Р Е Ш Е Н И Е
№ 2777
гр. Варна, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 507 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Д.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 150 лева
получена с банков превод от ***г. без правно основание, за която сума ответното
дружество издало фактура № ***г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът бил клиент на ответното дружество за
предоставяне на ВиК услуги, като му била открита партида за абонатен номер
1556123, относно единственото му жилище находящо се на адрес гр. ***.
Ищецът бил клиент също на „Банка ДСК“ ЕАД, където имал
разкрита разплащателна сметка, по която се превеждала пенсията му и предоставил
на ответното дружество възможността безкасово да инкасира разплащането на
услугите за ползваните водоснабдителни и канализационни услуги.
При снабдяване с извлечение от разплащателната си
сметка, ищецът установил, че на ***г. е извършен банков превод за сумата от 150
лева, за която ответното дружество издало фактура № ***г. Ищецът твърди, че не
е получавал ВиК услуги на посочената стойност, а най-вероятно се касае за
неоснователно събрани такси по съдебно дело и в тежест на ответника е да докаже
основание за получаване на сумата.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция се оспорва като недопустима, а в условията на евентуалност и
неоснователна.
Процесната сума от 150 лева представлявала платен
депозит за вещо лице по проведена съдебно-техническа експертиза по гр.д.№
17965/2017г. по описа на ВРС. Производството по делото приключило с влязло в
сила през м. ноември 2018г. съдебно решение по в.т.д.№ 1525/2018г. по описа на
ВОС, с което била разпределена отговорността между страните по отношение на
разноските.
На 13.12.2018г. в изпълнение на влязлото в сила
решение на ВОС бил издаден Протокол за сторниране на вземания съобразно
съдебното решение и поради прихващане. С него била извършена корекция на
начислените по партида с абонатен номер *** фактури съобразно произнасянето на
съда за главници, лихви и разноски.
На 13.12.2018г. ответното дружество извършило
прихващане, обективирано в компесаторно изявление изх.№ ***г., получено лично
от ищеца на 14.12.2018г., с което били погасени следните насрещни, парични,
ликвидни и изискуеми задължения: вземанията на дружеството от Д. за сумите в
размер на 198 лв. – лихва за забава
върху главницата от 2073.34 лева, дължима за периода от 26.09.2016г. до
03.09.2017г., сумата от 266.65 лева -
законна лихва върху същата главница, дължима за периода от 07.09.2017г. до
13.12.2018г. и сумата от 20173.34 лева главница – от една страна и от друга
страна вземането на Д. за сумата от 562.22 лева разноски, до размер на
по-малкото от задълженията.
На 18.12.2018г.
ищецът заплатил доброволно всички суми съгласно влязлото в сила съдебно
решение, с което страните по гр.д.№ 17965/2017г. по описа на ВРС изпълнили
изцяло правораздавателния акт.
Поради изложеното за ищеца липсвал правен интерес от
предявения иск, а получената сума в размер на 150 лева била част от общата сума
в размер на 200.81 лева – присъдени разноски с влязло в сила съдебно решение.
Ответникът моли за прекратяване на производството по
делото, а в евентуалност отхвърляне на предявения иск и присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц.
представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и
претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С
протоколно определение от 20.05.2019г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че с банков превод от ***г. от банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД по сметка на ответното дружество да е постъпила сума в размер
на 150 лева.
На
08.09.2017г. по заявление от ответника е образувано ч.гр.д.№ 13466/2017г. по
описа на ВРС и издадена Заповед № 7344/08.09.2017г. за изпълнение на парично
задължение срещу ищеца за сумата от 5564.45 лева задължения за ползвани и
неплатени ВиК услуги и обезщетение за забава, както разноски в размер на 111.29
лева заплатена държавна такса и 50 лева заплатено юрисконсултско възнаграждение
/л.21/.
С
решение от 23.05.2018г. по гр.д.№ 17965/2017г. по описа на ВРС е прието за
установено, че ищецът дължи на ответното дружество вземания в размер на 2073.34
лева за ползвани и неплатени ВиК услуги и в размер на 198 лева лихва за забава,
като са разпределени и разноските между страните – в полза на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД са присъдени 65.84 лева разноски в заповедното
производство и 200.81 лева разноски в исковото производство, а в полза на Д.С.Д.
са присъдени разноски в размер на 562.22 лева /л.22-27/.
Спорът
между страните е разрешен окончателно с решение по в.т.д.№ 1525/2018г. по описа
на ВОС, с което е потвърдено решението на ВРС и не са присъждани разноски между
страните /л.28-33/.
С
компенсационно изявление от 13.12.2018г. ответното дружество е
уведомило, че прави прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми вземания между
страните, с което изявление е извършено прихващане на вземането на Д.С.Д. в
размер на 562.22 лева с вземанията
на ответното дружество за сумите от 2073.34
лева главница, 266.65 лева
законна лихва и 198 лихва за забава.
След извършеното прихващане между двете групи вземания е останало задължение на
Д.С.Д. към ответното дружество в размер на 1975.77
лева, което задължение е погасено с
плащане от ищеца на 18.12.2018г. Вземанията на ответното дружество за 200.81 лева разноски в исковото
производство и 65.84 лева разноски в
заповедното производство между страните не са предмет на извършеното прихващане
и не са погасени с компенсационното изявление и с последвалото плащане от
ищеца.
Отново
на 13.12.2018г. ответното дружество е съставило протокол за сторниране на
вземания за преодствени ВиК услуги съобразно съдебно решение и поради прихващане.
Съгласно описаното в протокола вземанията на дружеството са 2073.34 лева
главница, 198 лева лихва за забава, 65.84 лева разноски в заповедно
производство и 200.81 лева разноски в исково производство. Със същият протокол
е сторнирана фактура № ***г. за сумата от 5080.33 лева и вместо нея да бъде
издадена нова фактура за сумата от 2073.34 лева, представляваща главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги. Извършено е сторниране на издадените фактури
за разноски в размер на 111.29 лева държавна такса за заповедно производство,
50 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство, 141.96 лева
държавна такса за исково производство, 150 лева депозит за вещо лице и 85.14
лева държавна такса за въззивно производство и вместо тях е издадена фактура
в размер на 105.36 лева, която е закрита с платените средства по сторнираната
фактура за 141.96 лева. Вписано е също, че сумата от 186.60 лева следва да
бъде отнесена за частично погасяване на главницата от 2073.34 лева, но това не
е сторено, а цялата главница е погасена с плащане от ищеца на 18.12.2018г.
/л.34-35 и 37/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С
доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните по
делото. В тежест на ищеца не бе възлагана доказателствената тежест, предвид, че
извършеното плащане на сума в размер на 150 лева бе обявено за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване. В тежест на ответното дружество бе да
докаже твърденията си, за наличие на правно основание за задържане на
процесната сума от 150 лева получена с банков превод от 28.03.2018г. –
извънсъдебно прихващане, включително настъпването на всички елементи от
фактическия състав на същото, а именно: наличието на два дълга, идентичност на
субектите по двете правоотношения, еднородност и заместимост на двата насрещни
дълга, изискуемост на активното вземане, насрещните вземания да са ликвидни
/безспорно установени по основание и размер/ и на последно място наличието на
компенсационно изявление.
Ответното
дружество е получило преводи от ищеца за погасяване на задължения за съдебни
такси и разноски, преди същите да са установени с влязло в сила решение и преди
решаване на спора между страните, както следва:
111.29 лева – получени на 28.09.2017г.;
50.00
лева – получени на 28.09.2017г.;
141.96
лева – получени на 30.01.2018г. и
150.00
лева – получени на 29.03.2018г. /предмет на настоящето производство/.
След
приключване на съдебните производства между страните с влязло в сила съдебно
решение и установяване на дължимите от всяка от страните насрещни вземания, дължимите
към 13.12.2018г. суми от ищеца Д.С.Д. в полза на ответното дружество са
в общ размер на 2804.64 лева и
включват:
2073.34
лева – главница за неплатени ВиК услуги за периода от 17.08.2015г. до
18.08.2016г.;
266.65
лева – законна лихва върху посочената главница, считано от 07.09.2017г. до
13.12.2018г. (при изчисляване на законната лихва с програмен продукт Апис
Финанси се установи, че направеното при прихващането изчисление е вярно);
198
лева – лихва за забава върху главницата от 2073.34 лева за периода от
26.09.2016г. до 03.09.2017г.;
200.81
лева – разноски в исковото производство по гр.д.№ 17965/2017г. по описа на ВРС
и
65.84
лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№13466/2017г. по описа на
ВРС.
Към
същата дата дължимите от ответното дружество в полза на Д.С.Д. са в
размер на 562.22 лева – разноски по
гр.д.№ 17965/2017г. по описа на ВРС, както и
получените суми преди приключване на производството в общ размер на 453.25 лева,включващи следните суми:
111.29
лева – получени на 28.09.2017г.;
50.00
лева – получени на 28.09.2017г.;
141.96
лева – получени на 30.01.2018г. и
150.00
лева – получени на 29.03.2018г. /предмет на настоящето производство/.
След
извършеното прихващане вземанията на
ответното дружество са били в общ размер на 266.65 лева – разноски в исковото и заповедното производства, а вземанията на ищеца срещу ответното
дружество са в общ размер на 453.25 лева
– получени плащания за такси и разноски преди приключване на съдебното
производство с преводи от 28.09.2017г., 30.01.2018г. и 29.03.2018г.
От
представения протокол за сторниране на вземания се установява, че дължимите в
полза на ищеца суми в общ размер на 161.29
лева (111.29 +50) получени от ответника на 28.09.2017г. са отнесени в
счетоводството на дружеството за погасяване на вземанията за разноски в общ
размер на 266.65 лева. В протокола е
посочено също, че остатъка от вземането на ищеца в размер на 291.96 лева (получени от ответника на
30.01.2018г. и 29.03.2018г., включително сумата предмет на настоящето
производство) е послужило за погасяване на задължението му за разноски към
ответника в размер на 105.36 лева
(присъдени 266.65 лева – 161.29 лева получени от ответника на 28.09.2017г.), а
вземането на ищеца е намалено до размер на 186.60
лева (формирано частично от плащанията получени на 30.01.2018г. в размер на
141.96 лева и на 29.03.2018г. в размер на 150 лева). В протоколът за сторниране
е посочено новосъздадената фактура за разноски на стойност 105.36 лева да бъде
закрита с платените средства по сторнираната фактура в размер на 141.96 лева.
В протоколът за сторниране е посочено, че
сумата от 186.60 лева, представляваща платени от Д. разноски, които са
сторнирани в резултат на постановените съдебни решения следва да бъде отнесена
за частично погасяване на главницата от 2073.34 лева, но такова частично
погасяване не е извършено с компенсационното изявление и няма данни недължимо
получената сума в размер на 186.60 лева,
за която няма правно основание да бъде задържана, да е върната на ищеца. Тази сума включва полученото плащане в размер
на 150 лева от 29.03.2018г., което е предмет на настоящето производство и сума
в размер на 36.60 лева, представляваща част от получената на 30.01.2018г. сума
в размер на 141.96 лева, като остатъкът над 36.60 лева до 141.96 лева според
протокола за сторниране е послужил за погасяване на задълженията на ответника
за разноски в размер на 105.36 лева.
С
оглед изложеното твърденията на ответника за наличие на правно основание за
задържане на процесната сума в размер на 150 лева останаха недоказани и дори
опровергани от събраните по делото доказателства. На първо място вземанията на
ответника за разноски и събраните от ищеца суми по време на съдебното
производство между страните не са били предмет на прихващане съгласно
представеното компенсационно изявление. На следващо място ответното дружество е
задържало сума в размер на 186.60 лева, получена от ищеца без основание и без
да е налице основание за задържането ѝ. Намеренията на ответника да
намали задълженията на ищеца с тази сума са изразени в протокола за сторниране
на вземания, но са останали нереализирани. Тази сума в общ размер на 186.60
лева включва процесното вземане в размер на 150 лева получени на 29.03.2018г.,
и 36.60 лева, част от сумата в размер на 141.96 лева получена на 30.01.2018г.
Предвид
изложеното исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва
да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказано извършени по делото разноски. Съобразно представения списък
ищецът е направил разноски в размер на 50 лева заплатена държавна такса и 300
лева заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и разноски в общ размер
на 150 лева следва да се присъдят на ищеца и възложени в тежест на ответното
дружество.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 150 лева получена с банков превод от ***г. без правно
основание, за която сума ответното дружество издало фактура № ***г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: