Р Е Ш Е Н И Е

№724

гр. Хасково, 09.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Мазгалова

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №668/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 181 от Закона за туризма /ЗТ/ във вр. с чл. 145 и ал. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "И. А.“ ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. Х., пл.“С..“ №.., представлявано от И.О., против Заповед № 271/27.03.2019г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за туризма /ЗТ/ е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ - заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр.Х., пл.“С.“ №.., стопанисвано от „И. А.“ ЕООД.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е немотивирана, постановена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът - Председателят на Комисията за защита на потребителите, в писмено становище чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли оспореният административен акт да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд Хасково.

Административен съд Хасково, след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2018 г. служители на Регионална дирекция – Пловдив към КЗП извършили проверка на заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. Х., пл.“С.“ №.., стопанисвано от „ И. А..“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че в заведението се предлагат за консумация различни безалкохолни и алкохолни напитки и храни, чиито цени и грамажи са обявени по подходящ за клиентите начин, както и че заведението разполага с 31 места за обслужване на клиенти. Констатирано е, че на видно място в обекта няма поставен, а и след поискване не е представен документ за категоризация, удостоверение за утвърдена категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. В указания срок изисканите документи не са представени.

На 09.01.2019 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение против „И. А.“ ЕООД, представлявано от управителя И.О. за това, че предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ - нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ. Въз основа на посочения АУАН, както и докладна записка изх. №Ц-02-108/26.02.2019г.на Главен директор на ГД „Контрол на пазарите“ и решение на Комисията за защита на потребителите, прието с Протокол №6/14.03.2019г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 271/27.03.2019 г., с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ - заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр.Х., пл.“С.“ №.., стопанисвано от „И. А.“ ЕООД.

Заповедта е връчена на адресата ѝ на 08.04.2019г., видно от отбелязването върху същата и оспорена пред Административен съд – Хасково чрез органа с жалба вх. № Щ-03-3302/23.04.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу оспорената заповед е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от законния представител на дружеството, спрямо което е наложена принудителната административна мярка, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Председателя на КЗП, съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, буква "в" от ЗТ, съгласно която Председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1, прилага принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 при предоставяне на туристически услуги чрез заведения за хранене и развлечения в некатегоризиран туристически обект. В случая не се касае до административен орган, компетентен да издаде акт за определяне, понижаване или прекратяване на категория на заведение за обществено хранене, а за такъв, който издава ПАМ по повод извършен законоворегламентиран контрол.

Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържа реквизитите посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактическите и правните основания за издаването ѝ. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, което е дало основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ. Конкретно са посочени документите - Констативен протокол № К-2654748/05.11.2018 г., в който са отразени констатациите от извършената проверка в туристическия обект, както и АУАН № К-0047802/09.01.2019 г., с който е установено нарушението. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Противно на твърдяното в жалбата, настоящият съдебен състав констатира съответствие на заповедта и с материалния закон.

Съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ Председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица прилага принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136.

В конкретния случай, проверяваният обект представлява туристически такъв по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗТ, доколкото заведението разполага с 31 места за обслужване на клиенти и предлага асортимент от храни и напитки, характерни за заведенията за хранене и развлечения. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗТ хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти, като според чл. 114, т. 1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. т. 1-3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че както към дата на извършената проверка, така и към дата на издаване на процесната заповед – 27.03.2019 г., дружеството е предоставяло туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който няма издадено удостоверение за категоризация или удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. Поради което съдът приема, че безспорно в случая са налице визираните в хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ, а оттам и че заповедта е издадена в съответствие със закона.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона. В хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1 б. "в" от ЗТ законодателят е регламентирал ПАМ с преустановителен характер, която с оглед спецификата си има за предназначение да осуети продължаването на вече започнало конкретно правонарушение. Изрично в оспорената заповед е посочено, че мярката се налага до отстраняване на нарушението – категоризирането на обекта, съобразно изискването на чл. 177, ал. 3 от ЗТ.

По изложените съображения, оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при съблюдаване на административно-производствените правила, разпоредбите на материалния закон и целта му, поради което жалбата срещу нея като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъди на юридическото лице, в състава на което е органът издал оспорения административен акт, по аргумент от чл. 143, ал. 4 и ал. 1 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът му следва да бъде определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ /Обн. ДВ, бр. 5/17.01.06 г., посл. изм. ДВ, бр. 98/15г./, поради което се следват поисканите 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И. А.“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. Х., пл.“С.“ №.., представлявано от И.О., против Заповед № 271/27.03.2019г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл.3, ал.2, т.2 от Закона за туризма до отстраняване на нарушението.

ОСЪЖДА „И. А.“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. Х., пл.“С.“ №.., представлявано от И.О. да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет / лева.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: