№ 6585
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110162784 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС от С. В. Р. срещу
„Уникредит Булбанк“ АД за заплащане на сумата от 1250 лева, заявена като частична
претенция от 6636,76 лева, представляваща сбор от неразрешени платежни операции,
извършени на 12.07.2022г. по Договор за платежни услуги от 18.01.2018г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 18.11.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищцата С. Р. твърди, че с ответното дружество била сключила договор за платежни
услуги от 18.01.2018г. Сочи, че била публикувала обява в olx.bg, за да продаде трапезна
маса. На 12.07.2022г. с нея чрез Вайбър се свързало лице, което се представило за В.Н., което
пожелало да купи масата, като доставката да се извърши чрез куриерска фирма Спийди. Това
лице й пратило линк да въведе банковите си данни на интернет страницата на Спийди, за да
получи плащане. След като въвела данните, разбрала, че е измама, като се касаело за
измамен сайт от типа на т. нар. fishing. Веднага се обадила на контактния център на банката,
за да спрат всякакви транзакции. Вследствие на измамата били извършени три операции- на
12.07.2022г. в 15:56:57- 3300 евро; в 16:45:04- 502,50 евро; в 17:08:15- 2527 украински
гривни. Бил проведен разговор с „Център за контакт с клиенти“ в 12.07.2022г. в 17:23 часа с
искане за отмяна на транзакциите, бил сигнализиран ГДБОП за измамата, като било
образувано досъдебно производство. На 13.07.2022г. била подала писмена рекламация до
ответника, като била получила уверение, че сумите няма да бъдат нареждани към трети
лица. Въпреки това банката била одобрила транзакциите на 14.07.2022г. и на 15.07.2022г.
Поддържа, че била налице хипотезата на чл. 51, ал. 4 ЗПУПС /отм./ съгласно който
нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция може да бъде
оттеглено от платеца по всяко време, но не по-късно от момента, в който платежната
1
операция е станала неотменима съгласно чл. 62 ЗПУПС /отм/. Сочи, че между страните били
приложими Общи условия за откриване, обслужване и закриване на банкови сметки на
физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти. Поддържа, че била
оттеглила платежните нареждания още при проведен разговор на 12.07.2022г. Отмяната била
своевременна и извършена по реда и съобразно условията на чл. 122 от ОУ на банката.
Твърди, че обяснила по телефона, че е жертва на измама и не желае средствата да напускат
сметката й, като това било потвърдено от служител на банката. Поддържа, че била налице и
отмяна по смисъла на чл. 123 ОУ. Счита, че разпоредбата на чл. 123 ОУ е неравноправна и
нищожна в частта за „писмена форма“ на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като ограничава
обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения
или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие. В
случая условието било формализирано и не можело да представлява основание търговецът
да откаже да отмени транзакцията под предлог, че това не е поискано писмено. Твърди, че
транзакциите били изпълнени значително време след отмяната им. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че ищцата не е посочила, че
сумата 984,90 лева, левовата равностойност на 502,50 евро е възстановена по банковата й
сметка. Моли съда да задължи ищцата да посочи как е формиран общия размер на
претенцията. Сочи, че на 12.07.2022г. чрез дебитна карта на ищцата били извършени три
плащания, като нарежданията били извършени незабавно и автоматично на същата дата,
като съответните суми били постъпили по сметките на получателя при доставчиците на
платежни услуги Revolut и Portmone. Плащанията били наредени, както следва: 3300 евро в
15,51 ч местно време в София и били получени в 12.57 местно време в Дъблин; 2500
украински гривни били наредени в 16.59 ч местно време в София и били постъпили по
сметката на получателя в 17.08 местно време в Украйна. Поддържа, че банката не одобрява
транзакции, това правил платеца чрез динамична парола за плащане в интернет.
Представените платежни нареждания представлявали осчетоводяване на вече извършени
картови операции, а не плащане. Осчетоводяването било извършено в изпълнение на чл.
2.1.3 от ОУ. Твърди, че на 12.07.2022г. били проведени 2 телефонни разговора, като първият
бил прекъснат по инициатива на ищцата, а вторият бил проведен по инициатива на
служител на банката, като било невярно твърдението, че служител на банката потвърдил, че
парите няма да напускат сметката й. Поддържа, че независимо, че операциите вече били
неотменяеми по смисъла на чл. 70, ал. 1 и 4 и чл. 85, ал. 1 от ЗПУПС, на 15.07.2022г. банката
отправила искане до Revolut и Portmone за възстановяване на сумите. Твърди, че от
обясненията на ищцата, както в исковата молба, така и в приложените жалби, се
установявало, че тя лично е предала пълните данни на дебитните си карти на трето лице.
Поддържа, че с действията си е нарушила сключения договор за банкова карта, както и
приложимите към него ОУ. В случая ищцата не само била предоставила данни за картата си,
а и съобщила трикратно и уникалните еднократни кодове за потвърждаване на картови
плащания. Съгласно Раздел V, подраздел 2 от ОУ ползвателят на картата нямал право на
2
възстановяване на сумата, когато бил дал съгласие за изпълнение директно на банката,
какъвто бил настоящият случай. Твърди, че съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС платецът понася
всички загуби, причинени поради неизпълнение на правилата за използване на платежния
инструмент или поради груба небрежност. Поддържа, че ищцата била нарушила всички
правила за ползване на платежния инструмент дебитна карта и не само проявила груба
небрежност, но и пълно незачитане на елементарни правила за сигурност. Сочи, че
получаване на платени пари въобще не било възможно, защото дебитната карта не била
банкова сметка. Ищцата била пренебрегнала и предупрежденията на платформата
olx[1]посредник за покупко-продажби. Поддържа, че опитът за отмяна е бил след
извършване на операцията. Сочи, че текстът от ЗЗП бил неприложим в конкретния случай,
защото изискването за писмена форма на рекламацията не се отразило по какъвто и да било
начин върху изпълнението на самите плащания. Освен това, на 12.07.2022г. по време на
телефонния разговор, дебитните карти на ищцата били блокирани. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства по иска за
възстановяване на суми по неразрешени операции: сключването на твърдения договор за
дебитна карта и съдържанието на договорното отношение, в частност поетите от страните
задължения; стойността на твърдените увреждащи го транзакции и времето на тяхното
осъществяване; че е уведомил ответника, след като е узнал за неразрешените платежни
операции.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже автентичността на процесните
платежни операции, т.е. че операциите са наредени от ищеца, тяхното точно регистриране,
осчетоводяване, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг
недостатък; както и възраженията си, че ищецът е проявил груба небрежност при
използване на платежния инструмент, като не е изпълнил задълженията си да пази картата и
да я ползва само лично и след нейното получаване да предприеме всички разумни действия
за запазване на нейните персонализирани защитни характеристики.
В конкретния случай с определението от 23.07.2023г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 02.11.2023г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
сключен договор за издаване на дебитна карта на физическо лице, въз основа на който
ответникът е предоставил на ищеца дебитна карта, както и че ответникът е изпълнил
процесните платежни операции.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от искане за издаване на дебитна карта за физически лица от 18.01.2018г., както и
авизо за извършен превод за сумата от 6468 лева с наредител С. В. Р. с основание за плащане
3
„ПОС 3300,00 EUR, нат код 567378, Revolut**6348*Dublin/PAN4402****6006/CT:01“, с дата
на регистрация на операцията 14.07.2022г.; авизо за извършен превод с наредител С. В. Р. за
сумата от 984,90 лева с основание за плащане „ПОС 502,50 EUR, авт. код 336492,
WWW.ICARD.COM/VARNA/PAN:4402****6006/CT:01“, с дата на регистрация на
операцията 14.07.2022г., и авизо за извършен превод за сумата от 168,76 лева с наредител С.
В. Р. с основание „ПОС 2527,00 UAH, авт. код 139795, PORTMONE TELECOM/KYIV/PAN
4402****6006/CT: 01“, с регистрирана дата на операцията 15.07.2022г.; както и от искане за
издаване на дебитна карта на физическо лице от 04.03.2021г. – л. 65 и следващите от делото.
По делото са приети и Общи условия за банкови карти за физически лица и за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни
платежни инструменти. Съгласно чл. 2 от същите нареждането на оправомощения ползвател
за извършване на платежни операции чрез банкова карта се получава косвено в Банката в
електронен вид по телекомуникационен път от доставчика на стоки, услуги или пари в
наличност. Банката изпълнява нареждането на оправомощения ползвател незабавно след
получаването му, освен ако оправомощеният ползвател не е изпълнил задълженията си по
ОУ. В чл. 2.2 е посочено, че платежните нареждания се изпълняват по хронологичния ред на
постъпването им при доставчика при спазване изискванията на глава пета от ЗПУПС.
Съгласно чл. 2.3 съгласието на оправомощения ползвател за изпълнение на платежна
операция /платежно нареждане/ или на поредица от платежни операции чрез банкова карта
като платежен инструмент може да бъде дадено писмено, по електронен път или чрез
телекомуникационно средство. Съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция
чрез банкова карта се дава преди изпълнението на платежната операция и не може да бъде
оттеглено след получаването му от неговия доставчик на платежни услуги по договорения
между страните ред и начин. Съгласно чл. 2.4 от ОУ банката и оправомощеният ползвател се
съгласяват, че за целите на изпълнение на платежни операции посредством картата, ще се
използват следните начини и ред за даване на съгласие от оправомощения ползвател за
извършване на платежни операции чрез банкова карта: чрез предоставяне/използване на
карта от страна на оправомощения й ползвател, с или без въвеждане на ПИН, за реализиране
на конкретната платежна услуга; чрез въвеждане и/или регистриране в интернет на картови
данни от оправомощения ползвател- номер на банкова карта, валидност на банкова карта,
CVV2/CVC2 код /три цифри, напечатани на гърба на платежен инструмент след последните
4 цифри от номера му/ и/или на динамична парола за плащане в интернет; чрез предоставяне
на картови данни на доставчик на стоки и/или услуги и упълномощаването на последния за
използването им за плащане от страна на оправомощения ползвател посредством факс,
телефон или друго телекомуникационно средство- номер и валидност на банкова карта,
CVV2/CVC2 код.
В чл. 2.1.3 от ОУ е посочено задължение на банката при извършване на платежни
операции в Република България да осчетоводява сумата по сметката/картовата сметка на
оправомощения ползвател на основната карта с вальор до 2 работни дни след операцията, а
при операции в чужбина- вальорът е до 3 работни дни.
4
В чл. 2.1.6 и чл. 2.1.7 от ОУ е предвидено задължение на банката да блокира
използването на картата след получаване на уведомлението от оправомощения ползвател, в
случаите на изгубена/открадната карта или на установени неразрешени платежни операции,
да блокира картата при подадено съобщение от оправомощения ползвател по телефон на
ЦКК на банката в случай на загуба, кражба, отнемане по друг начин, подправяне или
използване по друг неправомерен начин на картата. Независимо от начина на уведомление,
оправомощеният ползвател трябва да подаде писмено искане за блокиране на картата.
По делото е прието писмо от „Наспърс Класифайдс България“ ЕООД, в което е
посочено, че описаните банери и дисклеймъри, предупреждаващи потребителите на
платформата OLX за опасността от извършване на измама от недобросъвестни лица, са били
идентични с активните на сайта към 12.07.2022г. Описано е, че на заглавната страница на
платформата е наличен светлосин банер с текст „Никога не споделяй данни на банковата си
карта при продажба на артикул през OLX“. Бил наличен бутон „Научи повече“, който водел
към отделна лендинг страница, разработена специално, за да бъде предоставена повече
информация на потребителите как да се предпазят от фишинг измами. Посочено е, че при
въвеждане на лична информация в секция „Съобщения“ се получава предупреждение,
целящо да сигнализира на потребителите да внимават с кого споделят лична информация с
текст „Искаш ли да споделиш твоя лична информация? Ако този продавач предлага да
разговаря с теб извън OLX приложението /например в Viber/, откажи и не споделяй лична
информация като телефонен номер, имейл или номер на банкова сметка “. Уточнено е, че
потребителите виждат описаното предупреждение при публикуване на обява и добавяне на
телефонен номер. На последно място е посочено, че OLX има специално създадена
страница, насочена към това да информира по-детайло потребителите за това как да се
предпазват от фишинг атаки, която била достъпна на линк http://sigurnost.olx.bg/.
От приетата ССчЕ от 25.10.2023г. се установява, че сметките на получателите по
процесните транзакции са заверени на 12.07.2022г., а осчетоводяването им от страна на
банката е извършено на 14.07.2022г. и на 15.07.2022г. Вещото лице П. е посочила, че
средствата по транзакцията към Револют и Портмоне са постъпили на 12.07.2022г.
Експертът е уточнил, че от страна на „Уникредит Булбанк“ АД е направен опит за оспорване
на процесните транзакции, като оспорването е прието от страна на www.icard.com/varna и
сумата в размер на 984,90 лева е възстановена по сметката на ищцата Снежанка Р. с
основание „Спечелена рекламация на трансакция с карта 4402хххххххх6006 CPD
16.07.2022/16.08.2022- С. В. Р.“.
От приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 30.04.2024г. се
установява, че към датата на извършване на операциите срокът за финансово представяне на
успешните авторизации бил 8 дни за международната картова организация Виза. Вещото
лице П. е посочила, че при успешна авторизация, „Уникредит Булбанк“ АД не може да
отмени последващо финансово представяне. В проведеното съдебно заседание на
13.05.2024г. експертът е уточнил, че парите са напуснали банката мигновено, тъй като
плащането било с карта.
5
От приетата повторна ССчЕ от 04.07.2024г., изготвена от вещо лице С., се установява,
че съгласно правилата на Виза за разплащания с банкови карти и системата за незабавни
плащания на Виза, процесът на транзакция за картово плащане бил двустъпков- при
иницииране на плащане, първо има авторизация, при която се извършвала проверка за
валидност на IBAN на наредител и получател на плащането; проверка за наличие на
необходимите парични средства по сметката на наредителя, като по сметката на клиента-
наредител на плащането се блокирала сумата на транзакцията, с което се гарантирала
наличността на средствата, които търговецът или получателят ще получи; одобрение на
картовото плащане и заверка на сметката на получателя с размера на инициираното картово
плащане. При авторизация с блокиране на сумата на транзакцията се изплащало
авторизационно съобщение от банката на наредителя до банката на получателя за
извършено картово плащане, като с получаването на съобщението до банката обслужваща
сметката на получателя, сумата на превода постъпвала по сметката на получателя, респ.
сметката на получателя се заверявала с тази сума. Следващата стъпка била финансовото
представяне на транзакцията, с което се изпращало финансово съобщение до банката-
издател на картата на получателя на плащането, от банката- издател на банковата карта на
наредителя на плащането. Експертът е посочил, че наличие на изпратено финансово
съобщение означавало, че транзакцията била завършена успешно и подлежала на
осчетоводяване при банката на наредителя и при банката на получателя. От заключението се
установява, че динамичната парола е еднократна, невъзпроизводима и валидна за
конкретната транзакция при определен търговец, като осигурявала прилагането на
задълбочено установяване идентичността на оправомощения ползвател на картата при
интернет плащане и представлява поредица от символи, служеща за идентифициране на
оправомощения ползвател на картата и потвърждаване на плащане в интернет страницата на
търговец, участващ в програмите Visa Secure и Mastercard Identity Check. По желание за
заплащане на сума към съответен търговец/получател се визуализирал браузър на Борика, в
който клиентът попълвал следните данни: номер на карта, дата на валидност и CVV/CVC
код на картата; в случай че търговецът изисквал се въвеждала и следната информация:
динамична парола за конкретна транзакция с посочване на конкретни данни /име на
търговец, последни 4 цифри на картата, сума на транзакция/, които се генерирали от Борика
и се доставяли на клиента чрез Булбанк Мобайл. В случай, че била въведена коректна
парола, се извършвала проверка за активност на картата/налично салдо/блокировки/лимити
и се извършвала авторизацията/одобрението на плащането.
В конкретния случай динамичните пароли били генерирани на 12.07.2022г. съответно
в 15:51 часа; 16:43 часа и 16:59 часа. Експертът е посочил, че инициираните плащания от
банковата карта на ищцата са изпълнени на 12.07.2022г. Вещото лице е уточнило, че
фактическото напускане на двете суми /на стойност 3300 евро и на стойност 502,50 евро/ от
сметката на ищцата е станало на 14.07.2022г. около 12:10 ч, а на третата сума в размер на
168,76 лева на 15.07.2022г. около 12:15 ч.
От заключението се установява, че сроковете на международната картова организация
6
Виза към датата на извършване на операциите за финансово представяне на успешните
авторизации бил до 8 дни. Вещото лице е посочило, че съобразно процесът на извършване
на плащане с банкова карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД или извършване на
картова транзакция по плащане, при успешна авторизация чрез въвеждане на динамична
парола по генерирания виртуален ПОС терминал, след иницииране на плащане, сумата на
плащането постъпвала по сметката на получателя и не може да бъде отменено това плащане.
Т.е. банката е можела да спре инициирано плащане преди въвеждане на динамичната парола,
генерирана в приложението Булбанк Мобайл при заявено плащане с картата. В проведеното
съдебно заседание на 11.07.2024г. експертът е посочил, че самото осчетоводяване е
процедура, която настъпва след като парите фактически вече са излезли от самата сметка.
Експертът е посочил, че самата заверка на сметката на получателя се осъществява в рамките
на до 30 минути, непосредствено след излизане на успешна авторизация от нареденото
плащане. В рамките на следващия ден при банката на наредителя се получавал отчетен
файл, че плащането било извършено успешно. Експертът е посочил, че Виза имали
задължението да извършват плащането моментално чрез т.нар. „система за незабавно
плащане“. Вещото лице е посочило, че „Уникредит“ не може да спре транзакцията, защото
има успешна авторизация и е заверена сметката на получателя.
От приетата СТЕ се установява, че в системата за съхранение на записи от обаждания
в системата на банката са записани два последователни разговора като началото им е
12.07.2022г. в 17:23 часа, както и че не е отразен процес по спиране на процесните
транзакции, след проведените разговори било отбелязано блокиране на дебитна карта.
Вещото лице е посочило, че след въвеждане на данни от платежния картов инструмент се
пристъпва към удостоверяване/верифициране на личността на картодържателя.
Динамичната парола се генерира след иницииране на плащане и служи в процеса на
удостоверяване/верифициране на самоличността на картодържателя. Паролата се генерира
автоматично от системата на банката при иницииране на плащане от страна на наредителя.
Вещото лице е посочило, че картодържателят има възможност да се запознае с извършените
операции с картата чрез електронните канали на банката- Bulbank Online и Bulbank Mobile,
след извършване на плащане като сумата била описана като „блокирана по сметка“, докато
не се осчетоводила автоматично от системата на банката, за което действие можело да минат
2-3 дни. Експертът е посочил, че към периода на изготвяне на заключението интернет адрес
“speedy.bg-idyrlio.cc” не съществува, както и че същият не е част от страницата на куриер
„Спиди“. В проведеното съдебно заседание на 13.03.2025г. експертът е посочил, че
предотвратяването на средствата зависи от самия превод. Посочил е, че в конкретния случай
не мисли, че е възможно да бъде предотвратено изпращането на парите. Уточнил е, че
процесът е автоматичен като няма технологично забавяне, както при обиктовени swift
преводи. Автоматично се извършвало нареждането, а евентуалното възстановяване на
средствата можело да стане чрез извършване на претенция от страна на банката. Посочил е,
че се подава заявка за прихващане чрез канала на Виза и към Револют и Портмоне.
С протоколно определение от 13.03.2025г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
7
е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че С. Р. на
12.07.2022г. в 17:23 ч е осъществила телефонен разговор със служител на банката, по време
на който е посочила, че са извършени неразрешени от нея операции с банковата й карта,
заявила е искане сумите да й бъдат върнати, като след като й е било обяснено, че следва да
попълни формуляр за рекламация с искане да й бъде възвърната сумата, е заявила „Не
трябва ли да има секюрити?“, „Не може ли да стопират транзакциите?“, „Би следвало
да има начин да се стопират!“, на което служител на банката й е обяснил, че успешно
протеклите транзакции не могат да се стопират, а само бъдещите такива, както и че по време
на проведения разговор банковите карти на ищцата са били блокирани от служител на
банката.
При така установената доказателствена съвкупност съдът намира следното:
В конкретния случай независимо от обстоятелството, че между страните е бил
сключен първоначално договор за издаване на дебитна карта за физически лица от
18.01.2018г., а в последствие и от 04.03.2021г., по заявените претенции за неразрешени
платежни операции е приложим действащият ЗПУПС, обнародван ДВ бр. 20 от 06.03.2018г.
В § 6. (1) от ПЗР на ЗПУПС е предвиден 6-месечен срок от влизането в сила на закона, през
който доставчиците на платежни услуги са длъжни да приведат в съответствие със закона
дейността си и своите правоотношения с трети лица, възникнали преди влизането му в сила.
Ето защо и доколкото оспорените платежни операции са извършени на 12.07.2022г., същите
се регулират именно от действащия ЗПУПС.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената
тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В
ал. 3 и ал. 4 на същата норма е предвидено, че установяването на автентичността е
процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното
използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани
средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от
правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната
платежна операция. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от
доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на
платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при
груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на
платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е
приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги.
8
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че в тежест на доставчика на
платежната услуга е да установи, че операцията действително е била разрешена - че титуляр
на съответната сметка я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.
В конкретния случай ищецът е ползвател на платежна услуга, включваща осигурена
технологична възможност да извършва парични преводи и справки за движението по
разплащателната му сметка чрез интернет банкиране. Не е спорно между страните, че
процесните транзакции са осъществени чрез интернет на виртуален ПОС терминал и са
потвърдени с въвеждане на динамична парола за плащане в интернет. На следващо място, не
се твърди и не се установява, че изпълнените платежни операции са били засегнати от
технически повреди в системата на електронно банкиране, респ. да са били опорочени от
грешка или пропуск на служител на банката доставчик на платежната услуга.
Т.е. в процесния случай транзакциите са били извършени по договорения между
страните начин и при задълбочено установяване на идентичността на платеца по смисъла на
чл. 100, ал. 1 ЗПУПС като въвеждането на потребителските данни на ищеца и
предоставените от банката персонализирани средства за сигурност /кодове/ е било
извършено лично от страна на ищеца.
По отношение на въпроса дали ищцата е проявила груба небрежност по смисъла на
чл. 75, т. 3 ЗПУПС съдът намира следното:
На основание чл. 75 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да
използва определен платежен инструмент, има следните задължения: 1. да използва
платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които
трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява
доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба,
присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да
не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.
По силата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, за да бъдат възложени в тежест на платеца всички
загуби, свързани с неразрешени платежни операции, е необходимо да ги е причинил чрез
измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено
или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от
размера им.
В трайно установената практика се приема, че небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най -
9
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение е
правно укоримо защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше
положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до
настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай. Така и Решение №
510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012г. по гр. д
№ 951/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 348/2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС,
Четвърто ГО, Решение № 291/2012г. по гр. д. № 951/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
62/2015г. по гр. д. № 2798/2014г. на ВКС, Четвърто ГО, Определение № 315 от 01.03.2023г.
на ВКС по к. гр. д. № 3559/2022г.
В конкретния случай в т. 1.1б от ОУ на банката е посочено, че оправомощеният
ползвател понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е
причинил чрез измама или с умишлено или поради груба небрежност неизпълнение на едно
или повече от следните си задължения: да използва картата в съответствие с условията за
нейното издаване и използване; да уведомява банката или упълномощено от нея лица за
загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на картата незабавно след
узнаването; след получаване на картата да предприема всички разумни действия за
запазване на нейните персонилизирани средства за сигурност, включително да не записва
каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху картата и да не съхранява
такава информация заедно с карата. Съгласно чл. 1.1в в случаите, посочени в т.1.1б,
оправомощеният ползвател понася вредите независимо от размера им.
Съгласно чл.4.5 от ОУ банката и оправомощеният ползвател се съгласяват, че за
целите на изпълнение на електронни неприсъствени платежни операции, потвърждаването с
динамична парола за плащане в интернет, получена чрез услуга на Банката за електронно
банкиране, представлява надлежно волеизявление на оправомощения ползвател за
потвърждение и съгласие с изпълнението на съответната платежна операция. При нареждане
на платежна операция, съгласието на оправомощения ползвател се отнася за размера на
конкретната сума и нейният получател.
При преценка на поведението на ищцата в конкретната ситуация съдът намира, че
следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства. На първо място, ищцата е следвала
указания, дадени й в получено от нея съобщение във Вайбър на трето непознато лице, което
е поискало от нея разкриване на „чувствителни данни“. На следващо място, на сайта на
платформата, чрез която е осъществен контакт с ищцата, са били публикувани съобщения за
наличие на фишинг измами, в които изрично е посочено, че не следва да се споделя
информация за банковата си карта, дори и при обещания за получаване на плащане. В
стъпки е описана фишинг атака, почти идентична с процесната, като изрично е посочено, че
с картата може да се правят плащания само от титуляра, а не и да се получават пари. На
следващо място, при въвеждане на динамичните пароли е била посочена информация,
касаеща всяка от транзакциите с посочване на конкретни данни и сума на транзакцията
/включително получател/. На последно място, ищцата е осъществила „влизане“ в
непотвърдена хипервръзка с наименование “speedy.bg-idyrlio.cc”, очевидно несъответстваща
10
на сайта на куриер „Спиди“, дори при преценка единствено на наименованието на
страницата.
Т.е. ищцата е била подведена от получено от нея съобщение от непознат за нея човек
да въведе данните от картата си по т.нар. „фишинг“ хипервръзка, сайт или приложение, на
което е придаден вид да е на куриер „Спиди“, като не е положила дължимата грижа да
прочете на сайта на платформата гореописаните предупреждения, нито се е усъмнила, че
анонимен човек изисква от нея допълнително представяне на лични данни, касаещи неин
платежен инструмент, а е осъществила „влизане“ в непотвърдена хипервръзка, където е
въвела данните на банковата си карта. След което е получила динамични пароли за
потвърждаване на оспорените транзакции с необходимата в тях информация, касаеща
конкретни суми и получатели, с достатъчно информация, че именно тя извършва платежни
нареждания, а не получава сума за продаваната от нея стока, независимо от което е въвела
изпратените й кодове.
При така гореизложените обстоятелства съдът намира, че действията на ищцата по
предоставяне на данни от картата си и от акаунта си за онлайн банкиране чрез въвеждането
им в посочената във вайбър съобщението хипервръзка представлява нарушение на
задълженията по чл. 75, т. 3 ЗПУПС да предприема всички разумни действия за запазване на
предоставените й персонализирани средства за сигурност при използване на платежната
услуга. Следва да бъде посочено, че в случая не се касае за извършени действия по
„разбиване на пароли“ и осъществяване чрез специални умения на нерегламентиран достъп
до данните в устройството на ищцата, а до нейни съзнателни действия по въвеждане на
„чувствителни“ данни в непроверен и изходящ от непознато за нея лице линк/хипервръзка.
Действително, фишинг атаките са техника за измама в киберпространството, която
има за цел да подведе потребителя да разкрие чувствителна информация, в частност свои
лични данни, пароли за достъп или финансови данни като се извършва чрез специално
създадени подвеждащи имейли, уебсайтове и др., които имитират легимни източници. Но в
конкретния случай при полагане на грижа за собствените си работи ищцата е могла да не
„влиза“ в посочената във вайбър кореспонденцията хипервръзка и да поиска да бъде
използван друг начин за извършване на исканата от нея сделка. Ищцата е била предупредена
за наличието на „фишинг измами“ чрез банери на платформата, която е използвала, както и
за препоръки за избягването им, независимо от което не е положила дължимата грижа при
опазване на персонализираните си средства за сигурност.
По отношение на въведените твърдения от страна на ищеца, че операциите са могли
да бъдат отменени от страна на банката съдът намира, че независимо от последващото
осчетоводяване на извършените транзакции, операциите са завършени със заверяването на
сметката на получателя, което се осъществява незабавно след приключване на процеса по
валидиране чрез въвеждане на допълнително уникално генериран код/парола.
Инициираните от ищцата плащания са били извършени незабавно след приключване на
авторизацията им на 12.07.2022г. В този смисъл е и заключението на вещото лице С., което
съдът кредитира като пълно и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК. Експертът
11
изрично е посочил, че банката може да спре инициирано плащане само преди въвеждане на
динамична парола, генерирана в приложението Булбанк Мобайл. В проведеното съдебно
заседание на 11.07.2024г. експертът е посочил, че заверката на сметката на получателя става
непосредствено след излизане на успешна авторизация от нареденото плащане. Вещото лице
С. е посочил, че банката не може да я спре, защото има успешна авторизация. Както беше
посочено, касае се за картови плащания, технологията при които няма техническа
възможност за спиране на наредено с платежен инструмент плащане, доколкото същото се
изпълнява незабавно, а единствено се осчетоводява до няколко дни по-късно.
До друг извод не може да се достигне и при преценка на отговорите, дадени от
вещото лице по СТЕ, доколкото същият е посочил, че в конкретния случай не мисли, че е
възможно да бъде предотвратено изпращането на парите. Действително, експертът е описал
процедурата по възстановяване на средства, но същата е при известие за извършване на
неразрешена операция, която се инициира от клиента чрез банката и през канала на Виза и
до крайните получатели Револют и Портмоне. В случая не е спорно между страните, че
банката-ответник е инициирала такова оспорване на трите извършени от ищцата
транзакции, като две от оспорванията от страна на Револют и Портмоне са били отхвърлени
/именно процесните транзакции/, а от страна на Icard сумата е била възстановена. Съдът
намира, че описаната процедура не представлява „отмяна“, „спиране“ на "висящи",
неприключили транзакции, а процедура по възстановяване на средства, наредени в резултат
на измамни или престъпни действия от трети лица, тоест при вече приключили и
осчетоводени транзакции. В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно заключението
на вещо лице Х. процесната транзакция за 3300 евро, наредена в 15:51 ч е получена по
сметка в Револют в 15:57 минути, а транзакцията за 2500 укрански гривни, наредена в 16:59
ч е получена в 17:08 минути по сметка в Портмоне. Т.е. и двете процесни платежни
операции са приключили с авторизацията на същите и след като са били приключени в деня
на извършването им, със заверяване на сметките на получателите, същите са станали
неотменими по смисъла на чл. 85 ЗПУПС, доколкото са получени от доставчика на платежни
услуги на платеца и са били изпълнени. Независимо от последващото им осчетоводяване от
банката и последващите действия между банката-наредител и Виза. Същите са неотносими
към процесните транзакции, доколкото касаят договорни отношения между „Уникредит
Булбанк“ ЕАД и Виза относно начина на извършване на „системата за незабавно плащане“, а
не момента на заверяване на сметката на получателя при мигновените плащания.
Съгласно чл. 85, ал. 2 ЗПУПС когато платежната операция се извършва по
инициатива на доставчик на услуги по иницииране на плащане или от получателя, или чрез
него, платецът не може да отменя платежното нареждане, след като е дал съгласие на
доставчика на услуги по иницииране на плащане да инициира платежната операция или след
като е дал своето съгласие за изпълнение на платежната операция в полза на получателя. В
конкретния случай безспорно ищцата е дала съгласие за извършване на процесните
транзакции с въвеждане на динамична парола за извършването им, като след успешната
авторизация на извършените преводи същите са породили своето действие, доколкото
12
сметките на получателите са били заверени, респ. не само че е започнало изпълнението им
по смисъла на цитираните от ищеца ОУ, а операциите са били и приключени
непосредствено след въвеждането на паролите. Предвид гореизложеното за банката не е
съществувала технологична възможност да спре извършването на оспорените транзакции,
доколкото същите са били неотменими. Единствената възможност за банката е била да
оспори транзакциите, което е и направено вследствие на подадената от ищцата рекламация.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че действията на ищцата представляват
неизпълнение на задълженията, предвидени в чл. 75, т. 3 ЗПУПС, допуснати поради груба
небрежност, поради което и в съответствие с чл. 80, ал. 3 ЗПУПС тя следва да понесе всички
загуби, свързани с неразрешените платежни операции. За банката не е съществувало
договорно задължение да отмени/спре процесните транзакции, доколкото както беше
посочено същите са изпълнени при спазване на договорения между страните начин и към
момента, в който същите са били оспорени от страна на ищцата, вече са били неотменими по
смисъла на закона.
Поради което предявеният по делото иск с правно основание чл. 79 ЗПУПС е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът, който е сторил
разноски за депозит за СТЕ и ССчЕ в общ размер от 450 лева и претендира адвокатско
възнаграждение в общ размер на 964 лева за адв. Ш. и адв. С. /по 482 лева за всеки/ като са
представени и доказателства за сторените разноски. Съдът намира, че в приложение на чл.
78, ал. 1 ГПК се дължат разноски само за един адвокат. В проведеното съдебно заседание на
13.03.2025г. процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност,
което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото /в
случая множеството проведените съдебни заседания, изслушвания на 3 експертизи и
представени писмени документи/. Поради което в тежест на ищцата следва да се възложат
разноски в общ размер от 932 лева /482 лева +450 лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за заплащане на
сумата 1250 лева, частична претенция от 6636,76 лева, представляваща сбор от неразрешени
платежни операции, извършени на 12.07.2022г. по Договор за платежни услуги от
18.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. В. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Уникредит
13
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 932 лева, представляваща сторените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
препис от съдебния акт на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14