№ 2779
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20222120103152 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от К. СТ. М., ЕГН: ********** от гр.
Средец, ул. “Военни блокове” № 17, срещу „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Здравко Огнянов Братоев, с която се иска дружеството ответник да бъде
осъдено на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца главница в
размер на 1736, 88 лева, ведно със законната лихва от 15.04.2022г. до окончателното
изплащане на главницата, която ищецът твърди да е платил на ответника без правно
основание.
В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия на
обект, ИТН: 2517498, като консумираната електрическа енергия се отчита по клиентски
номер **********. Същият твърди, че в резултат на техническа неизправност средството за
търговско измерване (СТИ) е отчело и измерило консумираната електрическа енергия, в
нарушение на нормативните изисквания, а последвалото едностранно коригиране на
сметката от ответника е довело до неоснователно начисляване и заплащане на
претендираните суми.
Видно от служебно извършената справка в ТР, седалището и адресът на управление
на ответното дружество се намира в гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37.
Видно от служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.,
постоянният и настоящият адрес на ищцата е в гр. Средец.
В случая настоящото исково производство е образувано на 20.05.2022г., поради което
следва приложение да намери редакцията на чл. 113 ГПК(ДВбр. 65 от 2018 г. в сила от
7.08.2018г.),с която отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се
въвежда задължителна подсъдност по спорове повдигнати от или срещу потребители.
С извършените промени в процесуалните норми, подсъдността по чл. 113 ГПК става
абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск,за която
съдът следи служебно съобразно съобразно законодателното изменение, следи служебно до
определен краен срок,приключване на първото съдебно заседание по делото (в този смисъл
Определение № 655 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2781/2018 г.).
Понятието „потребител“ не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни
материални закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за който се
отнася конкретният закон. Най - общата дефиниция е дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП ,
където е поставено ограничението потребителят по смисъла на този закон да е физическо
лице и стоките или услугите, които придобива да не са предназначени за извършване на
търговска и професионална дейност. Настоящия състав намира, че понятието „потребител“
по ЗЗП е съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1 от същия, поради което не счита,
че ограничението в легалната дефиниция може да бъде отнесено и прилагано по аналогия
към специалните материални закони, уреждащи правоотношения в различни отрасли –
1
застрахователни, банкови, енергийни и други, които за нуждите на всяка съответна услуга
определят съдържанието на понятието „потребител“ като субект, ползващ се от услугата.
В Определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д. № 1395/2013 г., II TO на ВКС,
представляващо задължителна съдебна практика по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационната
инстанция приема, че възможността за подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за
потребителските спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а намира приложение за всички
спорове между потребители и доставчици на услуги.
В процесния случай, предмет на спор са правоотношения по договор за доставка на
електрическа енергия и приложимия материален закон е Законът за енергетиката (ЗЕ), който
се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите, доколкото урежда и регулира
предоставянето и ползването на услуги в конкретен стопански сегмент.
Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент,
който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Видно от дефиницията нормата не
провежда разграничение между физически и юридически лица. В § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ е
дадено определението за „краен клиент“ и това е клиент, който купува електрическа енергия
или природен газ за собствено ползване. Дефиницията „ползвател на мрежата“ е дадена в §
1, т. 41а, б „а“ от ДР на ЗЕ и това е физическо или юридическо лице – ползвател
на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа
енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава
мрежа.
В настоящия случай, ищецът има сключен с ответника договор за доставка на
електрическа енергия, следователно същият е краен клиент и ползвател – физическо лице,
което е снабдявано от електропреносната и/или електроразпределителна мрежа и попада под
обхвата на легалната дефиниция за „потребител“ по смисъла на ЗЕ.
Следователно предявен е иск на потребител и за него е налице специалната
задължителна местна подсъдност по реда на чл. 113 ГПК.
Предвид това компетентен да разгледа подадената искова молба е Районен съд –
Средец, в съдебния район на който се намира настоящият адрес на ищеца- потребител.
С оглед гореизложеното настоящото производство се явява недопустимо, поради
което следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено по местна подсъдност
на Районен съд – Средец.
Така мотивиран и на основание чл.119, ал.3, вр. чл. 118, ал. 2, вр. чл. 113 от ГПК,
Районен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3152/2022г. по описа на БРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Средец.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2