Определение по дело №622/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.625 и следващите от Търговския закон.

Молителят – „Р.” (Б.) Е. Г., иска обявяване на неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност по отношение на „П.” О. Г.. В молбата по чл.625 от ТЗ се излагат твърдения, че молителят е кредитор на ответника за изискуеми вземания, произтичащи от договори за банков кредит, по които длъжникът „П.” О. е спрял плащанията си. С договор за банков кредит № * от 17.11.2010 г., сключен между „Р.” (Б.) Е., „П.” О. (кредитополучател), М.М.Г. (съдлъжник) и П.М.К. (съдлъжник), банката отпуснала на „П.” О. кредит в размер общо на 236 000 лева, който бил усвоен изцяло; с договор за банков кредит № * от 17.11.2010 г., сключен между същите страни, банката отпуснала на „П.” О. кредит в размер общо на 64 000 лева, който бил усвоен изцяло и с договор за овърдрафт № 74811 от 03.06.2011 г., сключен между посочените п¯ – горе лица, банката отпуснала на „П.” О. кредит в размер общо на 30 000 лева, който също бил усвоен изцяло. Поради неизпълнение от страна на „П.” О. на задълженията за плащания, съобразно договорените срокове в договорите за кредит, до адресите за кореспонденция, посочени в договорите за кредит, и до адреса на управление на кредитополучателя "П." О., били изпратени писма – уведомления, с изх. № 580-179/08.12.2011 г., № 580-187/08.12.2011 г., № 580-184/08.12.2011 г., № 580-185/08.12.2011 г., № 580-178/08.12. 2011 г. и 580-188/08.12.2011 г., с които Р. (Б.) Е. обявила за предсрочно изискуеми вземанията си по описаните по – горе договори за кредит, като едновременно с това и поканила кредитополучателя да заплати задълженията към банката. След обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по описаните договори за кредит и получаването на поканите за плащане, до подаване на настоящата молба, длъжникът "П." О. не бил погасил задълженията си към Р. (Б.) Е. по описаните договори за кредит и анекси към тях. Размерът на задълженията на "П." О. по цитираните по – горе договори за кредит, към 15.01.2012 г. включително бил в размери, както следва: 228 975.62 лева по Договора за банков кредит № * от 17.11.2010 г.; 63 279.76 лева по Договор за банков кредит съгласно Рамкова програма за конкуренция и иновации на Европейската общност № * от 17.1 1.2010 г. и 31 253.29 лева по Договора за овърдрафт № 7481 1 от 03.06.2011 г. Общо задълженията към банката били в размер на: 323 598.67 лева. Твърди се в молбата, че последните плащания от "П." О. към банката, извършени от длъжника, били както следва: на 07.09.2011 г. – сумата от 3 142.56 лева и на 27.09.2011 г. – сумата от 140.00 лева, които послужили за частично погасяване на дължими към банката суми. Съгласно предоставените финансови данни – счетоводни баланси и финансови отчети, длъжникът "П." О. за периода 2009 г., 2010 г. и в началото на 2011 г. бил в добро финансово състояние, с добри коефициенти на ликвидност, платежоспособност, задлъжнялост и финансова автономност. През месец октомври 2011 г., длъжникът "П." О. подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на която било образувано търговско дело 413/2011 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Спирането на плащанията към Р. (Б.) Е. и наличието на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника "П." О. с твърдения от длъжника, че не може да погасява текущите си задължения към кредиторите и че се намира в неплатежоспосбност сочило, че длъжникът е спрял плащанията и е в невъзможност да обслужва по – нататък свои изискуеми задължения.

Ответникът – „П.” О. Г., не взима становище по молбата.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от договор за банков кредит № * от 17.11.2010 г., сключен между „Р.” (Б.) Е., „П.” О. (кредитополучател), М.М.Г. (съдлъжник) и П.М.К. (съдлъжник), банката – молител е отпуснала на „П.” О. кредит в размер общо на 236 000 лева, който е усвоен изцяло. С договор за банков кредит съгласно Рамкова програма за конкуренция и иновации на Европейската общност № * от 17.11.2010 г., сключен между същите страни, банката е отпуснала на „П.” О. кредит в размер общо на 64 000 лева, който е усвоен изцяло. От представения по делото договор за овърдрафт № 74811 от 03.06.2011 г., сключен между посочените по – горе лица, се установява също така, че молителят е отпуснал на „П.” О. кредит в размер общо на 30 000 лева, който също е усвоен изцяло.

От приложените към молбата и приети като доказателства писма – уведомления: с изх. № 580-179/08.12.2011 г., № 580-187/08.12.2011 г., № 580-184/ 08.12.2011 г., № 580-185/08.12.2011 г., № 580-178/08.12. 2011 г. и 580-188/08.12.2011 г., се установява, че „Р.” (Б.) Е. е обявила за предсрочно изискуеми вземанията си по описаните по – горе договори за кредит, поради неизпълнение на задълженията за плащания, съобразно договорените срокове в цитираните по – горе договори за кредит, като едновременно с това е поканила кредитополучателя да заплати задълженията към банката.

Към молбата са приложени три броя извлечения от счетоводните книги на „Р.” (Б.) Е. за размера на дълга на кредитополучателя „П.” О., съгласно които дългът на кредитополучателя към банката към 15.01.2012 г. включително, е както следва: по договор за банков кредит № * от 17.11.2010 г. – общо в размер на 228 975.62 лева, от които 219 750 лева – просрочена главница и 9 225.62 лева – лихви и комисионни, по договор за банков кредит съгласно Рамкова програма за конкуренция и иновации на Европейската общност № * от 17.11.2010 г. – общо в размер на 63 279.76 лева, от които 61 200 лева – просрочена главница и 2 079.76 лева – лихви и комисионни и по договор за овърдрафт № 74811 от 03.06.2011 г. – общо в размер на 31 253.29 лева, от които 30 000 лева – просрочена главница и 1 253.29 лева – лихви и такса за ангажимент.

Посоченият размер на задълженията на „П.” О. към „Р.” (Б.) Е. по обсъдените по – горе три броя договори за кредит, към 15.01.2012 г. включително, се установява и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза. Същата установява, че в счетоводството на „П.” О. и в годишните финансови отчети за 2010 г. и 2011 г. са отразени задълженията по посочените договори за кредит към „Р.” (Б.) Е.. Съгласно експертизата, имуществото на „П.” О. към 31.12.2011 г. включва дълготрайни материални активи в размер на 79 467 лева и краткотрайни активи в размер на 6 058 лева, като по баланс задълженията на дружеството към 31.12.2011 г. са в размер на 525 000 лева, от които – изискуеми до една година в размер на 116 000 лева и 409 000 лева – със срок на издължаване над една година. Вещото лице установява в първоначалната и допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, че през 2011 година и в частност – на 03.10.2011 г., е констатирана липса на стоки и оборотен амбалаж общо в размер на 272 128.35 лева, в това число липса на стоки – безалкохолни напитки и бира, в размер на 133 128.35 лева, за която е съставен протокол за липси на стоки № 2 от 03.10.2011 г., и липса на оборотен амбалаж в размер на 139 000 лева, за която е съставен протокол за липси на оборотен амбалаж № 3 от 03.10.2011 г. Съгласно експертизата, показателите за ликвидност на „П.” О. към 20.12.2011 г. са както следва: коефициент на обща ликвидност – 0.068, коефициент на бърза ликвидност – 0.060, коефициент на незабавна ликвидност – 0.060 и коефициент на абсолютна ликвидност – 0.008, а показателите за ликвидност към 31.12.2011 г. са съответно: коефициент на обща ликвидност – 0.051, коефициент на бърза ликвидност-0.042, коефициент на незабавна ликвидност – 0.042 и коефициент на абсолютна ликвидност – 0.00. От изложеното е видно, че към 20.12.2011 г. и към 31.12.2011 г. „П.” О. има изключително слаба, нищожна обща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност, като всички коефициенти са под единица. Съгласно експертизата, краткотрайните активи не са достатъчни да покрият задълженията на дружеството без да се застрашат интересите на кредиторите, като характера на затрудненията се обуславя от констатираната липса на СМЦ (стоково – материални ценности). Експертизата установява също така, че коефициента на задлъжнялост показва абсолютна финансова задлъжнялост, коефициента на финансова автономност (платежеспособност) и коефициента на рентабилност са отрицателни величини, тъй като финансовият резултат е загуба, т.е. дружеството е декапитализирано. Видно от т.5 от заключението на първоначалната съдебно – счетоводна експертиза, през 2011 г. „П.” О. е извършило плащания, както следва: към банкови институции – общо в размер на 52 677.50 лева, към доставчици – общо в размер на 732 551.70 лева, към персонала – 6 268.93 лева и към НАП – 6 086.67 лева. В т.7 от своето заключение експертизата установява, че „П.” О. е спряло плащанията към „Ю..” по банков кредит, като последната платена сума е на 31.08.2011 г., а към „Р.” (Б.) Е. дружеството е спряло плащанията по договорите за банков кредит, като последното плащане е на 27.09.2011 г. по договор за овърдрафт № 74811 от 03.06.2011 г. в размер на 30 000 лева. Съгласно експертизата, задълженията на дружеството са както следва: 1. публичноправно задължение към държавата и общините към 31.12.2011 г. – задължение към НАП в размер на 27 000 лева, като е налице спиране на плащанията; 2. задължения към кредитори по търговски сделки – задължения към доставчици към 31.12.2011 г. в размер на 89 000 лева, като е налице спиране на плащането към доставчиците; 3. задължения към финансови институции, както следва: а) осчетоводени задължения към „Ю..” по банков заем към 31.12.2011 г. в размер на 97 114.45 лева, като е налице окончателно спиране на плащанията по предоставения банков заем и б) осчетоводени задължения към „Р.” (Б.) Е. в размер на 311 402.03 лева – главница, в това число – ипотечен кредит в размер на 219 750 лева, банков кредит в размер на 61 200 лева и овърдрафт в размер на 30 452.03 лева, като е налице окончателно спиране на плащанията към „Р.” (Б.) Е.; 4. задължения към персонала в размер на 938.79 лева.

Към настоящата молба като доказателство са приложени: копие от искова молба и копие от молбÓ от „П.” О. Г. до Окръжен съд – Кърджали за обявяване неплатежоспособността на дружеството и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на същото, от които се установява, че е било образувано гр.д.№ 413/2011 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. В тази връзка, твърденията на „Р.” (Б.) Е. са, че ответното дружество е подало молбата за обявяване неплатежоспособността му и откриване на производство по несъстоятелност през месец октомври 2011 г., като тези твърдения не са оспорени.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, а съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ такова производство се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В тази връзка, от направена справка в Търговския регистър се установява, че ответното дружество „П.” О., както към деня на подаване на молбата за обявяване на неплатежоспособността му и откриване производство по несъстоятелност, така и към настоящият момент, е със седалище в Г.. С други думи, молбата е подадена до компетентния съд – съдът по седалището на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 613 ТЗ.

От обсъдените по – горе извлечения от счетоводните книги на „Р.” (Б.) Е., както и от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че молителят е кредитор на ответното дружество „П.” О., което има задължения към банката по два броя договори за кредит и един договор за овърдрафт общо в размер на 323 598.67 лева.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изходи от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от Търговския закон. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, като в алинея втора на посочения член е установена презумпцията, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В тази връзка, от обсъдената по – горе съдебно – счетоводна експертиза се установи, че ответникът е спрял плащанията към банката по договорите за банков кредит и договора за овърдрафт, като последното плащане е на 27.09.2011 г. Впрочем, експертизата установява също, че са налице и други задължения на ответното дружество, както следва: публичноправно задължение към държавата (към НАП) в размер на 27 000 лева, по което е налице спиране на плащането, задължения към кредитори по търговскси сделки (доставчици) в размер на 89 000 лева, по които е налице спиране на плащането и задължение към „Ю..” по банков заем към 31.12.2011 г. в размер на 97 114.45 лева, като последната платена сума е на 31.08.2011 г. Предвид изложеното, и на основание чл.608, ал.2 от ТЗ следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. Следва да се посочи, че установената от закона презумпция не е оборена от ответника. Напротив, от цитираните по – горе молби е видно, че ответното дружество само е подало молба за обявяване на неплатежоспособността му и откриване на производство по несъстоятелност, като в същата сочи, че не може да погасява текущите си задължения към кредиторите и че е в състояние на неплатежоспособност.

Впрочем, състоянието на неплатежоспособност на ответника се установява и от назначената по делото съдебно – счетоводна еспертиза. Съгласно същата, показателите за ликвидност на „П.” О. към 20.12.2011 г. са както следва: коефициент на обща ликвидност – 0.068, коефициент на бърза ликвидност – 0.060, коефициент на незабавна ликвидност – 0.060 и коефициент на абсолютна ликвидност-0.008, а показателите за ликвидност към 31.12.2011 г. са съответно: коефициент на обща ликвидност – 0.051, коефициент на бърза ликвидност – 0.042, коефициент на незабавна ликвидност – 0.042 и коефициент на абсолютна ликвидност-0.00. От изложеното е видно, че към 20.12.2011 г. и към 31.12.2011 г. „П.” О. има изключително слаба, нищожна обща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност, като всички коефициенти са под единица. Съгласно експертизата, краткотрайните активи не са достатъчни да покрият задълженията на дружеството без да се застрашат интересите на кредиторите, като характера на затрудненията се обуславя от констатираната липса на СМЦ (стоково – материални ценности).

В тази връзка седва да се посочи, че краткотрайните активи се класифицират в четири групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 година), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най – ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценката на икономическото състояние на предприятието се формират посочените по – горе четири коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне към краткосрочните задължения /текущите задължения/ на определена част или на всички краткосрочни активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички креткосрочни активи (материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови средства и паричните средства) към краткосрочните (текущите) задължения, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, посочени по – горе, но не всичките. Разликата между коефициента на бърза ликвидност и коефициента на обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. При коефициента на незабавна ликвидност се изключват и креткосрочните вземания, а коефициента на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните парични средства към текущите задължения. Следва да се посочи, че при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства, като част от него, които парични средства са най – динамичния показател, тъй като са най – ликвидни. Ето защо коефициента на абсолютна ликвидност, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приемат за помощни спрямо коефициента на обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал, т.е. включително с материалните запаси, краткосрочните вземания и краткосрочните финансови активи, които при реализирането им, което се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства. Въз основа на изложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициента на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните /текущи/ задължения. За норматив при коефициента на обща ликвидност се приема коефициент „1”, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поеме плащанията по тях. В случая коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество към 20.12.2011 г. е 0.068, а към 31.12.2011 г. – 0.051, видно от първоначалото заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза. А съгласно допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, коефициентът на обща ликвидност на ответника по данни от Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011, е 0.068. От цитираните експертизи се установява, че краткотрайните активи не са достатъчни да покрият задълженията на дружеството без да се застрашат интересите на кредиторите, като характера на затрудненията е обусловен от констатираната липса на стоки и амбалаж общо в размер на 272 128.35 лева. Това е видно особено ясно от допълнителното заключение на вещото лице, съгласно което в случай, че не е била налице констатираната липса на стоки и амбалаж, коефициентъ‗ на ответника би бил 2.39, т.е. много над „1”. Ето защо, въз основа на коефициентът на обща ликвидност – 0.068 (показващ съотношение между краткотрайни активи в размер на 8 000 лева и краткосрочни пасиви в размер на 117 000 лева), при норматив „1-ца”, и при отрицателен финансов резултат (загуба), съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ и длъжникът е в състояние на неплатежоспособност.

В случая не са налице и предпоставките на чл. 631 от ТЗ, при които би могла да бъде отхвърлена молбата – не може да се приеме, че длъжника разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за кредиторите, нито пък че затрудненията му са временни, с оглед гореизложеното. Що се касае до началната дата на констатираната неплатежоспособност, съдът намира, че за такава следва да се вземе датата на констатиране на липсата на стоки и амбалаж – 03.10.2011 г. (която е няколко дни след последното плащане от ответника, извършено на 27.09.2011 г.), тъй като както се посочи по – горе, именно липсата на стоки и амбалаж в размер общо на 272 128.35 лева е довела до значителното намаляване на материалните запаси, респективно – е довела до намаляване на краткотрайните активи до размер, обуславящ невъзможност на дружеството да погасява текущите си задължения.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че следва да бъде обявена неплатежоспособността на „П.” О. Г., като бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата, на която дружеството е констатирало липсата на стоки и амбалаж, а именно – 03.10.2011 г., както и следва да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството.

Следва да бъде назначен временен синдик на дружеството – Д.З.М.-И. от Г., ул. ”Х.А.” №, вх. “А”, А., с ЕГН *, включена в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производство по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед на Министъра на правосъдието.

С молбата по чл.625 от ТЗ молителят не е поискал обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, пради което съдът не следва да налага такива. Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.630, ал.1, т.4 от ТЗ, с решението си, с което обявява неплатежоспособността и открива производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, съдът допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, но не се налага обща възбрана и запор. Едва с обявяването на длъжника в несъстоятелност, съдът постановява налагането на обща възбрана и запор върху имужеството на длъжника (чл.711, ал.1, т.2 от ТЗ), тъй като с обявяването му в несъстоятелност се прекратява дейността на предприятието му и се пристъпва към осребряване на имуществото на длъжника с оглед удовлетворяване на кредиторите чрез получените при осребряването суми, разпределени по реда на чл.722 от ТЗ. Изхождайки от така очертаната цел на общата възбрана и запор и от факта, че при открито производство по несъстоятелност предприятието на длъжника остава действащо и налагането на обща възбрана и запор на практика би стопирало дейността на предприятието и от там би възпрепятствало възможността за оздравяването му, съдът намира, че такава обезпечителна мярка не може да бъде наложена с решението по чл.630, ал.1 от ТЗ. Следва да се посочи също, че същата се налага при решение по чл.630, ал.2 от ТЗ, какъвто обаче не е настоящият случай, тъй като съдът не е сезиран с искане да обяви длъжника в несъстоятелност. С решението по чл.630, ал.1 от ТЗ могат да се налагат само конкретни обезпечителни мерки върху конкретни активи на длъжника, но такива в случая не са поискани.

Следва на молителя да се присъдат направените по делото разноски в размер общо на 7 371 лева, от които 250 лева – държавна такса, 200 лева – разноски за вещо лице и 6 921 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, определено съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал.1, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.” О. със седалище – Г. и адрес на управление – ул.”Я.” № , с ЕИК *, с начална дата – 03.10.2011 год.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „П.” О. със седалище – Г. и адрес на управление – ул.”Я.” №, с ЕИК *.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „П.” О. със седалище – Г. и адрес на управление – ул.”Я.” № , с ЕИК *, Д.З.М.-И. от Г., ул. ”Х.А.” № , вх. “А”, А. 12, с ЕГН *, като определя срок за встъпване – 3 дни от съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за дата на първото събрание на кредиторите на „П.” О. Г., ул.”Я.” № , с ЕИК * – 04.07.2012 год. от 13.30 часа, което ще се проведе в зала № 1 на Окръжен съд – Кърджали, бул. ”Беломорски” № 48, . 3, при дневен ред: 1. изслушване доклада на временния синдик по чл.668, т.3 от Търговския закони; 2. избиране на постоянен синдик и 3. избиране на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА „П.” О. със седалище – Г. и адрес на управление – ул.”Я.” № , с ЕИК *, да заплати на „Р.” (Б.) Е. със седалище и адрес на управление в Г., Р. С., ул.”Г.” № 1., с ЕИК *, направените по делото разноски в размер на 7 371 лева.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: