Определение по дело №17/2019 на Софийски окръжен съд

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр. С., 22.03.2019г.

 

            Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, ТРЕТИ въззивен състав в публичното заседание на 18.03., две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИВА

2.КРИСТИНА ТОДОРОВА

при секретар В. Д., с участието на прокурор от СОП С.Т.,след като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева , ВЧНД №  17/ 2019г. по описа на СОС , и да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството, инициирано по жалба на адв. В.И.Х. – служебен защитник на осъдения. е по глава ХХI – чл.341, ал.1, вр. чл.306,ал.1 т.1 НПК за контрол  на  определение № 159 от 19. 12. 2018 г. по ч.н.д. № 696/2018 г. по описа на Районен съд – гр. С., по силата на което, на основание чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 НК, съдът е постановил групиране на наказания по определени присъди (подробно посочени в определението) на осъденото лице С.Т.С..

 Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при несъобразяване със законните интереси на осъденото лице. Твърди, че са кумулирани наказания в различен режим и в различна ефективност – определено е общо наказание, което е ефективно, съдържащо в себе си и наказание в режим на условно осъждане.

            В жалбата  се съдържа искане за отмяна на постановеното определение без да е осъществена по- нататъшна конкретизация –в каква насока въззивният съд да упражни предоставените му от закона правомощия.В съдебно заседание процесуалният представителна осъдения поддържа жалбата, с изложените в нея доводи.Осъденото лице заявява, че се присъединява изцяло към неговото становище .

            В последната си дума заявява, че желае да бъде осъществен по- благоприятен режим на групиране.

            Представителят на СОП заема становище за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на друг състав от РС-С. за повторно разглеждане.В пледоарията си по същество на делото във въззивната инстанция подробно и аргументирано обосновава наличието на противоречие с материалния закон при постановяване на съдебния акт, както и невъзможността на въззивната инстанция да изправи допуснатите недостатъци, преградена от забраната за влошаване на положението на обжалвалия подсъдим при липса на съответен протест от РП в производството по Глава XXI НПК.

             Съдът, като разгледа жалбата, като прецени становищата на насрещните страни, в съответствие с правомощията си по чл.314,ал.1 НПК и приложимите разпоредби на процесуалния и материалния закон, намери за установено следното:

            Справката за съдимост на осъдения С.Т.С. регистрира следните осъждания по влезли в законна сила присъди:

  С влязла в сила на 10.01.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 350 / 2017 г. на СРС, му е наложено наказание 6 (шест) месеца „лишаване от свобода” за извършено на 26.09.2016 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.З вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години.

  С влязла в сила на 10.08.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 4573 / 2017 г. по описа на СРС, му е наложено наказание 10 (десет) месеца „лишаване от свобода” за извършено на 12.10.2016 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като е постановено така наложеното наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален общ режим. На основание чл.25 от НК на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 4573 / 2017 г. и по н.о.х.д. № 350 / 2017 г.

С влязла в сила на 01.11.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 15918 / 2017 г. по описа на СРС, му е наложено наказание 6 (шест) месеца „лишаване от свобода” за извършено на 27.01.2017г. г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 чл.18, ал.1 НК, като е постановено така наложеното наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 НК е постановено осъдения да изтърпи и наказанието 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 350 / 2017 г. На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което осъдения е бил задържан, считано от 31.01.2017 г.

С влязла в сила на 14.07.2018 г. присъда по н.о.х.д. № 2394 / 2017 г. по описа на СРС, му е наложено наказание 2 (две) години и 8 (осем) месеца „лишаване от свобода” за извършено на 03.02.2016 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.З и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 4 (четири) години и 8 (осем) месеца.

                        С влязла в сила на 15.08.2018 г. присъда по н.о.х.д. № 478/2018 г. по описа на PC - гр. С., му е наложено едно общо най-тежко наказание 1 (една) година „лишаване от свобода” за извършени на 31.05.2018 г. престъпления по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК и по чл.270, ал.1 НК, като е постановено така наложеното наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Приспаднато е времето, през което осъдения фактически е бил задържан, а именно от 01.06.2018 г. до 15.08.2018 г. На основание чл.68, ал.1 НК е постановено осъдения да изтърпи и наказанието 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 350 / 2017 г.

От представенте от ГД „ИН” при МП справки се установява, че от 17.08.2018 г. осъденият С.Т.С. изтърпява наказанието по н.о.х.д. № 478/2018 г. на PC - гр. С., а именно 1 година лишаване от свобода, като към 19.12.2018 г. фактически е изтърпял 6 месеца и 22 дни. Задържан е и по н.о.х.д. № 4573 / 2017 г. на СРС, с което на основание чл.25 НК му е наложено едно общо наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 4573 / 2017 г. и по н.о.х.д. № 350 / 2017 г. и двете на СРС. Приспаднати са 6 месеца, изтърпяни по н.о.х.д. № 350 / 2017 г., считано от 04.12.2017 г. Преди това е постъпил в затвора гр. С. на 20.09.2017 г. (с начало на задържане 31.01.2017 г. за изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. № 15918/2017 г. на СРС и е освободен на 02.11.2017 г..

При така установената от събраните писмени доказателства фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Както правилно   представителят на СОП заключава , правният извод, формиран от РС- гр. С., а именно че престъпленията, предмет на следните дела:  н.о.х.д. № 350/2017 г„ н.о.х.д. № 4573 / 2017 г„ н.о.х.д. № 15918/ 2018 г. и № н.о.х.д. № 2394 / 2017 г., всички по описа на СРС, са извършени от осъдения С.Т.С. в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях е неверен- изграден в противоречие с фактите и материалния закон, най- красноречивата илюстрация за което е произнасянето по чл.68,ал.1 НК по НОХД №15 918 на СРС, по силата на което е постановено привеждане за ефективно и  отделно изтърпяване на наказанието –лишаване от свобода за срок от 6 месеца, определено и наложено по НОХД № 350/2017г. на СРС, за деяние намиращо се в рецидив спрямо  основното осъждане- предмет на НДХД№ 15 918 на СРС. Това е така, защото престъплението по последното – НОХД № 15 918/ 2018г. на СРС е извършено в изпитателния срок на наказанието, определено и наложено по НОХД № 350/2017г.Присъдата по НОХД № 350/017г. на СРС е влязла в законна сила на 10.01.2017г., а престъплението по НОХД № 15 918 /018г. е извършено на 27.01.2018г. – непосредствено в изпитателния срок и само 17 дни след началото му.

В конкретния случай РС С., като е приел, че са налице предпоставки за групиране в обща група на двете наказания е нарушил материалния закон, а настоящата инстанция имайки предвид тази констатация е лишена от възможност да интервенира по законосъобразен начин и да приложи правилно материалния закон, в зависимост от императивния характер на правилото – reformacio in peius, в същността си представляващо забрана за нарушаване на положението на обжалвалия подсъдим/осъдено лице, при липса на протест на РП пред въззивната инстанция.

От друга страна – следва да бъде споделено разбирането на представителя на СОП, че  паралелно с това на  материалния закон е допуснато нарушение на процесуалния такъв, което се явява съществено, т.к. лишава осъденото лице от възможност за законосъобразно групиране на наложените с отделни присъди наказания, по най- благоприятен начин с оглед интересите на осъденото лице да търпи най- кратко наказание, като се вземе под внимание и изтърпяването на отделните наказания, установимо от справката на МП- ГД „ИН” и при това положение единствената възможност за законосъобразно процедиране на настоящия съд е отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за повторно произнасяне от друг състав на РС- гр. С..

             Предвид изложеното и на осн. чл. 341, ал.1, вр. чл.306, ал.1 т.1, вр.чл. 334, ал.1, т.1 , вр. чл.335, ал.2 НПК съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯВА  Определение под №159/ 19.12.2018г., постановено по ЧНД № 696/018г. на  РС- С. на основание чл.306,ал.1 т.1 НПК и ВРЪЩА делото за разглеждане и произнасяне от друг състав на същия съд.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ  :   1.

 

                                                                                                         2.