№ 977
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично при закрити врати
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100900609 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ твърди,
че при извършени проверки относно спазване на трудовото законодателство
от страна на ответника „И В.У.М.“ ЕООД било установено наличие на
непогасени задължения за трудови възнаграждения, дължими за периода май
– август 2022 г. към повече от една трета от работниците на търговеца.
Въпреки приложените административни мерки ответникът не погасил
задълженията си, поради което молителят твърди, че търговецът е в
обективно и трайно състояние на неплатежоспособност. Молителят счита, че
са налице предпоставките на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ за обявяване на
неплатежоспособността на ответника и за откриване спрямо него на
производство по несъстоятелност и моли за постановяване на решение в този
смисъл. Претендира разноски.
Ответникът „И В.У.М.“ ЕООД не оспорва, че са налице финансови
затруднения, като желае да се оздрави. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
По активната легитимация на молителя.
Съгласно чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност може да се
открие по молба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ако
търговецът има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
1
работниците/служителите си.
От събраните писмени доказателства се установява, че в рамките на
предоставените с чл. 399 КТ правомощия Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ е извършила проверка относно спазване от страна на
ответника на трудовото законодателство и в частност – относно
своевременното и пълно заплащане на трудовите възнаграждения. В рамките
на проверката е съставен протокол от 18.01.2023 г., в който е удостоверено, че
не са представени платежни документи за заплащане на трудови
възнаграждения, дължими за периода май 2022 г. – август 2022 г.
От заключението на ССчЕ, изготвено след проверка в счетоводната
къща, обслужвала ответника до 01.07.2022 г., се установява, че дружеството е
осъществявало икономическа дейност в периода 25.09.2020 г. – 31.06.2022 г.
За периода за периода 01.01.2022 г. – 30.06.2022 г. общият размер на
начислени заплати е 86 260,17 лева, на платените - 62 367,09 лева, като към
30.06.2022 г. задълженията към персонала са в размер на 91 607,31 лева. След
тази дата на вещото лице не е представена информация от ответника за
начислени и изплатени заплати, поради което следва да се приеме за
установено констатираното в протокола от 18.01.2023 г., в който е
удостоверено, че не са представени платежни документи за заплащане на
трудови възнаграждения, дължими за периода май 2022 г. – август 2022 г.,
които в процентно съотношение са както следва: за м. май 2022 г. – неплатено
възнаграждение на 8 от 11 служители, представляващи 73% от служителите в
дружеството през този месец, за м. юни 2022 г. – неплатено възнаграждение
на 12 от 14 служители, представляващи 86% от служителите в дружеството
през този месец; за м. юли 2022 г. – неплатено възнаграждение на 10 от 12
служители, представляващи 83% от служителите в дружеството през този
месец, за м. август 2022 г. – неплатено възнаграждение на 5 от 8 служители,
представляващи 63% от служителите в дружеството през този месец.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е изпълнено изискването на
чл. 625 ТЗ – налице са непогасени задължения за трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите за период, по-голям
от два месеца. Следователно молителят е активно легитимиран да поиска
откриване на производство по несъстоятелност поради наличие на
задължения по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ.
Относно неплатежоспособността на ответника:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Съгласно презумпцията, установена в чл. 608, ал. 3 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията
на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай е доказана
презумптивната предпоставка: длъжникът е преустановил плащанията не
само към работниците, но и към държавата за погасяване на публичните си
задължения, както и към други кредитори по търговски сделки.
Презумпцията за неплатежоспособност не беше оборена от ответника, а
напротив – съществуването на презюмирания факт се доказва от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на ССчЕ. Според
заключението на ССчЕ се установява, че коефициентът на обща ликвидност,
2
който отразява платежоспособността, е под референтните стойности за целия
период, за който на вещото лице са предоставени счетоводни данни към
31.12.2020 г. до 30.06.2022 г.
Ответникът не доказа да осъществява към настоящия момент търговска
дейност, която да е източник на доходи, като същевременно няма активи, с
които да възстанови осъществяването й - върху вземанията на ответника по
банкови сметки от „Юробанк България“ АД е наложен запор по реда на
публичното изпълнение, а от служебно изисканите справки е видно, че
дружеството не притежава дълготрайни материални активи (в частност –
вещни права върху недвижими имоти и МПС).
При тези факти съдът приема, че по отношение на молителя е налице
състояние на неплатежоспособност както като икономическо понятие, така и
като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност
– влошеното финансово състояние, установимо от коефициентите за
ликвидност и автономност и от спиране на плащанията към кредиторите, има
траен характер.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
Състоянието на неплатежоспособност се характеризира с три елемента:
наличие на непогасено изискуемо задължение от посочения в чл. 608, ал. 1 ТЗ
вид, финансова невъзможност за погасяването му, трайност и необратимост
на това състояние. За установяване на това състояние съдът трябва да
изследва всички доказателства по делото, а въведените в разпоредбата на чл.
608 ТЗ презумпции за неплатежоспособност имат само спомагателен характер
и не могат да послужат за определяне на датата на неплатежоспособността,
ако от доказателствата за финансовото състояние някой от трите елемента на
неплатежоспособността не е наличен към презумтивната дата.
От данните по партидата на дружеството „И В.У.М.“ ЕООД се
установява, че дружеството е учредено на 25.09.2020 г. Според заключението
на приетата счетоводна експертиза още към 31.12.2020 г. дружеството е с
понижени показатели, но задълженията на дружеството към тази дата са в
много нисък размер. През следващата 2021 г. се констатира по-рязко спадане
на коефициента за задлъжнялост, като към края на 2021 г. коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост трайно продължават да са понижени,
както и са налице неплатени задължения за заплати в размер на 44 225,75 лева
и неползвани отпуски в размер на 5347,14 лева.
Съдът намира, че към края на 2020 г. дружеството все още не е бил
необратимо неплатежоспособен, а по-скоро финансовата му нестабилност е
била израз на скорошното му навлизане в търговския оборот. Траен характер
състоянието на неплатежоспособност придобива в края 2021 г., за което сочат
и предприетите малко по-късно действия по принудително събиране на
публични задължения.
Поради изложеното съдът счита, че датата на неплатежоспособността на
ответника е 31.12.2021 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Не се доказа съществуване на касова наличност. Установи се, че
длъжникът притежава парични средства по банкова сметка в размер на
3
176,39, но този актив не може да се третира като средства за покриване на
разноските по несъстоятелността, тъй като съгласно чл. 193 ДОПК
запорираните по реда на ДОПК вземания могат да послужат за
удовлетворение на публичния взискател за период от шест месеца от
откриване на производството по несъстоятелност, т.е. не могат да бъдат
използвани за покриване на началните разноски.
По реда на чл. 629б ТЗ съдът е указал на кредиторите възможността да
бъдат привнесени разноски за покриване на началните разходи по
производството. Това не е сторено в дадения срок (изтекъл на 24.07.2023 г.),
поради което съдът следва да постанови решение при условията на чл. 632,
ал. 1 ТЗ.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя разноски за настоящото
производство в размер от 800,00 лв. – разноски за вещо лице и 200,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „И В.У.М.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „И
В.У.М.“ ЕООД, ЕИК ****.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на „И В.У.М.“ ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „И
В.У.М.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „И В.У.М.“ ЕООД, ЕИК ****.
СПИРА производството по т.д. № 609/2023 г. по описа на СГС, ТО, 26
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „И В.У.М.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 800,00 лв. разноски за
вещо лице и сумата от 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
4
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5