Решение по дело №2017/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 243
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20194430202017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

11.06.2020 г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2017 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от И.М.П.,***, чрез пълномощника си адв. Л.Г. против НП № 19-0938-003504 от 17.09.2019г. на *** група към О.н.М.– П. ***, с което на жалбоподателя П. е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки, за това че на 04.09.2019г. в 12.30 часа в гр. Плевен, ул. „***“, като водач на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег.№ ***, в гр. Плевен, ул. „***“ до ***, с посока на движение към ул. „***“, като управлява собственият си лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, след употребата на алкохол над 0,5 промила/хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM-0254, което отчело в 12:33 часа на 04.09.2019г. положителен резултат от 0,99 промила/хиляда в издишания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0036684 и осем броя холограмни стикери с № А-012819 за валидност и сигурност на пробата. Водачът пътува сам в автомобила.   

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. Л.Г. от ПАК. Повереникът на жалбоподателя, моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В депозираната до съда жалба се изтъкват доводи, че жалбоподателят П. не е извършил това нарушение, като оспорва изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и счита, че не следва да му бъде ангажирана административно-наказателна отговорност с оглед на обстоятелството, че липсват каквито и да било доказателства, че на датата и часа посочени в НП е извършил нарушението.

В даденият срок от съда за представяне на писмена защита, процесуалният представител на жалбоподателя не представя такава.

         Ответникът по жалбата О.н.М.– П. редовно призован, не се представлява.

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

         След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:  

          На 04.09.2019г. в 12.30 часа жалбоподателят П. управлява собственият си лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег.№ ***, в гр. Плевен, ул. „***“ до ***, с посока на движение към ул. „***“, като управлява горепосечия лек автомобил, след употребата на алкохол над 0,5 промила/хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM-0254, което отчело в 12:33 часа на 04.09.2019г. положителен резултат от 0,99 промила/хиляда в издишания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0036684 и осем броя холограмни стикери с № А-012819 за валидност и сигурност на пробата. Водачът пътува сам в автомобила.  

На мястото на проверката и в кръга на службата си, свидетелят К. съставил против жалбоподателя П. АУАН GA 92687/04.09.2019г., при участието на свидетеля М.П.Н.. В същия изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за движение по пътищата, както и на обстоятелствата по извършването му. Същото правно квалифицирал с разпоредбата на чл.5, ал. 3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, която вписал в АУАН за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на нарушителя - жалбоподателя П., който подписал без възражения относно констатациите, изложени в него.

         Въз основа на така съставения АУАН, впоследствие на 17.09.2019г. ***ът група към ОД на МВР-Плевен сектор „Пътна полиция“ - Плевен издал НП № 19-0938-003504, с което наложил на жалбоподателя И.П., в качеството му на водач на МПС - лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег.№ ***, административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

          Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели –  В.В.К. и М.П.Н..

         Видно от показанията на свидетеля К., че на посочената в акта дата, съвместно с колегата си М.Н., спрели за проверка жалбоподателят П., тъй като същият управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. При извършване проверка на документите и проведен разговор с водача, същият „лъхнал на алкохол, като заявил, че сутринта е изпил една водка“. Полицейските служители извършили проба с техническо средство, като уредът отчел положителен резултат.

         От показанията на свидетеля М.Н. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения съвместно с колегата му В.К.,***, спрели за проверка водач на автомобил „Фолксваген“. Извършили проверка на документите на водача и проба с техническо средство Дрегер за употреба на алкохол, като за констатираното нарушение е съставен АУАН. В совите показания свидетелят Н. твърди, че поводът за спиране на водача и извършената проверка е бил не използване на обезопасителен колан по време на движение.

         Като обективно верни се възприеха свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи. Съдът не кредитира довода на жалбоподателя, че не е извършил такова нарушение.

От обясненията на жалбоподателя П. се установява, че на процесната дата е трябвало да посети лекарски кабинет за поставяне на „холтер“, като преди това е обтрил гръдния си кош с компрес напоен с медицински спирт няколко пъти, за да няма мазнина по кожата. След поставянето на „холтера“ се е отправил към паркинга на хотел „Ростов“, тъй като е имал среща в Лекарския съюз. Жалбоподателят П. твърди, че използва и вода за уста Листерин, която често употребява. В своите обяснения твърди, че миризмата на алкохол най-вероятно е от тениската напоена, защото същият веднага се е облякъл.

         В хода на съдебното следствие е назначена комплексна съдебно медицинска и химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по изготвената експертиза, че: Медицинският спирт е водоразтворим, леснолетлив и със специфична миризма, когато се използва като дезинфектант бързо се изпарява. При проникването на вещества през кожата резорбираната доза е част от експозиционната доза - милиграма вещество на килограм телесна маса, т. е. в случая експозиционната доза трябва да е голямо количество. Дори и да остане остатъчна миризма по кожата или дрехите, Дрегер устройствата тип Алготест 7510 засичат молекули етилов алкохол издишани от белите дробове, което е видно от техническите характеристики и начина на действие на дрегер устройство тип А1соtest 7510, а именно: Дрегер устройството е предназначено да анализира само въздуха, който идва от белите дробове. Този въздух се нарича алвеоларен въздух и концентрацията на алкохол в него е точно свързана със съдържанието на алкохол в кръвта. Кръвта преминава през белите дробове, където се отделя кислородът, а въглеродният диоксид и други летливи съединения като етиловия алкохол се изхвърлят. Затова, когато се продухва в дрегер е необходимо да се издиша определено количество въздух, който се доставя до електрохимичния сензор, а той от своя страна реагира строго селективно на етилов алкохол. Това е и една от причините; да се твърди, че съдържанието на устната кухина не влияе на резултата от теста. Но ако се допусне все пак, че при преминаването на алвеоларният въздух от белите дробове през устната кухина, същият може да поеме известно количество остатъчни алкохолни молекули, и този алкохол не е непременно свързан с консумацията на спиртни напитки, а примерно е свързан с използването на продукти за лична хигиена в случая вода за уста Листерин, но се засича от дрегер устройството, може да се допусне фалшив положителен резултат. Важен фактор във връзка с тези положителни резултати е допустимата горна граница на съдържание на алкохол в кръвта, който за България е 0,5 промила, тъй като се допускат фалшиви положителни резултати в рамките на 0,1 - 0,3 промила, които са и доста краткотрайни.

Обикновено 15 минути са достатъчни, за да изчезне остатъчен алкохол от устната кухина, което е и упоменато в Ръководството на А1соtest 7510 (с. 16 от Ръководството).

От химическа гледна точка бихме могли да заключим, че действията на жалбоподателя, като обтриване с медицински спирт и използването на вода за уста Листерин, както и времето което е минало до вземането на пробата с дрегер А1соtest 7510, не биха могли да окажат влияние върху резултатите от пробата и/или ако окажат, то те ще са от порядъка на 5%, което е максимално допустимата грешка за масови концентрации от 0,400-2,000 mg/l, в който интервал попада измерената концентрация от техническото средство, в този случай: 0,99%о като грешката при тази стойност ще е 0,99%о ± 0,05%о, като прибавим отклонението в чувствителността на апарата за период от четири месеца от последната проверка - 0,99%о ± 0,074%о, т.е. достоверната стойност на измерване може да е от порядъка на 0.92%о до 1,06%о.

          Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати при издаването му. Актовете - НП и АУАН са издадени от компетентни органи безспорно доказано от представената Заповед на Директора н.О.н.М. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както същите съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно  изискванията на чл.42, респективно чл.57 от ЗАНН. Описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение – чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Съдът приема заключението на вещото лице към приложената съдебно химическа експертиза за вярна, обективна и компетентна, изготвена от експерт с нужната квалификация.

Така установената фактическата обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, заключението на вещото лице. Показанията на свидетелите са последователни и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

От друга страна по делото не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушенията, авторството на жалбоподателя и вината му.

Налице е и фактическо и правно единство между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и приложимата правна норма и в двата акта. Относно мястото на нарушението, същото е достатъчно индивидуализирано, с оглед ориентацията си с данни за пътя и посока на движение, от тук няма основание за каквито и да е съмнения в тази насока, а за съставомерността на самото нарушение съществен е фактът на управление на МПС. Ето защо актовете са изцяло законосъобразни  и правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено или нарушено, тъй като за последният не е имало пречка да разбере точно нарушението си, за което се наказва, и да упражни правото си на жалба и възражения.

По тези съображения, съдът приема, че в момента на извършване на проверката от страна на полицейските служители, жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС и чрез извършената проверка за употреба на алкохол отчела положителен резултат е осъществил административното нарушение, визирано в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл.52 – чл.58 от ЗАНН. В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения. Нарушението и нарушителят са установени. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Определеното от наказващия орган наказание е в размера предвиден в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Не е налице основания за изменяне на НП и в частта му относно постановеното отнемане на общо 10 контролни точки.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т.1 (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2017 г., в сила от 04.04.2017 г.) от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, съгласно които текстове за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т.1 - За нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, да управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) - 10 контролни точки. Отнемането на контролни точки с оглед безспорно установеното за извършено административно нарушение е една законосъобразна последица.

Съдът, намира че така определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63,ал.1 от ЗАНН, съдът:

       

                                                    Р  Е  Ш  И :

          

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-003504 от 17.09.2019г. на *** група към О.н.М.– П. ***, с което на жалбоподателя И.М.П. е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: