№ 750
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100507357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.03.2021г., гр.д. 31682/20г., СРС, 25 с-в признава за
установено по основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по отношение
на Т. Г. СТ., че съществува вземане на „А.ЗА С.НА В.“ от 609,45 лв.,
представляващо главница по Договор за паричен заем № 3185579 от
26.03.2018 г., сключен между „А.ЗА С.НА В.“ и Т. Г. СТ., вземането по който
въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. и Приложение 1 към договора от 01.07.2019г. е преминало у
заявителя, ведно със законна лихва от 23.01.2020 г. до изплащане на
вземането, относно които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
3333/2020г. по описа на СРС, 25 състав, отхвърля исковете в частта за
установяване съществуване на задължение за главница за сумата над
609,45лв. до пълния предявен размер от 1359,96 лв., за договорна лихва в
размер на 131,53 лв. през периода от 16.07.2018 г. до 31.12.2018 г. и за лихва
за забава от 172,55 лв. през периода от 16.07.2018 г. до 23.01.2020 г., осъжда
ответника да заплати на ищеца сумата 172,55лв. – разноски и юрисконсултско
1
възнаграждение за исково производство, а за заповедно - 25лв. – д.т. и 50лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и ищеца да заплати на ответника
95,06 лв. – разноски и на адвокат Д.Б. на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение от 126,75 лв.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна
жалба от ответника по него Т. Г. СТ.. Счита, че неправилно не се уважава
възражението за прихващане на процесното вземане с друго за връщане на
извършени плащания от ответника към цедента по отделен сключен между
тях договор за кредит № 3067710. Съдът не обсъжда основанията за неговата
нищожност, които са същите като на процесния договор за кредит. По арг. на
противното, черпен от чл.103, ал.3 ЗЗД, длъжникът може да прихване
задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор, ако не е дал
изрично съгласие за прехвърлянето, както е в случая. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли
искът.
Въззиваемият – ищецът „А.ЗА С.НА В.“ оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
По силата на Договор за паричен заем № 3185579 от 26.03.2018 г., трето
за спора лице „И.А.М.“ АД предоставя на ответника Т. Г. СТ. кредит от 2 000
лв.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. и Приложение 1 към договора от 01.07.2019г., вземанията по
кредита са прехвърлени в полза на ищеца „А.ЗА С.НА В.“.
По силата на друг извънпроцесен Договор за паричен заем № 3067710 от
27.10.2017г., „И.А.М.“ АД предоставя на ответника кредит от 1 250 лв., от
2
които ответникът му изплаща общо 1 360,80 лв.
Съгласно чл.103, ал.3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърляне
на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане
към предишен кредитор. С разпоредбата се въвежда изключение от правилото
на чл.103, ал.1 ЗЗД, според което една от предпоставките на прихващането е
насрещност на вземанията, предмет на компенсацията. В чл.103, ал.3 ЗЗД се
установява правото на длъжника, независимо от настъпилата спрямо него
след съобщаването на цесията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД смяна в титуляра на
вземането, да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор
(цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента). Очертаното
право на компенсация не възниква, съответно се погасява, когато длъжникът
към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията или по-късно,
изрично изрази съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на
цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне
на дадено от длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира (решение
№ 247/02.03.2018г., т.д.1873/16г., ВКС, ІІ т.о.) Насрещното задължение не
трябва да е възникнало в полза на ответника след настъпване на субективното
новиране (решение № 61/28.03.2013г., т.д.693/12г., ВКС, ІІ т.о.).
Независимо от изложеното, както предвид липсата на доказателство за
изразено съгласие на ответника с цедирането на процесния дълг, липсват
каквито и да било други конкретни оплаквания в жалбата относно
правнорелевантните факти, свързани с правопораждащ източник, вид,
основание и размер както на процесното парично главно вземане на ищеца,
като цесионер, спрямо ответника, така и на вземането, което ответникът има
спрямо третото лице, като цедент. Още по-малко са посочени каквито и да
било основания за нищожност на договорите по двете самостоятелни
правоотношения. Не са релевирани твърдения, кога е съобщена цесията за
процесното вземане и в кой момент възниква вземането на ответника спрямо
предишния кредитор, т.е. кога ответникът извършва твърдяното плащане без
правно основание. Поради това е невъзможна преценка за компенсеруемост
на съществуващи насрещни престации още преди съобщаване на цесията.
При съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът в условията на ограничен
въззив не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част,
поради което същото следва да се приеме за правилно.
3
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание
чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен
искът.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано е влязло
в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.03.2021г., гр.д. 31682/20г., СРС, 25 с-в
признава за установено по основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по
отношение на Т. Г. СТ., че съществува вземане на „А.ЗА С.НА В.“ от 609,45
лв., представляващо главница по Договор за паричен заем № 3185579 от
26.03.2018 г., сключен между „А.ЗА С.НА В.“ и Т. Г. СТ., вземането по който
въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. и Приложение 1 към договора от 01.07.2019г. е преминало у
заявителя, ведно със законна лихва от 23.01.2020 г. до изплащане на
вземането, относно които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
3333/2020г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА Т. Г. СТ., ЕГН *******, с адрес: гр. София, ж.к. „******* ет.
******* да заплати на „А.ЗА С.НА В.“, със седалище: гр. София, бул.
„*******, офис сграда ******* сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4