Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 22.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично заседание на 25.10.2017г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова,
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7432/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе взема предвид:
Молба
на основание чл.19 от ЗГР.
Молителката М.Х.М. ***, твърди, че е студентка –
специалност Английска филология във ВТУ, завършила обучението си и с планове да
продължи магистратурата си в англоезична държава и да се установи там. Сочи
като вероятни държави Ш. И. И К.. Страхува се, че с турско-арабските имена, които
носи, не може да се реализира в посочените държави, поради което моли съда да
постанови решение, с което да допусне промяна на собственото, бащиното и
фамилното ѝ име, от М.Х.М. на Е.Д.К..
Заинтересованата страна - Община П. не взема становище
по молбата.
Заинтересованата страна - Р.п. ***, представя
писмено становище, че липсват доказателства в подкрепа на молбата на
молителката. Сочи се, че промяна в имената се допуска по изключение и при
наличието на обективни предпоставки, уредени изчерпателно в закона. Сочи се
също, и че имената са един от трайните индивидуализиращи белези на физическите
лица и всяка промяна води до известна дестабилизация
в обществените отношения, би могла да създаде предпоставки за злоупотреба с
права, чието упражняване е свързано с проверка самоличността на субекта. Счита,
че важните обстоятелства, визирани в закона, които следва да се докажат, са
тези, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо носенето на
името, а изложеното от молителката не може да бъде прието като такова. Твърди,
че не е налице нито една от предпоставките, посочени в чл. 19 ал. 1 от ЗГР за
промяна на имената и моли съда да отхвърли молбата.
Съдът, като разгледа събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Видно от представеното по делото
удостоверение по акт за раждане №2025/07.10.1994г. на Община П., при раждането
си молителката е именована М.Х.М., с българско
гражданство, с майка Г.С.М.гражданство Б., и баща Х.М.А., гражданство И.. Видно
от приложеното свидетелство за съдимост, издадено от Районен съд П., и удостоверение
от Окръжна прокуратура П., молителката не е осъждана и срещу нея няма
неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения от общ характер. Представено
е и копие на студентската книжка на молителката от което е видно, че тя е
записана през 2013г. във ВТУ, специалност Английска филология. В с.з. са
разпитани свидетелите А.М.и В.Г., приятели на молителката. Св. М. посочи, че
знае, че молителката не харесва имената си, че мисли да живее в англоезична
държава и смята, че ще я възприемат по друг начин там. Твърди, че често се
смеят на името ѝ, шегуват се, правят асоциации с него. Самата свидетелка
заяви, че не говори на хората с имена, и конкретно към молителката се обръща с
„коте“. Знае как желае да се казва молителката, представя се на хората като Д.,
но не знае някой да се обръща така към нея. Св. Г. също посочи, че знае, че
молителката иска да смени имената си, не харесва името си, т.к. е арабско и
иска да се казва Е.. Когато през 2014-2015г. се запознали, тя му се представила
като Д., така се обръща и той към нея. Самата
молителка в хода по същество обоснова искането за името Д. като бащино, с
твърдението, че приятелите я наричат Д. и буквата Д. замества това име.
Съдът, като прецени всички обсъдени по делото
доказателства и доводите на страните, според своето вътрешно убеждение /чл. 12 ГПК/, съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от правна страна следното: Молбата е допустима, но по същество е неоснователна.
Молителката, съобразно акта си за раждане, е български гражданин, поради което
за нейните имена важат правилата на Глава ІІ, Раздел ІІ от Закона за
гражданската регистрация, озаглавена „Имена на българските граждани“. Съгласно разпоредбата на
чл. 9 ал.1 от ЗГР, името на български
гражданин, роден на територията на Република Б., се състои от собствено, бащино
и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Съгласно чл.
12 ал. 1, собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се
съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне
на акта за раждане; съгласно чл. 13 ал.1, бащиното име на всяко лице се
образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно
пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето
на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите/каквото вписване имаме в настоящия случай/;
съгл. чл. 14 ал.1 от ЗГР, фамилното име
на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно
пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго /като изключението за наставката е приложено и за
фамилията на молителката/. В хипотезата на правната норма на чл.19, ал.1 от
ЗГР, изчерпателно са изброени случаите в които българските граждани могат да
искат промяна на своите имена - когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това. В случая, съдът намира, че не се установиха обстоятелства, налагащи
промяната на което и да е от имената на молителката, при нито една от
посочените предпоставки. И трите имена на молителката нямат осмиващ, опозоряващ
или обществено неприемлив характер. Не са наведени никакви доводи от страната, че
в някоя англоезична държава имената М., Х. или М. се превеждат по начин, който да е осмиващ,
опозоряващ или обществено неприемлив. Напротив – името М. се свързва със
световноизвестни личности като М.М.- френска певица и
М.Д. - френска актриса, режисьорка и фотомодел. По тази причина, молителката би намерила прием и
реализация в посочената от нея държава К., в която освен англоговорящо,
има и френскоговорящо население. Другата посочена в чл.19, ал.1 от ЗГР предпоставка за промяна на име е
наличие на важни обстоятелства, които налагат промяната. Съдебната практика
приема, че важни по смисъла на закона са такива обстоятелства, които са направили
лично и обществено неудобно за молителя носенето на името /напр. Решение № 680
от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2009 г., IV г. о., ГК/, но в случая съдът
не установява такива обстоятелства нито от представените писмени доказателства,
нито от свидетелските показания. Конкретни данни за изпитано от молителката неудобство
от имената ѝ, по делото не бяха изнесени, а показанията на св. М., че
името на молителката е смешно и с него се правят асоциации, не бяха подкрепени
с примери, за да се установи какво би притеснило молителката при произнасяне на
имената ѝ. Съгласно твърденията на молителката и свидетеля Г., тя е
известна в обществото с друго име - Д., но това е обръщение, прякор, псевдоним,
и в такъв случай желанието молителката официално да носи това име може да бъде
реализирано по друг ред – по реда на чл. 14 ал. 4 от ЗГР, който сочи, че когато
едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на
съда да прибави псевдонима към своето име. От друга страна, съкращението Д. -
от Д., не би могло да замени бащиното име на молителката - Х., т.к. това би
било пряко противоречие с императивната норма на чл.13 ал. 1 от ЗГР, сочеща, че
бащиното име на български гражданин се образува от собственото на бащата на
лицето. Със същата сила това важи и за промяната на фамилното име от М. на К. –
съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗГР, фамилното име на молителката би могло да бъде М.
или А., но не и друго, с което тя дори не е известна в обществото.
Действително, молителката изяви пред съда лично своето
желание за промяна на имената си с конкретно посочените, а съгл. Решение № 19
от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, „от понятието
"важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание
на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със
съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно
самоопределяне по тези признаци...“ В случая обаче желанието на молителката не
е продиктувано от самоопределяне към конкретна религия или националност, а само
към прием от обществото в примерно изброени англоговорящи
държави, но български граждани с неанглозвучащи имена
са намерили реализация в държави в цял свят, и твърдението на молителката в
тази насока звучи несериозно.
От друга страна, съдът приема за основателно и
становището на РП П., че при пълна промяна на всички имена на молителката би се
затруднила проверката на самоличността ѝ, а при преминаването на държавни
граници, за което молителката изявява намерение, проверката на самоличността е основополагащо
обстоятелство. Независимо от имената и тяхното особено звучене, молителката е
български гражданин, което е по-значим фактор от имената при приема в
обществото на друга държава и при преминаването на държавни граници.
Въз основа на така обсъденото, като
окончателен се налага изводът, че молбата за промяна на собственото, бащиното и
фамилното име на молителката от М.Х.М. на Е.Д.К., се явява неоснователна и
недоказана, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на осн. чл.19, ал.1 от ЗГР, на М.Х.М., ЕГН **********,***, за промяна на
собственото ѝ име от М. на Е., на бащиното име от Х. на Д. и на фамилното
име от М. на К., в акта за раждане и регистъра на населението, като
неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на
обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: