Акт Образец 10 от
26.08.2009 г., издаден по чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството. Като причина за спирането
е посочена липсата на финансиране на обекта от страна на възложителя МРРБ. В
акта са описани изпълнените строителни и монтажни работи по одобрения проект,
както и доставените материали, инвентар, съоръжения и др., неупотребени в
строежа. В т. 4 са описани необходимите работи за осигуряване здравината,
пространствената устойчивост и консервирането на строежа, а именно: 4.1
Набиване стоманен шпунт от профил 26 до профил 2; 4.2 Стоманобетонова шапка над
шпунта от профил 41 до профил 2 и 4.3 Укрепване на ската от профил 41 до профил
2.
От ангажираните доказателства е
видно, че процесните отчети от № 9 до № 12, проформите фактури към тях, констативните
протоколи и количествените сметки са представени от ищеца на ответника през месец
ноември 2009 г.
С писмо от 22.12.2009 г., заведено
при ответника с вх. №
70-00-1288/27/22.12.2009 г., ищецът, като е посочил, че ответникът не е върнал
оригиналите на одобрените от МРРБ отчети и сметки – основание да замени
представените проформа фактури по отчети от № 5 до № 12 с фактури с ДДС, е
представил оригинални фактури, на стойност равна на отчетите и сметките, които
е приел за безусловно приети от възложителя, сред които са и процесните 4 бр.
фактури.
С писмо изх. №
70-00-2224/18.08.2010 г. на М.на Р.Р.и Б. са върнати неодобрени отчети по
процесните договори, сред които и тези от № 9 до № 12.
Представено е писмо от 10.09.2010
г. /лист 269, червен класьор и лист 617, син класьор/ на ищеца до ответника във
връзка с горепосоченото писмо на МРРБ изх. № 70-00-2224/18.08.2010 г., с което
са върнати оригинални екземпляри от надлежно оформени за разплащане Отчети от №
5 до № 13 включително, и е поискано, предвид липсата на посочено основание за
връщане, да се извърши незабавно разплащане по тях.
Не се спори, а същото е видно и от
приетите доказателства, че с писма с изх. № 70-00-2892/05.11.2010 г.
едностранно от страна на възложителя М.НА Р.Р.и Б. са прекратени процесните
договори, поради обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа.
От приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че по Отчет № 9 работата е „Набиване на стоманен
шпунт“ по договор № 75/27.02.2009 г.; по Отчет № 10 – „Бетонови и армировъчни
работи по опорен блок и стоманобетонова плоча“ по договор № 464/22.12.2006 г. и
„Набиване на стоманен шпунт и армировъчни и кофражни работи“ по договор № 75/27.02.2009
г.; по Отчет № 11 – „Бетони и армировъчни работи по опорен блок и
стоманобетонова плоча“ по договор № 464/22.12.2006 г. и „Набиване на стоманен
шпунт и армировъчни и кофражни работи по договор № 75/27.02.2009 г. и по Отчет
№ 12 – СМР съгласно заменителна таблица по заповед за изменение № 6 по договор
№ 464/22.12.2006 г., съгласно заповед на проектанта Заповед № 6/23.10.2009 г. В
окончателен доклад на строителния надзор за установяване състоянието на строежа
към 15.11.2010 г. е прието, че СМР са изпълнени съгласно изискванията на
проекта и действащата нормативни норми и са с добро качество, видно от
приложените към досието на обекта протоколи и декларации за съответствие;
протоколите и актовете, съставени по време на строителството са правилно съставени
и отразяват в достатъчна степен етапа на изпълнените СМР. На 22.02.2011 г. е
проведена работна среща с участието на представители за строител „Р.“ ООД,
проектант „Т.“ АД, строителен надзор „П.И.“ АД
и за възложителя МРРБ, координатор на проекта. Към протокола са
приложени 3 броя описи в табличен вид за „Изпълнено СМР по договор 646“, за
„Изпълнено СМР по договор 75“ и „Изпълнени непредвидени работи, оформени със
заповеди за изменение“. За цитираните описи представителите на всяка една от
институциите са се подписали, че всички количества са проверени и се считат за
документално доказани. В опис № 1 „Изпълнено СМР по договор 464“ са включени
СМР от отчети с номера № 10, 11 и 13 – технологичен насип от едър чакъл, насип
дребен чакъл, бетон М30, бетон М20, армировка, кофраж и подложен бетон под
опорен блок. В опис № 2 „Изпълнено СМР по договор 75“ са включени СМР по отчети
с номера № 9, 10, 11, 13 – технологичен насип от едър чакъл, бетон М30, кофраж,
стомана за плоча, набиване на атоманен шпунт. В „Изпълнени непредвидени работи,
оформени със заповеди за изменение“ са включени СМР по заповед за изменение № 6
от отчет № 12. Към описите надлежно са приложени подробните и обобщени
количествени сметки, към всеки от изброените по-горе отчети, подписани от
изпълнителя и строителния надзор. За обекта има издаден Акт 14 за приемане на
конструкцията от 12.08.2011 г., подписан от община Лом за възложител, от
строителния надзор и от проектант, в който надлежно са описани акт обр. 6, 7 и
12 за разглежданите видове СМР по отчети от № 9 до № 13. Заключението на
комисията при Акт 14 е, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в
съответствие с одобрения проект и носещата конструкция на строежа е в състояние
да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при
експлоатацията му всички постоянни, временни
и особени товари съгласно проекта и действащата нормативна уредба и
разрешава изпълнението на обекта. Има издаден и Констативен акт 15 за
установяване годността на строежа от 28.09.2011 г., който е представен от
община Лом. Заключението на комисията е: „приемаме, че строежът е изпълнен
съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, условията на договорите
за строителство и че наличната документация в достатъчна степен характеризира
изпълненото строителство“. Експертът е посетил обекта, към която дата същият се
ползва. Процесните отчети, подобно на отчет № 2, във връзка с който е извършено
плащане, съдържат описание по част, договорена сума, изпълнено за периода,
усвоено по договор и оставащо по договор. Сметка 2 към процесните отчети и
самите отчети са подписани от следните участници в инвестиционния процес – за
строител – Л. Х., за строителен надзор – инж. М. М.и инж. В. С. и за МРРБ – гл.
експерт Г.. Приложените към делото
количествено стойностни сметки към двата договора съдържат описание на СМР,
мярка, количество, единична цена, обща цена. Така приложеният образец се
съдържа във формата на отчетите използвани от „Р.“ ООД в частта изпълнено за
периода: количество, единична цена, стойност. Вещото лице посочва, че отчетите
съдържат необходимата информация за извършените СМР. Съгласно датите на подписване
на протоколи обр. 6, 7 и 12 за скрити работи, подписаните констативни протоколи
и количествени сметки към отделните отчети СМР по отчети с номера от № 9 до №
13 са изпълнени в периода от 16.09.2009 г. до 15.12.2009 г. СМР-та по отчетите от № 9 до № 13 отговарят
на изпълнените, съгласно Окончателния доклад на строителния надзор за
установяване състоянието на строежа към 15.11.2010 г. Актуваните СМР по
процесните отчети съответстват на изготвените количествени сметки към отчетите.
По договор № 464/22.12.2006 г. за отчети от № 9 до № 13 единичната цена за
изпълнените СМР е актуализирана с инфлационен индекс от 19,3 % за м. октомври
2008 г. спрямо м. март 2007 г., съгласно договорен механизъм за определянето,
съгласно писмо за инфлационен индекс. По договор № 75/27.02.2009 г. за
допълнителни видове СМР актуваната цена съответства на договорената по договор
и приложената КСС към договора. Вещото лице прави извод на база наличната
документация, че актуваните СМР в процесните отчети са действително извършени. Те
представляват основна и неразделна част от носещата конструкция на
брегоукрепителното съоръжение. При посещението си на място установява, че
обектът се ползва, съгласно предназначението си като брегоукрепително
съоръжение. Към момента за обекта няма издадено разрешение за ползване. Издаден
е акт обр. 15 за установяване годността на строежа. Формулярите на отчетните
документи за платените от МРРБ строително-монтажни работи и тези за неплатените
работи по пороцесните отчети са идентични. Актуваните СМР съответстват на
изпълнените съгласно Окончателния доклад на строителния надзор за установяване
състоянието на строежа към 15.11.2010 г. по т. 4 от Акт образец 10 от
26.08.2009 г. При изслушване на експертизата вещото лице допълва, че не е
установила намаляване по договор № 464 и отнасяне на суми към другия договор №
75. Инфлационният индекс е приложен само един път в периода 2008 г. – 2009 г.,
като след това не е използван друг и строителят не е индексирал стойността с
нов такъв.
От приетата тройна съдебно-техническа
експертиза се установява, че с подписването на акт № 10 от 26.08.2009 г.
строежът е спрял, но строителството е продължило, като обемите са сериозни. В
изпълнение на предписанията строителят е изпълнил задълженията си и е отразил
изработеното в отчетите №№ 9-13, придружени с проформа фактури. Изготвените по
време на строителството документи дават основание на вещите лица да приемат, че
актуваните СМР по отчети №№ 9-13 са действително извършени. Налице е подписан
Акт № 15, който съгласно ЗУТ удостоверява, че всички СМР са изпълнени съгласно
проектната документация. При извършения оглед установяват, че съоръжението се
ползва по предназначение. Посочват, че по време на изпълнението на възложеното
строителство са възникнали проблеми за реализацията му/ заливане на площадката
с канални води, изграждане на дренаж, разбиване на бетон под нивото на водата и
др., подробно отразени в Заповед № 6, която е подписано от всички участници в
строителния процес, включително и от представител на възложителя. Изпълненото
по нея строителство е отразено в Отчет № 12 и фактически това са непредвидени
по проект работи и със заменителната таблица са актувани вместо неизпълнени
авраийни СМР предвидени по договор № 464. Към момента на отчитането процесните
отчети съдържат всички атрибути на образеца на МРРБ. Към всеки един от отчетите
представените книжа съдържат пълната информация за вида и обема на извършените
работи. В обобщените количествени сметки към тях е отбелязано по кой от
процесните договори се отчитат извършените СМР. Периодът, през който са
извършени работите актувани по Отчети от № 9 до № 13 е от началото на септември
до 15.12.2009 г. Актуваните СМР по процесните отчети са съобразени с
предписанията по Акт № 10 от 26.08.2009 г.
От приетата допълнителна тройна
съдебно-техническа експертиза се установява, че актуваните видове СМР по
процесните отчети не могат да бъдат измерени на място, тъй като попадат в
категорията „скрити работи“ и подлежат на закриване. Цялата облицовка на
кейовата стена е изпълнена и въпросните СМР са под нея. Вещите лица правят
извод, че отчетените видове работи са действително изпълнени от „Р.“ ООД.
Посочват, че извършените и актувани видове работи в отчети с номера от 9 до 13
са само за осигуряване на здравината, пространствената устойчивост и
консервирането на строежа. Видовете работи актувани в отчет № 12 са възникнали
в процеса на изпълнение на предписанията по акт образец № 10 и са свързани с
проблеми възпрепятствали тяхното изпълнение. С изпълнението на видовете работи
след Акт образец 10 от 26.08.2009 г. е достигната проектната кота на бетонната
шапка, която не позволява заливането на обекта и е осигурена здравината,
пространствената устойчивост и консервирането на строежа, което е отразено в
Акт образец 11 от 11.04.2011 г. На работни срещи между всички заинтересовани
страни, провели се на 03.02.2011 г., 22.02.2011 г. и от 10.03.2011 г. са
уточнени всички количества СМР изпълнени до датата на прекратяване на двата
договора като „Всички количества са проверени и се считат за документално
доказани“. Вещите лица установяват, че уточнените и актувани СМР са напълно
идентични и тяхното количество представено от строителя в отчетите от № 9 до №
13 съответстват напълно на уточнените на работните срещи. По двата договора в
КСС има еднакви позиции, които са в резултат на наложилата се преработка на
проекта. При отчитането на такива позиции в актовете първо се усвояват тези по
договор № 464/2006 г. и след нулирането им се продължава по договор № 75/2009
г. Количествено-стойностната сметка към първия договора не е преработвана и
няма отпаднали позиции, които да се явяват по втория договор. Вещите лица
установяват, че няма видове работи като количества, актувани два пъти – веднъж
към договорите с възложителя МРРБ и втори път – към договора за изпълнение с
община Лом. Няма замяна и/или отпадане на позиции от договора от 2006 г. и
актуване към договора от 2009 г. с по-висока единична цена посочени като
„непредвидени“. Всички действително изпълнени непредвидени работи /по
предписания на проектанта в Таблица 3/ са отразени в Отчет № 12 и са актувани
чрез замяна по договора от 2006 г. По договора от 2009 г. няма актувани
непредвидени видове работи с по-високи единични цени.
От приетите основно и допълнително
заключение на съдебно-оценителска експертиза се установява, че инфлационният
индекс за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. е 7,2 %, а за периода от
01.01.2007 г. до 31.10.2008 г. е 19,8 %.
При така ангажираните
доказателства съдът намира за доказано по делото, че страните са били обвързани
от валидно сключени договори за строителството за извършване на СМР на обект
„Укрепване на брега на река Дунав в района на градската част на гр. Лом“, след
проведени процедури по реда на чл. 41 и сл. ЗОП /отм./. Действието на
договорите е спряно по причина на възложителя МРРБ, поради липса на финансиране
на обекта, като в Акт Образец 10 от 26.08.2009 г. е посочено изрично в т. 4 какви
са необходимите работи за осигуряване здравината, пространствената устойчивост
и консервирането на строежа, а именно: 4.1 Набиване стоманен шпунт от профил 26
до профил 2; 4.2 Стоманобетонова шапка над шпунта от профил 41 до профил 2 и
4.3 Укрепване на ската от профил 41 до профил 2.
От приетите по делото
съдебно-технически експертизи безспорно се доказа, че претендираните в
настоящото производство строително-монтажни работи по изготвените от ищеца
отчети от № 9 до № 12 са такива, които са във връзка със сключените договори и
са съобразени с предписанията по Акт Образец № 10 от 26.08.2009 г. Отчетите
съдържат необходимата информация за
извършените СМР, като видовете работи са за осигуряване на здравината,
пространствената устойчивост и консервирането на строежа. Следователно
отразените в процесните отчети работи са такива, които са в предметния обхват
на договорите и за които има дадени изрични предписания в акта, с който
строителството е спряно.
Предвид изложеното и ангажираните
по делото доказателства съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че извършените СМР са извън посочените в акт образец 10. За
извършване на същите не е необходимо и последващо допълнително изявление на
възложителя, доколкото представляват работи и разходи по смисъла на чл. 3, ал.
2 от договорите, включително и тези, описани в Отчет № 12, за които се установи
от единичната, тройната и допълнителната съдебно-техническа експертизи, че са
възникнали в процеса на изпълнение на предписанията по акта от 26.08.2009 г. В практиката
на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 82
от 19.07.2011 г. по т.д. № 658/2010 г. на ВКС, І Т.О., решение № 131 от
21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. на ВКС, І Т.О. и решение № 95 от
26.06.2017 г. по т.д. № 60211/2016 г. на ВКС, ІІІ Г.О., се приема, че не се
касае за изменение на постигнатото съгласие по договора за обществена поръчка,
в случаите, в които в хода на изпълнението се установи необходимост от
извършване на допълнителни работи с оглед на качеството, сроковете и прочие за
дейности с обслужващо предназначение. В цитираната практика е възприето, че
недопустимо изменение на договор, сключен по реда на ЗОП /отм./, ще е налице
тогава, когато се постигне воля за изменение на самите параметри на
обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за
приключила с одобряване на кандидата за изпълнението й. В разглеждания случай
претендираните и описани в отчетите от № 9 до № 12 СМР са такива, които са в
изпълнение на възложеното на ищеца осигуряване здравината, пространствената
устойчивост и консервираното на процесния строеж. Ето защо възнаграждението за
тях се дължи на основание сключените между страните договори. Това е предвидено
и изрично в чл. 24, ал. 2 от договора № 464 от 22.12.2006 г. и в чл. 25, ал. 2 от
договора № 75 от 27.02.2009 г., че когато договорът е прекратен поради
обективна невъзможност за изпълнение, како е в конкретния случай, възложителят
дължи на изпълнителя възнаграждение за извършената работа до прекратяване на
договора.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение,
освен постигане на съгласие за сключване на договора за изработка, следва да
бъде установено, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа,
както и че тя е приета от възложителя. Съобразно чл. 264 ЗЗД, приложим и към договорите за
изработка, сключени по реда на ЗОП /отм./, поръчващият е длъжен да приеме
извършената, съгласно договора работа.
Съдът намира за доказано от
приетите писмени доказателства и обсъдените по-горе съдебно-технически
експертиза, че възложената работа, намерила отражение в изготвените от ищеца
отчети от № 9 до № 12 и сметките към тях са действително и реално изпълнени.
Това се установява и от отразеното в окончателния доклад на строителния надзор
за установяване състоянието на строежа към 15.11.2010 г. и е констатирано и на
проведените работни срещи на 03.02.2011 г., 22.02.2011 г. и 10.03.2011 г. в
присъствието на представител и на ответника.
Ето защо неоснователни са възраженията
на ответника, че не е ясно по кой договор е извършена работата, че оспорените и
неприети отчети не са подписани от директора и че не са одобрени от ресорния
заместник-министър и че вземанията по процесните отчети не са надлежно
оформени. Доказаното изпълнение на възложените и предвидени в акта за спиране
на строителството строително-монтажни работи и тяхното приемане, което е
констатирано с последващите издадени актове така, както са предвидени в ЗУТ, е
основание изпълнителят да претендира възнаграждение, въпреки липсата на
подписани отчети и сметки от страна на възложителя. Съгласно константна
практика на Върховния касационен съд, застъпена в решение № 65 от 24.04.2012 г.
по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 34 от 22.02.2010 г. по т.д. №
588/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 13382010
г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, установяването на
изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени
средства – чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени
СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа
експертиза, гласни доказателства. Сред основните задължения на възложителя по
договор за изработка е да приеме извършената съгласно договора работа, като при
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се открият по-късно. При
липса на такива възражения, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се
счита приета. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие –
реалното получаване на фактическата власт на изработеното, така и правно
действие – одобрение на изработените, т.е. признание, че то действително
съответства на възложеното с договора. Приемането на извършената работа по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил
изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и
когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. В решение № 250 от
11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по чл. 290 ГПК, е прието, че няма основание за обвързването на заплащането на
възнаграждението за извършената работа от допълнителни факти, които не са
елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, който
включва само извършване на договорената работа и нейното приемане. В
разглеждания случай работата е извършена в периода от 16.09.2009 г. до
15.12.2009 г., което впоследствие е констатирано с окончателния доклад на
строителния надзор за установяване състоянието на строежа към 15.11.2010 г.
Предвид доказаното изпълнение от
строителя, то в тежест на възложителя е възникнало насрещното задължение по чл.
266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното между страните възнаграждение за
изработеното.
Относно размера на претенцията
съдът кредитира заключенията на вещите лица, че претендираните работи са по
цени, предвидени в договора и че приложеният инфлационен индекс от 19,3 %
отговаря на договорките между страните. Ето защо ответникът дължи сумите така,
както са посочени в издадените от ищеца фактури, а именно: по Отчет № 9 и фактура №
**********/22.12.2009 г. сумата 192 818,46 лева с ДДС; по Отчет № 10 и фактура
№ **********/22.12.2009 г. сумата 189 395,63 лева с ДДС; по Отчет № 11 и фактура
№ **********/22.12.2009 г. сумата 253 856,51 лева с ДДС и по Отчет № 12 и фактура
№ **********/22.12.2009 г. сумата 626 910,78 лева с ДДС.
При направения извод за основателност
на претенцията, заявена с исковата молба, съдът дължи произнасяне по
своевременно заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
погасяване вземането по давност.
Към вземанията за възнаграждение
по договор за строителство е приложима общата петгодишна давност, предвидена в
чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало /ал. 2, чл. 114 ЗЗД/. В чл. 4 от процесните договори по почти
идентичен начин е уговорено, че възложителят заплаща по банков път на
изпълнителя изпълнените строително-монтажни работи в срок от 10 работни дни
след представяне на отчет за действително извършените разходи за изпълнение на
СМР по образец на МРРБ, сметка за изплащане на СМР по образец от МРРБ и
оригинална фактура, на стойност равна на стойността на отчета/сметката.
Следователно страните са уговорили при какви условия – след представяне на
опреден набор от документи и изтичане на определен срок, вземането на ищеца ще
бъде изискуемо. С чл. 4 страните са се съгласили кога вземането става
изискуемо, поради което не е необходима покана в хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай последните
от описаните в чл. 4 документи – оригинални фактури са предоставени на
ответника с писмо от 22.12.2009 г., въпреки че същите не са приети, което е
видно от писмо на ответника от 18.08.2010 г. При съобразяване предвидения в чл.
4 от договорите сроко , че
плащането се дължи от МРРБ в срок от 10 работни дни след представянето на
оригиналните фактури, което е станало на 22.12.2009 г., то по процесните 4 бр.
фактури вземането е станало изискуемо след 12.01.2010 г. Исковата молба е
заведена в съда на 08.12.2014 г., което е преди изтичане на предвидения в
закона петгодишен даностен срок.
Дори да се възприеме довода на
ответника, че давността по отношение на процесните вземания е започнала да тече
от датата, на която са извършени, в който случай исковата молба ще е подадена
след изтичане на петгодишния давностен срок, то са налице данни по делото за
осъществени факти, при които давността следва да се счита прекъсната. В чл.
116, б. „а“ ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. Видно от протокол от работна среща от 22.02.2011 г., проведена
в присъствието на възложителя МРРБ, строителен надзор, проектант и строител „Р.“
ООД, че след направен преглед страните са констатирали, че по таблици № 1
„Изпълнено СМР по Договор № 464“; № 2 „Изпълнено СМР по Договор № 75“ и № 3
„Изпълнени непредвидени видове работи, оформени със заповеди за изменение“
всички количества са проверени и се считат за документално доказани. При
кредитиране на приетите по делото единична и тройна съдебно-техническа
експертиза се установява, че опис № 1 „Изпълнено СМР по договор 464“ са
включени СМР от отчети с номера № 10, 11 и 13 – технологичен насип от едър
чакъл, насип дребен чакъл, бетон М30, бетон М20, армировка, кофраж и подложен
бетон под опорен блок. В опис № 2 „Изпълнено СМР по договор 75“ са включени СМР
по отчети с номера № 9, 10, 11, 13 – технологичен насип от едър чакъл, бетон
М30, кофраж, стомана за плоча, набиване на атоманен шпунт. В „Изпълнени
непредвидени работи, оформени със заповеди за изменение“ са включени СМР по
заповед за изменение № 6 от отчет № 12. Следователно ответникът, чрез свой
представител изрично е признал дължимостта на сумите по процесните отчети, като
е приел, че всички количества са проверени и са документално доказани. На
основание чл. 117 ЗЗД от посочената дата 22.02.2011 г. е започнала да тече нова
давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба.
При изложените мотиви съдът намира
претенцията по главния иск за основателна за пълния предявен размер, поради
което следва да се уважи. Основателно е искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху главницата в общ размер на 1 262 981,38 лева,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
2/ По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
С оглед основателността на главния иск и предвид
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на
възнагражденията по процесните фактури преди датата на началния период, за
който се претендира обезщетението за забава, искът се явява основателен за
целия заявен период от 06.12.2011 г. до 05.12.2014 г. и за претендирания общ
размер от 387 396,97 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на
електронен калкулатор.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
От негова страна са извършени разноски в размер на 66 015,13 лева за
държавна такса, 850 лева за депозити за вещи лица и 60 000 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение. Не се дължи присъждане на разноските за държавна
такса по отношение на иска по издадена фактура № **********/10.09.2010 г., тъй като същият с
протоколно определение от 11.07.2016 г. не е приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство. Съдът намира за основателно заявеното в процеса от
ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, за който извод настоящият съдебен състав съобрази фактическата
и правна сложност на делото, това, че по четирите фактури предмет на доказване са
едни и същи релевантни факти, извършените по делото процесуални действия, както
и какъв е размерът на дължимия хонорар по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, който е 33 640,54 лева с ДДС. При съобразяване изложеното,
претендираното възнаграждение следва да се намали до сумата от 40 000 лева.
Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
106 865,13 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД М.на Р.Р.Б.,
с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „Р.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в общ размер на 1 262 981,38
лева /един милион двеста шестдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и един
лева и тридесет и осем стотинки/ с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор №
464/22.12.2006 г. и по договор № 75/27.02.2009 г., по Отчет № 9, по който е
издадена фактура № **********/22.12.2009 г. на
стойност 192 818,46 лева с ДДС; по Отчет № 10, по който е издадена
фактура № **********/22.12.2009 г. на обща стойност 189 395,63 лева с ДДС;
по Отчет № 11, по който е издадена фактура № **********/22.12.2009 г. на обща
стойност 253 856,51 лева с ДДС и по Отчет № 12, по който е издадена
фактура № **********/22.12.2009 г. на обща стойност 626 910,78 лева с ДДС, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 08.12.2014 г. до
окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в общ
размер на 387 396,97 лева /триста
осемдесет и седем хиляди триста деветдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за забава върху главниците по фактура № **********/22.12.2009 г.,
фактура № **********/22.12.2009 г., фактура № **********/22.12.2009 г. и
фактура № **********/22.12.2009 г. на обща стойност 1 262 981,38
лева, за периода от 06.12.2011 г. до 05.12.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Р.Р.Б., с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „Р.“ ООД, с ЕИК:********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата 106 865,13 лева /сто и шест
хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима сума за разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: