РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. Перник, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720102454 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Образувано е по искова молба вх.№ 10480/14.05.2024 година, предявена
от И. В. М., ЕГН **********, ********, чрез пълномощника ЕАдвД „С. Д.” -
гр.Перник, ЕИК *********, представлявано от адвокат С. Д., съдебен адрес:
******** срещу „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Сердика“,
ж.к.“Банишора“, ул.“Скопие“ № 1А, представлявано от „КАУФЛАНД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез И.Ч. и Я.Д., в качеството им на
управители и чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л.Е.Х.И..
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищцата твърди, че на 11.11.2023 година около 19,00 часа заедно със
сина й Х.П.М. и нейната снаха Е.И.М. пазарували в хипермаркет „Кауфланд“,
находящ се в ********* (административен адрес *********). След излизане от
магазина, движейки се към паркирания на паркинга автомобил, десният й крак
попаднал върху неравност на тротоара, образувана от построен подход за
пазарни колички, в резултат на което загубила равновесие и паднала. Изпитала
силна болка в дясната ръка, незабавно я откарали в СПО на МБАЛ „Р.
Ангелова“ ****, където при извършено рентгеново изследване било
установено ********** и била насочена към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
1
ЕАД - гр.София. Там й направили нови рентгенови снимки, след което
счупените кости били наместени с упойка и ***** била гипсирана до лакътя.
За период от тридесет дни ищцата изпитвала силни болки, включително и от
гипсовата лонгета, която я притискала травматично. След свалянето на гипса
за около двадесет дни преминала през рехабилитация в „*********“ ****. За
целия този период освен физическите болки търпяла и сериозни битови
неудобства, причинени от невъзможността да използва дясната си ръка за
обичайни дейности - хранене, обличане и тоалет. Била неработоспособна до
10.02.2024 година, за което й били издадени болнични листа. В резултат на
описаната травма претъпяла и продължавала да търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които според нея биха намерили
справедлив паричен еквивалент в размер на сумата от 25 000 лева.
Счита, че отговорност за обезщетяване на вредите би следвало да понесе
първия от ответниците - „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на
управляващ съдружник на собственика на търговския комплекс - втория
ответник „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД.
Отговорността се пораждала от липсата на обозначаване и
предупреждение към посетителите на хипермаркета относно релефа на онзи
участък от пешеходната площ пред входа на магазина, където е изграден
подход за пазарни колички. Липсата на обезопасяване и сигнализиране
създавало предпоставки за инциденти и се явява причина за падането на
ищцата.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД – да бъде осъден да й заплати
сумата от 25000,00 (двадесет и пет хиляди) лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от
счупване на дясната ръка, в резултат на претърпяна злополука на ****** в
*********, вследствие падане пред входа на хипермаркет „Кауфланд“, в
резултат от липсата на обозначаване и предупреждения към посетителите на
хипермаркета относно релефа на участък от пешеходната площ, където е
изграден подход за пазарни колички, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска – 14.05.2024 година до
окончателното й изплащане.
Представя следните писмени доказателства: лист за преглед на пациент
№ 0*****/******, издаден от МБАЛ „Рахила Ангелова” – Перник; епикриза
ИЗ № **********, издадена от УМБАПСМ „Н.И.Пирогов”ЕАД – София;
болничен лист № ********** издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”ЕАД –
София; болничен лист № *********, издаден от ДКЦ I Перник ЕООД;
болничен лист № **************, издаден от ДКЦ I Перник ЕООД.
Ответната страна „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК
*********, представлявано от „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, оспорва иска като недоказан по основание и размер.
Намира за недоказано наличието на увреждане, причинено по време,
място и механизъм, описани в исковата молба, съобразно представените
доказателства. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
2
поведение на ответника и претърпените вреди като елемент от фактическия
състав на деликта. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като основание за евентуално намаляване на обезщетението.
Същевременно искът за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като
прекомерен.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Между страните няма спор, че на процесната дата и място ищцата е
пазарувала в хипермаркет „Кауфланд“ в *********** (административен адрес
*********) – на **************, като паднала пред входа на магазина.
Оспорва се механизмът на станалия инцидент, както и твърденията за
противоправно поведение на служителите и ръководството на хипермаркета.
Видно от представените и описани по-горе епикризи, болнични листа и
от установеното в съдебно – медицинската експертиза по делото, чието
заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изпълнено, в резултат на инцидента ищцата е получила
счупване на долния край на ***************, като медикобиологичния
характер на увреждането представлява трайно затруднение на движенията на
горен ******, за срок, повече от 30 дни. Възстановителният период при
ищцата е продължил от ******* г. до 09.02.2024 г. При извършения личен
преглед на 15.08.2024 г. ищцата съобщила за болки в областта на **********
при натоварване и смяна на времето. Според експерта тези оплаквания ще
продължат и за в бъдеще. В приложените медицински документи по казуса не
са отразени придружаващи заболявания при ищцата, които да повлияят върху
начина и продължителността на възстановителния период.
По делото са изслушани в качеството на свидетели Е.М. (*********) и
св.П. (зам.-управител на процесния хипермаркет).
Св. Е.М. установява, че на посочените в исковата молба дата, час и
място, след като напазарумали в магазина маратонки със съпруга и свекърва й
– ищцата, на излизане от хипермаркета, двамата с мъжа й се движели по
низходящо наклонена рампа с количка за пазаруване, като успоредно на нея
имало тротоар, чието ниво било еднакво, но в долната част на рампата,
разстоянието до тротоара било около 10 см., като се обраувала необезопасена
и необозначена по никакъв начин ниша, където вървяла ищцата, като кракът й
пропаднал в тази зона. Същата паднала на *******, като ******** се
разминала с удар в ръба съседно стъпало на сантиметър. Изпитала силни
болки, като синът й я придружил до Пирогов, където я гипсирали и след
няколко часа се прибрали вкъщи. Тъй като свидетелката и съпругът й живеели
преимуществено в *******, те останали в гр.Перник около месец, за да
полагат грижи за пострадалата, тъй като преживявала постоянни силни болки,
била под стрес, не можела сама да се обслужва и да извършва обичайни
дейности, не ходела на работа, не можела да спи пълноценно. След около
3
месец състоянието й започнало постепенно да се подобрява, като след
заминаването им за *******, за ищцата грижи продължил да полага съпруга й.
Травмата й към момента не била отшумяла напълно, въпреки проведена
рехабилитация. Твърди, че малко след инцидента конфликтната зона пред
хипермаркета, където свекърва й паднала, била боядисана в сигнален цвят.
Св.П. не е присъствал на инцидента, дори не знае за неговото
осъществяване, установява, че на изхода пред магазина в ляво има
действително павирана пътека – не точно рампа, която постепенно се
снишава, а спрямо тротоара се образува около 10 см.разлика в нивото. Не знае
други хора да са падали на това място.
След като разгледа делото от фактическа страна, предвид
събраните по писмени и гласни доказателства, съдът възприе следните
правни изводи:
Предявен е главен иск, с правно основание чл.52, вр.чл.49, вр. чл. 45, ал.
1, от ЗЗД и акцесорен – по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49
от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е
безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени
от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод
нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно
чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо
лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане.
Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д. № 2005/2008год. на
ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се
презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава.
Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на *********** ищцата, заедно със сина си Х.П.М. и нейната
снаха Е.И.М. пазарували в хипермаркет „Кауфланд“, находящ се в *********,
с адм.адрес: *********. След излизане от магазина, движейки се към наблизо
паркирания им автомобил, снаха й по рампата с количка, а ищцата – по
тротоара, като единият й крак попаднал върху неравност на тротоара,
образувана от построен низходящ подход за пазарни колички, при
разминаване с нивото на тротоара около 10 см, в резултат на което загубила
равновесие и паднала. Изпитала силна болка в дясната ръка, незабавно я
откарали в СПО на МБАЛ „Р. Ангелова“ ****, където при извършено
рентгеново изследване било установено ********** и била насочена към
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - гр.София. Там й направили нови
рентгенови снимки, след което счупените кости били наместени с упойка и
***** била гипсирана до лакътя.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по
4
безспорен и нъсъмнен начин, че получените увреждания от ищцата са
вследствие падане пред входа, на тротоара на хипермаркета, поради
разминаване с нивото на рампата за колички, като тази опасна зона не била
обозначена и охранена от ответното дружество.
Налице е доказана причинно следствена връзка между настъпилия
вредоносен резултат за ищцата и противоправното поведение на ответника,
изразяващо се в неполагане на необходими грижи и непредприемане на
адекватни мерки за обезопасяване и сигнализиране по подходящ и достъпен
за възприемане от клиентите начин за наличието на конфликтна зона след
изхода на хипермаркета, застрашаваща живота и здравето им.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.М. в тази насока, като
последователни, непротиворечиви и дадени с оглед непосредственото й
възприемане на фактите и обстоятелствата, свързани с механизма и начина на
осъществяване на инцидента. Същите кореспондират с тези, дадени от св.П. в
частта, установяваща, че на изхода от хипермаркета в ляво, след изхода се
образува около 10 см. конфликтна, необезопасена и необозначена зона на
разминаване на нивата между низходяща пътека (рампа) и равен тротоар. В
останалата си част показанията на зам.-управителя на магазина се явяват
ирелевантни за спора.
Видно от медицинските документи и заключението на съдебно
медицинската експертиза, получените от ищцата увреждания се изразяват в
получила счупване на долния край на ***************, като
медикобиологичния характер на увреждането представлява трайно
затруднение на движенията на горен ******, за срок, повече от 30 дни.
Възстановителният период при ищцата е продължил от ******* г. до
09.02.2024 г. При извършения личен преглед на 15.08.2024 г. ищцата съобщила
за болки в областта на ********** при натоварване и смяна на времето.
Според експерта тези оплаквания ще продължат и за в бъдеще. В приложените
медицински документи по казуса, не са отразени придружаващи заболявания
при ищцата, които да повлияят върху начина и продължителността на
възстановителния период.
С оглед на изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск по
чл.52, вр. чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД се явява доказан по основание.
Касателно размера на иска съдът счита следното:
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост", по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определянето на размера на обезщетението и прилагането на
критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът
намира, че следва да се отчетат следните обстоятелства: на ищцата са
причинени телесни увреждания, довели до разстройство на здравето, травмата
е относително болезнена, оздравителният процес е бил сравнително
продължителен, като все още не е приключил. Ищцата продължава да изпитва
неудобство в ежедневните си дейности, тъй като изискуемият обхват и
5
оптимален обем в амплитудата на движения в дясната китка все още не е
достигнат, а при влошаване на времето ще продължава да изпитва болки и
дискомфорт доживот.
С оглед на това съдът счита, че за справедливо репариране на
претърпените от ищцата болки и страдания следва да бъде определено
обезщетение в размер на 12500,00 лева, като в останалата част до
претендираните 25000,00 лева искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86 от ЗЗД има акцесорен
характер, като за основателността му следва да се установи наличието на
главен дълг, а на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава от датата, на която е осъществено
непозволеното увреждане, за което носи отговорност - ******
В случая обаче то е предявено от ищцата с по-късен начален период, от
датата на завеждане на исковата молба до съда - 14.05.2024 година, до
окончателното изплащане на сумата по главницата, с което съдът е длъжен да
се съобрази, тъй като следва датата на деликта.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Видно от списъка на разноски, сторени
от ищцата по чл.80 ГПК, същите са в общ размер на 1200 лева (1000 лева за
внесена държавна такса и 200 лева - за възнаграждение за вещо лице), като
дължимата сума, съразмерно с уважената част от иска възлиза на 600.00 лева.
Ищцата прави искане да бъде определен адвокатски хонорар, на осн.чл.
38, ал.1, т.3 от ЗАдв. На ищцата в производството е оказана безплатна
адвокатска помощ, на основание сключен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна
помощ е чл. 38, ал.2 във вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв. С оглед на това е налице
предвиденото в чл. 38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
производството процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение е достатъчно адвокатът да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие
/какъвто в случая е налице/, в който да посочи, че такава се предоставя
безплатно на някое от основанията по чл. 38 ЗАдв., като наличието на
посоченото основание не се нуждае от доказване.
Съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за защита по
настоящото дело, съобразно с уважената част от иска възлиза на сумата от
1525,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника в полза
на ЕАдвД „С. Д.” - гр.Перник, ЕИК *********, представлявано от адвокат С.
Д..
На ответника се следват, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е бил защитаван в
процеса от юрисконсулт, като предвид разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК,
вр.чл.37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.2, вр. ал.1 от Наредба за заплащането на
6
правната помощ, в случая дължимият размер на юисконсултското
възнаграждение възлиза в размер на сумата от 540 лева (360 лв. + 180 лв.), а в
случая - 270 лева, с оглед изхода на спора. Също така ответникът е направил и
разноски в размер на 200 лева – за платен депозит за вещо лице (в случая,
съобразно изхода на делото са дължими 100 лева). Общият размер на
сторените разноски възлиза на 740 лева, като съобразно отхвърлената част от
иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 370
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Скопие 1А, представлявано
от „Кауфланд България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Сердика,
ж.к.“Банишора“, ул. „Скопие“ № 1А, представлявано от И.Ч. и Я.Д. -
управители, да заплати на И. В. М., ЕГН **********, ********, на осн.чл.52,
вр.чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 12500,00 (дванадесет хиляди
и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
понесени болки и страдания от счупване на ********, в резултат на
претърпяна злополука на ****** в ********* (административен адрес
*********), вследствие падане пред входа на хипермаркет „Кауфланд“ от
липсата на обозначаване и предупреждения към посетителите на
хипермаркета относно релефа на участък от пешеходната площ, където е
изграден подход за пазарни колички, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска – 14.05.2024 година до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 25000,00 (двадесет и пет хиляди) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”, ЕИК *********
да заплати на И. В. М. сумата от 600,00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал.2 във вр. чл.
38, ал.1, т.3 ЗАдв., „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО”, ЕИК *********
да заплати на ЕАдвД „С. Д.” - гр.Перник, ЕИК *********, представлявано от
адвокат С. Д.а сумата от 1525,00 лева, за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. В. М. да заплати на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО”, ЕИК ********* сумата от 370,00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7