Присъда по дело №180/2017 на Районен съд - Айтос

 

 

 

 

МОТИВИ  към ПРИСЪДА № 14 / 13.06.2017 г. по

НОХ дело №  180 / 2017 година

на Айтоския районен съд

 

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Айтос против подсъдимият К.Н.К., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, адрес за призоваване: с.С., общ.К., обл.Б.ка, български гражданин, трудово неангажиран, с начално образование, неженен, осъждан (към момента, намиращ се в ареста към Затвора в гр. Б.),  за  извършена взломна кражба, в условията на опасен рецидив, а именно за това, че на неустановена точно дата, в края на месец януари 2017 год., от дом,  намиращ се на ул. ”***” № 4, ет. 1, ап. 1,  чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (изкъртване на входната врата и металната решетка на горепосочения имот), отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „Самсунг”, модел „SGH - i900”,  на стойност 150 лв., 1бр. LCD телевизор на стойност 195 лв., 1 бр. двойно касетъчен  касетофон, марка „Triasun” на стойност 45 лв., чифт дамски боти от изкуствена кожа, кафяви на цвят, на стойност 22.40 лв.,  и чифт дамски полуботуши в  комбинация от текстил и изкуствена кожа, сиви на цвят, на стойност 10.00 лв., всичко на обща стойност 422. 40 лв., от владението на собственика им В.С.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив (след като К. е бил осъждан с влязла в сила присъда № 886/09.05.2012 г. по НОХД № 1203/2012 г. на РС – гр.Б., влязла в законна сила на 22.08.2012 г., на лишаване от С. за срок от 4 години, като изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, и с определение по НЧД № 3723/2012 г. на РС – гр. Б., влязло в законна сила на 22.11.2012 г., е определено едно общо наказание лишаване от С. за срок от 4 години и 6 месеца по цитираното дело и други дела, като изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 от НК) - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предложение първо,  вр. с чл. 195, ал. 1. т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Айтос, въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатото обвинение по посочените текстове от НК. Излага мнение, че предвид обремененото съдебното минало на подсъдимия, следва да му бъде наложено наказание лишаване от С., което да бъде изтърпяно ефективно.

Подсъдимият К.К. признава вината си и действайки лично и посредством защитника си адв.Г.Г. от БАК, прави искане за предварително изслушване и провеждане на съкратено съдебно следствие като признава изцяло верността на фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт. Моли за налагане наказание при към минимума, предвиден по закон като се позовава на съдействието за разкриване на обективната истина, ниската стойност на отнетото имущество и частичното му възстановяване на пострадалата.

 

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

 

Подсъдимият К.Н.К. е роден на *** ***, български гражданин, трудово неангажиран, с начално образование, неженен, осъждан многократно, като видно от представената актуална справка за съдимост, актовете на съда са влезли в сила преди да е извършил престъплението, с което му е повдигнато обвинение с настоящия обвинителен акт. С присъда № 886/09.05.2012 г., НОХД № 1203/2012 г. на РС – гр. Б. (в законна сила от 22.08.2012 г., К. е бил осъден за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от С. за срок от 4 години, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК) като впоследтсвие, с определение по НЧД № 3723/2012 г. на РС – гр. Б., в законна сила от 22.11.2012 г., е определено едно общо наказание лишаване от С. за срок от 4 години и 6 месеца по цитираното дело и други дела, като изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 от НК.

Св.В.С.И., била с постоянен адрес ***. Тя не живеела постоянно на този адрес, тъй като работела в гр.Б.. На неустановена точно дата, през месец януари 2017 г., подс.К. бил на територията на гр. Айтос. Минавайки покрай жилището на И., разбрал, че няма никой и решил да извърши кражба. Чрез изкъртване на входната врата и металната решетка (разрушаване на преграда, здраво направена за защита) на имота, подсъдимият успял да проникне в жилището, където намерил следните вещи: 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „Самсунг”, модел „SGH - i900”,  на стойност 150лв., 1бр. LCD телевизор на стойност 195 лв., 1 бр. двойно касетъчен  касетофон, марка „Triasun” на стойност 45 лв., чифт дамски боти от изкуствена кожа, кафяви на цвят на стойност 22.40 лв. и чифт дамски полуботуши в комбинация от текстил и изкуствена кожа, сиви на цвят на стойност 10.00 лв., всичко на обща стойност 422,40 лв. К. успял да изнесе описаните вещи, след което тръгнал в посока към гр. К.. След няколко дни се срещнал със свидетеля Йордан Христов Йорданов от с. С., общ. К. и му продал телевизора за сумата от 20 лв. Йорданов на свой ред препродал телевизора на трето, неустановено по делото лице.

На 06.02.2017 г., служител на РУ МВР – гр. К. – свидетелят Бойко Иванов Димитров провеждал оперативна беседа в с.С., с К. по повод други извършени от него кражби. Подсъдимият споделил за настоящата кражба, като сам посочил имота и вещите, които е откраднал. За случая били уведомени служители на РУ МВР – Айтос, както и органите на досъдебното производство и РП – гр. Айтос.

         Разпитан в хода на досъдебното производство и пред съда  К. признава вината си и изразява съжаление за случилото се.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото доказателствени материали:                                    Протоколи за разпити на свидетели: В.С.И. /л. 31 и 33/, Йордан Христов Йорданов /л. 37/, Бойко Иванов Димитров /л. 40/; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него /л. 43/; оценъчна експертиза /л. 50/; справка за съдимост на обвиняемия /л. 13/; документи, удостоверяващи предаването на откраднатати вещи /л. 39/; разписка, удостоверяваща връщането им на собственика /л. 41/.

При извършената справка в бюро „Съдимост” се установило, че престъпната деятелност на К. е при условията на „опасен рецидив”.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено с признанията на подсъдимия относно фактическата обстановка по обвинителния акт и приобщаване на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и В.Л. и при условията на чл.373, ал.1 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

 

С оглед така установената фактическа обстановка съдът приема, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението, действайки при условията на пряк умисъл. От обективна и субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и на обществено опасните му последици, но въпреки това е целял настъпването им, поради ниското си гражданско съзнание, стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин, незачитане на установения правов ред, неприкосновеността на собствеността, а не на последно място – поради трайно придобитите престъпни навици, които са и основна причина за осъществяване на деянието.

 

ЗА ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

 

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието с оглед актуалността на престъпленията против собствеността. Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия. Отчете от една страна обремененото му съдебно минало, а от друга страна съдействието за разкриване на обективната истина – с чистосърдечните самопризнания в хода на досъдебното и съдебно производство, както и сравнително ниската стойност на откраднатото, а и възстановяване на част от вещите на пострадалата.

По изложените съображения съдът, изхождайки от принципа на чл.373, ал.2 от НПК намира, че в конкретния случай целите, както на специалната, така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи вината обстоятелства, към минимума по закон, а именно лишаване от С. за срок от  три година. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и след приложение на чл.58а от НК така посоченото наказание следва да бъде намалено с 1/3, т.е. с една година, поради което и съдът определя общо наказание от две години лишаване от С..

 

Предвид факта, че деянието, за което подсъдимият К. се наказва е извършено в условията на опасен рецидив са налице условията по чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС за определяне на първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг” като бъде зачетено времето, през което е бил задържан под стража с МНО „Задържане под стража” от 16.03.2017 г. по ЧНД № 115/2017 г. на АРС.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършеното престъпление, същият следва да заплати на държавата направените по делото разноски в размер на 74,06 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд постанови присъдата си.

        

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :