Р Е Ш Е Н И Е
№ 1603
гр. Пловдив,. 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 730 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „АНАСТАСИЯ 13“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Войводиново, ул. „Победа“ № 2, представлявано от
управителя М.М. Ч.-Х., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-27-0121779/16.01.2023 г., издадена от Д.Л.Р.
– Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на
дружеството на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – склад, находящ се в с.
Войводиново, ул. „Победа“ № 2, стопанисван от „АНАСТАСИЯ 13“ ООД, като е
постановена и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се
сторените разноски съгласно представен списък, като е направено и възражение за
прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ
на НАП, чрез процесуален представител юриск. Б., е на становище, че жалбата е недопустима,
поради отпаднал правен интерес за жалбоподателя, с оглед издадена заповед за
отмяна на запечатване, алтернативно намира жалбата за неоснователна и моли съда
да постанови решение, с което да потвърди обжалваният акт като правилен и
законосъобразен по аргументи, изложени в представено по делото писмено
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед,
чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в
14-дневния преклузивен срок от съобщаването, извършено на 23.02.2023 г., на
решението на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, постановено в производство по обжалване по административен
ред на заповедта, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.
По отношение на наведените от ответника възражения за недопустимост на
оспорването, е необходимо да се посочи, че правопрекратяващ за действието на
ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС юридически факт, въведен с чл. 187,
ал. 4 от ЗДДС, е плащането на глобата или имуществената санкция. Този
юридически факт действа занапред и има за последица задължението на
администрацията за restitutio in integrum - за отпечатване на запечатаните
обекти. Плащането на имуществената санкция не засяга спора за съществуването
правомощието на органите по приходите да разпоредят ПАМ със задължение на
адресата на мярката да търпи ограничението в правната си сфера, поради което не
дисквалифицира правния интерес на адресата от решаването на този спор. Прекратяването
на мярката на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е съдържателно различно от
оттеглянето на акта за налагането й, което би следвало да се извърши в
съдебната фаза на процеса по реда на чл. 156 от АПК и затова не изключва
допустимостта на съдебното производство на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Прекратяването
на мярката е различно и от отмяната й (отмяната има ретроактивно действие, а
прекратяването е занапред) и не обезпредметява търсената съдебна защита срещу
ЗНПАМ (в този смисъл Определение № 8856 от 26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. №
8575/2023 г., VIII о.). Ето защо, наведените от ответника възражения за
недопустимост на оспорването, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена на 10.01.2023
г. проверка на търговски обект – склад, находящ се в с. Войводиново, ул.
„Победа“ № 2, стопанисван от „АНАСТАСИЯ 13“ ООД, за която е съставен протокол
за извършена проверка от същата дата (л. 36 и сл.), е констатирано, че: 1) при
извършена контролна покупка на 1 бр. ръкавици на стойност 15,00 лв., заплатени
в брой от М.К.Г. – проверяващ, на лицето М.М.Ч. – управител на дружеството, не
е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство
модел DATECS
DP-150, с ИН на ФУ DT757603 и с
ИН на ФП 02757603, нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ; 2) при извършена контролна покупка на 1 бр. мъжки
пантофи на стойност 8,00 лв., заплатени в брой от П.П.А. – проверяващ, на
лицето М.М.Ч. – управител на дружеството, не е издадена фискална касова бележка
от наличното в обекта фискално устройство модел DATECS DP-150, с ИН на ФУ DT757603 и с ИН на ФП 02757603,
нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на
изискванията на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушенията
се сочи, че се доказват и от констатираната положителна касова разлика в общ
размер на 122,00 лв. между установените парични средства в касата и тези,
маркирани в горепосоченото ФУ, както и от дадените от М.Ч. писмени обяснения в
Описа на наличните парични средства, приложен към ПИП. Според контролните
органи, дружеството не е издало съответния документ за продажба по реда на чл. 118
от ЗДДС, с което е нарушен съставът на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ. В заповедта са изложени мотиви относно продължителността
на срока, свързани с тежестта на нарушението и последиците от същото, видът на
обекта – склад, предлагащ разнообразен асортимент от промишлени стоки – обувки,
чанти, колани, пантофи, портфейли, ръкавици и др., локацията му – в с.
Войводиново, в близост до АМ Тракия, с възможност за реализиране на високи
приходи от продажби, с оглед популярността на обекта и работното му време – без
почивен ден. Също така е посочено, че срокът на наложената ПАМ, е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от
жалбоподателя доказателства, удостоверяващи ангажираността на дружеството към
обществени каузи и дарения към граждани (л. 70 и сл.), както и представени от
ответника заверени копия на Заповед за отмяна на запечатване №
ФК-ЗОЗ-110/03.08.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, молба от дружеството-жалбоподател до Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив, 2 бр. разписки за извършени плащания по сметка
на ТД на НАП – Пловдив, НП № 712659-F692454/12.07.2023
г. и НП № 712658-F692451/12.07.2023 г. – и двете
издадени от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ (л. 80 и сл.).
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Член 118, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон).
В изпълнение на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС министърът на финансите е
издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, чийто чл. 3, ал. 1 установява задължение за всяко лице да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, а когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т.
1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118.
При тази правна регламентация и с оглед липсата на издадени при проверката
фискални бонове за контролните покупки, следва да се приеме, че в настоящия
случай са налице всички елементи от хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект.
Липсата на фискални бонове за извършените от проверяващите контролни покупки е
категорично и безспорно доказано, който факт дружеството-жалбоподател не
оспорва. Впрочем, същият се установява и от собственоръчно изписаното от управителя
на дружеството-жалбоподател в описа на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката (л. 39). Съставеният при проверката протокол по
определение е официален документ (чл. 179 от ГПК, приложим в настоящото
производство съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК), който официален
документ се ползва с материална доказателствена сила и е доказателство за
извършените от и пред органа по приходите действия и изявления и установените
факти и обстоятелства (чл. 179 от ГПК и чл. 50, ал. 1 от ДОПК). В този смисъл
нарушението се явява безспорно доказано.
След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по
чл. 185 от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна
мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност
или задължителна администрация, т.е., административният орган не разполага с
правомощие да преценя дали да наложи мярката или да извърши друго действие,
съответно да издаде друг акт. Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане и на втората принудителна
административна мярка по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде наложена също и
мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Основателно е, обаче, оплакването, че определеният със заповедта 14-дневен
срок на запечатване и забрана за достъпа до обекта се явява несъразмерен спрямо
целта, за която се издава оспорената заповед. Изложените в оспорената заповед
конкретни мотиви за продължителността на срока, касаещи местоположението на
търговския обект и вида на търговската дейност, са абстрактни, с оглед липсата
на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и неговите последици,
общо формулирани, формални изявления и нямат характера на същински мотиви като
правни и фактически основания за постигане на целите на принудителната
административна мярка в конкретния случай, с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и
необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване
възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно
как е определен конкретният срок, кои обстоятелства са били от значение и каква
е тяхната тежест при определянето на продължителността на мярката.
При издаване на заповед от категорията на оспорената следва императивно да
се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК –
административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая
административният орган е издал заповед, без да извърши преценка на баланса
между личните и обществени интереси, а само бланкетно и общо е формулиран
общественият интерес от налагането на мярката. В случая съразмерността на
мярката, преценена на базата на конкуренцията между лични и обществени
интереси, е нарушена, тъй като определеният период, за който се налага мярката,
не е обоснован и мотивиран, като се засягат права и законни интереси на адресата
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която принудителната
административна мярка се налага.
За пълнота и с оглед представените в хода на съдебното производство
доказателства, следва да бъде съобразено още и че констатираното несъответствие
на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на
пропорционалност, съответстват на приетото от Съда на ЕС в неговото решение от
4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 50, т. 51), тъй като за извършеното нарушение
на търговеца са издадени 2 бр. наказателни постановления от 12.07.2023 г., с
които на дружеството са наложени имуществени санкции общо в размер на 1 600 лв.
и за които е установено, че адресатът на НП е заплатил наложената имуществена
санкция при условията на чл. 79б от ЗАНН и чл. 169, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ДОПК, поради което на основание чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН наказателните
постановления са влезли в сила. Впрочем, в тази връзка е издадена и Заповед за
отмяна на запечатване № ФК-ЗОЗ-110/03.08.2023 г. от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП (в този смисъл Решение № 9062 от 28.09.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 1847/2023 г., I о.).
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед следва да се
отмени като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя се дължат сторените в
производството разноски, като преди да се произнесе по техния размер, съдът
следва да обсъди направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. По делото са представени
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1
000 лв. (л. 65), съответно с представения списък за разноски се претендират
такива в размер на 1 050 лв., от които адвокатски хонорар в размер на
1 000 лв. и ДТ в размер на 50 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000 лв.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв., не е прекомерно. Ето защо и на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 050 лв., от които адвокатски
хонорар в размер на 1 000 лв. и ДТ в размер на 50 лв.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-27-0121779/16.01.2023 г., издадена от Д.Л.Р. – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „АНАСТАСИЯ 13“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Войводиново, ул. „Победа“ № 2, представлявано
от управителя М.М. Ч.-Х., на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – склад,
находящ се в с. Войводиново, ул. „Победа“ № 2, стопанисван от „АНАСТАСИЯ 13“
ООД, като е постановена и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 52 да заплати на „АНАСТАСИЯ 13“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Войводиново, ул. „Победа“ № 2, представлявано от
управителя М.М. Ч.-Х., сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: