№ 3991
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20221110210669 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
при участието на секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД №
10669 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. Г. срещу Наказателно постановление Наказателно
постановление № 22-4332-012959/12.07.2022 г., издадено от Началник група към СДВР,
Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на Б. П. Г.,ЕГН-********** са наложени
адм.наказания, както следва: по т.1-глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал.4, т. 7
от ЗДП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; по т.2- глоба в размер на 50 лева, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и по т. 3-Глоба в
размер на 150 лева, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 50, ал. 2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
жалбата си моли за отмяна на НП с довод за неправилно изложена в АУАН и в НП
фактическа обстановка.Описва различна фактическа обстановка от изложената в
санкционния акт. Наведени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в
издаденото НП.
Въззиваемата страна –, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по наведените възражения в същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.06.2022 г., около 16:25часа в гр. София, по ул.“Ф.Аврамов“ с посока на
1
движение от ул.„Ал.Паскалев“ към ул.„Детска мечта“ ж-лят Б. П. Г. управлявал лек
автомобил марка Фолксваген“ с рег. № ******* собственост на Петэр Г., без поставен
обезопасителен колан, при наличие на такова оборудване в автомобила и изпълзвал мобилен
телефон по време на движението без устройство, което да освобождава ръцете му. При
управлението на МПС-то на кръстовището с ул“Самара“, отбелязано с пътни знаци Б 3 и Т
13, водъчът продължил движението направо по ул“Детска мечта“ като отнел предимството
на движещите се МПС по ул“Самара“ и правещи ляв завой по ул“Ф.Аврамов“. На
посоченото място бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР, при която било
констатирано и извършването на нарушения на ЗДП. На място бил съставен АУАН от акт.А.
С. на жалбоподателя за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, чл. 104а от ЗДП и на чл. 50, ал.
2 от ЗДП.
АУАН бил предявен и връчен лично на жалбоподоталя на датата на неговото
съставяне, който го подписал без възражения.Такива били подадени впоследствие.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на акт. А. С., на св. Р.Б.; Заповед №
513з-1802/2019г.; Заповед № 8121з-13180 и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи; удостоверение за заемане на длъжността Началник Група
към СДВР, ОПП-СДВР; Справка-картон на водача и др., които съдът възприе изцяло, като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът изгради представа за фактическата обстановка от показанията на акт.
Ил.Иванов и на св. Р.Б., които в качеството си на мл. Автоконтрольори при ОПП-СДВР са
извършили проверка на жалбоподателя след като са възприели поведението му и действията
по време на управлението на лекия автомобил. Те последователно и ясно описват
управляването на лекия автомобил, използването на мобелен телефон без устройство, което
да освобождава ръцете, неизползването на предпазен колан, както и неспазването на
правилата за предимство. Съдът прие като правдиви показанията на посочените свидетели,
които са очевидци, като ги намери за последователни, логични инезаинтересовани.
Съдът констатира, че събраните писмени и гласни доказателства са
непротиворечиви и ги кредитира изцяло.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в
подкрепа на твърденията, изнесени в жалбата, поради което съдът възприема последните
като непотвърдени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от оправомощени длъжностни лица,
в кръга на компетенциите им, съгласно приложените по делото Заповеди на Министъра на
вътрешните работи.
Относно нарушението по т.1:
При извършената проверка съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване
на НП не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на акта и на НП е налице ясно словесно описание на вмененото за
осъществено на ж-ля при съответната му правна квалификация. При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят Й. М. АНТ. е осъществил от
2
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като
изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на ал. 2. За неспазването на това
задължение законодателят в нормата на чл. 183, ал.4, т. 7 от ЗДП предвижда адм. наказание-
глоба от 50 лева.
По делото бе установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал
л.а“Фолксваген“ с рег. № ****** без поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила.
В хода на производството не се установява в процесното МПС да са липсвали
обезопасителни колани, нито водачът Б. Г. да е сред лицата, които попадат в някоя от
визираните в алинея 2 на същия текст изключения. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – като водач на МПС
жалбоподателят е съзнавал задължението си да използва наличния в автомобила предпазен
колан, но въпреки това не е изпълнил същото като по време на управлението на автомобила,
не е използвал предпазния колан.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в
закона размер от 50 лева, поради което размерът не следва да се ревизира.
Относно нарушението по т.2 на НП:
В АУАН и в НП нарушението е описано ясно и при излагане на относимите
обстоятелства, при които е извършено. Съдът намери за доказано осъществяването на
нарушението по чл. 104а от ЗДП от ж-лят въз основа на събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП съдържа забрана за водача на моторно превозно средство
да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В
хода на съдебното следствие от показанията на акт. С. и св. Б. се установи, че лично са
възприели управлението на лекия автомобил на процесната дата и място от жалбоподателя,
както и ползването на мобилен телефон без устройство, което да освобождава ръцете
му.Поради това съдът прие и за безспорно доказано от събраните по делото доказателства ,
че ж-лят Б. Г. е използвал мобилен телефон без съответно устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете. Твърденията, изложени в жалбата досежно
това нарушение, не само не са подкрепени с доказателства, но се противопоставят на
събраните такива в хода на съдебното следствие. По тези съображения и предвид липсата на
доказателства, които да оборват гореизложеното, съдът не прие за основателни и
твърденията на жалбоподателя за проява на субективизъм от страна на органите на контрол
по пътищата.
Санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда глоба в размер на 50
3
лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му. Въз основа на посочената норма АНО е ангажирал санкционната
отговорност на жалбоподателя като му е наложил глоба в размер на 50 лева.
Ето защо, и като не констатира наличието на съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на НП в тази му част, съдът прие, че следва да бъде потвърдено НП в
частта по т.2.
Относно нарушението по т.3 на НП:
Съгласно нормата на чл. 50, ал.2 от ЗДП:“Когато на кръстовище е указано, че
пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се
ръководят помежду си от правилата на чл.48....“.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е направено пълно описание
на нарушението и на обстоятелствата, свързани с извършването му. В обстоятелствената
част на АУАН и НП е прието, че водачът на кръстовището с ул“Самара“, отбелязано с пътни
знаци Б 3 и Т 13, продължава движението си направо, отнемайки предимство на движещите
се МПС по посочената улица и правещи ляв завой към ул“Ф.Аврамов“. От обективна страна
не са посочени МПС-та, чието предимство е отнел водачът, нито мястото, на което са
поставени посочените пътни знаци, за да се изведе, че автомобилът на ж-ля се е движил по
път с предимство, който е променил направлението си. Тези обстоятелства са част от
обективната съставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение и с пропуска да ги
отразят актосъставителят и АНО да допуснали съществено нарушение, което е ограничило
правото му на защита. Наред с това съдът констатира, че съгласно приложената
санкционната разпоредба на чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДП се налага административно наказание
глоба в размер на 150 лева на:“ който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението.“ В случай, че проверяващият актосъставител и АНО са приели, че от
обективна страна при управлението на лекия автомобил и неспазване на правилото на чл.
50, ал. 2 от ЗДП, е създадена непосредствена опасност, то е следвало да се включи в състава
на нарушението, че вследствие на неправомерното поведение на водача, е създадена
непосредствена опасност за движението.Такива твърдения не са изнесени нито в АУАН,
нито в НП, поради което е налице неяснота на административното обвинение, довела до
накърняване основното прово на защита на жалбоподателя, което се явява съществено
процесуално нарушение. По тези съображения съдът прие, че жалбата в тази част се явява
основателна и НП следва да бъде отменено в частта по т.3.
По изложените по-горе съображения, НП следва да бъде потвърдено в частта по т.
1 и т. 2 и отменено по т.3.
Водим от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-012959/12.07.2022 г.,
издадено от Началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на Б. П.
Г.,ЕГН-********** са наложени адм.наказания, както следва: по т.1-глоба в размер на 50
лева, на основание чл. 183, ал.4, т. 7 от ЗДП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по
т.2- глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл.
104а от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-012959/12.07.2022 г., издадено от
Началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на Б. П. Г. е наложено
адм.наказание по т. 3-Глоба в размер на 150 лева, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 50, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-
град, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5