Решение по дело №80/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 47
Дата: 10 март 2025 г. (в сила от 10 март 2025 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20252200600080
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Сливен, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Елена Г. Христова
в присъствието на прокурора М. Р. Р.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252200600080 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби и
допълнинелни към тях на адв. К. К. от АК – Сливен, в качеството му на
защитник на подсъдимия С. С. С. от гр. Сливен и на адв. Н. П. от АК – Сливен
в качеството му на пълномощник на частния обвинител А. М. Б. от гр. Сливен
срещу Присъда № 154/18.10.2024 год. постановена по НОХД № 710/2024 год.
по описа на Районен съд – Сливен.
С посочената присъда подсъдимият С. С. С., от гр. Сливен, ЕГН
********** е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.159, ал.4, т. 1, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т. 3 от
НК, а именно в това, че: На 03.11.2020 година в гр. Сливен, макар и
непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си създал, чрез заснимане с
камера на мобилен телефон, марка “Самсунг“, модел А12, /с неизвестни
ИМЕИ и сериен номер/, собственост на Ж.П. порнографски материал по
смисъла на чл.93, т.28 („Порнографски материал“ е изготвен по какъвто и да е
начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал
материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено
действие, съвкупление, полово сношение включително содомия, мастурбация,
сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите
органи на лице“) - видеоклип изобразяващ открито сексуално поведение
между лица от различен пол, изразяващо се във фелацио, мастурбация и
1
похотливо показване на половите органи на лице, за създаването на който са
използвани лица ненавършили 18годишна възраст, родената на **********г.
от гр.Сливен - А. М. Б. и роденият на род.***г. Б. Г. Г..
На подсъдимия С. С. С. на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. Б от НК му е
наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, изразяваща се в следните пробационни
мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: *** , за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА като подсъдимият следва да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност на явяването и подписването ДВА пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
С присъдата подс. С. С. С. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 421.20 лева в полза на бюджета на държавата по сметка
на ОДМВР – Сливен, направените по делото разноски в размер на 128.47 лева
в полза на бюджета на държавата по сметка на РС гр. Сливен.
С присъдата подс. С. С. С. е осъден да заплати на частния обвинител
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на
1000 лева .
Веществените доказателства 1 брой оптичен диск CD-R, поставени в
плик - лист 105, папка 1 и оптичен диск CD-R, поставен в плик - лист 106,
папка 1 от ДП, с присъдата са оставени на съхранение до изтичане сроковете
на съхранение на делото.
Във въззивната жалба защитникът на подсъдимия С. С. С., адв. К. К. от
АК – Сливен, счита постановената присъда за необоснована и неправилна,
поради несъобразяване от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 61,
ал. 1 от НК. В допълнението си към въззивната жалба адв. К. като твърди, че
първоинстанционния съд е обсъдил всички обстоятелства, които са правно
значими и няма неизяснени обстоятелства и доказателства, претендира явна
насправедливост на наложеното наказание. Според защитата деянието е
извършено поради лекомислие и увлечение от подсъдимия. Иска въззивния
съд да отмени присъдата и върне делото на прокурора.
Във въззивната жалба на адв. Н. П. от АК – Сливен, пълномощник
частния обвинител А. М. Б. се изразява несъгласие с атакуваната присъда, като
се претендира явна насправедливост на наложеното наказание, като се иска
изменение на присъдата с налагане наказание лишаване от свобода на
подсъдимия в размер на 1 година, изтърпяването на което да бъде отложено на
осн. чл.66 от НК с три годишен изпитателен срок. В допълнението си към
въззивната жалба адв. П. е посочил, че в хода на съдебното производство пред
Районен съд-Сливен няма неизяснени обстоятелства и доказателства, които
следва да се съберат и проверят от въззивния съд, но според него наказанието
на подсъдимия следва да бъде лишаване от свобода в размер на 1 година,
изтърпяването на което да бъде отложено на осн. чл.66 от НК с три годишен
изпитателен срок.
2
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Сливен
изразява становище, че първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъдимият С. С. С. лично и чрез защитника си
във въззивното производство адв. К. К. от АК-Сливен, поддържа изложеното
във въззивната жалба и допълнението към нея. Моли съда да постанови
решение, с което да приложи разпоредбата на чл. 61 от НК, за което излага
като правни доводи, наличието на увлечение и лекомислие от млад
непълнолетен, извършил изолирано в битието му деяние, за чийто вредоносен
резултат са съдействали други, неподведени под наказателна отговорност
лица.
Частния обвинител А. М. Б. не се явява в съдебно заседание. Не се
явява и процесуалният й представител адв. Н. П. от АК – Сливен. От нейна
страна, чрез процесуалния и представител по делото е постъпила молба, в
която заявяват че желаят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и
поддържат въззивната си жалба и допълнението към нея.
Окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, в пределите и предмета на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими. Същите са подадени в
законоустановения 15-дневен срок от обявяване на присъдата съгласно чл.
319, ал. 1 от НПК. Подадени са от лица, притежаващи активна процесуална
легитимация по чл. 318, ал. 6 от НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт – невлязла в сила присъда. Въззивните жалби отговарят на изискванията за
форма и съдържание съгласно чл. 320 от НПК. Разгледани по същество
жалбите са неоснователни.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
въззивният съд прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания
съдебен акт. Съдът констатира, че при провеждане наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1-4 от НПК.
Въззивният съд, след анализ на доказателствената съвкупност, приема
за установена същата фактическа обстановка, каквато е установил и
първоинстанционният съд в съдебно производство, проведено по реда на глава
двадесета от НПК.
Подс. С. С. С. с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Сливен,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан, към инкриминираната дата 03.11.2020г., подс. С. С. С. е бил
ученик в *** гр. Сливен, същият е бил непълнолетен, тъй като е роден на
***г. Към настоящия момент е студент.
Макар и непълнолетен подс. С. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Към 03.11.2020г. непълнолетни са били също и пострадалите Б. Г. Г. и
А. М. Б.. Първият бил 15 годишен ученик в *** гр. Сливен, а Б., родена на
3
**********г. била малолетна, тъй като не е била навършила 13 години /родена
на **********г./.
На 04.09.2020 година малолетната постр. А. М. Б. се запознала с подс.
С. С. С. в социалната мрежа „Инстаграм“, където и двамата имали
регистрация. Нейният профил бил с никнейм: ***, а неговият бил с никнейм:
***. Към този момент постр. А. Б. била на 12 години и 11 месеца, а подс. С. -
на 15 години.
Двамата посещавали една и съща зала за лека атлетика и след
приятелството им в социалната мрежа проявили интерес един към друг като
започнали да се ухажват и да си изпращат съобщения.
Още при запознаването им постр. А. Б. споделила на подс. С., че е на
13 години, а той й отговорил, че е на 15 години. Двамата разбрали, че са от гр.
Сливен, въпреки което общували предимно чрез „Инстаграм“. След известно
време започнали да се срещат в гр.Сливен като двойка, заедно ходили на кафе
и се разхождали. Продължили да си изпращат съобщения в „Инстаграм“, като
подс. С., независимо от възрастта на пострадалата, постоянно й отправял
сексуални и интимни предложения.
На 02.11.2020 г. подс. С., отново чрез съобщение в „Инстаграм“
предложил на постр. Б. на следващия ден да се срещнат със поср. Б. Г. Г.,
близък негов приятел, когото тя не познавала до този момент и да ги запознае.
Тя приела и се уговорили срещата да бъде на *** в гр.Сливен, пред входа на
жилищен блок № 12, където живеел подс. С..
На 03.11.2020 г., постр. Б. взела със себе си своята приятелка и
връстничка, св.М.Н. и около 14 часа, отишли на уговореното място, където ги
чакали подс. С. и пост. Г.. Подс. С. предложил всички да се качат в
апартамента на баба му, който се намирал в същия блок /апартамент №44/.
Всички се съгласили и се качили в апартамента, като постр. Б. оставила
велосипеда, с който била дошла пред входа на блока.
Подс. С. бил близък приятел от дете със пострадалия Г., бил наясно с
възрастта му и знаел, че е непълнолетен. Подс. С. предварително споделил с Г.
за отношенията и намеренията си към малолетната постр. А. Б..
Всички се събрали в хола на апартамента, като подс. С. предложил за
пиене бира. Двете момичета се съгласили и всяка от тях изпила известно
количество, като подсъдимия и приятеля му пили по малко количество от тях.
След това всяко от момичетата изпило по около 50-100 гр. твърди алкохол.
Това продължило около 3-4 часа, вследствие на което св. Н. се почувствала
силно повлияна от алкохола, станало и лошо, започнало да й се вие свят и не
можела да стои права. Тъй като не можела да се контролира, обърнала масата,
счупила част от чашите и поискала да си тръгне. Подс. С. и постр. Г. я свалили
пред входа на блока, поставили я да седне на земята и я оставили там, след
което се качили в апартамента. Междувременно непозната на св. Н. жена се
обадила на родители й и те я прибрали. Състоянието й наложило посещение
на ЦСМП гр. Сливен.
В същото време пред блока дошъл св. Ж.П., приятел на подс. С., с
4
който той имал предварителна уговорка да се видят там. Подсъдимият го
поканил в апартамента и той се качил заедно с тях.
В хола на апартамента ги чакала постр. Балкандийска, която също
била повлияна от изпития алкохол. Била видимо отнесена и неадекватна,
говорила заваляйки думите, ръкомахала с ръце като започнала да прегръща
подс. С.. Той приел държанието й като желание от нейна страна да бъдат
интимни и решил да я заведе в спалнята на апартамента. Той я дръпнал за
ръцете, за да я изправи и я завел в спалнята. В същото време, подсъдимият
казал на постр. Г. да отиде с тях в спалнята, за да бъдат интимни с малолетната
Б.. Постр. Г. се съгласил и също тръгнал към спалнята. Междувременно, подс.
С., без да сподели намеренията си с никой, решил да направи запис на
случващото се в спалнята, но тъй като знаел, че собствения му телефон е стар
и засича, поискал телефона на св. П., за който знаел, че е добра марка и
качество. Св. П. дал телефона си, марка „Самсунг“, модел А12, а той останал в
хола сам.
В спалнята постр. Б. легнала на леглото. Подс. С. нагласил телефона
на св. П. така, че да заснеме видеоклип на случващото се върху спалнята, като
затова не казал нито на постр. Г., нито на постр. Б..
Подс. С. и постр. Г. се съблекли и започнали да събличат постр. Б..
Постр. Б. искала да си отива и не била съгласна със случващото се, казала, че
иска да си отиде, но не била в състояние да се съпротивлява. Постр. Б. просто
лежала отпусната на леглото, докато подс. С. и постр. Г., възползвайки се от
безпомощното й състояние, започнали да я опипват по гърдите, интимните
части, цялото тяло, като същевременно двамата пипали собствените си
членове и се опитвали да се възбудят. Подс. С. сложил ръката на постр. Б.
върху члена си, за да се опита „да го възбуди“.
Междувременно, св.П. се опитвал да види какво се случва в спалнята,
през стъкленото прозорче над вратата на помещението но не успял и решил,
под предлог, че иска да си вземе телефона да влезе вътре. Той открехнал
вратата, но подс. С. му казал да излезе. Тогава св. П. се върнал в хола и
продължил да ги чака там.
В един момент на външната врата на апартамента се потропало и
подс. С., заедно с пострадалия Г. преустановили случващото се. Веднага се
облекли и излезли от спалнята като казали на св. Б. също да се облече и да не
излиза от стаята. Майката на подс. С. влязла в хола, видяла момчетата и
съборените чаши и напуснала жилището като преди това казала на сина си да
преустанови събирането. След тръгването на майката на подс. С., той и поср.
Г. отишли до спалнята и извели от там постр. Б.. Междувременно, подс. С.
върнал и телефона на св.Ж.П., без да му казва за какво го е ползвал и какво е
заснел с него.
Четиримата останали в хола, около десетина минути, след което
напуснали апартамента. Излизайки пред входа, подс. С. и постр. Б. Г.
придържали постр. Б., тъй като същата още била пияна.
Пред блока подс. С. поискал телефона на св. П. и показал на двамата
5
си приятели заснетия от него клип. За направата на клип чула и постр. Б. и
макар, че попитала за какъв клип говорят, същата не разбрала какво точно
имат предвид. Св. П. видял на видеоклипа как приятелите му разсъбличат себе
си и след това постр. А., как я опипват по тялото, както и действията на подс.
С., от които е заключил, че кара пострадалата да му прави фелацио.
След това подс. С. прехвърлил видеоклипа на своя телефон и го изтрил
от телефона на св. П.. Постр. Г., също поискал видеоклипа да бъде изтрит от
телефона на св.П..
Междувременно, постр. Б. видяла, че има пропуснати обаждания от
майка й и от брат й и се свързала с последния, който дошъл в района на
градската градина и я прибрал в дома им. Там тя не споделила на никой от
близките си за случилото се в апартамента, за да не й се карат, но признала че
е пила алкохол и не се чувства добре от това.
След тази случка постр. Б. приключила отношенията си с подс. С..
В края на 2022 г., св. А. Б. чула, че в класа й се разпространява някакъв
клип с нейно участие, а св. Н. й го показала. Тогава постр. Б. разбрала, че този
клип е направен, когато са били в апартамента с подс. С. и приятелите му, но
тъй като се срамувала, тя отново не споделила с никого за случилото се и за
клипа.
На 09.01.2023 г., св. Д.М.Х., която била братовчедка на постр. А. Б.,
разглеждала „Фейсбук“ профила на майка си А.А.Х. в телефона й, когато
забелязала, че има изпратена покана за приятелство от лице с профил „***“.
Св. Х. помислила, че това е нейната братовчедка, постр. Б. и приела поканата
за приятелство. Веднага след това св. Х. получила публикация от този профил
със сексуална насоченост, като бил публикуван процесния клип с
порнографско съдържание и тя видяла, че в него участва постр. Б. и две лица
от мъжки пол.
Св. Х., веднага се свързала по телефона с постр. А. Б., с майка й св. С.Б.
и с брат й св. Ж.Б., като им изпратила клипа. След като разговаряли с
пострадалата за случилото се, родителите й уведомили органите на МВР в
гр.Сливен, като им предоставили диск, съдържащ запис на клипа.
С протокол за доброволно предаване от 13.03.2023 г., св. С. Б. предала
на органите на реда оптичен диск, съдържащ гореописания клип.
Междувременно, постр. Г. също няколко пъти получил линкове към
страници във „Фейсбук“, където е качен процесния клип, но всеки път, когато
се опитвал да ги отвори, клипът не бил достъпен или бил изтрит. Подс. С.
също разбрал за разпространяващия се в интернет пространството клип, но не
знаел кой го е качил.
След извършена проверка с постановление на Районна прокуратура
Сливен от 23.03.2023 г. било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.149 от НК- за това, че на неустановена дата през лятото на
2020 година, в гр. Сливен са извършени действия с цел да се възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст - А. М. Б., родена на **********г. От това
6
разследване с постановление от 18.03.2024 г. на Районна прокуратура Сливен
са отделени материали по ново производство – следствено дело №16/2024г.,
Вх. № 1504/2024г по описа на прокуратурата за деяние по чл.159 ал.4 т.1 вр.
ал.1 от НК вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК, за това, че на 03.11.2020г. в гр. Сливен, от
непълнолетно лице бил създаден порнографски материал, за което са
използвани лица ненавършили 18 годишна възраст.
В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна
аудиовизуална и художествена експертиза на приобщения по ДП оптичен диск
и съдържащите се върху него видео файл и компютърно информационни
данни, от заключението на която става ясно, че записа следва да се
квалифициран като „порнографски материал“, тъй като изобразява открито
сексуално поведение, изразяващо се във фелацио, мастурбация и похотливо
показване на половите органи на лице. От заключението на експертизата е
видно,че във видеоклипа участват, освен подсъдимия, още две лица,
ненавършили 18 години, св. Б. Г. и св. А. Б..
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал
следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото
доказателствен материал: гласните доказателствени средства чрез
обясненията на подсъдимия С. С. С./л. 123-125 от съд. дело/ и показанията на
свидетелите А. Б./л.51-52 от съд.дело/, Б. Г./л. 53 от съд. дело/, М.Б./ 54 от съд.
дело/, М.Н./л.54-55 от съд. дело/, Г.Б. Г./л.55 от съд. дело/, С. Б./л.55-56 от съд.
дело/, Ж.Б./л.56-57 от съд. дело/,С. С./л.57 от съд. дело/, Ж.П./л.118-119 и
л.122 от съд. дело/, Р.И./л.121 от съд. дело/ прочетените и приобщени към
материалите по делото по реда на чл.281, ал.5 във вр. ал.1 т. 4 от НПК
показания на свид. Д.М.Х. от досъдебното производство/л.2.48-49 от папка1 и
л.28 от папка2/; възпроизведения запис съдържащ се в приложения като
веществено доказателство СD-R диск с капацитет 700 мегабайта; писмените
доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване
на оптичен диск към него (л.7, папка 1 от ДП); актове за раждане (л.14-17,
папка 1, л.16-19 папка 2); педагогически характеристики (л.18- 21, папка 1,
л.20-23, папка 2); справка ДПС (л.22, папка 1); характеристика (л.23, папка 1);
декларация за семейно и имотно състояние (л.110, папка 1); справка за
съдимост (л.65, папка 2); веществени доказателства: оптични дискове (л.105,
л.106, папка 1) и заключението по комплексна аудиовизуална и художествена
експертиза (л.91-103, папка 1).
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключението
на експертизата, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил
комплексно събраните по делото доказателствени източници и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации. Извършеният от Районен съд Сливен анализ на доказателствата
7
напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на
решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното
деяние от подс. С. С. С., контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
кредитираните писмените доказателствени средства и заключението на
назначената експертиза, приобщени по делото.
Анализа на гласните, писмените доказателства и доказателствени
средства, заключението на експертизата и изведените фактически изводи не се
оспорват от страните, които във въззивните жалби и допълненията към тях
изрично са посочили, че първоинстанционния съд е обсъдил всички правно
значими обстоятелства, като няма неизяснени такива, както и несъбрани
доказателства.
Първоинстанционният съд обосновано не е приел като достоверни
обясненията на подс. С. от съдебното следствие, че постр. Г. и постр. Б. са
знаели за извършвания запис на случващото се в спалнята, както и че е изтрил
записа на клипа от телефона и на никой не го е показвал. Въззивният съдебен
състав също ги прие като опит за изграждане на защитна версия в полза на
подсъдимото лице, която не отговаря на обективната действителност и
събрания по делото доказателствен материал. Развитите съображения на
контролирания съд в тази насока са правилни и не следва да бъдат допълвани
или изменяни. Правилно съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия във
връзка със състоялото се в апартамента събиране, присъстващите в него,
употребения алкохол и интимните отношения между него, пострадалата Б. и
постр. Г..
На следващо място, с оглед вмененото на подсъдимия деяние и начин
на осъществяването му от съществено значение е комплексната аудиовизуална
и художествена експертиза. Правилно районният е приел същата за изготвена
от компетентно вещо лице, което дава обосновани и пълни отговори на
поставените въпроси. Въззивният съд счита, че експертът изключително
професионално и подробно е анализирал видео файла имащ отношение към
предмета на делото.
От заключението на назначена и изпълнена комплексна аудиовизуална
и художествена експертиза, както и от разпита на вещото лице в
първоинстанционното съдебно следствие се установява, че на намиращия се
във видеофайлът запис е установено открито сексуално поведение,
изразяващо се във фелацио, мастурбация и похотливо показване на половите
органи на лице.
От разпита на вещото лице проведен в съдебно заседание на
18.07.2024г. се установява, че на оптичния диск е установено наличието на
порнографски материали, като порнографските сцени са с участие на лица,
които изглеждат като ненавършили 18 (осемнадесет) години. Вещото лице в
разпита си сочи, че начинът, по който е определена видимата възраст на
заснетите лицата и конкретно, дали се касае за лица изглеждащи ненавършили
18-годишна възраст е на база външни показатели за физическо им развитие.
8
Същевременно не било необходимо специално знание, за да се установи, че в
порнографския материал, където очевидно е снимана пострадалата Б., тя няма
навършени 18 години.
В приложенията към експертизата е изваден и снимков материал,
визуализиращ кадрите от видео записа. Снимките изобразяват открито
сексуално поведение, изразяващо се във фелацио, мастурбация и похотливо
показване на половите органи.
Настоящият съдебен състав, също както първата инстанция,
кредитира като обективно и компетентно заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство експертиза, като не установи необходимост
същата да бъде коригирана или допълвана и не намира основание да се
съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на изготвили я
експерт.
Що се отнася до показанията на разпитаните свидетели въззивният
съд, както първоинстанционния кредитира показанията на св. С. – баща на
подс. С., в частта в която се изяснява събирането в апартамента, лицата които
са били там, а относно кой е извършил записа правилно първоинстанционния
съд не е дал вяра на показанията му доколкото противоречат на останалия
събран доказателствен материал. Настоящия състав напълно кредитира
показанията на пострадалите Б. и Г., показанията на останалите свидетели
М.Н., Ж.П., Р.И., Д. Х., С., М. и Ж.Б. от които се изяснява, времето и мястото
на събирането, употребата на алкохол, поведението на участниците в записа,
кой е извършил записа, на кой телефон, как е прехвърлен и разпространението
му чрез фалшив профил създаден с имената на постр. Б..
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че
същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като
кредитира същите.
Останалите доказателства не съдържат противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Така събраният и обобщен по-горе доказателствен материал в своята
съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните
доказателства се намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват. Този извод се налага след преценка на
валидно събраните на досъдебното производство доказателства, изброени по-
горе, които в достатъчна степен обосновават фактите, очертани в приетата от
съда фактическа обстановка и съответно съставомерността на деянието,
осъществено от подс. С..
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са
обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато
превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по
фактите е правилно формирано и не следва да бъде променяно.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез
9
него фактическа обстановка, въззивният съд достигна до правен извод, че
първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подс. С.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е
предаден на съд.
Правилно установената фактология на казуса е довела и до правилна
материалноправна квалификация на деянието. Правилно деянието,
осъществено на 03.11.2020 г. е квалифицирано по чл. 159, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Споделимо е от настоящата съдебна инстанция, че
са налице всички обективни признаци на това деяние - създаване на
видеофайл, имащ съдържание, характеризиращо го съгласно чл. 93, т. 28 от
НК като порнографски материал поради неприличното, изобразяване
изразяващо се във фелацио, мастурбация и похотливо показване на половите
органи. С оглед на възрастта под 18 години на използваните за създадения
порнографски материал лица правилна е правната квалификация по чл. 159,
ал. 4, т. 1 от НК. Споделими са и правните доводи за субективното отношение
към извършеното деяние, изразено като пряк умисъл от непълнолетния
подсъдим, разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си, съзнаващ противоправността на създаването на
порнографски материал, съзнаващ характеристиките на този материал и
възрастта на лицата, участващи в него.
По отношение на наложеното от Районен съд-Сливен наказание при
условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. Б от НК „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в
следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”, а именно: *** , за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА като подсъдимият следва
да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти
седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, въззивната жалба на частния обвинител е
неоснователна.
За престъплението по чл. 159, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК, към момента на извършване на деянието законът предвиждал
наказание лишаване от свобода до три години, който се явява по благоприятен
за дееца.
При определяне на наказанията правилно е отчетено наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и прилагайки разпоредбата на
чл. 55, ал.1, т.2, б. Б от НК, съдът е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“.
Районния съд е наложил наказание, което въззивния съдебен състав
намира за адекватно, с оглед степента на обществена опасност на деянието и
дееца, смекчаващите и липса на отегчаващи отговорността обстоятелства и
целите, предвидени в чл. 36 от НК. Въззивния съд също не отчита отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Претенция на частния обвинител за определяне на санкцията при
условията на чл.54 от НК и налагане на наказание 1 година лишаване от
свобода, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с 3 годишен
10
изпитателен срок не може да бъде удовлетворена, защото смекчаващите
отговорността на подс. С. обстоятелства са многобройни. В положителен
аспект първата инстанция правилно е изтъкнала чистото му съдебно минало,
чистосърдечното му признание, изразеното съжаление за извършеното,
процесуалното му поведение, добрата му педагогическа характеристика.
Според настоящата инстанция към тази група е следвало да бъдат
отчетени ниската възраст на подсъдимия, обстоятелството, че същият е
студент в момента, както и липсата на регистрация на подсъдимия в Детска
педагогическа стая за извършване на противообществени деяния като
непълнолетен и съответно липса на прилагани спрямо него възпитателните
мерки по ЗБППМН.
При тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства и най-
лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, като
превъзпитанието и подготвянето за общественополезен труд на подсъдимия
могат да бъдат постигнати и без налагане на по-лекото наказание.
Следователно индивидуализираното наказание, на което следва да бъде
осъден подсъдимия е наказание пробация, изразяваща се на основание чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК в следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”, а именно: *** , за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и
подписването ДВА пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, въззивната жалба на
частния обвинител е неоснователна.
Въззивната инстанция намира за неоснователно искането на защитата
на подсъдимия за приложимост на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НК. За да се
приложи чл. 61, ал. 1 от НК е необходимо кумулативното наличие на три
предпоставки: деянието да е с неголяма обществена опасност; да е извършено
от непълнолетния деец поради увлечение или лекомислие; спрямо този
извършител да могат успешно да бъдат приложени възпитателните мерки по
ЗБППМН. В конкретния казус не са налице и трите предпоставки.
Относно липсата на първата предпоставка, настоящия състав приема,
че извършеното от подсъдимия престъпление се характеризира със завишена
степен на обществена опасност. Относно останалите две предпоставки,
настоящата съдебна инстанция приема, че действително широкото
разпространение на деяния от подобен вид е намерило законодателен отговор
в предвидената санкция на наказанието лишаване от свобода, определяща го
като тежко престъпления. В конкретния случай обективираното поведение е
осъществено чрез едно деяние, включващо създаване на порнографски
материал. Непълнолетният подсъдим, като автор на този порнографски
материал е използвал за създаването му лице с недостатъчен житейски опит,
след като го е провокирал да употреби голямо количество различен алкохол.
Засягането на обществените отношения, охраняващи половия морал се дължи
единствено на противоправното поведение на подсъдимия. Засягането на
11
репутацията на това младо момиче е резултат единствено на обективираното
поведение на подсъдимия. Към това поведение няма отношение наличието
или липсата на някакво съгласие от страна на използваното за порнография
лице. Психолого-психиатричните особености на личността на подсъдимия не
водят до правен извод за занижен самоконтрол, като по делото няма
обстоятелства, които да характеризират емоционално-волевото му състояние
като увлечение. Достатъчният за възрастта интелектуалният капацитет на
подсъдимия, формира правен извод за липса на лекомислие в действията му.
Настъпилото пълнолетие, както е посочил и Районния съд обосновава правен
извод за невъзможност за успешно полагане спрямо първия на възпитателни
грижи по ЗБППМН.
Районен съд Сливен правилно се е произнесъл и по отношение на
веществените доказателства по делото.
С оглед изхода на делото районният съд законосъобразно е решил и
съпътстващите въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимия.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и като такава следва да се потвърди изцяло.
Присъдата е постановена при несъмнено и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не констатира основания за нейното
изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Окръжен съд Сливен


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №154 от 18.10.2024 г., постановена по н. о.
х. д. № 710/2014 г. по описа на Районен съд-Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Решението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13