№ 1137
гр. Варна , 29.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100103389 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по иск от СОФИЙСКИЯ
УНИВЕРСИТЕТ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ", ЕИК *********, гр. София, бул.
„Цар Освободител" № 15, представляван от Ректора проф. д. н. Анастас Герджиков,
чрез адв. З.О. от АК-София и съдебен адрес гр. София, ул. „Перник" № 97, ап.1 против
И. Я. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Каймакчалан" № 5, ет.З, ап.6; М. Я. Т., ЕГН
**********, гр. Варна, ул. „Св. Димитър Солунски" № 31; Р. Д. А., ЕГН **********,
гр. Варна, ул. „Св. Димитър Солунски" № 9; Я. Я. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул.
„Св. Димитър Солунски" № 9 и И. Х. С., ЕГН **********, гр. София, ул. „Дамян
Дамянов" № 14 (постоянен адрес) и гр. София, ул. „Златен рог" № 22, ет.10, офис 26
(адрес по месторабота) иск с правно основание чл.124, ап.1 от ГПК и цена на иска 424
085,30 лева. /цена на иска 471 769,80 по ДО 576/2020 год./
В исковата си молба ищеца твърди, че предявява иска като процесуален
субституент на ДЪРЖАВАТА на основание чл.26 ал.4 от ГПК.
С определение № 290/21.01.2021 год. по настоящото гр. дело № 3389/2020 год.,
съдът е конституирал в качеството на ищец на основание чл.26 ал.4 от ГПК,
ДЪРЖАВАТА, която следва в настоящото производство да се представлява от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и съдебен адрес: гр. София,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 на основание чл.31 ал.2 от ГПК.
В исковата си молба ищеца твърди, че като учебно заведение му е предоставено
право на управление върху недвижим имот публична държавна собственост на
основание чл.89, ал.2 от ЗВО, цялото с площ от 360 930 кв. метра и административен
адрес гр. Варна, кв. Виница, местност „Ботаническа градина", при граници: север -
полски път, същ. ограда, им. „Инжстрой", асф. път към поч. станция „Геолога"; изток -
1
път Варна - Зл. пясъци; юг - същ. ограда, южен бряг на „Ана - дере"; запад - същ.
ограда, път съгласно АПДС № 2619 от 24.8.1999 год.
В границите на този недвижим имот попада ПИ с идентификатор 10135.2565.101
по КККР на Варна, одобрени със заповед № РД- 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-03-2101/16.8.2011 г. на
Началника на СГКК- Варна; с административен адрес: гр. Варна, район Приморски,
Ботаническа градина, местност Ботаническа градина; с площ 18 864 кв. метра; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване; при съседи: ПИ с идентификатори 10135.2565.100, 10135.2565.12,
10135.2565.115, 10135.2565.14 и 10135.2565.17.
От 1999 год. СУ „Св. Кл. Охридски" владее непрекъснато целия недвижим имот
с площ 360 930 кв. метра по АПДС № 2619 от 24.8.1999 год., и включения в неговите
граници ПИ с идентификатор 10135.2565.101 по КККР на Варна, от името на
държавата, за своя сметка и на своя отговорност въз основа на чл.14, ал.З отЗДС и
чл.12, ал.1 от ППЗДС, а при действието на първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от
ЗДС и на чл. 15, ал.1 от ППЗДС от 1996 год. го владее от свое име, за своя сметка и на
своя отговорност.
Ответниците неоснователно претендират, че са собственици на ПИ
10135.2565.101 по наследство от Яни Янев Апостолов и Янко Янев Апостолов и
възстановяване на правото на собственост по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж е чл.18з,
ал.1 от ППЗСПЗЗ , извършено с решение № 791 от 27.4.2001 год. на ПК, Констативен
нотариален акт № 8 от 6.7.2001 год., том IV, peг. 6390, дело № 408/2001 г. на нотариус
Александър Ганчев, район на действие PC – Варна, а ответникът И.С. - въз основа на
договор за покупка на 1/20 идеална част от правото на собственост върху ПИ
10135.2565.101 от И. Я. С., М. Я. Т. и Янко Янев Апостолов, извършен с нотариален
акт, вписан в Службата по вписванията - акт № 200, том 63, per. 20313, дело 14412 от
20.11.2003 г.
Решение № 791 от 27.4.2001 г. на ПК - Варна за възстановяване на правото на
собственост по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж е чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост върху ЛОЗЕ с площ от 18 783 кв. метра,
намиращо се в строителните граници на „Виница", община Варна, в м.
„Патладжанлъка" и включващо парцели 136, 137, 138 и 139 по КП „Ботаническа
градина" при граници и съседи: изток - път, запад - парцел 145, север - парцел 135 е
незаконосъобразно, тъй като не са съществували предпоставките и са били налице
пречки за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ върху поземления имот.
Констативният нотариален акт № 8/06.07.2001 год. на нотариус Александър
2
Ганчев не удостоверява правото на собственост на ответниците и ищеца оспорва
неговото удостоверително действие. Поради това, че праводателите на И. Х. С.,не са
били собственици, то те не са прехвърлили 1/20 идеална част от правото на собственост
върху него.
Съществуването на тези актове засягат неблагоприятно правото на управление
ищеца върху този имот, както и правото на държавна публична собственост върху
него, и обосновават интереса му от предявяване на отрицателния установителен иск за
собственост срещу тези ответници.
С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да постанови
Решение, с което:
ДА ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото,
че ответниците И. Я. С., М. Я. Т., Р. Д. А., Я. Я. А. и И. Х. С. не са собственици на:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2565.101 по КККР на гр. Варна, одобрени
със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-03-2101/16.8.2011 г. на Началника на СГКК - Варна; с
адрес на поземления имот: гр. Варна, район Приморски, Ботаническа градина,
местност Ботаническа градина; с площ 18 865 кв. метра; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; съседи: ПИ
с идентификатори 10135.2565.100, 10135.2565.12, 10135.2565.115, 10135.2565.14 и
10135.2565.17
ДА ОТМЕНИ на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 8 от 6.7.2001
год., том IV, peг. 6390, дело 408/2001 год. на нотариус Александър Ганчев, район на
действие PC - Варна.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
по делото. В отговорите са посочи съдебен адресат адв.Д.Н. А., АК-София и съдебен
адрес: град София, ул. „Златен рог", № 22, ет.10. офис 26.
Отговорите са идентични и за нуждите на настоящото производство, следва да се
разгледат общо, като един отговор.
В депозирания отговор ответниците твърдят, че искът е недопустим, в
евентуалност се оспорва изцяло, като неоснователен и недоказан. Молят съда да го
отхвърли като такъв.
В отговорите се твърди, че исковете са недопустими, тъй като ищеца няма право
3
на иск срещу ответниците, а ответниците не са надлежна страна в процеса.Искът е
недопустим, тъй като ищеца няма правен интерес за предявяването му.
В отговорите ответниците твърдят, че предявените искове са изцяло
неоснователни и моли съда да ги отхвърли като такива.
В отговора ответниците оспорват всички въведени от ищеца фактически и
правни твърдения в исковата молба.
В отговора ответниците оспорват твърденията, че ищеца притежава право на
управление върху недвижим имот- държавна публична собственост на основание
чл.89, ал. 2 ЗВО с площ от 360 930 кв.м. в гр. Варна, кв. Виница, м. „Ботаническа
градина" с описаните граници в исковата молба.
В отговора ответниците оспорват, твърденията в исковата молба, че имотът с
идентификатор 10135.2565.101 с площ 18 864 кв.м. е публична държавна собственост и
се владее непрекъснато от 1999 год. въз основа на АДПС № 2619/24.08.1999 год. от
ищеца, ведно с построените в него сгради с идентификатори, посочени в исковата
молба.
В отговора ответниците оспорват обстоятелствата, че ПИ с идентификатор
10135.2565.101 е част от границите на описания АДПС № 2619/24.08.1999 год. и е
5.226 % от площта на целия имот по АДПС N 2619/24.08.1999 год. от 360 930 кв.м.
В отговора ответниците оспорват, обстоятелството, че от 1999 год. ищеца владее
непрекъснато, от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност въз основа
на чл.14, ал.З от ЗДС и чл.12, ал.1 от ППЗДС, а при действието на първоначалната
редакция на чл. 14, ал.1 от ЗДС и на чл. 15, ал. 1 ППЗДС от 1996 год. владеел от свое
име, за своя сметка и на своя отговорност целият недвижим имот с площ 360 930 кв.м.
по АДПС N 2619/24.08.1999 год., както че ПИ с идентификатор 10135.2565.101 е
включен и е 5.226 % от площта на целия имот по АДПС № 2619/24.08.1999 год. от 360
930 кв.м.
В отговорите се твърди, че процесния имот не е включен в АПДС №
2619/24.08.1999 год. и не попада в границите на цитираните 360 930 кв.м., и не е
публична държавна собственост.
В отговора ответниците оспорват твърденията, че Решение № 791/27.04.2001 г.
на ПК -Варна за възстановяване правото на собственост е незаконосъобразно, тъй като
не са съществували предпоставките и са съществували пречки за възстановяване
правото на собственост по ЗСПЗЗ върху процесния имот.
4
В отговора ответниците твърдят, че ПИ 10135.2565.101 е собственост на И. Я.
С., М. Я. Т., Р. Д. А., Я. Я. А. и И. Х. С., за което ответниците притежават надлежни
документи за собственост- Решение на ПК, констативен нотариален акт и нотариален
акт за продажба на 1/20 идеална част, с които се легитимират като собственици.
В отговора ответниците твърдят, че Актът за държавна собственост НЯМА
ПРАВОПОРАЖДАЩО ДЕЙСТВИЕ. Собствеността на държавата върху недвижими
имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Представените
актове за държавна собственост са изцяло несъотносими към настоящия правен спор,
тъй като нямат материална доказателствена сила относно правото на собственост на
държавата и по никакъв начин не удостоверяват, че се отнася за ПИ 10135.2565.101.
Моли съда да отхвърли предявения иск и иска с правно основание чл. 537, ал. 2
от ГПК, като неоснователни.
В условията на евентуалност е въведено възражение, че ответниците са
придобили имота по давност, тъй като владеят имота много над 10 години.
В отговора ответниците оспорват АПДС № 2619/24.08.1999 год. и акт за
държавна собственост № 1000/21.03.1991 год., както и удостоверение за данъчна
оценка, приложено към исковата молба по реда на чл.193 от ГПК.
С отговорите на исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът като съобрази въведените от страните твърдени, приема за установено
следното:
Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с
който ищца иска от съда, със силата на присъдено нещо да отрече правата на
ответниците на собственост върху процесния имот.
Предявения иск е допустим, тъй е налице правен интерес от предявяване му,
като представка за неговата допустимост.
Правният интерес е налице, тъй като в полза на ответниците са постановени
Решения на ПК и е издаден Констативен нотариален акт, които смущават правото на
собственост на Държавата, представлявана от ищеца в настоящото производство като
неин процесуален субституент.
Правния си интерес от търсената защита от отрицателния установителен иск
срещу ответниците, е налице при наличието на констативен нотариален акт и решение
5
на ПК, които смущават упражняване на правото на собственост на Държавата и ищеца
като процесуален субституент, на който е предоставено правото на ползване по реда на
чл.89 от ЗВО.
Ищеца е надлежна страна, доколко предявява права на Държавата като неин
процесуален субституент по реда на чл.26 от ГПК
Права му са предоставени от Държавата, като права на стопанисване и
управление. Процесуалния субституент има право на иск без да притежава
материалното право и това негово право е обусловено от предоставеното правото на
ползване и стопанисване на процесния имот от Държавата.
Ищеца като процесуален субституент на Държавата има качество на главна
страна в процеса и е надлежна страна в процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Лидия Иванова и Стойчо Пейчев - „Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника.
Ищеца твърди, че процесния имот е публична държавна собственост,
предоставен му да го ползва и управлява от което произтича и правния му интерес.
В този смисъл, предприета от ищеца исковата защита, с предявения отрицателен
установителен иск е допустима.
При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищеца изобщо
отрича правата на собственост, ответниците следва в това производство, в този процес,
да изчерпят всички основания, на които правото е могло да се породи.
В случай, ако се уважи отрицателен установителен иск за собственост и
претендираното от ответника право е отречено, то са отречени правата му на всички
възможни негови основания.
В този смисъл ответника по отрицателен установителен иск следва да изложи
във формата на възражение всички свои основания, въз основа на които е било
възможно да придобие правото на собственост, а последица от невъвеждането им е
настъпване на абсолютна преклузия.
Ако съдът намери за основателни наведените от ответниците възражения, ще
отхвърли иска, като неоснователен, като по този начин ще бъдат отречени правата на
6
ищците по първоначалния иск върху процесния недвижим имот.
Ответниците са въвели възражение, че са придобили имота, по реда на ЗСПЗЗ,
на които им е възстановено правото на собственост /последния ответник и като частен
правоприемник по силата на договорно правоприемство/.
Ищците оспорват реституцията настъпила в полза на ответниците. По своята
правна същност ищците при оспорване на реституционното решение в полза на
ответниците подлагат същото на косвен съдебен контрол по реда на чл.17 ал.2 от ГПК.
В този случай за съда възниква задължение да възложи в тежест на ответниците
при условията на пълно и главно доказване да установят, че Решение № 791 от
27.4.2001 г. на ПК - Варна за възстановяване на правото на собственост по чл.17, ал.1
от ЗСПЗЗ и чл.18ж е чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на
собственост върху ЛОЗЕ с площ от 18 783 кв. метра, намиращо се в строителните
граници на „Виница", община Варна, в м. „Патладжанлъка" и включващо парцели 136,
137, 138 и 139 по КП „Ботаническа градина" при граници и съседи: изток - път, запад -
парцел 145, север - парцел 135 е законосъобразно, тъй като са съществували всички
предпоставките и не са били налице пречки за възстановяване на правото на
собственост по ЗСПЗЗ върху поземления имот.
По отношение на представените доказателства и направените доказателствени
искания.
Представени писмени доказателства с исковата молба са съотносими и
допустими и следва да се допуснат като такива, а по тяхното приемане, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, включително и по оспорените документи след
становище на ищеца дали ще се полза от тях.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявения иска е с правно основание чл.124 от ГПК.
Предявен е отрицателно установителен иск, с който ищеца иска от съда, със
силата на присъдено нещо да отрече правата на ответниците на собственост върху
процесния имот.
ПРИЕМА, че не са налице факти, които се се признават и не се нуждаят от
7
доказване на основание чл. 146, ал.1 т.З и т.4 ГПК
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ищците, че е в тяхна тежест да
докажат, фактите и обстоятелствата, от които произтича правния му интерес от иска.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ответниците по делото, че е в тяхна
тежест да докажат фактите и обстоятелствата, от които произтичат правата им.
УКАЗВА на ответника, че съдът възлага в тяхна тежест да установят, че Решение
№ 791 от 27.4.2001 г. на ПК – Варна е законосъобразно, тъй като са съществували
всички предпоставките и не са били налице пречки за възстановяване на правото на
собственост по ЗСПЗЗ върху поземления имот.
ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК, като писмени доказателства представени с
исковата молба и отговора, като по приемането им съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание, след становище на страните, включително и по тяхното оспорване..
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 26.05.2021 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
с препис от настоящото определение, което съдържа проекто доклада, като на ищеца се
връчат и препис от отговора на ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба
заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване
на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено
от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои
конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която
се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
8
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да
уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9