Решение по дело №2222/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1409
Дата: 30 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Мл.С. Виляна Николаева Михалева
Дело: 20233100502222
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1409
гр. Варна, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов

мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100502222 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д. З. К., чрез
адв. Б., срещу Решение №3250/11.10.2023 г., постановено по гр. д.
№9662/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е уважена молба от Н. М. М. за
постановяване на мерки за защита срещу жалбоподателя, като последният е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, и е осъден да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на РС– Варна глоба в размер на 200 лв., на осн. чл.
5, ал. 4 ЗЗДН.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят Д.
З. К. твърди, че първоинстанционният съд е изградил мотивите си
едностранчиво, като е кредитирал единствено показанията на водените от
молителя свидетели, но не е обсъдил голяма част от изложените от
1
жалбоподателя доводи и показанията на ангажираните от нея свидетели.
Счита, че е допуснато грубо процесуално нарушение при постановяване на
решението поради неспазване на чл. 15, ал. 7 ЗЗДН. Поддържа, че
телефонните обаждания на 27.06.2023 г. не представлявали акт на домашно
насилие, а нормална житейска ситуация. Същите нямали системен характер.
Разговорите между жалбоподателя и молителя били относно детето им,
затова не се касаело за психически тормоз. В решението не било отбелязано
кои искания на молителя се уважават и кои се отхвърлят, както и от какво
точно домашно насилие следвало да се въздържа жалбоподателя. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което молбата да бъде отхвърлена
изцяло, а издадената заповед за защита - отменена. Претендира разноски. Не
релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило възражение от въззиваемия Н.
М. М., чрез адв. Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.
Релевира доказателствено искане да бъде изискана справка относно
съдимостта на разпитания свидетел Д.К..
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на молба,
подадена от Н. М. М., ЕГН **********, чрез адв. Н., с която се иска налагане
на мерки за защита от домашно насилие срещу Д. З. К., ЕГН **********.
В молбата молителят Н. М. М. излага, че до м. юни 2021 г. е бил във
фактическо съпружеско съжителство с Д. З. К.. През 2020 г. двамата станали
родители на едно дете. След раздялата К. започнала да упражнява ежедневен
психически тормоз спрямо него, като му звъняла всеки ден по телефона. Ако
той не вдигнел телефона, обажданията били 10-20, понякога над 40, дневно.
Когато разговаряли по телефона, тя отправяла обиди и заплахи, че ще го
2
лиши от право да се среща със сина си. Злепоставяла го пред колегите му,
ходела на работното му място и се опитвала да го провокира. На 27.06.2023 г.
около 9 ч. сутринта тя отправила закани в разговор по телефона, че ще го
лиши от възможността да вижда сина си М., ако продължавал да го води в
дома, в който живеел заедно с майка си, като му обяснявала на висок тон, че
трябва да си наеме квартира, в която да живее сам. След като й затворил, в
рамките на половин час последвали 20 неприети повиквания. Около 10.30 ч
на същия ден К. посетила автомивката, на която бил управител, находяща се в
гр. Варна, бул. „Цар Освободител" №166, и пред служител на фирмата
започнала да отправя закани, че ако молителят не се свърже с нея по
телефона, повече няма да вижда сина си и ще го лиши от родителски права,
като в присъствие на служителя провела по нейни думи разговор с адвоката
си за изготвяне на жалба срещу молителя. На 04.07.2023 г. ответницата
обикаляла около дома, в който живеел и започнала да му звъни по телефона.
След няколко неприети повиквания, вдигнал телефона, а тя започнала да му
крещи: „спри да простираш на терасата дрехите на курвите си", като слушател
на разговора бил негов колега. На 15.07.2023 г. следобед в присъствието на
сина му М. започнала да го обижда с думите „глупак", „ отивай при курвите
си" , при което детето много се разстроило и започнало да плаче.
В предоставения срок е постъпило становище от ответника Д. З. К., с
което оспорва молбата като неоснователна. Не оспорва, че с молителя са
родители на малолетно дете и че от 2021 г. двамата са във фактическа
раздяла. Оспорва изложените в молбата твърдения за психически тормоз.
Твърди, че тя е била подложена на физическо и психическо домашно насилие
по време на фактическото им съжителство, но от страх не потърсила защита.
Не оспорва, че му е звъняла на посочените в молбата дати, но възразява
срещу причините и съдържанието на разговорите. Твърди, че на 27.06.2023 г.
се обадила на молителя, за да вземе детето в дните, в които то следвало да
бъде взето от него, но той отказал и затворил телефона, затова тя му звъняла
няколко пъти. По време на разговора му казала, че вече няма да му разрешава
да взима детето извън дните, определени в съдебното споразумение,
постигнато между тях, а не както досега – когато поиска. Когато разбрала, че
той се обадил на майка й, като отправял заплахи по адрес на ответницата и
крещял, ответницата отишла до автомивката, в която той работел, но той не
бил там и тя помолила служителите да му предадат да не вдига скандали на
3
майка й и че ще вижда детето само в дните, относно които са се споразумели.
Твърди, че с молителя провели на 04.07.2023 г. разговор, след като няколко
пъти той не вдигал телефона, за да вземе детето за лятото според
споразумението. Оспорва на 15.07.2023 г. да се е срещала с молителя и да го е
обиждала в присъствието на детето.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщена е по делото декларация от молителя за извършено спрямо
него насилие, в която се съдържат твърдения, идентични на описаните в
молбата.
Не е спорно между страните по делото, че са се намирали във фактическо
съжителство и имат общо дете.
От изисканата справка за съдимост за Д. З. К. се установява, че към
01.08.2023 г. лицето не е осъждано.
Видно от писмо от 08.08.2023 г. от Първо РУ на ОД на МВР – Варна,
няма подадени сигнали и жалби за домашно насилие от Д. З. К. срещу Н. М.
М..
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от молителя свидетели.
От показанията на свидетеля Г.Н.Л. се установява, че с Н. се познавали
от двадесет години, работели заедно и били почти всеки ден заедно. Н. и Д. са
живеели заедно без брак до преди две години и половина - три и имали дете.
Сутринта на 27.06.2023 г. пътувал в автомобила с Н., когато Д. казала на
последния, че повече няма да му дава детето, защото го водел при майка си, а
трябвало да си намери квартира, в която да го води. Същият ден
позвъняванията били над 15-20 на брой. На 04.07.2023 г. свидетелят и Н. били
навън, когато Д. се обадила на Н. по телефона и му казала, че простира на
своите леки жени дрехите на терасата. Постоянно се карали и нагрубявали. Д.
се обаждала по 20, 30, 50, 100 пъти и телефонът не спирал да звъни. Н. се
изнервял, ставал агресивен и разстроен, хвърлял и чупел телефони. Докато
работи на обект, Н. не отговарял на телефонни обаждания или вдигал на
4
десетия път, а Д. продължавала пак да звъни по двадесет пъти. Основните
разговори били за техните отношения, малка част от разговорите били за
детето.
От показанията на свидетеля Ив.Д.В. се установява, че с Н. работели
заедно от 10-12 г. Н. и Д. са живеели заедно без брак до преди около две
години и имали дете. Сутринта към 10 ч. на 26.06. / 27.06. Д. отишла до
автомивки на самообслужване на „Цар Освободител“, където работели
свидетелят и Н., и търсела последният, защото не могла да се свърже с него
по телефона. Н. не отговарял на обажданията й, защото били постоянни - по
20, 30, 50, 100 пъти. Свидетелят й казал, че Н. го няма, обадил му се и му
казал, че няма смисъл да идва, за да избегнат скандал. През това време тя
говорила по телефона с някого за права и Н. да не вижда детето. Д. останала
да чака Н. около час, като през това време постоянно му звъняла. През
периода м. юни – август имало постоянни позвънявания от Д..
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от ответницата свидетели.
От показанията на свидетеля М.Д.М., майка на ответницата, се
установява, че Н. и Д. са живеели заедно в дома им в продължение на две
години. Когато синът на двама им бил на 11 месеца, Н. се изнесъл. Оттогава
минали две години и два-три месеца. На 27.06.2023 г. свидетелят била на
работа, когато получила обаждане от Н.. Той бил афектиран, защото Д. му се
обадила в 7:30-8:00 ч.и за пореден път се били скарали и заплашил, че ще
счупи краката на дъщеря й и ще я пребие. Свидетелката се притеснила и
веднага се обадила на дъщеря си да си оправят отношенията с Н.. Следобед
получила обаждане от него, че са се разбрали. През периода юни – юли не е
присъствала на разговори или кавги между тях. Не е присъствала на
обаждания. В този период двамата се карали по телефона, защото детето
искало да се обажда на баща си. Д. разрешавала на детето да се обажда на
баща си, но когато той не вдигнел телефона, тя започвала да му звъни, защото
детето искалo да го чуе. След всеки скандал Н. й звънял, за да й каже, че са се
скарали с дъщеря й. Обаждал й се е, за да накара Д. да спре да търси контакт
с него, в дните, които не са определени със споразумението. Н. живеел с
майка си и водел детето при нея.
От показанията на свидетеля Д.З.К., брат на ответницата, се установява,
5
че Н. живял с Д. на втория етаж от къщата в периода около 2017 г. до преди
година и половина – две. Между Д. и Н. имало многобройни скандали, като
след раздялата те касаели основно детето. На 27.06. имало скандал между Д. и
Н.. По молба на майка си, която след поредни заплахи и закани от страна на
Н. я помолила да отиде на място и двамата да се разберат, Д. търсила Н. на
работното му място.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени
доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и срещу
правен субект от кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН, с излагане на факти,
осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото съдът е сезиран на
27.07.2023 г., а най – ранният твърдян акт на домашно насилие е бил
осъществен на 27.06.2023 г., поради което производството е допустимо.
Съгласно легалната дефиниция, залегнала в чл. 2 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В конкретния случай, страните не спорят, а и се установява от събраните
в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, че са
били във фактическо съпружеско съжителство.
От свидетелските показания на Л. се установява, че на 27.06.2023 г.
страните по делото са провели телефонен разговор, по време на който
ответницата заявила на молителя, че не иска да му даде детето, когато води
детето при майка си. В този ден въззивницата позвънила над 15-20 пъти на
молителя. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази част, доколкото
са последователни, вътрешнонепротиворечиви и съответстващи на
свидетелските показания на свид. М.и К., според които ответницата била в
конфликт с майката на молителя, който живеел при нея. Освен това
неколкократните позвънявания през този ден не се оспорват от въззивницата.
6
По време на този разговор страните са спорели, което се установява от
показанията на свид. М., която е разговоряла с молителя непосредствено след
спора, и се потвърждава от показанията на свид. К.. От тези гласни
доказателства се установява също, че въззивницата е отишла до
местоработата на въззваемия по молба на майка си, за да си оправят
отношенията. В тези части съдът дава вяра на свидетелските показания на М.,
доколкото са подробни, вътрешнонепротиворечиви и основани на
непосредствени впечатления. Свидетелските показания на К. съдът кредитира
доколкото се подкрепят от останалите гласни доказателства.
Установява се от показанията на свид. В., че когато потърсила
въззваемия на местоработата му, той не бил там. Свидетелят се свързал по
телефона с молителя, който отказал да отиде, за да не се стигне до
конфликтна ситуация. През това време ответницата говорила по телефона си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в тези части като достоверни,
доколкото са основани на непосредствени впечатления и не се оспорва от
въззивницата, че в този ден отишла до местоработата на въззиваемия, но той
не бил там.
Според свид. Л. на 04.07.2023 г. въззивницата казала по телефона на
въззиваемия, че простирал на неговите леки жени дрехите на терасата, както
и, че е против той да води детето при майка си и че ще спре да му го дава.
Ответницата оспорва не провеждането на телефонния разговор, а
съдържанието му, поради което показанията на свидетеля в частта, в която
той разказва, че на тази дата се е провел разговор между страните по делото,
съдът кредитира като достоверни.
По отношение на твърдяния акт на 15.07.2023 г. по делото е приобщена
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Доказателствената стойност на
декларацията е в зависимост както от липсата на други доказателства, така и
от съдържанието й – в нея следва да са описани конкретния действия, които
по смисъла на ЗЗДН съставляват домашно насилие, конкретизирани по време,
място, начин на извършване. Какъвто не е настоящият случай, тъй като не е
посочено мястото на извършване на деянието и липсва описание на
конкретната обстановка, при която са изречени обидите. Ето защо,
7
декларацията не е достатъчна, за да се установи, че на 15.07.2023 г. е
извършен описания в нея акт на насилие.
С оглед гореизложеното относно твърдяните в декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН актове на домашно насилие, съдебният състав намира, че въззвницата
не е упражнила домашно насилие спрямо въззаемия на никоя от
горепосочените три дати – 27.06.2023 г., 04.07.2023 г., 15.07.2023 г.
Изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не описва актове на домашно
насилие.
В хода на първоинстанционното производство е установено по безсъмнен
начин, че страните са в непрестанни спорове помежду си. Свидетелят Л.
споделя, че двамата непрекъснато се карат и неведнъж са си разменяли
нецензурни думи. Той описва отношенията им като отношения между котка и
мишка, а свидетелят К. – като деца от детската градина, които постоянно се
оплакват на майка му. Свидетелят М. излага, след всеки спор научава от
страните по делото, че са се карали. Несъмнено под влияние на
напрежението, натрупано между М. и К., докато спорят те са си разменяли и
по-остри реплики. Влошената вербална комуникация между страните е
довела до постоянните позвънявания от страна на въззивницата.
В производството по реда на ЗЗДН се преценява основателността на
молбата за налагане на мерки за защита според конкретният твърдян акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място и начин на извършване.
Предмет на доказване не е поведението на ответницата абстрактно и изобщо.
В случая, заканите, че ще лиши въззиваемия от възможността да вижда сина
си, неприетите повиквания, крещенето за простряното на терасата, думите
„глупак“ и „отивай при курвите си“, не могат да бъдат квалифицирани като
актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, обуславящо необходимостта
от налагане на мерки за защита, които ограничават правната сфера на
въззивницата.
Освен горното, твърдяните актове на насилие, описани в декларацията,
са произволно избрани и извадени от контекст. Посочени са изолирани
реплики на въззивницата, изречени по време на проведените между страните
по делото разговори. Между описаните актове няма взаимна връзка или данни
за системност в отношенията между страните.
С оглед вида на действията, осъществени от ответната страна на
8
конкретните три дати, тяхната насока и интензитет, не се установява да е
реализиран психически или емоционален тормоз спрямо въззивника.
Телефонните повиквания по отношение на 41-годишен мъж не са в състояние
да окажат върху него отрицателно или вредно въздействие в достатъчна
степен, която да оправдава ограничаване на правата на въззивницата.
От събраните в хода на производството свидетелски показания на М.и К.
се установява, че след раздялата между страните разговорите и споровете им
касаели предимно детето. От свидетелските показания на М. се установява, че
ответницата звъни многократно на молителя, когато детето иска да се чуе с
баща си. Няма данни дали детето е говорило с баща си и не са събрани
доказателства то да му звъни постоянно. Независимо дали детето успява да се
свърже с баща си, или майка му звъни вместо него, е установено по безсъмнен
начин, че многократните обаждания са предприемани от ответницата, защото
молителят не отговаря на позвъняванията. Показанията на свид. М. в тази част
съдът кредитира като достоверни, тъй като се потвърждава от всички
останали гласни доказателства, че молителят не вдига телефона си, когато му
звъни ответницата, затова последната продължава да звъни.
Споровете между страните относно отглеждането и възпитанието на
детето им не се решават по реда на ЗЗДН. Изложените в декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН актове не могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие
по смисъла на ЗЗДН и да оправдаят налагане на мерки за защита,
ограничаващи правната сфера на въззивницата.
По изложените съображения молбата за налагане на мерки за защита е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение – отменено. Издадената въз основа на
първоинстанционното решение заповед за защита следва да бъде обезсилена.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Представен е
списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
както и доказателства за извършването им. Представен е списък по чл. 80
ГПК за направени разноски за настоящото въззивно производство в размер на
1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването им. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното
9
от молителя адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Същото
е основателно предвид минималния размер, предвиден в чл. 22 НМРАВ, от
600 лв. и липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което
следва да бъде намален до минималния. Ето защо, на въззивника следва да
бъде присъдена сумата от общо 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
в полза на Държавата по сметка на ОС – Варна държавна такса за
производството по двете инстанции в общ размер на 37,50 лв., от които 25 лв.
за първа инстанция на осн. чл. 16 и 12,50 лв. за втора инстанция на осн. чл.
18, ал. 1, вр. чл. 16 ТДТССГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3250/11.10.2023 г., постановено по гр. д.
№9662/2023 г. по описа на РС – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молба от Н. М. М., ЕГН **********, за налагане на мерки
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН срещу Д. З. К., ЕГН **********.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за защита №116/11.10.2023 г., издадена въз
основа на Решение №3250/11.10.2023 г., постановено по гр. д. №9662/2023 г.
по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, да заплати на Д. З. К., ЕГН
**********, сума в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща
сторените в първоинстанционното и във въззивното производство съдебно -
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата
по сметка на ОС – Варна, сума в размер на 37,50 лв. /тридесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща държавна такса за производството пред
двете инстанции, на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11