№ 308
гр. Кърджали, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20245140100329 по описа за 2024 година
Предявен е иск на В. Р. Г., ЕГН **********, адрес: *******, чрез адвокат М. , против
„К. Й.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ******* за признаване за
установено, че сключеният между страните договор потребителски кредит № ******* от
11.09.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че посоченият в договора ГПР не отразява вярно
действителният ГПР, тъй като не в него не е включена дължимата по кредита неустойка,
поради което договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 10
ЗПК.
Ответникът подава отговор на исковата молба, извън срок, с която оспорва
предявения иск.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковата претенция за основателна, по следните съображения:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства и експертиза, че между
страните е сключен договор потребителски кредит № ******* от 11.09.2023 г. г., за сумата
от 1000 лева, за срок от 11 месеца, при посочен в договора ГПР от 48,081 %. В чл. 8 от
договора е предвидено, че потребителят дължи неустойка, ако не изпълни задълженията си
по чл. 6, ал. 2 от договора за предоставяне на обезпечение по кредита, като неустойката е в
размер на 1022,32 лева. Същата не е включена в ГПР по кредита, като действителният
размер на ГПР е 526,69 % на годишна база.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин,
1
като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на неустойка, което
съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество
представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона
обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед
невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни
плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не
бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно
ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която
не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не
може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от
база от стойността на кредита.
Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да
бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на
ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността
потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни
отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е
практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.
Ето защо и предявения иск се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото ищецът има право на разноски в размер на 650 лева – за
държавна такса, експертиза и адв. възнаграждение.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на В. Р. Г., ЕГН **********,
адрес: ******* против „К. Й.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
*******, че сключеният между страните договор потребителски кредит № ******* от
11.09.2023 г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К. Й.“ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: ******* да заплати на „В. Р. Г., ЕГН **********, адрес: *******
сумата от 650 ( шестстотин и петдесет ) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
2