Решение по дело №4996/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 2
Дата: 2 януари 2018 г. (в сила от 23 януари 2018 г.)
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20174520104996
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Русе, 02.01.2018 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично заседание на 13 декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                  Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 4996 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

 Производството е за делба на наследствен недвижим имот и се намира във фазата по допускането й.

          Ищцата М.П.П. твърди, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот, останал им в наследство от техните родители Д.М.Г. и П.М.Г.: апартамент с площ 53.66 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.626.1.1, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 63427.2.626, с адрес на имота гр.Р., ул.“О.П.“6, ет.1, ап.1, при съседи: на етажа-няма, под обекта: 63427.2.626.1.11 и 63427.2.626.1.9, над обекта: 63427.2.626.1.2 и 63427.2.626.1.3, ведно с прилежащи части Таван № 1, Изба № 1 и 5.97 % ид.части от общите части на сградата. Въпреки, че ищцата  поканила ответницата да уредят доброволно отношенията си, последната не се отзовала на нотариалната покана. Поради това претендира съсобственият имот да се допусне до делба при равни права между двете съделителки.

          Ответницата Т.П.Б. оспорва иска за делба. Твърди, че имотът е изцяло нейна собственост, придобит по давностно владение, продължило несмущаващо и непрекъснато от смъртта на наследодателя П.Г. на 06.09.2003 г. до 06.09.2013 г. Заявява, че ищцата е напуснала имота от 1971 г. и единствено ответницата полагала грижи и стопанисвала жилището. С нотариална покана тя уведомила ищцата, че искът за делба на имота е неоснователен поради придобиването му давност от нея.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          Ищцата и ответницата са сестри и законни наследници на родителите си Д.М.Г., б.ж. на гр.Р., починала на 17.11.1982 г. и П.М.Г., б.ж. на гр.Р., починал на 06.09.2003 г., видно от приложените Удостоверения за наследници с изх.№№ 2-3123 и 2-3124/14.06.2017 г.

          С нот.акт № 103, т.II, н.д.№ 810/30.03.1981 г. по описа на РН, наследодателите на страните са признати за собственици на жилище - апартамент № 1, намиращ се в жилищна сграда в гр.Р., по ул.“О.П.“6, в съсобствено място на кооператорите, цялото от 292 кв.м., съставляващо парцел пл.№ 10 по плана на гр.Русе, на мецанина ниво 2,25 м., състоящо се от две стаи, клозет, антре, със застроена площ 53.66 кв.м. при граници: на юг-вътрешен двор, от запад-сграда на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, от север-магазин и стълбище и от изток-стая № 2а, заедно с таванско помещение № 1 при граници: на юг-коридор и таванско помещение № 8, на запад-сграда на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, на север-улица „О.П.“ и на изток-общ клозет, заедно с избено помещение № 1 на първи етаж-ниво на магазините, при граници: на юг-вътрешен двор, на запад-сграда на на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, на север-магазини и на изток-помещение за колички и коридор, заедно с 5.97 ид.части от общите части на сградата и 7/292 ид.части от дворното място и от магазин, намиращ се в същата сграда, западно от входа.

Съгласно Схема № 15-295790/23.06.2017 г. на самостоятелен обект в сграда, изд. от СГКК-Русе, имотът е с идентификатор 63427.2.626.1.1 в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.626, с адрес: гр.Русе, ул.“О.П.“6, ет.1, ап.1, с предназначение – жилище, апартамент, с площ 53.66 кв.м., при съседи: на етажа-няма, под обекта: 63427.2.626.1.11 и 63427.2.626.1.9, над обекта: 63427.2.626.1.2 и 63427.2.626.1.3, с прилежащи части: Таван № 1, Изба № 1 и 5.97 % ид.части от общите части на сградата.

Ищцата представя 2 бр. покани за пощенски запис съответно за 256.65 лв. и 500 лв. от 04.09.2007 г. и 02.12.2011 г. В първата покана като основание за превода е посочено „от 01.06.2006 г. до 01.08.2007 г. вкл.“, а на втората покана липсва съобщение до подателя.

Ищцата представя приходни квитанции, установяващи, че от 2003 г. до 2017 г. включително е заплащала данъка и таксата битови отпадъци върху притежаваната от нея ½ ид.част от наследствения имот.

Видно от титула за собственост на наследодателите на страните, както и от представените от ответницата 2 бр.договори за наем от 2005 и 2013 г., същите притежават и 5.97 % ид.части от магазин от 30 кв.м. на същия адрес.

В качеството на свидетел по делото е разпитан съпругът на ищцата Б.П., който потвърждава твърденията на съпругата си, че след смъртта на баща си тя е идвала няколко пъти в гр.Р. и повечето пъти е преспивала в наследствения апартамент. Последно ищцата и дъщеря й идвали през 2011 г. Преди около 3-4 години между сестрите е имало разговор за замяна на ид.част на ищцата от апартамента с ид.част на ответницата от зем.земя по морето, но до съгласие не се стигнало. Между страните е имало уговорка ответницата да заплаща наем на ищцата за ползването на наследствената й част от делбения имот, който в годините се плащал нередовно, поради това, че около 2010-2013 г. е правен покривът на кооперацията.

Свид.Г.Т. – бивша колежка на ищцата, изнася данни, че по изявления на М.П., същата си е идвала в наследствения апартамент преди 5-6 години и с дъщеря си спали в него, както и че сестра й й плаща наем за жилището с пощенски запис, но нередовно.

Свидетелите на ответницата – Я.И., С.Ж. и С.Ф. потвърждават безспорния факт, че след смъртта на бащата на страните в спорното жилище живеят Т.Б. и съпругът й. Ищцата не са я виждали от смъртта на баща й, като последните двама свидетели ако сега я видят няма да я разпознаят. Свид.И., която е и домоуправител на блока заявява, че ответницата поне два пъти й е искала справка за целогодишните приходи от общия магазин, защото заделя от тези пари за сестра си. Средства от наема не са изплащани, когато са правени общи придобивки за етажната собственост – поставяне на входна ПВЦ врата и домофонна система, както и при ремонтите на покрива. Тримата свидетели обаче не знаят дали някой е оспорвал собствеността на Т.Б. върху апартамента, нито дали тя го третира изцяло като свой.          

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

След смъртта си наследодателят П.М.Г. е оставил като свои законни наследници двете си дъщери и страни по спора – Т.Б. и М.П.. Съгласно чл.5 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части от неговото имущество. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че наследодателят и неговата съпруга по време на брака си са придобили недвижимия имот, описан по горе, находящ се в гр.Р. Съобразно разпоредбата на чл.19 от СК /отм./ 1/2 ид.част от имота принадлежи на съпруга, а останалата 1/2 ид.ч., останала от съпругата, се дели поравно между него и двете им дъщери, като последните притежават по 1/6 ид.част, а П.Г. – 4/6 ид.части. След смъртта и на наследодателя на съделителките през 2003 г. неговите ид.части се делят поравно между двете сестри, така че всяка от тях притежава 1/2 ид.част от жилищния имот, предмет на делбата.

Ответницата, в отговора на исковата молба, прави възражение за придобиване на ид.част на сестра си по давностно владение, продължило от 2003 г. до 2013 г.

Съгласно съдебната практика, придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот по смисъла на чл.79 от ЗС може да стане само когато сънаследникът промени държането на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници, т.е. да отрича правото на останалите сънаследници (съсобственици), като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. Не е достатъчно един от сънаследниците да се ползва сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако се опитат да я упражняват върху вещта, ще бъдат отблъснати /като не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя/. С участието в ползите и тежестите на общата вещ, съгласно чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик упражнява владелческите си действия.

          В случая е безспорно установено, а и се признава от ищцата, че само ответницата живее в наследствения апартамент, тъй като сестра й със семейството си живеят повече от 30 години в гр.С. Ангажираните от Т.Б. гласни доказателства, обаче, не доказват, че тя владее наследствената част на ищцата за себе си и че това променено отношение към собствеността е достигнало до М.П.. Напротив, последната е участвала в ползите и тежестите на общия имот, заплащайки всяка година припадащия й се данък сгради, както и ремонтните дейности и подобрения в етажната собственост. Освен това, в процесния период от десет години ищцата е отсядала 3-4 пъти в наследствения апартамент, като сестра й нито веднъж не е демонстрирала воля за своене на целия имот като свой. Представените покани за пощенски записи не доказват по несъмнен начин, че изпратените на два пъти суми от ответницата представляват месечен наем за ползване на съсобствената идеална част от апартамента, като сумата, посочена в поканата от 04.09.2007 г., по-скоро съответства на припадащата се на ищцата ид.част от магазина, в който двете общо притежават 5.97 % идеални части. Дори да се приеме, че е липсвала уговорка между сестрите за заплащане на наем за ползването на наследствената част на ищцата от страна на ответницата, този факт сам по себе си не води на извода, че последната владее целия имот за себе си и против волята на сестра си. В съдебно заседание ответницата прави изявление, че много пъти са предлагали на ищцата да се споразумеят, като й наплатят частта от апартамента. Последният път, когато М.П. трябвало да потвърди уговорката за замяната на нейната част от жилището със земи на морето, е било м.юли 2014 г. Следователно, самата ответница отрича да е имала намерение за владение на целия имот като свой.    

Следователно възражението за придобиване на делбения имот по давност от страна на ответницата следва да се остави без уважение като недоказано и недвижимият имот да се допусне до делба между двете съделителки при равни права.

          Мотивиран така, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

          ДОПУСКА до съдебна делба между М.П.П., ЕГН ********** и Т.П.Б., ЕГН **********, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1, намиращ се в жилищна сграда в гр.Р., по ул.“О.П.“6, в съсобствено място на кооператорите, цялото от 292 кв.м., съставляващо парцел пл.№ 10 по плана на гр.Русе, на мецанина ниво 2,25 м., състоящо се от две стаи, клозет, антре, със застроена площ 53.66 кв.м. при граници: на юг-вътрешен двор, от запад-сграда на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, от север-магазин и стълбище и от изток-стая № 2а, заедно с таванско помещение № 1 при граници: на юг-коридор и таванско помещение № 8, на запад-сграда на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, на север-улица „О.П.“ и на изток-общ клозет, заедно с избено помещение № 1 на първи етаж-ниво на магазините, при граници: на юг-вътрешен двор, на запад-сграда на на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, на север-магазини и на изток-помещение за колички и коридор, заедно с 5.97 ид.части от общите части на сградата и 7/292 ид.части от дворното място и от магазин, намиращ се в същата сграда, западно от входа, а съгласно Схема № 15-295790/23.06.2017 г. на самостоятелен обект в сграда, изд. от СГКК-Русе, имотът е с идентификатор 63427.2.626.1.1 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.626, с адрес: гр.Русе, ул.“О.П.“6, ет.1, ап.1, с предназначение – жилище, апартамент, с площ 53.66 кв.м., при съседи: на етажа-няма, под обекта: 63427.2.626.1.11 и 63427.2.626.1.9, над обекта: 63427.2.626.1.2 и 63427.2.626.1.3, с прилежащи части: Таван № 1, Изба № 1 и 5.97 % ид.части от общите части на сградата, при равни права: по ½ идеална част за М.П.П. и ½ идеална част за Т.П.Б.,.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

         

         

                                                                           Районен съдия: