Определение по дело №17/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20207090700017
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 82

гр. Габрово, 30.01.2020 година

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГАБРОВО в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година  в състав:

             

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  ................. и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ  АДМ.Д. № 17 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

           

Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 – ал. 7 от АПК във вр. с чл. 188 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

Производството по делото е образувано по жалба на «*** М.В.»***, с ЕИК*****, представлявано от управителя на дружеството М.В.В., чрез пълномощника адв. М.А. срещу Разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ «запечатване на търговски обект ресторант «*****» и забрана за достъп до него», обективирано в Заповед за налагане на ПАМ № 10648/19.12.2019г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. По подробни съображения, сочещи на необоснованост на Разпореждането, на противоречието му с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, се иска да бъде отменено от съда разпореденото предварително изпълнение.

Съдът намира за установено следното:

Административен съд - Габрово е родово и местно компетентен да се произнесе по жалбата, с оглед седалището и адрес на управление на жалбоподателя. Сезиран е с предявено от процесуално легитимирано лице в преклузивния 3- дневен срок по чл. 60, ал. 5 АПК оспорване на подлежащ на съдебен контрол административен акт по чл. 60, ал. 1 АПК вр.  чл. 188 ЗДДС, поради което настоящия съдебен състав намира, че подадената жалба е процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане и произнасяне по съществото на отправеното с нея искане.

Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана на достъпа до него/ подлежи на предварително изпълнение при наличие на изрично Разпореждане на административния орган при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 60, ал. 1 АПК. Във всеки конкретен случай административният орган, допускайки предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на материално–правните предпоставки, които според него обуславят нуждата от предварителното изпълнение на ПАМ. Следователно актът, с който се разпорежда предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, задължително трябва да съдържа ясни мотиви, установяващи  наличието на поне една от изчерпателно изброените предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК- осигуряването на живота или здравето на гражданите; защита на особено важни държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното затрудняване изпълнението на акта; съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.

В случая административният орган е мотивирал Разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, позовавайки се на няколко основания: -предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид; -особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане  на продажбите, оттам правилното определяне на доходите и размера на публичните задължения; -на съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено; -както и възможността от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Настоящият съдебен състав намира, че с изложеното на стр. 4 от описаната ЗППАМ не са изпълнени посочените по-горе изисквания, за конкретно обосноваване на нуждата от предварително изпълнение на заповедта. Беглите разсъждания биха могли да се отнесат към всеки един случай на констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС - неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Тези разсъждения се отнасят по-скоро за необходимостта да бъде наложена ПАМ, но съвсем не става ясно защо е необходимо предварителното й изпълнение.

Съдът намира, че разпореждането с което е допуснато предварително изпълнение, следва да бъде отменено. С предварителното изпълнение няма да бъдат постигнати целите по чл. 60, ал.1 от АПК. В случая нищо не налага допускането на предварително изпълнение. Ако запечатването на обекта бъде извършено след влизане в сила на Заповедта на налагане на ПАМ, то ще постигне същия ефект, който би се постигнал и при предварителното изпълнение на същата заповед. Следователно предварителното изпълнение е ненужно. Целите на ПАМ ще бъдат постигнати с изпълнението й, след влизане в сила на заповедта за налагането на същата.

В заключение следва да се отбележи и трайно изразяваната позиция на ВАС на РБ, в редица свои определения, че допускането на предварително изпълнение в идентични случаи е несъразмерно и поради това е в противоречие с чл. 6 от АПК.

 

От приложена по административната преписка Разписка от 27.01.2020г. е видно, че със същата е връчена оспорената Заповед на Началник на отдел "Оперативни дейности"– Велико Търново в Д“Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, като е постановено запечатване на обекта да се извърши на 29.01.2020г. от 15,00 часа, от което може да се направи обосновано предположение, че допуснатото предварително изпълнение на процесната ПАМ е реализирано. Искането за отмяна на Разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ПАМ следва да бъде отменено на основание чл. 60, ал. 7, изр. 1 АПК, като на основание  чл. 60, ал. 7, изр. 2 от АПК следва да се задължи административния орган да възстанови положението, съществувало преди изпълнението.

С оглед този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна.

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ по жалба на «***** М.В.»***, с ЕИК ****, представлявано от управителя на дружеството М.В.В., чрез пълномощника адв. М.А. обективираното в Заповед за налагане на ПАМ № 10648/19.12.2019г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената със Заповедта принудителна административна мярка «запечатване на търговски обект ресторант «*****» и забрана за достъп до него» за срок от 14 дни, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

ЗАДЪЛЖАВА Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Д“Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да възстанови положението, съществувало преди изпълнението на принудителна административна мярка – «запечатване на търговски обект ресторант «****» и забрана за достъп до него», постановена със Заповед за налагане на ПАМ № 10648/19.12.2019г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на «***** 1 М.В.»***, с ЕИК **** сумата 350.- /триста и петдесет/ лева, деловодни разноски

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                    

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: