№ 86572
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20251110122439 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на „Б.Д.“ АД против К. С. Ш. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за 6, сумата 7 781,87 лева,
представляваща главница, съгласно договор за кредит за текущо потребление от 21.08.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение- 16.04.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 655,05
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 07.12.2021г. до
21.02.2023г., сумата 470,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 07.12.2021г. до 21.02.2023г., сумата 2 217,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
07.12.2021г. до 21.02.2023г., сумата 120 лева- разходи при изискуем кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението
следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със
заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи
белези– страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на
процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на
исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се
отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед
за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради
противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката
дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на
заповедното производство) би била лишена от смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Разходите при изискуем кредит не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази
такси не се дължи никакво поведение, а изискуемостта й следва автоматично от момента на
1
изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, нито на
разноски, тъй като не се дължат заради извършени разходи, а по същество служат като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва. Процесната клауза преследва забранена от
закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е
нищожна поради противоречието им с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 136178/ 16.04.2025г., подадено от „Б.Д.“ АД против К.
С. Ш. в частта за сумата 120лв- представляваща разходи за изискуем кредит.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2