Р Е Ш Е Н И Е
№ 260396, 17.03.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив VІ граждански състав
на двадесет и втори
февруари две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Пенка
Георгиева ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 35 по описа за 2021 година
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
Т.Д.Ж. и Ж.С.Ж. против Решение № 1557/06.05.2020г., пост. по гр.д.№
2148/2019, ПРС, в частта, в която е признато за установено, на осн чл. 422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Марж трейд”ООД,
против жалбоподателите за сумите: 1692,20лв. дължима главница по договора за кредит
№88/14.10.2014г.; 226,94 лв. договорна лихва по кредита дължима за периода от
14.03.2015г. – 14.10.2015г.; 415,81 лв. дължима законна лихва върху главницата по
кредита за времето от 14.01.2015г. до 14.06.2017г.; 852,94 лв. остатък от възнаграждение
по договор за гаранция 035/14.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.08.2017г. до окончателното
заплащане, относно което е издадена заповед за изпълнение № 9387 от 05.10.2017г.
по ч.гр.д.№13284/2017г. на Пловдивския районен съд, като са присъдени и разноски.
Подадена е и частна жалба от
същите жалбоподатели против Определение от
11.08.2020г., пост. по същото дело, с което е оставено без уважение искането им
за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбоподателите поддържат, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че съдът неправилно
е преценил събраните поделото доказателства. Поддържат, че договорът може страните
е нищожен, поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване
на добрите нрави. Налице били множество нищожни клаузи , без които договорът не
би могъл да произведе действието си. Конкретно
посочва, че са нищожни клаузите за ГПР и ГЛП. Молят съдебното решение да бъде отменено
в вместо това да бъде постановено ново такова, с което се отхвърлят исковете. В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност
и незоконсъобразност на постановеното определение. Претендира се изменение на решението
в частта за разноските съобразно направените изчисления.
Въззиваемата страна „Марж трейд” ООД оспорва жалбата, като счита
че същата не отговаря на минималните изисквания за съдържание. Липсвали
пороците , които сочат жалбоподателите, като по този начин не може да се
очертае кръга, обхвата и предмета на обжалването. Моли за отхвърляне на жалбата
и потвърждаване на постановеното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани
лица – ответници по делото, останали недоволни от обжалваната част на съдебното решение, с което са уважени
предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта
в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателите са
ответници в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с обективно кумулативно съединени искове, като в частта, в която са отхвърлени част от
исковете решението не е обжалвано. Жали в частта, в която са разгледани и уважени
исковете за заплащане на дължими главници и лихви то два договора, за които
суми е издадена заповед за изпълнение.
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил,
че между страните е сключен процесния договор с предмет предоставяне на заем от
2000лв., която сума е следвало да бъде върната на 12 равни месечни погасителни
вноски, че заемната сума е усвоена. Че договорения ОЛП и ГПР не противоречат на
закона. Приел е за установено, че плащанията са преустановени, поради което са
дължими както сумите по главницата и договорната лихва, така и мораторната
лихва, както и възнаграждение по договор за гаранция, както и неустойка по
него. Позовал се е на свободата на договаряне, и че клаузите в двата договора
не противоречат на императивни норми.
Настоящата инстанция намира
от фактическа страна за установено следното :
С договор за потребителски
кредит № 88/14.10.2014г. Рива кредит ООД предоставя на Т. и Ж. Ж. кредит в
размер на 2000лв., който следва да бъде върнат на 12 месечни погасителни
вноски, при ГПР от 49,65% и ГЛП – 41%. В договора е уговорено, че
кредитополучателите следва да обезпечат задължението си като: - издадат всеки от тях запис на заповед за
сумата от по 2471,40лв. /чл.15,1/, - в 3 дневен срок осигурят двама поръчителя,
всеки от които да се осигурява на не по-малко от 1500лв. месечен доход и да
няма необслужени кредитни задължения или да сключи договор за гарантиране на
задължението с дружество гарант / чл.15,2/. В чл.16,2 е уговорено, че при
забава на 2 или повече вноски кредитът става предсрочтно изискуем в пълния му размер,
без да е необходимо допълнително уведомяване за това.
Представен е и Договор №
35/14.10.2014г. между страните по делото и „Марж трейд“ ООД с предмет
обезпечаване пред кредитора на точното изпълнение на задълженията на
кредитополучателите по горепосочения договор за кредит, срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 12 месечни вноски по 99,66лв.
Представени са и
уведомления от кредитора до кредитополучателите за забава в плащанията, като
същите не са връчени.
Видно от приложеното
уведомление и платежно нареждане кредиторът „Рива кредит“ ООД е уведомил
поръчителя “ Марж трейд“ ООД за забава
на кредитополучателите и е поискал плащане на неплатена главница от 1692,20лв.,
договорна лихва за периода 14.03.15-14.10.15г. в размер на 226,94лв., законна
лихва за периода 14.01.2015-14.06.2017 - 415,81лв.
При тези доказателства по
делото, съдът намира, че не се доказва дължимост на претендираните суми.
Направени са възражения за нищожност на договорите за кредит и предоставяне на
поръчителство, като съдът не е обвързан само от възраженията на ответника,
предвид факта, че нормите, уреждащи действителността на потребителските
договори са от императивен характер и за тях съдът следи служебно във всяко
положение на делото. Ето защо следва да се извърши проверка на основанията за недействителност
и на двата договора с оглед критериите на чл.22 от ЗПК.
Съдът намира, че договорът
за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.19,ал.2 от ЗПК. Легалната дефиниция на понятието общ разход
по кредита за потребителя е дадено в § 1,т.1 от ДР на ЗПК, като това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. В настоящия случай е уговорено в
процесния договор за кредит задължение за кредитополучателите да обезпечат задължението
си като : - издадат всеки от тях запис на
заповед; - в 3 дневен срок осигурят двама поръчителя, всеки от които да се осигурява
на не по-малко от 1500лв. месечен доход и да няма необслужени кредитни задължения
или да сключи договор за гарантиране на задължението с дружество гарант / чл.15,2/.
В изпълнение на това задължение е сключен и тристранен договор между „Рива
кредит“ ООД, Ж.Ж. и Т. Ж. и „Марж трейд“
ООД, по силата на който дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на кредитополучателите
към кредитора срещу възнаграждение от по 99,66лв. месечно. Този разход по
съществото си съставлява допълнителен разход по кредита, т.к. в противен случай
договор за кредит не би бил сключен. Доколкото посоченият в договора за кредит
ГПР е в размер на 49,65%, то при включване на този разход за възнаграждение,
попадащ в понятието „ други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит“, би
надхвърлило значително нормативно определения максимум на ГПК. Само това
основание е достатъчно договорът за
кредит да бъде обявен за недействителен.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено,
че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
По делото не са ангажирани
доказателства какъв е размерът на невърнатата главница, респ. какви са
извършените погашения. От една страна липсват доказателства относно извършените
плащания по договора за кредит. Изпратеното писмо от кредитора до поръчителя не
съставлява годно доказателство за размера на дълга. От друга страна,
извършените плащания би следвало да се отнесат единствено до погасяване на
главницата, а видно от писмото на кредитора, той е отнасял плащанията и към
погасяване на други задължения – напр.
договорни лихви.
Ето защо съдът намира, че
предявеният иск в частта относно претенциите за договорна и законна лихва се
явява неоснователен, а по отношение претенцията за връщане на заплатената
главница- недоказан.
По отношение претенциите за
заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, намира следното
: Съгл. чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение. Следователно, след като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя
не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Така сключеният тристранен
договор се явява лишен от предмет, т.к. няма какво да обезпечава. Поради
липсата на задължение за обезпечаване, то не възниква и задължение за заплащане
на възнаграждение. В случая няма насрещни задължения на страните. В този смисъл
претенцията за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Първоинстанционното решение, като постановено в противния смисъл, се
явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отхвърлено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата
страна следва а бъде осъдена да заплати на жалбоподателя следните суми –
480лв., на Т.Ж., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, а
на Ж.Ж. – 480лв., заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените
списъци с разноски.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1557/06.05.2020г., пост. по гр.д.№ 2148/2019, ПРС, в следните
части :
ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Марж трейд”ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Порто Лагос №
47, ет.5 против Ж.С.Ж. ЕГН ********** и Т.Д.Ж. ЕГН **********, двамата с адрес ***
за сумите: 1692,20лв. /хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 20 ст./ дължима
главница по договора за кредит №88/14.10.2014г.; 226,94лв. /двеста двадесет и шест
лева и 94ст./ договорна лихва по кредита дължима за периода от 14.03.2015г. –
14.10.2015г.; 415,81 лв. / четиристотин и петнадесет лева и 81 ст./ дължима законна
лихва върху главницата по кредита за времето от 14.01.2015г. до 14.06.2017г.;
852,94 лв. остатък от възнаграждение по договор за гаранция 035/14.10.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2017г. до окончателното заплащане, относно
което е издадена заповед за изпълнение № 9387 от 05.10.2017г. по ч.гр.д.№13284/2017г.
на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Ж.С.Ж. и Т.Д.Ж.
да заплатят на „Марж трейд”ООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1281,09 лв. /хиляда
двеста осемдесет и един лева и 9ст./, представляваща деловодни разноски в исковото
производство, както и 805,49 лв./осемстотин
и пет лева и 45 ст./ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
13284/2017г. на Пловдивския районен съд.
като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Марж трейд”ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Порто Лагос №
47, ет.5, против Ж.С.Ж. ЕГН ********** и
Т.Д.Ж. ЕГН **********, двамата с адрес ***, иск за признаване за установено на осн
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането
на ищеца против ответниците за сумите: 1692,20лв. /хиляда шестстотин деветдесет
и два лева и 20 ст./ дължима главница по договора за кредит №88/14.10.2014г.;
226,94лв. /двеста двадесет и шест лева и 94ст./ договорна лихва по кредита дължима
за периода от 14.03.2015г. – 14.10.2015г.; 415,81 лв. / четиристотин и петнадесет
лева и 81 ст./ дължима законна лихва върху главницата по кредита за времето от
14.01.2015г. до 14.06.2017г.; 852,94 лв. остатък от възнаграждение по договор за
гаранция 035/14.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2017г. до окончателното заплащане, относно
което е издадена заповед за изпълнение № 9387 от 05.10.2017г. по ч.гр.д.№13284/2017г.
на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Марж трейд”ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Порто Лагос №
47, ет.5, да заплати на Ж.С.Ж. ЕГН ********** и на Т.Д.Ж.
ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумите от по 480лв. на всеки от тях, заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :