Присъда по дело №6856/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 11.01.2023г. ПО НОХД № 6856/2022 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
П.В.П., ЕГН: ********** за това, че на 11.07.2022 г. в гр. Пловдив, е отнел
чужди движими вещи – 1 /един/ брой мъжка чантичка, тип борсета, от
изкуствена кожа, на стойност 2 лева и сумата от 400 лева, от владението на
П.П.П. от ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е
употребил сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е
признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказано
извършеното престъпление. Предлага на подсъдимия П. да се определи
наказание в размер, ориентиран около минималния предвиден в закона, който
да се редуцира с 1/3, като така наложеното наказание от 2 години да се
изтърпи ефективно при „общ“ режим.
Защитникът на подсъдимия също счита, че деянието се явява доказано
от обективна и субективна страна, като намира, че с оглед цялостното
поведение на подсъдимия и оказаното от него съдействие, следва
определеното му наказание да бъде в минимален размер и същото да се
редуцира с 1/3 при условията на чл. 58а от НК.
Подсъдимият Б. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му и признава, че е виновен за случилото се. В последната си дума
изразява съжаления и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият П.В.П. е роден на **** г. в ***, живущ на адрес: ***,
понастоящем в ***, б., български гражданин, с основно образование,
разведен, неработещ, осъждан, с ЕГН **********.
Подс. П. бил неколкократно осъждан, предимно за извършени от него
престъпления против собствеността, като последният осъдителен съдебен акт
бил Определение за одобряване на споразумение по НОХД №5968/2012 г. по
описа на ПРС, XXIV н.с., с който на подсъдимия П. било определено и
наложено наказание от две години „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим за извършено на 26.08.2012 г.
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Определението на съда
влязло в законна сила на 29.08.2012 г., а наказанието, наложено на подс. П.
било изтърпяно на 10.07.2014 г.
1

Непосредствено след излизането му от затвора, подс. П. заминал за ***,
където живеел и работел до 2021 г., когато се върнал в Република България.
След завръщането си в страната подс. П. се грижел за майка си, която няколко
месеца по-късно починала. Подс. П. в продължение на около шест месеца
работел като общ работник в търговско дружество в гр. Пловдив, но, тъй като
полагал тежък физически труд, напуснал. След смъртта на майка си подс. П.
останал и без жилище и започнал да води скитнически начин на живот.
Самонастанил се в неизползваемо помещение до двора на ***. С цел набавяне
на парични средства подс. П. решил, вместо да си потърси работа, да започне
отново да върши престъпления.
Свидетелят П.П.П. бил на *** г. и живеел в ***. На 11.07.2022 г., около
11:50 ч. св. П. посетил т.н. „железен“ мост над река Марица, намиращ се в гр.
Пловдив, за да изхвърли в реката върбови клонки. Южната част на
„железния“ мост водела към уличното платно на булевард „Марица-Юг“, като
обаче между моста и пътната артерия се намирало неголямо парково
пространство, пресечено от добре отъпкана пътека. Именно по тази пътека
преминал св. П. на път за „железния“ мост. В близост до нея в храстите
забелязал да рови нещо непознато за него лице от *** пол, което било
облечено с червена тениска, било на видима възраст около **** години, със
слабо телосложение, с къса, светла коса и със светла кожа. Св. П. не обърнал
особено внимание на този човек, а продължил по пътя си към моста. В
дясната си ръка носел мъжка чантичка, тип борсета, от изкуствена кожа,
черна на цвят, в която се съдържали сума пари в размер на 400 лева и
документи за самоличност и банкови карти на името на П., без имуществена
стойност. На връщане от моста, докато се движел пеша по пътеката, в посока
уличното платно на бул. „Марица-Юг“ в гр. Пловдив, св. П. продължавал да
държи в дясната си ръка мъжката си чантичка, тип борсета, от изкуствена
кожа, черна на цвят, на стойност 2 лева, в която се съдържала сума пари в
размер на 400 лева. В този момент в близост до възрастния мъж нямало други
хора. Именно тогава подсъдимият П. видял, че св. П. се движел сам по
пътеката и наоколо нямало други хора и взел решение да му отнеме чрез сила
гореописаната чантичка от ръката. Подсъдимият П. в този момент бил
облечен с червена тениска и къси панталони. П. приближил П. в гръб, ударил
му дясната ръка, в резултат на което черната чантичка паднала на земята,
след което подсъдимият взел чуждия предмет от земята и побягнал в посока
стадион „Пловдив“ в гр. Пловдив. По този насилствен начин, използвайки
сила, подс. П. придобил фактическата власт върху мъжката чантичка, тип
борсета, от изкуствена кожа, собственост на св. П., ведно с нейното
съдържимо. Впоследствие, вече отдалечил се от местоизвършването на
престъплението, макар и не много далеч, подсъдимият П. отворил черната
чантичка, взел намиращите се в нея пари на стойност 400 лева в себе си и
изхвърлил борсетата ведно с всички други намиращи се в нея вещи в близост
до източната страна на стадион „Пловдив“ в гр. Пловдив, бул. „Копривщица“
№76. Подсъдимият изхарчил отнетата от владението на св. П. сума пари в
размер на 400 лева за свои лични нужди, като по този начин и обективирал
намерението си реално да присвои чуждите нему движими вещи.
2

Междувременно пострадалият П. сигнализирал за извършеното спрямо
него престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК във 2 РУ – ОД МВР Пловдив,
където бил и разпитан на 11.07.2022 г. в качеството на свидетел. Със
съставяне на протокола от това първо действие по разследването и на
основание чл. 212, ал. 2 НПК било образувано ДП № 375/2022 г. по описа на
2 РУ при ОДМВР гр. Пловдив за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от
НК. След извършени незабавни оперативно-издирвателни мероприятия,
изхвърлените от източната страна на стадион „Пловдив“ в гр. Пловдив от
подсъдимия вещи, собственост на св. П., били открити от полицейските
органи, като така намерените предмети били иззети и приобщени по
досъдебното производство с протокол за оглед на местопроизшествие от дата
11.07.2022 г. (л. 24-27 от ДП). По този начин на практика били намерени
всички отнети от владението на св. П. на 11.07.2022 г. движими вещи, с
изключение на паричната сума от 400 лева. Така иззетите вещи били върнати
на правоимащото лице – техният собственик П.П.П., срещу разписка на
12.07.2022 г..
На 10.09.2022 г. подс. П. бил установен като извършител на грабеж в
град Пловдив от полицейски служители на 3 РУ ОД МВР Пловдив.
Престъплението било извършено по сходен начин на това, което било
насочено спрямо св. П. и описанието на П. отговаряло на описанието на
извършителя на посегателството спрямо св. П.. Поради това, полицейските
служители при 2 РУ ОД МВР Пловдив М.Й. и А.В.Т. провели оперативна
беседа с П.В.П., в хода на която му снели и писмени обяснения. Пред
полицейските служители П.В.П. признал авторството на разследваното по
досъдебно производство № 375/2022 г. по описа на 2 РУ при ОДМВР гр.
Пловдив престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Деецът разказал подробно на
полицейските служители механизма, мястото и времето на извършеното
посегателство спрямо възрастния човек П., както и индивидуализирал
отнетите вещи и мястото, където ги бил захвърлил.
В хода на разследването е назначена и изготвена Съдебна стоково-
оценъчна експертиза, видно от заключението на която е, че към момента на
извършване на престъплението стойността на 1 /един/ брой мъжка чантичка,
тип борсета, от изкуствена кожа, възлизала на 2 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите П., Т., ;
- от приложените по ДП писмени доказателства и доказателствени
средства, включително и справка за съдимост, характеристична справка,
Протокол за следствен експеримент от 07.10.2022г. ведно с албум за посетено
местопроизшествие, Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.2022г.
ведно с албум за посетено местопроизшествие, Протоколи за доброволно
3

предаване от 12.07.2022г., 10.10.2022г., 11.07.2022г., Протокол за връщане на
ВД от 12.07.2022г. ;
- от заключението на съдебно-стокова експертиза на в.л. К.,
- от вещественото доказателство – диск, находящ се на л. 42 от ДП.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Самопризнанието напълно се подкрепя от приобщените в хода на
разследването видеозаписи, както и от извършения следствен експеримент, в
който подсъдимият предоставя в детайли данни за механизма на извършване
на деянието, които биха били известни само на извършителя, от което се
установява и че именно подсъдимият се явява автор на процесното деяние.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение. В конкретния случай предвид констатираната абсолютна
еднопосочност и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал,
поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на признанието от
доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият П.В.П., ЕГН: ********** е извършил престъпление
по чл. 198, ал.1 от НК за това, че на 11.07.2022 г. в гр. Пловдив, е отнел
чужди движими вещи – 1 /един/ брой мъжка чантичка, тип борсета, от
изкуствена кожа, на стойност 2 лева и сумата от 400 лева, от владението на
П.П.П. от ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е
употребил сила.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
4

престъплението по чл. 198 НК- подсъдимият е прекъснал фактическата и
разпоредителна власт на владелеца на инкриминираните вещи - св. П., като
след напускането на местопроизшествието е установил своя собствена
фактическа власт, с което деянието се явява довършено. В случая се касае за
пряко посегателство върху чуждото имущество – паричната сума, съдържаща
се в чантата, и самата борсета.
Промяната във фактическата власт върху инкриминираните вещи е
извършена без съгласието на техния собственик – свидетелят П.. За
сломяването на съпротивата на владеещия вещите е била упражнена
физическа сила при отнемането им чрез нанасянето на удар в дясната ръка на
пострадалия, като целта е била да бъде пусната от него чантата и същата да
бъде взета от подсъдимия, което впоследствие и се е случило.
Поради това е налице и изискуемата функционална връзка между двата
акта, образуващи изпълнителното деяние на престъплението грабеж –
употребата на физическа принуда е било функционално подчинено на
поставената цел да се отнемат противозаконно инкриминираните вещи от
техния владелец, като същата е била използвана именно с оглед сломяване на
съпротивата на св. П. и с оглед целта на подсъдимия да установи трайна
фактическа власт върху вещите.
Налице е и специфичният елемент от обективна страна-
инкриминираните вещи да са чужди за подсъдимия, доколкото същите са
принадлежали на пострадалия св. П..
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и пряко е желаел това.
Подсъдимият ясно е съзнавал, че владелецът на вещите – св. П., не е съгласен
да предостави фактическата власт върху вещите, но въпреки това е желаел да
ги присвои, като употреби физическа сила за сломяване на съпротивата на
владелеца им – св. П.. Присвоителното намерение на дееца се извлича от
последващите му действия на употребяване на паричните средства чрез
изхарчването им.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 198 от НК, извършено от подсъдимия П., се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. При
определяне на размера на наказанието, съдът обсъди степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени изразеното още на
досъдебното производство съжаление за стореното и проявената критичност,
направеното още на досъдебно производство признание на вината,
съпроводено с подробен разказ за инкриминирания инцидент, мотивите за
извършването му и последващите довършване на деянието действия на
5

подсъдимия, което съществено е улеснило работата на разследващите органи
по разкриване на престъплението. В тази връзка следва да се посочи, че
поначало, в производство, протекло по чл. 371, т. 2 от НК, каквото е
настоящото, стореното формално самопризнание не се отчита при определяне
на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а впоследствие се взема
предвид при редукцията по чл. 58а от НК – така и т. 7 от ТР № 1/09 г. на
ОСНК на ВКС. Същевременно обаче, съдебната практика приема, че
направените самопризнания могат да се отчетат като смекчаващи такива и
при индивидуализация на наказанието, в случаите, когато подсъдимият е
спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговите извършители още в хода на досъдебното
производство, а не е вследствие единствено от ефективната дейност на
компетентните органи. В тази насока съдът съобрази цялостното процесуално
поведение на подсъдимия П. в хода на наказателното производство,
включително непосредствено след извършването на деянието, и по-конкретно
- че същият е посочил в пълнота пред органите на разследването извършените
от него действия, включително какво е направил с отнетите вещи след
присвояването им. Същият е способствал за изясняването на обективната
истина и при проведения в хода на разследването следствен експеримент,
като е изяснил всички детайли, свързани с деянието. С оглед на изложеното,
налице са основанията, визирани в ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС стореното
от дееца самопризнание да се цени като смекчаващо обстоятелство. Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени и ниската стойност на предмета на
престъпно посегателство, която е показателна за степента на засягане на
обществените отношения, и не позволява употребата спрямо дееца на
прекомерна по количество и интензитет наказателна репресия, за да не се
наруши балансът и да се достигне до диспропорция между преследваните от
законодателя цели и употребените за постигането им средства. Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени и посоченото от подсъдимия П., че
майка му е починала скоро преди извършване на настоящото деяние, което
ведно с липсата на установени по делото други близки за него лица и
преживяната от него лична драма безспорно са повлияли на последващото му
девиантно поведение.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността лошите характеристични
данни за подсъдимия – скитническия му начин на живот, липсата на работа,
предходната му съдимост. Видно е от справката за съдимост, че подсъдимият
е осъждан многократно, при това за същото престъпление, включително
търпял е наказание „Лишаване от свобода“ при строг режим. Същевременно,
макар предходната деятелност на подсъдимия да се явява отегчаващо
обстоятелство (тъй като за него не е настъпила реабилитация с аргумент от
чл. 88а, ал. 2 от НК), то и нейната тежест не следва да се надценява,
доколкото видно от свидетелството за съдимост, от последното осъждане на
подсъдимия до момента на извършване на настоящото деяние е минал период
от 8 години, който не се явява незначителен и сочи на проявен стремеж
същият да се поправи, което няма как да не бъде отчетено при
индивидуализацията на наказанието
6

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимия П., настоящият състав споделя трайната практика на
ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този
смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика.
Въз основа на горното, съдът намира, че в случая, с оглед обществената
опасност на деянието и на дееца и гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, по отношение на подс. П. следва да се определи наказание в
минималния предвиден от закона размер, а именно – наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 години. Според настоящия състав, с оглед на всички
гореизложени обстоятелства, определянето на наказание над този размер би
се явило несправедливо тежко, докато определянето на наказание под този
размер не би отговорило на обществената опасност на деянието и на дееца и
не би могло да постигне целите по чл. 36 от НК.
На основание чл. 58а, ал.1 НК, така определеното наказание в размер на
три години лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия
П. да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен размер от 2
години.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на
дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Констатираните смекчаващи отговорността обстоятелство в никакъв случай
не са повече на брой от типичните случаи, нито пък сред тях има
изключително по своя характер, което налага и определяне на наказанието по
реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още повече, че по делото са
констатирани и значителен брой отегчаващи обстоятелства.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се постанови така
определеното и наложено на подсъдимия П. наказание две години лишаване
от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, тъй като от
предходното изтърпяване на наказание е изминал период, надвишаващ 5
години, т.е. не са налице условията на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС за
определяне на друг първоначален режим.

7

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ.

Вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск – приложен по делото
- л. 42 от ДП, следва да остане по делото за срока му за съхранение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се осъди подсъдимият
П.В.П. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 85,20 лева /осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, вносими по
бюджетна сметка на ОДМВР – Пловдив.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
8

Номер на акта:	4
Дата:	11 януари 2023 г.
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20225330206856
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 декември 2022 г.

Присъда по дело №6856/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите